Р Е Ш Е Н И Е
№ 552 09.10.2019 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав,
в открито
съдебно заседание, проведено на единадесети септември две хиляди и деветнадесета
година,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА
- ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар:
Пенка Василева
като разгледа
докладваното от съдия Атанас Атанасов в.гр.д. № 1293 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води по реда на чл.258
от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по
въззивна жалба на “Мини Марица – Изток” ЕАД, клон Рудник
“Трояново-Север”-с.Ковачево, общ.Раднево, обл.Стара Загора против решение № 79/23.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 110/2019 г. по описа на
Радневски районен съд /РРС/, с което съдът е уважил предявените от Д.Щ.С. ***
против въззивното дружество искове по чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ за
отмяна на уволнението на работника като незаконно, възстановяване на заеманата
от него допреди уволнението му длъжност “механошлосер – ТПРМС ІІ – ра група” в
цех “Механична работилница” и присъждането на обезщетение за оставането му без
работа вследствие на незаконното му уволнение за периода от 6 месеца в размер
на 13 176,00 лв.
Твърди се,
че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Излагат се доводи за неоснователност и
незаконосъобразност на изводите на РРС за несъобразяване на вида на наложеното
дисциплинарно наказание с тежестта на нарушението на трудовата дисциплина от
страна на Д.Щ.С. и обстоятелствата, при които е било извършено то.
Подробно се обосновават аргументите, че
при разследването за причините на настъпилата на 13.01.2019 г. трудова
злополука компетентните лица, членове на назначената от работодателя комисия,
по надлежния ред с техническо средство „Drager Alcotest“, са установили наличието на алкохол в дъха на
въззиваемия С., с концентрация от 0,14 промила.
Посочва се, че по този начин
дисциплинарно уволненият работник е допуснал нарушения на трудовите си
задължения, произтичащи от нормите на чл.126, т.2, пр.ІІ-ро, т.6 и т.10, пр.І-во
и т.13, пр.І-во, пр.ІІІ-то и пр.ІV-то от
Кодекса на труда, а тежестта на тези нарушения обуславя и налагането на
най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“.
Претендира се отмяна на обжалваното
решение, и постановяването на ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени,
както и за присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок въззиваемият Д.Щ.С. не е представил отговор на жалбата.
В откритото съдебно заседание въззивникът
– редовно призован, се представлява от пълномощник – юрисконсулт, чрез когото
поддържа въззивната жалба и пледира за отмяна на обжалваното решение и
постановяването на ново, с което предявените от въззиваемия искове по чл.344,
ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ искове бъдат отхвърлени като неоснователни, и на
дружеството бъдат присъдени разноски. Възразява се за прекомерност на
заплатеното от Д.Щ.С. адвокатско възнаграждение.
Въззиваемият се представлява в
откритото съдебно заседание от пълномощник-адвокат, чрез когото оспорва жалбата
и пледира за потвърждаване на обжалваното решение.
След
запознаване със становищата на страните и въз основа на събраните
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
предявени от Д.С. *** против “Мини Марица – Изток”
ЕАД, клон Рудник “Трояново-Север”-с.Ковачево, общ.Раднево, обл.Стара Загора
искове по чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ искове за отмяна на уволнението му
като незаконосъобразно, възстановяване на заеманата от него допреди уволнението
му длъжност и присъждане на обезщетение за времето на оставането му без работа
вследствие на незаконното му уволнение.
Изложени са твърдения, че между
страните е съществувало трудово правоотношение, което със заповед от 22.10.2019
г. на управителя на “Мини Марица – Изток” ЕАД, клон Рудник “Трояново-Север”-с.Ковачево,
общ.Раднево, обл.Стара Загора е било прекратено чрез дисциплинарно уволнение
поради допуснато нарушение на трудовата дисциплина, а именно: наличието на алкохол-0,14
промила, отчетено на 13.01.2018 г. в 17:30 ч., с апарат “Drager Alcotest
7410 Plus” ARWA - 0155.
Ищецът е изложил твърдения
за незаконосъобразност на уволнението си поради неспазване от страна на
работодателя на разпоредбата на чл.189 от КТ и несъответствие между тежестта на извършеното от него нарушение и
обстоятелствата, при които е било извършено то, с вида на наложеното му
дисциплинарно наказание.
Законността на уволнението е
оспорена и поради допуснато съществено процесуално нарушение - неспазване
изискванията на чл.195 от КТ за посочване на законовият текст въз основа на
който се налага наказанието „уволнение“.
С отговора си на исковата молба ответникът е оспорил исковете, като е
възразил, че процедурата по реализиране на дисциплинарната отговорност на
работника е била спазена, а заповедта за налагане на дисциплинарното му
наказание “уволнение“ е мотивирана.
Възразил е също така, че вида на наложеното наказание
съответства на тежестта на допуснатото от Д.С.Щ. нарушение на трудовата
дисциплина, с което той не е изпълнил задълженията си, произтичащи от
разпоредбите на чл.126, т.2, пр.ІІ-ро,
т.6 и т.10, пр.І-во и т.13, пр.І-во, пр.ІІІ-то и пр.ІV-то от Кодекса на труда и чл.17, ал.2 от
Правилника за безопасност на труда при разработване на находища по открит
начин, Инструкцията за общите правила по осигуряване на безопасни и
здравословни условия на труд и от Правилника за вътрешен трудов ред в „Мини
Марица-изток“ ЕАД – гр.Раднево.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел, че наложеното от работодателя дисциплинарно
наказание „уволнение“ не съответства на тежестта на извършеното нарушение на
трудовата дисциплина и обстоятелствата, при които е било извършено то, поради
което е признал уволнението за незаконосъобразно и го е отменил, като е уважил
и обусловените обективно съединени искове за възстановяване на заеманата от
ищеца допреди уволнението му длъжност и присъждане на обезщетение за срока на
оставането му без работа вследствие на незаконното му уволнение.
Въззивният съд намира, че въз основа
на събраните в първоинстанционното производство доказателства фактическата
обстановка правилно е била установена от Радневския районен съд, поради което
на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение в тази
им част.
Безспорно
установено е, че от 10.07.1991 г. между страните е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което Д.Щ.С. е заемал длъжността „механошлосер –
ТПРМС 2-ра група“ в цех „Механична работилница“ в Рудник „Трояново – север“,
клон на „Мини Марица – изток“ ЕАД.
Трудовото правоотношение е било
прекратено едностранно от работодателя без предизвестие със заповед №
10/28.01.2019 г., с която на Д.Щ.С. е
било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ поради допуснати от него
нарушения на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1 т.5 от КТ, чл.187, ал.1 т.10
от КТ, чл.126, т.2, пр.ІІ-ро, т.6 и т.10, пр.І-во и т.13, пр.І-во, пр.ІІІ-то и
пр.ІV-то от Кодекса на труда и чл.17,
ал.2 от Правилника за безопасност на труда при разработване на находища по
открит начин, и от Правилника за вътрешен трудов ред в „Мини Марица-изток“ ЕАД
– гр.Раднево, т.к. на 13.01.2019 г. при изпълнение на трудовите си задължения
по време на 12 –часова смяна е употребил алкохол - 0,14 промила, отчетено на
13.01.2019 г. в 17:30 ч., с апарат “Drager Alcotest 7410 Plus” ARWA - 0155.
Заповедта е била връчена на работника същия ден при
условията на отказ.
Не се спори между страните, че на 13.01.2019 г. ищецът е бил на
работа и е изпълнявал трудовите си задължения.
По повод на настъпила в 14:00 ч. трудова
злополука в цех „Механична работилница“ в предприятието на работодателя,
по негова заповед е била сформирана комисия, която е проверила посредством апарат
“Drager
Alcotest 7410 Plus” ARWA - 0155 всички работници на смяна за наличието на консумиран
алкохол.
При тази проверка в 17:30 ч. е
било отчетено наличие на концентрация от 0,14 промила в издишания от Д.Щ.С.
дъх.
В депозираните от него по реда на
чл.193 от КТ пред работодателя писмени обяснения той е заявил, че през обедната
почивка е пил бира.
Безспорно е установено, че Д.Щ.С.
не е бил съпричастен по никакъв начин към настъпилата на 13.01.2019 г . трудова
злополука, а от материалите в личното му трудово досие се установява, че спрямо
него до този момент не са били образувани дисциплинарни производства и не е бил
наказван.
От приетото от РРС и неоспорено от страните заключение на
изслушаната съдебно-медицинска експертиза се установява, че ако концентрация от
0,14 промила е била отчетена в издишания от Д.С.Щ. въздух е била на етилов
алкохол, то толкова приблизително е била и в кръвта му, като тази концентрация
отговаря на практическо трезво лице, не води до функционални промени и по
никакъв начин не влияе на физиологичните и психични процеси у работника. Дори и
у неерудиран и неквалифициран работник не се променя изпълняването на
възложените задачи. Ако на празен стомах работникът е приел една бира от
Въз основа на така установените факти
съдът направи следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е редовна, т.к.
отговаря на законовите изисквания за съдържание и приложения и е допустима,
т.к. е подадена от процесуално
легитимирано лице с правен интерес от въззивно обжалване, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване.
В рамките на правомощията си при извършената въззивна проверка на
обжалваното решение, съдът намира същото за валидно и допустимо, а по същество за
правилно, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.186 от КТ
виновното неизпълнение на трудовите задължения представлява нарушение на
трудовата дисциплина, което обуславя наказването на нарушителя с предвидените в
кодекса дисциплинарни наказания.
Чл.187 от КТ урежда неизчерпателно видовете нарушения на
трудовата дисциплина, сред които са неспазването на правилата за здравословни и
безопасни условия на труда /т.5/ и неизпълнението на други трудови задължения,
предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов
ред, в КТД или определени при възникването на трудовото правоотношение.
Нормата на чл.188 от КТ урежда видовете
дисциплинарни наказания, а нормата на чл.189 от КТ урежда критериите за
определяне на наказанието.
Съгласно чл.189, ал.1 от КТ при определяне
на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника и
служителя.
Утвърдено в съдебната практика е
разбирането, че тежестта на нарушението следва да се преценява с оглед всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното
дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и
значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед
настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя,
обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното
отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение. /виж решение №
227/29.06.2012 г. по гр.д.№ 1471/2011 г. на ІІІ – то г.о. на ВКС/
В конкретният казус е установено, че на
13.01.2019 г. Д.Щ.С. е допуснал нарушение на трудовата дисциплина, като е
употребил алкохолна напитка – бира, през работното си време, като по този начин
е нарушил разпоредбите на чл.126 т.2, т.10 и т.13 от КТ и правилника за
вътрешния трудов ред на предприятието на работодателя забранява употребата на
алкохол на работното място, както и задължението
си за спазване правилата за безопасни условия на труд, предвидени в чл.126 т.6 от КТ, Инструкцията за общите правила по осигуряване на
безопасни и здравословни условия на труд, в Правилника за безопасността на
труда при разработване на находища по открит начин и в Правилника за вътрешния
трудов ред при ответното дружество.
Според настоящият въззивен състав обаче това
нарушение на трудовата дисциплина не представлява тежко нарушение по смисъла на
чл.190, ал.1 т.7 от КТ, т.к. не е установено то да се е отразило по какъвто и
да било начин на изпълнението от негова страна на трудовите му задължения,
както и да са настъпили или да е било възможно да настъпят каквито и да било
вредни последици.
Разпоредбата на чл.
126, т. 2 КТ предполага умишлено неизпълнение на основно трудово задължение
- за изпълнение на работата в трезво състояние, гарантиращо правилното
протичане на физиологичните и психични процеси у работника и съответно
осъществяване на задълженията, обхванати от трудовата характеристика на
длъжността му, в пълен обем и качество при спазване на изискванията за това.
От събраните по делото доказателства е установено,
че консумацията на алкохолната напитка - бира по никакъв начин не е довела до функционални промени и по
никакъв начин не повлияла на физиологичните и психични процеси у работника,
като отчетената при извършената му проверка концентрация на етилов алкохол в
издишания от него въздух е съответствала на практически трезво лице.
Липсват конкретни доказателства за употребеното от
работника количество алкохол, което да е причинило алкохолно опиване до степен
да затруднява или да прави невъзможно осъществяването на задълженията на Д.Щ.С.,
обхванати от характеристиката на длъжността му механошлосер – ТПРМС 2-ра група“ в цех „Механична работилница“ по съответен на изискуемите обем и качество начин и при
спазването на изискванията за това, включително за здравословни и безопасни
условия на труда.
Тези обстоятелства се явяват съществени, т.к. тежестта на нарушението е различна в зависимост от вида
и количеството на употребения алкохол, отражението на алкохолното повлияване
върху способността да се изпълняват трудовите задължения и за безопасността на
условията на труд.
В случая с едно и също деяние, работникът формално е
нарушил няколко различни свои задължения, произтичащи от КТ, подзаконови нормативни
актове и от правилника за вътрешния трудов ред на работодателя, което създава известна
привидност за значителна тежест на нарушението.
Доколкото обаче е употребена слабо алкохолна напитка в малко
количество, не е налице повлияване върху възможността на работника да изпълнява
адекватно трудовите си задължения и липсват каквито и да било последици от
допуснатото нарушение на трудовата дисциплина и реална възможност то да повлияе или да е могло да повлияе върху
дейността на работодателя, то и самата тежест на нарушението се явява значително
по-ниска от изискуемата за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
В тази връзка въззивният съд счита, че оплакванията във въззивната
жалба за неправилност на правните изводи на РРС относно несъобразяване от
страна на работодателя на критериите при налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“
на работника са неоснователни.
По изложените мотиви Старозагорският окръжен съд намира жалбата на “Мини Марица – Изток”
ЕАД, клон Рудник “Трояново-Север”-с.Ковачево, общ.Раднево, обл.Стара Загора
против решение № 79/23.05.2019 г., постановено по
гр.д.№ 110/2019 г. по описа на Радневски районен съд за неоснователна, поради което обжалваното решение следва да потвърдено.
Относно разноските:
При този изход на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззиваемият
има право на разноски, но такива не се присъждат предвид липсата на представени
доказателства за реално направени от страната разноски във въззивното производство.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.І – во от ГПК и чл.272 от ГПК Старозагорски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 79/23.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 110/2019 г. по описа на
Радневски районен съд.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.