Р Е Ш Е Н И Е
№ 2036
град Пловдив, 29.10.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на двадест и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор ДАНАИЛА
СТАНКОВА като разгледа
докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 832 описа за 2021
година, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Делото
е образувано по искова молба, предявена от Й.К.В., с ЕГН **********, понастоящем
в Затвора гр.Пловдив, чрез адв. В.С., срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”.
Ищецът
иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 50000 лв.,
за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение,
стрес, болки и страдания за периода от 31.12.2016г. до 31.03.2021г. /датата на
депозиране на исковата молба/, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 31.03.2021г. датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ
(пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“)
в
Затвора гр.Пловдив; няма достъп до постоянно течаща студена и топла вода, и
санитарен възел; през зимата е много студено, през лятото е топло и задушно; в
килите има дървеници и гризачи; има мухъл и влага; ищецът страда от панкреатит
от 23.09.2019г., полипи на жлъчния мехур, варици на хранопровода 1-ва степен,
кървящи хемороиди 1-ва и 2-ра степен и астма, за които заболявания не му се
осигурява подходяща диета и лекарства, поради което му се налага да си ги
купува сам.
Ищецът
твърди, че с горното са му нарушени правата по чл. 3 от Европейската конвенция
за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). В допълнителна молба поддържа исковата молба.
Редовно призован, Й.В., в съдебното заседание се представлява от адв. В.С.. Претендира
направените по делото разноски в размер на 10 лева за внесена ДТ.
Ответникът
- Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си
представител юрк.Ч., оспорва предявените искови претенции по основание и
размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
200лв.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и
недоказаност на предявеня иск. Счита, че ако съдът уважи така предявения иск,
то размера му следва да бъде редуциран.
По
делото е постъпило становище и таблица /л.54-60/ от Затвора-Пловдив, от които се
установява, че Й.В. *** на 30.12.2016г. и към 31.03.2021г. /датата на подаване
на исковата молба/ се намира там.
В този
периоди В. е пребивавал последователно в следните помещения на пост №6:
-
От 27.09.2018г.
до 14.05.2020г. в стая №2 - квадратура на спално помещение без санитарен възел
27,99 кв.м.; квадратура на санитарен възел 2,40 кв.м.; помещението разполага с 2
отваряеми прозореца с размери 0,90м.х0,55м. и 0,90м.х0,55м.; размери на
прозореца в санитарния възел 0,85м.х0,55м.;
-
На 15.05.2020г. В. е настанен в приемно отделение
/ОП-1/ и е пребивавал там до 25.05.2020г. - квадратура на ОП-1 без санитарен
възел 26,47 кв.м.; квадратура на санитарен възел 2,80 кв.м.; помещението
разполага с 2 отваряеми прозореца с размери 1,18м.х0,50м. и 0,97м.х1,18м.;
размери на прозореца в санитарния възел 1,18м.х0,30м.;
-
На 26.05.2020г. В. е върнат в спално помещение №9,
където е бил до 22.12.2020г.;
-
От 22.12.2020г. до 11.02.2021г. е преместен в
спално помещение №4 - квадратура на спално помещение без санитарен възел 28,19
кв.м.; квадратура на санитарен възел 2,99 кв.м.; помещението разполага с 2
отваряеми прозореца с размери 1,00м.х0,50м. и 0,95м.х0,95м.; размери на
прозореца в санитарния възел 0,30м.х1,10м.;
-
От 12.02.2021г. до 1131.03.2021г. /датат на
подаване на исковата молба/ е преместен в спално помещение №5 - квадратура на
спално помещение без санитарен възел 28,52 кв.м.; квадратура на санитарен възел
2,46 кв.м.; помещението разполага с 2 отваряеми прозореца с размери 0,98м.х1,15м.
и 0,48м.х1,15м.; размери на прозореца в санитарния възел 0,31м.х1,10м.
В
становище и справки от Затвора-Пловдив се посочва, че на всички лишени от
свобода е осигурен достъп до течаща топла вода съгласно графика за
разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, а
работещите имат достъп до баня ежедневно. Във всеки санитарен възел има достъп
до течаща студена вода. Извършва се своевременна смяна на течащи кранчета,
отстраняват се течове и своевременно се подменят счупени прозорци.
През
2017г. в Затвора-Пловдив е извършено боядисване на общите помещения, извършено
е боядисване на спалните помещения на пост №5, дограмата е подменена с нова и е
поставен гранитогрес в общите умивални.
През
2019г. в Затвора-Пловдив е извършен основен рремонт на входа и стълбището на
пост №5 и №6. През 2020г.е извършен основен ремонт на входа и стълбището на
банята до медицинския център, а през 2021г. основен ремонт е направен и в стаи
№5, №8 и №9 на пост №6.
Отоплението
в Затвора-Пловдив се осъществява чрез централно - локално парно отопление през
отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по желание на лишените от
свобода. Хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените в
съответното помещение, като за целта получават съответните почестващи
материали, такива могат да бъдат закупени и от лавката на затвора, или да им
бъдат донасяни от близките им.
В
Затвора-Пловдив няма изградена вентилационна мрежа, поради което помещенията се
проветряват посредством прозорци. По отношение на мухъла, в становището се
посочво, че е възможно такъв да се появява, тъй като лишените от свобода сушат
дрехите си в спалните помещения при което се получава конденз.
В. е
бил включен в специализирана групова работа „Умения за мислене“, чиято цел е
участниците да бъдет запрознати с модел за решаване на проблем, да осъзнават връзката
мисли-чувства-действия и влиянието на мисленето върху краткосрочните и
дългосречните последици от конкретните действия. В. се отказал от груповата
работа поради липса на мотивация.
Съгласно
сключени договори за дезинсекция и дератизация със специализирана фирма в
периода на престой на ищеца се извършвала редовна дезинсекция и дератизация на
различните помещения на ареста и затвора по график, включително и спалните
такива, съставляваща химична обработка на помещенията против мишки, хлебарки,
мравки, дървеници, бълхи и мухи, за което по делото са приложени множество протоколи
за изпълнени обработки.
Видно
от представени копия на седмични менюта, през време на престоя на ищеца в Затвора-Пловдив
предоставяната му храна била съответна на предвиденото в утвърдените от
Министъра на правосъдието и съгласувани с Министъра на Здравеопазването таблица
№ 1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един
лишен от свобода възрастен, както и заменителната таблица, като предлаганата
храна била разнообразна, добре балансирана и съответстваща като химически и
калориен състав на утвърдените таблици, като всички количества на хранителните
продукти достигали необходимата дневна дажба.
Медицински
документи по делото не са представени.
По
делото чрез видеконферентна връзка е разпитан като свидетел И.С.И., който заявява,
че познава В. от много години. Не са били в една килия, тъй като ищецът той е
на друг пост. Знае, че В. е лежал в стационара, където го лекуват и му дават му
лекарства, но трябва и сам да си купува и от вън.
Административен съд –
гр. Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост на исковата молба, прие за установено следното:
Както вече се посочи, ищецът претендира обезщетение за
понесени неимуществени вреди в периода от 31.12.2016г. до 31.03.2021г. за
Затвор гр.Пловдив, пряка последица от допуснатото от страна на Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“ нарушение на чл.3 от КЗПЧОС и чл.3 от ЗИНЗС.
На
първо място следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС
предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът
по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно чл.205 АПК, искът за обезщетение
се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът
в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със
седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на
правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на
местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на
което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на
наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря
юридическото лице. При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ за процесния период има както процесуална, така и материалноправна
легитимация да отговаря по предявения иск.
На
следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от
ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата
претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да
бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт.
За да
бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3
от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе
казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл.3 ал.1/, както и
при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност /чл.3 ал.2/.
Ефектът
от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация
спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита
в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице
различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека /решение
от 10.02.2012г. по делото на Шахънов срещу България/, разделянето на исковата
претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от
свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект
върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на всеки
елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин
представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца,
както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека,
лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е
само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в
случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния
затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с
Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията. Такова разрешение на въпроса
дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2
от с.з. съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на
условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно
чл.3 ал.1 ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр.25 от 2009г., в сила от 1.06.2009г./
осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко
отношение. В ал.2 на същата разпоредба е указано, че за изтезания, жестоко или
нечовешко отношение се смятат: 1./всяко умишлено действие или бездействие,
което причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните в
този закон случаи на употреба на сила, помощни средства или оръжие; 2./умишлено
поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се
в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно
извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на
здравето; 3./унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на
осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си,
поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Като съгласно ал.3, за
изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат действията или
бездействията по ал.2, извършени от длъжностно лице или от всяко друго лице,
подбудено или подпомогнато от длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.
Съгласно
чл.3 ал.1 ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от
7.02.2017г./ осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал.2 от същата
разпоредба е указано, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Разпоредбите
на чл.3 и чл.43 ал.2, ал.4 и ал.5 /предишна ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции
за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода.
Тези разпоредби са действали през процесния период, което е основание за
преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това
основание доколко тази законова гаранция е реализирана в конкретната битова
среда на конкретното място, където ищецът изтърпява наказание „лишаване от
свобода“.
Все в
тази насока следва да се посочи, че според чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко място за
лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други
помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В чл.43
ал.4 ЗИНЗС /в сила от 07.02.2017г./ е установено изискването минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от
4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна
площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се
измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и
колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява
възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за
задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според
чл.43 ал.5 ЗИНЗС /предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./,
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на
закона, като в чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода
се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Относима
към спора е и материалноправната разпоредба на чл.3 от Европейската конвенция
за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от
България през 1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република
България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези
норми на вътрешното законодателство, които и противоречат. Според посочената
разпоредба от Конвенцията, никой не може да бъде подложен на изтезания или
нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според
Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия
конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955г. и
утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от
31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но
спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния
характер на държавите: “10. Всички помещения, от които се ползват лица, лишени
от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на
всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на
климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната
минимална площ, осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички помещения,
в които живеят и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците трябва да имат
достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна
светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват
приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна
уредба; б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата,
лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение. 12.
Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от
свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва
нужда, и в условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните помещения и броят
на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да
може и да е задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния
климат температура и толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена,
като се отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един
път седмично в районите с умерен климат.“.
По
казуси като процесния е налице и съдебна практика на българските
съдилища/решение №10166 от 11.07.2012г. на ВАС по адм.д. №15508/2011г., решение
№6667 от 15.05.2013г. на ВАС по адм.д. №13664/2012г., решение №104 от 20.02.2009г.
на ВКС по гр.д. №5895/2007г., решение №538 от 22.10. 2009г. на ВКС по гр.д. №
1648/2008г., решение №15 от 29.01.2009г. на ВКС по гр.д. №4427/2007г./, в която
се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен
възел, достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за проветряване в
местата за лишаване от свобода, е отклонение от подходящата жизнена среда за
осъденото лице, независимо, че към релевантните периоди не са действали нормите
от ЗИНЗС, регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от
свобода и други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за
лишаване от свобода.
При
разрешаване на настоящия правен спор следва да се има предвид и съдържанието на
множество решения на Съда по правата на човека по дела, заведени пред този съд
от български граждани срещу България, в които се е твърдяло нарушение на чл.3
от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от
свобода /решение от 10.06.2006г. по делото Йорданов срещу България,, решение от
27 януари 2015г. по шест съединени дела Нешков и други срещу България/.
На
първо място, с оглед събраните писмени доказателства по делото и възведеното в
обстоятелствената част на исковата молба, следва да се отбележи, че искът следва
да бъде разгледан по същество за периода от 31.12.2016г. до 31.03.2021г. /датата
на предявяване на исковата молба/ за Затвора-Пловдив.
По
отношение оплакването относно пренаселеността на местата, в които е бил
настаняван, претенцията на В. е отчасти доказана, доколкото става ясно от
приложените справки за помещенията по настаняване на ищеца и техният капацитет,
както и броя настанени лица, че е била налице действителна пренаселеност за
част от времето на престоя му в Затвора Пловдив, а именно за периодите от 21.01.2019г. до 20.03.2019г., от
26.03.2019г. до 04.04.2019г., от 10.10.2019г. до 14.10.2019г., от 23.10.2019г.
до 24.10.2019г., от 24.01.2020г. до 30.01.2020г., от 04.02.2020г. до
16.02.2020г., от 15.05.2020г. до 15.05.2020г., от 18.05.2020г. до 19.05.2020г.
и от 22.05.2020г. до 22.05.2020г. За
посочените периоди, ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му
пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на
Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м.,
В периодите
от 27.09.2018г. до 20.01.2019г., от 21.03.2019г. до 25.03.2019г., от
05.04.2019г. до 09.10.2019г., от 15.10.2019г. до 22.10.2019г., от 25.10.2019г.
до 23.01.2020г., от 31.01.2020г. до 03.02.2020г., от 17.02.2020г. до 14.05.2020г.,
от 16.05.2020г. до 17.05.2020г., от 20.05.2020г. до 21.05.2020г. и от
23.05.2020г. до 31.03.2021г. в Затвора-Пловдив, ищецът е пребивавал в
помещения, в които жизненото му пространство изцяло е отговаряло на
предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на
човека, които са в размер на 4 кв.м.
По
делото, от страна на ответника, чиято е доказателствената тежест да установи
конкретните условия на задържане и тя му е била надлежно указана, не са
представени конкретни доказателства за част от периода по настаняване на ищеца,
а именно времето от 31.12.2016 г. до 27.09.2018 г., като няма данни за
помещението, в което е бил настанен и за броя настанени лица в помещенията. С
оглед обстоятелството, че от страна на ответника все пак е представена справка
относно местата по настаняване на ищеца конкретно в Затвора Пловдив и броя на
лицата, с които е бил настанен, като по отношение на посочените няколко
по-малки периода, включени в рамките на целия исков период, изрично е посочено
в справката, че администрацията не разполага с конкретно съхранена информация,
съдът не намира, че в случая са налице условията на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС за
приемане за доказан твърденият факт на пренаселеност на помещенията по
задържане на ищеца за тези периоди. На първо място, тази разпоредба дава само
възможност, но не задължава съда да признае за доказани съответните факти и то
само, ако специализираната администрация откаже да предостави информация. В
случая не е налице отказ от представяне на такава, а изявление, че
специализираните органи по изпълнение на наказанията не разполагат с достатъчно
конкретна информация. Видно е, че все пак по отношение на по-голямата част от
исковия период такава информация е била надлежно предоставена. На второ място,
съдът не намира за доказано по какъвто и да било начин въпросното твърдение на
ищеца, доколкото същото не може да бъде подкрепено от нито едно от останалите
доказателства по делото и то по достатъчно категоричен начин, така, че да може
да обуслови и съответна отговорност за неимуществени вреди. В показанията на
разпитания свидетел, поискан от страна на ищеца, не се съдържа конкретно
твърдение за пренаселеност, което да може да бъде съотнесено към тези именно
периоди, за които липсва конкретна информация.
Горните
обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително в
пилотното решение „Нешков и други срещу България“, съставляват самостоятелно и
достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и
унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС.
През
исковия период не се установява нарушение на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във
всички стаи и помещения на Затвора – гр. Пловдив е осигурен достъп до санитарен
възел и течаща вода. Всички помещения, в които е пребивавал В. са разполагали
със санитарен възел и постоянно течаща студена вода, а по отношение наличието
на топла течаща вода, в приложеното от ответника становище, се сочи, че в
Затвора – гр.Пловдив на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно графика за
разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група.
Неоснователни
са оплакванията за наличие на дървеници и хлебарки през разглеждания тук исков
период /31.12.2016г. – 31.03.2021г./. Това е така, защото от страна на
ответника са изложени твърдения за извършени в Затвора-Пловдив ДДД обработки,
представени са и доказателства, че такива дейности са били договорени,
съответно изпълнени.
Неоснователни
са твърденията на В., по отношение на здравословното му състояние и мнажеството
му заболявания, посочени в исковата молба, за които не му се осигурява
подходяща диета и лекарства, поради което му се налага да си ги купува сам.
На
следващо място, с Разпореждане от 01.04.2021г., съдът изрично е указал на
ищеца, с оглед доказателствената тежест в исковия процес, да конкретизира
фактите и обстоятелствата, които при заявено взаимодействие между охраната –
Динко Игнатиев и лекарят на Затвора Пловдив – Даскалова да обуславят твърдяните
неимуществени вреди. В тази връзка е постъпила допълнителна молба от адв.В.С.,
в която от страна на ищеца не са представени доказателства за влошаване на
здравословното му състояние, за заболявания или за липса на медицинско
обслужване при заявено желание от негова страна. В тази насока са и показанията
на свидетеля И., който заявява, В. е лежал в стационара, където го лекуват и му
дават му лекарства.
Неоснователни
са и оплакванията на В. по отношение на неосигуряване на подходяща диета за заболяването му - панкреатит
от 23.09.2019г. Видно от представени копия на седмични менюта, през време на
престоя на ищеца в Затвора-Пловдив предоставяната му храна била съответна на
предвиденото в утвърдените от Министъра на правосъдието и съгласувани с
Министъра на Здравеопазването таблица № 1 за състава на дневната дажба и
полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода възрастен, както и
заменителната таблица, като предлаганата храна била разнообразна, добре
балансирана и съответстваща като химически и калориен състав на утвърдените
таблици, като всички количества на хранителните продукти достигали необходимата
дневна дажба.
Оплакванията
на ищеца относно преживени от него неблагоприятни усещания на студ през зимата
и горещина през лятот в Затвора Пловдив, също са неоснователни. Установява се
от представеното от ответника становище, че в затвора отоплението през
отоплителния сезон се осъществява посредством централно-локално парно. По
делото не се събраха достатъчно доказателства да е било прекалено топло през
лятото в затвора в Пловдив за процесните периоди на изтърпяване на наказанието
от ищеца. Общите твърдения изложени и от свидетеля, че през зимата е студено, а
през лятото е горещо, като се има предвид, че се касае до характерни
температурни стойности за съответните сезони и съответното географско място, не
може да бъдат свързани пряко с неизпълнение на задължения на администрацията на
Затвора Пловдив и в тази насока да съставляват обстоятелство, обуславящо
отговорност за вреди от незаконосъобразно бездействие.
Неоснователни
се оплакванията за наличие на мухъл и влага. В представеното от ответника
становище се сочи, че е това е възможно, тъй като лишените от свобода сушат
дрехите си в спалните помещения при което се получава конденз, което отново не
може да бъде свързано пряко с неизпълнение на задължения на администрацията на
Затвора Пловдив и в тази насока да съставляват обстоятелство, обуславящо
отговорност за вреди от незаконосъобразно бездействие.
Предвид
всичко изложено съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от
страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по
отношение на конкретно установените факти по делото, а именно:
-
Относно това, че от 31.12.2016г. до 31.03.2021г.
/датата на предявяване на исковата молба/ при престоя в Затвора-Пловдив В. е
пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на
предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на
човека, които са в размер на 4 кв.м., а именно от 21.01.2019г. до 20.03.2019г.,
от 26.03.2019г. до 04.04.2019г., от 10.10.2019г. до 14.10.2019г., от
23.10.2019г. до 24.10.2019г., от 24.01.2020г. до 30.01.2020г., от 04.02.2020г.
до 16.02.2020г., от 15.05.2020г. до 15.05.2020г., от 18.05.2020г. до
19.05.2020г. и от 22.05.2020г. до
22.05.2020г., с изключение на периодите
от 27.09.2018г. до 20.01.2019г., от 21.03.2019г. до 25.03.2019г., от
05.04.2019г. до 09.10.2019г., от 15.10.2019г. до 22.10.2019г., от 25.10.2019г.
до 23.01.2020г., от 31.01.2020г. до 03.02.2020г., от 17.02.2020г. до
14.05.2020г., от 16.05.2020г. до 17.05.2020г., от 20.05.2020г. до 21.05.2020г.
и от 23.05.2020г. до 31.03.2021г.
Горното,
води до извода, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в
разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС.
Ето
защо, съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на
служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на
конкретно установените факти по делото, които водят до извода, че битовите
условия създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените
от свобода, създават предпоставка за уронване на човешкото им достойнство. Тези
неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение
към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им поради липса
на осъществени елементарни стандарти за живот.
В
случая безспорно се установява, че е налице незаконосъобразно фактическо
бездействие от ответника, защото негови длъжностни лица, на които е възложено
да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на
наложено с присъда наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят на
ищеца в посочения период такива условия на живот, съобразени с уважение към
човешкото му достойнство, а именно – минимална жилищна площ от 4 кв.м. в
спалните помещения, в които е бил настанен, необходима за спокойното му
биологично съществуване, които да не създават предпоставки за увреждане на
физическото и психическото му здраве и за нарушаване на забраната, установена в
чл.3 ЕКПЧ. Недостатъчното жизнено пространство поради пренаселеността в
спалните помещения, в което е бил настанен ищецът са предизвикали такова ниво
на страдание за В., което надвишава това, присъщо на лишаването от свобода.
Според практиката на ЕСПЧ, начинът на изтърпяване на наказанието не трябва да
излага лишения от свобода на отчаяние или изпитание, които надхвърлят по
интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора.
При
това положение, правилото на чл.284 ал.5, във връзка с ал.1 ЗИНЗС налага да се
приеме, че В. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се
в описаните в исковата молба негативни психически състояния. Така, съгласно
чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществените вреди се присъжда от съда по
справедливост, като неговият размер зависи от степента и характера на вредите и
от продължителността на периода, през който са били претърпени.
С оглед
характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици
от ищеца и периода, през който е търпял неприемливите условия при изтърпяване
на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора-Пловдив, според настоящия
състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в
размер на 500 /петстотин/ лева при съобразяване на съдебната практика по
идентични дела. Според този съд, именно посоченият размер най-точно и съответно
ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно
съответства на конкретната преценка, направена от състава на база установените
по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост.
В
останалата част за разликата над 500 лева лева до пълния предявен размер от 50 000
лева, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвор-Пловдив, искът следва да бъде
отхвърлен.
С оглед
изхода от спора, ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
процеса разноски, съгласно разпоредбата на чл.286 ал.3 ЗИНЗС, съгласно която,
когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един
адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Констатира
се, че разноските, направени от ищеца са в размер на 10 лева за заплатената
държавна такса.
По
отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита
от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като
производството по делото е водено по специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в ал.2
от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната
взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.10
ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.8 ГПК, във връзка с чл.144 АПК и чл.143 АПК. Липсата на
изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на
иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Ето защо искането на
ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ІІ отд., Десети състав :
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да
заплати на Й.К.В., ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.Пловдив, обезщетение в размер на 500 лв.
за периодите от 21.01.2019г. до 20.03.2019г., от 26.03.2019г. до 04.04.2019г.,
от 10.10.2019г. до 14.10.2019г., от 23.10.2019г. до 24.10.2019г., от
24.01.2020г. до 30.01.2020г., от 04.02.2020г. до 16.02.2020г., от 15.05.2020г.
до 15.05.2020г., от 18.05.2020г. до 19.05.2020г. и от 22.05.2020г. до 22.05.2020г. вкл., когато по отношение на
ищеца е налице нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, изразило се в липса на достатъчно жилищна площ в условията на Затвора-Пловдив,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.03.2021г. датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска
в останалата част за периодите, за които се претендира обезщетение, както
следва: от 27.09.2018г. до 20.01.2019г., от 21.03.2019г. до 25.03.2019г., от
05.04.2019г. до 09.10.2019г., от 15.10.2019г. до 22.10.2019г., от 25.10.2019г.
до 23.01.2020г., от 31.01.2020г. до 03.02.2020г., от 17.02.2020г. до
14.05.2020г., от 16.05.2020г. до 17.05.2020г., от 20.05.2020г. до 21.05.2020г.
и от 23.05.2020г. до 31.03.2021г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да
заплати на Й.К.В., ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.Пловдив, сумата от 10,00 лв.,
представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на касационно
оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 – дневен срок от съобщението
пред тричленен състав на Пловдивски административен съд съгласно чл. 285, ал.
1, пр. 2 ЗИНЗС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/