Р Е Ш Е Н И Е
№ 1597
гр.
Варна, 16.04.2018 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав,
в публично заседание на двадесети март две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16583 по описа на ВРС за 2017 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на „ТАКСИ СЪРВИЗ – ВАРНА” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** срещу З. „Л.И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** по чл.405 от
КЗ за заплащане на сумата от 1165,45 лева, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение съгласно договор за застраховка „каско” на МПС,
сключен със застрахователна полица № 93001610099988 от 08.12.2016г. за
причинени имуществени вреди на лек автомобил „***” с ДК № ***, ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че
08.12.2016г. между страните е сключен договор за застраховка „Каско на МПС” застрахователна полица № 93001610099988 за
лек автомобил „***” с ДК № ***, собственост на ищцовото
дружество, със срок на действие от 12.12.2016г. до
11.12.2017г. Застрахователната премия била изцяло платена. На 26.06.2017г.
автомобилът бил предоставен на ***. При управление на автомобила от същото
лице, гумата настъпила няколко камъчета, които изхвръкнали под купето и
увредили резервоара и ауспуха на автомобила. Още на същия ден ответникът бил
уведомен за настъпило застрахователно събитие, като бил извършен оглед на
автомобила и изготвено опис-заключение, съгласно който увредените части били
резервоар, гърне средно и колектор преден. На 16.08.2017г. ищцовото
дружество получило уведомление за отказ от изплащане на обезщетение. При
проучване в няколко сервиза ищецът установил, че сумата необходима за
възстановяване и пускане на автомобила в движение е в размер на 850 лева.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответника е
депозиран писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по
основание и по размер. Счита, че отказът за изплащане на застрахователно
обезщетение е правилен, законосъобразен и съответен на сключения между страните
застрахователен договор. Твърди се, че не са налице основания за изплащане на
застрахователно обезщетение. Твърди още, че са налице основанията на т.28 във вр. с т.28.12, т.29 във връзка с т.29.5 и т.15 от Общите
условия за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. Твърди се, че
застрахованият не е изпълнил задълженията си да регистрира настъпилото
застрахователно събитие незабавно пред компетентните органи по места, както и
да изиска необходимите документи и да предприеме мерки за
ограничаване/намаляване на щетите. Счита, че не са изпълнени задълженията по
т.14.10 от Общите условия, които са неразделна част от застрахователния
договор.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника с писмена
молба депозирана преди съдебно заседание настоява за отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните
и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
От застрахователна полица №
93001610099988 от 08.12.2016г.
се установява, че между „ТАКСИ СЪРВИЗ – ВАРНА” ЕООД и З. „Л.И.” АД е сключен
договор за застраховка „каско на МПС” за лек автомобил марка „***” с ДК № ***,
собственост на ищцовото дружество, със срок на
действие от 12.12.2016г. до 11.12.2017г.
Посочената застрахователна сума
е 4500 лева. Общо дължимата застрахователна премия е посочена в размер на 258.88
лева, която е изцяло платена, видно от разписката към полицата.
На 26.06.2017г. *** в качеството му на представител на
собственика е подал при ответното дружество уведомление за настъпило
застрахователно събитие, в което е посочил, че е управлявал автомобила и
изведнъж нещо изтрещяло отдолу, слязъл от автомобила и видял, че бензинът
изтича, констатирал е следните увреждания върху автомобила: предна броня,
ауспух, резервоар, задно гърне.
Във връзка с уведомлението при застрахователя е
образувана щета № 93001610099988. Съставен опис-заключение от 27.06.2017г.
относно щетите, в който са посочени резервоар – бензин, гърне – средно,
колектор – преден и ДО – радиатор. Изготвен е доклад по щета, съгласно който е
налице основание за отказ по т.14.10, тъй като събитието не представлява покрит
риск.
На 16.08.2017г. ответното дружество е изпратило на ищцовото дружество писмо, с което го уведомява, че не са
налице основания за заплащане на застрахователно обезщетение.В писмото се сочи,
че съгласно чл.14.10. от Общите условия застрахованият е длъжен при настъпване
на застрахователното събитие да го регистрира незабавно чрез компетентните
органи по места (КАТ, полиция, противопожарна охрана и др.), да изиска
необходимите констативни документи, както и да предприеме всички мерки за
спасяване, ограничаване и/или намаляване на щетите на застрахованото МПС.
Според т.15 от ОУ при неизпълнение на някое от задълженията, предвидени в тях,
от страна на застрахования, застрахователят е в правото си да откаже изцяло
изплащането на застрахователно обезщетение. Сочи се още, че съобразявайки
клаузите на т.28 във вр. с т,18.12, т.29 във вр. с т.29.5 и на основание т.15 от ОУ и след като не са
безспорно установени обстоятелствата, при които е настъпило заявеното събитие,
не е налице основание за изплащане на застрахователно обезщетение.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства
чрез разпит на един свидетел на страната на ищеца – ***, водача на увредения
автомобил. Съгласно показанията му на 26.06.2017г. управлявал автомобила като
такси, взел поръчка от ж.к. „Трошвео“ и тръгнал с
двама клиенти мъж и жена. На ул. „Гео Милев“ имало дупки с чакъл и той тръгнал
да ги заобикаля, но нещо много силно изтрополило отдолу. Клиентите казали, че
мирише на бензин и той спрял и видял, че от резервоара тече бензин. Обадил се
на собственика, на 112 и на „Лев Инс“. При
застрахователя снимали автомобила отдолу и казали, че трябва да влезе в сервиз.
Повредените части били средно гърне, тръбата на ауспуха, резервоара, радиатора
и бронята. Съдът кредитира показанията на свидетеля, като детайлни, вътрешнонепротиворечиви и съответстващи на събрания по
делото доказателствен материал.
От заключението на изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира,
като обективно и компетентно изготвено, се установява следното: деформация на
колектор, ауспух, гърне и разкъсване дъното на резервоара за гориво е възможна,
ако автомобила по време на движение премине с предните гуми върху твърди
предмети, които довеждат до това увреждане. Същите са в началото на колектора,
в средното гърне по средата на надлъжната ос и в същата линия на дъното на
горивния резервоар. Те се намират конструктивно в най-ниската част на купето на
процесния автомобил и е напълно възможно при движение на МПС да е възникнало
увреждането по описания в исковата молба начин. Общата сума, необходима за
отстраняване на щетите е 1165.45 лева. Описаното събитие и настъпването на
конкретните увреждания е възможно при посочения механизъм и е налице
причинно-следствена връзка.
При така установените фактически
обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание по
чл.405, ал.1 от КЗ и е процесуално допустим.
Съгласно разпоредбата на чл.405,
ал.1 от КЗ при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, в тежест на ищеца е да установи, наличието на валидно
сключен договор за имуществена застраховка,
настъпване на застрахователно събитие по него, претърпените
вреди и техния размер, както и
причинно-следствената връзка между събитието и вредите.
Ответникът
следва да докаже плащане на застрахователното обезщетение или
друг правопогасяващ фак или
твърденията си наличие на основания за отказ от плащане на застрахователно
обезщетение.
Основният спорен между страните въпрос касае правото
на отказ на застрахователя да заплати застрахователното
обезщетение.
За да постанови отказ от изплащане на застрахователно
обезщетение застрахователят се е позовал на няколко точки от Общите условия към
договора за застраховка „Каско на МПС“. Същите не са
представени като доказателство поделото, но предвид, че са публикувани в
интернет пространството съдът е запознат с тях. Съгласно т.14.10 от ОУ застрахованият е длъжен при настъпване на застрахователно
събитие – да го регистрира незабавно чрез компетентните органи по места (КАТ,
полиция, противопожарна охрана и други, в зависимост от вида на събитието), да
изиска от тях необходимите констативни документи удостоверяващи събитието, както
и да предприеме всички мерки за спасяване, ограничаване и/или намаляване на
щетите на застрахованото МПС. Съгласно чл.29,т.5 от ОУ претенция за
застрахователно обезщетение се предявява от Застрахования след представяне
официален документ, удостоверяващ настъпване- то на застрахователното събитие,
издаден от съответните компетентни органи (не се отнася за щети на стъкла,
фарове и мигачи, настъпили по време на движение на МПС, вследствие изхвръкнал
камък). В чл.28 е предвидено в кои случаи застрахователят не дължи плащане на
обезщетение, като в т.28.12 е посочено неизпълнения на изискванията по
т.29 от тези Общи условия. Отделно от това, в т.15 от ОУ е посочено, че ако
застрахованият не изпълни някое от задълженията си или наруши договореното по
тези Общи условия, Застрахователят е в правото си да намали или откаже изцяло
изплащане на обезщетение, както и да прекрати едностранно застрахователния
договор.
Застрахователят е мотивирал отказа да изплати
застрахователно обезщетение с горепосочените разпоредби, като е приел, че не са
безспорно установени обстоятелствата, при които е настъпило застрахователно
събитие. Следователно застрахователят свързва установяването на обстоятелствата
с документ, издаден от компетентните органи.
Съгласно показанията на свидетеля *** същият след като е
констатирал проблем е спрял и се е обадил на телефон 112 и на застрахователя.
Със спирането на автомобила водачът е изпълнил задължението си по чл.123, ал.1
от ЗДвП. Същата разпоредба предвижда какво трябва да направи водачът, който е
участник в ПТП. Задължението да се обади на контролните органи на МВР е
предвидено само в определени случаи, като настоящият не е сред тях, доколкото
са налице само имуществени вреди и един участник в ПТП. Същевременно разпоредбата
на чл.125 от ЗДвП предвижда в кои случаи е задължително посещение на мястото на
произшествието от страна на службите за
контрол на МВР, като хипотезата, в която е налице един участник в ПТП, само
имуществени вреди и МПС е в състояние да се придвижи на собствен ход не е сред
тях.
От горепосочените разпоредби на ЗДвП може да се направи
извода, че в конкретния случай водачът на процесния автомобил не е имал
законово задължение да се обади на контролните органи на ПТП. В този смисъл
дори и в Общите условия да е налице такова изискване, доколкото законът не го
предвижда, непредставянето на документ от съответния контролен орган не може да
съставлява валидно основание за отказ от изплащане на застрахователно
обезщетение. Отделно от това, въпреки че
не е негово задължение съгласно показанията на свидетеля същият се е обадил на
телефон 112. Доколкото от своя страна контролните органи нямат задължение да
посетят местопроизшествието, същите не са и направили това, с оглед на което
водачът обективно не е бил в състояние да се снабди със съответния документ.
Така или иначе, функцията на документа е да удостовери, че въпросното ПТП се е
случило, кои са участниците в него, какви са видимите щети и какъв е механизма
на ПТП. Същите обстоятелства са предмет и на настоящото производство и в
случай, че се установи, че са нанесени щети на МПС, които са в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, застрахователят следва да заплати
застрахователно обезщетение.
Не е спорно това, че процесният
автомобил е претърпял щета, изразяваща се в увреждане на преден колектор,
резервоар бензин и средно гърне, които щети са посочени и в опис-заключение,
изготвен от застрахователя. От заключението на съдебно-автотехническата
експертиза се установи, че уврежданията по автомобила е напълно възможно да
настъпят по описания в исковата молба механизъм, а именно при движение на
автомобила от отхвръкнал камък, както и че същите са в причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП. Размерът на вредите съгласно заключението е 1165.45
лева. Механизмът на ПТП от своя страна се установява и от свидетелските
показания на св. Стоянов.
По гореизложените съображения съдът намира, че е
настъпило застрахователно събитие, което подлежи на обезщетяване от страна на
застрахователя, както не са налице основания за отказ от плащане на
застрахователно обезщетението. В този смисъл предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото
разноски в размер на 50 лева за платена държавна такса, 228 лева за депозит за
вещо лице и 310 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.
„Л.И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „ТАКСИ
СЪРВИЗ – ВАРНА” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
сумата от 1165,45 лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение съгласно договор за
застраховка „каско” на МПС, сключен със застрахователна полица № 93001610099988
от 08.12.2016г. за причинени имуществени вреди на лек автомобил „***” с ДК № ***,
ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба –
30.10.2017г. до окончателното плащане,
на основание чл.405, ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на „ТАКСИ СЪРВИЗ – ВАРНА” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 588 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: