Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 22.06.2020 Град Карлово
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На първи юни
две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ИВАНОВ
Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1336 по описа за 2019
година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по искове с правно основание чл. 432, ал.1, вр. с чл.386, ал.1 и ал.2 от Кодекса на застраховането, вр. с чл.86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД, предявени от „Г.“ ООД, ЕИК: *******, представлявано от М.П.Г. в качеството му на Управител, със седалище и адрес на управление:*** чрез адв. М.Т. против Застрахователна Компания „У.“ АД, с ЕИК: ******, с адрес: гр. С., бул. „Т.А.“ №**, представлявано от Н.Г.И..
В исковата молба се твърди, че на 12.07.2018 г. „Г.” ООД сключило застраховка „Имущество“, с комбинирана застрахователна полица „Бизнес План“ № 189006S0253, с валидност до 11.07.2019 г. към застрахователно дружество „У.“ АД, със застрахователно покритие: пожар; мълния; удар от летателен апарат; пороен дъжд; градушка; наводнение; авария и др. Застрахованото имущество бил собственият на ищеца търговски обект тип бензиностанция с наименование „********- с. К.“, находящ се в землището на с. К., местност „Ч.Ч.“ общ. К., обл. П., който бил предоставен под наем на дружеството „Д.о.“ ЕООД. В качеството си на управител на застрахованото лице М.Г. изплатил изцяло в полза на ответника застрахователната премия по сключения помежду им договор.
Твърди се, че на 22.05.2019 г. около 09.00 часа в района на въпросния търговски обект настъпило застрахователно събитие – рязко влошаване на метеорологичните условия, което се изразявало настъпване на гръмотевична буря. В следствие на това електричеството на обекта прекъснало и възникнало късо съединение. Това обстоятелство довело до пълното повреждането на сонда марка и модел: „VISY stick LPG 2300 mm.“ и на интерфейсната платка към нея марка и модел: „VP за VISY Command“ за управлението на 4 сонди, необходима за зареждането на безнзиноколонките.
След настъпването на горепописаното застрахователно събитие М.Г. твърди, че незабавно уведомил ответника по телефона и електронната поща за него. В тази връзка негов представител – вещото лице А. Б., дошъл при застрахования обект и съставил опис на щети и констативен протокол – и двата с дата 31.05.2019 г., по щета с peг. № *******. Във въпросния протокол бил описан механизма на настъпилото на 22.05.2019 г. застрахователното събитие, както и видимите имуществени вреди, претърпени от представляваното от М.Г. дружество „Г.“ ООД. Съшият доказвал по категоричен и несъмнен начин фактите и обстоятелства, които се сочели в настоящата искова молба.
М.Г. твърди, че след като завел застрахователната претенция към ответника, му била поискана и проформа фактура и сервизен протокол, от които да е видим размера на претърпените от имуществени вреди. В тази връзка той предоставил проформа фактура с № ********** от 04.06.2019 г. на стойност 3 032.29 лева, представляваща цената на причинените му щети, както и сервизен протокол № 21317/27.05.2019 г. C оглед на това М.Г. твърди, че бил уведомен, че ще получи в предвидения от закона срок справедливо парично обезщетение. Такова обаче не му било изплатени и на 09.08.2019 г. подал жалба до застрахователя по реда на чл.108, ал.6 от КЗ против неизпълнението на въпросното облигационно задължение. Жалбата била оставена без разглеждане.
В исковата молба се твърди, че на основание чл.405, ал.1 от КЗ застрахователят бил длъжен при настъпването на застрахователно събитие да заплати съответното застрахователно обезщетение в законоустановения срок. В конкретния случай безспорно било настъпило такова събитие на 22.08.2019 г., удостоверено чрез писмен документ – констативен протокол по щета с peг. № ******* от 31.05.2019 г., издаден от вещо лице А. Б.. Уреденият в Кодекса на застраховането срок бил 15 - дневен, като нормата на чл. 496, ал. 1 от КЗ изрично предвиждала, че срокът за окончателното произнасяне на застрахователя не може да бъде повече от три месеца от предявяването на застрахователната претенция. Този срок също бил настъпил, но въпреки това плащане не било налице.
При определяне размера на дължимото обезщетение застрахователят следвало да се съобразява с разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следвало да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не била налице. Размерът на стойността на вредата в случая следвало да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и това била сумата от 2 050 (две хиляди и петдесет) лева. Това било така, защото принципът на пълната обезвреда, действаш и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на деликвента, изисквал обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се смятала стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество. Това определение на понятията било дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ – възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, дължала се пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това била стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото качество.
Доколкото към датата на подаване на исковата молба не било извършено плащане от застрахователя, за ищцовото дружество бил налице правен интерес от предявяване на иска пред РС К..
Моли съда да постанови решение, с което да бъде осъдена ответната застрахователна компания да му заплати сумата в размер на 2050.00 лева, представляваща неизплатено парично обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в нанесена щета на собствения на „Г.“ ООД търговски обект, тип бензиностанция, с наименование „********- с. К.“, находящ се в землището на с. К., вследствие на настъпилото на 22.05.2019 г. застрахователно събитие, както и законна лихва върху сумата, считано от 12.09.2019 г. до датата на окончателното изплащане на задължението. Претендират направените по делото разноски.
В с. з. от 13.02.2020 г. съдът е допуснал изменение на иска по реда на чл.214 ГПК, като размерът на исковата претенция е увеличен от 2050.00 лева на 3032.29 лева.
Ответното застрахователно дружество, чрез юрк. В.М. оспорва иска като допустим, но неоснователен както по основание, така и по размер.
Не оспорва наличието на валидно сключен договор по имуществена застраховка съгласно комбинирана застрахователна полица „Бизнес план“ № 189006S0253, приложима заедно с Общи условия за застраховане на имущество в малки и средни предприятия, неразделна част от същата.
Възраженията на юрк. М. произтичат от следните обстоятелства:
Във връзка с предявената претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за вреди от настъпило застрахователно събитие по имуществената застраховка по комбинирана застрахователна полица „Бизнес план“ била образувана щета № *******. Преди да бъде взето окончателно решение относно предявената претенция, цялата представена по преписката документация била разгледана подробно от експертите на З. „У.“ АД, изискани били допълнителни данни, част от които до този момент не били постъпили. Твърди, че в подаденото уведомление за настъпила вреда на 31.05.2019 г., било декларирано, че мълния е поразила стълб и трафопост, които са се намирали в близост до застрахования обект. От издадените от вещото лице Констативен протокол, Опис на вредите и Експертно заключение било видно, че по информация на представител на застрахования вследствие на гръмотевична буря е установена повреда в сонда на газов резервоар. В представения от ищцовата страна сервизен протокол не била отразена причината за увреждането на сондата.
Твърди, че след постъпване на претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение във връзка с процесното събитие, експерти на застрахователната компания са поискали представяне на набор от документи. Обработката на ликвидационната преписка изисквала пълния комплект от всички налични документи, свързани с щетата, като застрахователят следвало да се произнесе в определен от закона срок. Видно от последната проведена по електронна поща кореспонденция с лицето Ваня Чакърова, представител на застрахования, от 26.09.2019 г., било, че застрахователят е поискал представяне на платежно нареждане/касов бон към предоставената фактура. Такъв документ не бил представен и до момента.
Относно твърдението на ищеца за постъпила на 09.08.2019 г. жалба от страна на застрахования, намира същото за напълно неоснователно, тъй като по ликвидационната преписка не била приложена жалба. Нямало такъв приложен документ, постъпил и в деловодството на З. „У.“ АД, който да съдържа входящ номер и дата на постъпване.
В сключената имуществена застраховка „Бизнес план“, както и в приложимите към нея Общи условия, били определени всички покрити по полицата рискове. Рискът „късо съединение“ не бил покрит по сключената застрахователна полица, не фигурирал и в специалните условия на същата, не била заплатена допълнителна застрахователна премия за допълнително покритие по риск „късо съединение“. В т. 4.19.1 от Общите условия за имуществената застраховка, неразделна част от същата, рискът „късо съединение“ бил дефиниран като случайно създадена връзка в електрическа верига между две точки с различен потенциал, при което силата на електрическия ток е със стойност, за която веригата не е била проектирана. Официалният отговор на „Е. Юг“ ЕАД, предоставен от ищцовата страна удостоверявал, че на 22.05.2019 г. и на 23.05.2019 г. електрозахранването е било прекъснато за адреса на застрахования обект поради възникнала авария на въздушна линия средно напрежение „К.“ настъпила в резултат на лоши метеорологични условия. Във връзка с гореизложеното, в т. 4.19.3 били описани изключенията, които не се покриват от застрахователя при наличие на покрит риск „късо съединение“, какъвто по конкретната застрахователна полица нямала. В „Приложение на застраховка Имущество“, съдържащо видовете пакети по същата, също било видно, че в Пакет „Комфорт“ не било предвидено покритие на риска „късо съединение“.
Твърди се, че Общите условия на настоящия застрахователен договор отговаряли напълно на изискванията на КЗ, тъй като съдържанието им било ясно и недвусмислено както по отношение на покритите рискове, така и по отношение на изключенията. С подписване на застрахователната полица застрахованият изразявал съгласие с тях. След приемането им, тези Общи условия ставали неразделна част от договора /чл.344, ал.1 КЗ/ и обвързвали страните със силата на закон /чл.20а, ал.1 от ЗЗД/.
От горното следвало, че когато в Общите условия страните са посочили ясно както всички покрити рискове, така и изключенията, застрахователят няма задължение за изплащане на застрахователно обезщетение, което касае изключение или непокрит по полицата риск.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът счете предявения иск за основателен, възразява срещу размера на претендираното от ищеца застрахователно обезщетение. Смята същия за прекомерен и неотговарящ на реално настъпилите вреди върху имуществото. При наличие на имуществени вреди застрахователното обезщетение било в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума.
Оспорва се и иска за присъждане на законна лихва върху претендираната сума като акцесорен такъв, тъй като неоснователността на главния иск водел до неоснователност и на акцесорния такъв.
Във връзка с горното смята, че не се установяват обстоятелства, ангажиращи отговорността на З. „У.“ АД за изплащане на застрахователно обезщетение по процесната щета. Моли съда да остави иска без уважение и да присъди разноските по делото съразмерно с отхвърлената част от претенцията.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е по делото, а и е видно от представените по делото писмени доказателства – заверено копие на застрахователна полица „Бизнес план“ № 189006S0253; заверено копие от опис на щети от 31.05.2019 г. издаден по щета №18BS9000027; обратна разписка №ИД PS 6100 00FZMZ N; заверено копие на констативен протокол от 31.05.2019 г. по щета №18BS9000027; заверено копие на сервизен протокол №213117/27.05.2019 г., че между страните е налице валидно сключен договор по имуществена застраховка съгласно комбинирана застрахователна полица „Бизнес план“ № 189006S0253, пакет „Комфорт“, приложима заедно с Общи условия за застраховане на имущество в малки и средни предприятия, неразделна част от същата, с валидност до 11.07.2019 г. Застрахованото имущество е собственият на „Г.“ ООД търговски обект тип бензиностанция с наименование „********- с. К.“, находящ се в землището на с. К., местност „Ч.Ч.“ общ. К., обл. П., който е предоставен под наем на дружеството „Д.о.“ ЕООД, видно от представения договор за наем на недвижими имоти от 31.07.2018 г.,
Страните не спорят, а и от показанията на свидетеля И.Я.У.се установява, че на 22.05.2019 г., около 09.00 часа в района на въпросния търговски обект се е разразила гръмотевична буря. При силно влошените метеорологични условия електричеството на обекта е прекъснало и впоследствие е установено повреждането на сонда на газов резервоар марка и модел: „VISY stick LPG 2300 mm.“ и на интерфейсната платка към нея марка и модел: „VP за VISY Command“ за управлението на 4 сонди, необходима за зареждането на безнзиноколонките.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза се установява следният механизъм на процесното събитие: вследствие на гръмотевична буря от мълния е поразен стълб и трафопост, намиращи се в близост до процесния обект, при което обектът е бил изложен на разрушителен за електрическото и електронното оборудване на обекта мълниев ефект. Налице е причинно-следствена връзка между падналата в близост до процесния търговски обект мълния и претендираните по делото имуществени вреди по него. Според вещото лице стойността за възстановяване на процесното имущество, в това число всички присъщи разходи по възстановяването, към датата на възстановяване, е в размер на 3030,29 лева с ДДС.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
За уважаването на иска по чл.432, ал.1, вр. с чл.386 от КЗ следва кумулативно да са налице следните елементи от фактическия състав: 1. наличие на валидно застрахователно правоотношение; 2. настъпване на покрит застрахователен риск; 3. претърпени от застрахованото лице имуществени вреди; 4. пряка и непосредствена причинна връзка между претърпените вреди и реализираното застрахователно събитие.
В настоящия случай спорният и релевантен за изхода на делото въпрос е дали валидно сключеният и действащ към датата на събитието застрахователен договор покрива риска „мълния“, който е довел до повреждане на имуществото на ищеца. Видно от приложената по делото застрахователна полица „Бизнес план“ № 189006S0253, пакет „Комфорт“, същата покрива рисковете пожар, мълния, експлозия, буря, пороен дъжд, градушка и др. В т. 4.1.2 от Общите условия на застраховка „Имущество“, неразделна част от същата, изрично е посочено, че се покриват само щетите, причинени от пряко попадение на мълния върху имущество. Не се покриват щети, нанесени върху електрически уреди или съоръжения, вследствие на непряко попадение на мълния.
От изложеното дотук се установи, че щетите по застрахованото имущество на ищеца са резултат от т. нар. „индиректна мълния“, т. е. такава, която е повредила индиректно имуществото, като е поразила намиращите се в близост стълб и трафопост, а не е попаднала пряко върху сонда на газов резервоар марка и модел: „VISY stick LPG 2300 mm.“ и интерфейсната платка към нея марка и модел: „VP за VISY Command“. Доколкото липсва застрахователно покритие по процесната полица за риска „индиректна мълния“, ответното дружество не дължи плащане на обезщетение по този риск и искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По разноските.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.8 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното застрахователно дружество направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
С оглед на горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявеният от „Г.“ ООД, ЕИК: *******, представлявано
от М.П.Г.в качеството му на Управител, със седалище и адрес на управление:***
чрез адв. М.Т.иск за осъждане на Застрахователна
Компания „У.“ АД, с ЕИК: ******, с адрес: гр. С.,
бул. „Т.А.“ №**, представлявана от Н.Г.И.да му заплати сума в размер на 3032.29
лева, представляваща неизплатено парично обезщетение за претърпените от ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в нанесена щета на собствения на „Г.“ ООД
търговски обект, тип бензиностанция, с
наименование „********- с. К.“, находящ се в
землището на с. К., вследствие на настъпилото на 22.05.2019 г. застрахователно
събитие, както и законна лихва върху сумата, считано от 12.09.2019 г. до датата
на окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Г.“ ООД, ЕИК: *******, представлявано от М.П.Г.в качеството му на Управител, със седалище и адрес на управление:*** чрез адв. М.Т.да заплати на Застрахователна Компания „У.“ АД, с ЕИК: ******, с адрес: гр. С., бул. „Т.А.“ №**, сумата от 100.00 лв. (сто лева) за направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ