№ 182
гр. Котел, 23.04.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в закрито заседание на двадесет и трети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катерина Г. Дедова
като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Гражданско дело №
20252210100062 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Подадена е искова молба от „Изи финанс” ЕООД, със седалище и
адрес на управление: град София, район „Триадица”, ж.к.. „Иван Вазов“, ул.
„Балша“ № 17, ап.1 срещу С. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: *************, с
която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми – предмет на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 879/2024г.:
1200 лв. – главница, по договор за предоставяне на кредит №
500667/31.07.2024г.,
113,85 лв. - договорна лихва за периода от 31.07.2024г. – 29.10.2024г.;
Законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното погасяване на дълга.
Претендират се и сторените в настоящото и в заповедното
производство разноски.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, а
ответникът е подал отговор в законоустановения срок, на основание чл. 146,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад на
делото.
В исковата молба са направени доказателствени искания за приемане
на представените към процесуалния документ писмени доказателствени
средства. Същите следва да бъдат уважени, тъй като са относими, допустими
и необходими за установяване на релевантните обстоятелства.
В исковата молба е направено доказателствено искане за
присъединяване по настоящото дело на образуваното заповедно производство.
С оглед допустимостта на исковата молба съдът с Разпореждане № 209 от
31.01.2025г. е изискал по делото ч.гр.д. № 879/2024 г. по описа на РС Котел.
Предвид възможността страните да уредят извънсъдебно
1
отношенията си по останалите доказателствени искания, съдът ще се
произнесе в откритото съдебно заседание по делото.
Така мотивиран, Районен съд Котел
ОПРЕДЕЛИ:
Съставя, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 ГПК, следния
проект за доклад:
Обстоятелства, на които ищецът основава претендираното право и
предявения иск:
В исковата молба се твърди, че на 31.07.2024г. ищцовото дружество
сключва, в качеството си на кредитодател, с ответника (като
кредитополучател) Договор за предоставяне на кредит от разстояние №
500667. Посочва се, че договорът бил сключен при условията на ЗПФУР. В
исковата молба се навеждат твърдения, че сключването на самия договор се
извършва въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес:
www.minizaem.bg, като на този адрес били публикувани и общите условия за
предоставяне на кредит от разстояние. Посочва се подробно начинът на
кандидатстване за отпускане на кредит, като се твърди, че при кандидатстване
ответникът е посочил следния телефонен номер: ********** и следният
имейл: ***********@***.**, а активиращият код е 6657. В исковата молба се
навеждат твърдения, че при кандидатстването кредитополучателят е изпратил
снимка на личната си карта, от което било видно, че предоставените лични
данни съвпадат. Твърди се, че процедурата за кандидатстване и сключване на
договора за предоставяне на кредит от разстояние е спазена, в резултат на
което на ответника е отпуснат кредит с главница в размер на 1200 лв. Посочва
се, че съгласно чл. 2 , ал. 1 от Договора кредитодателят се задължава да
преведе на кредитополучателя посочената сума. Твърди се, че сьгласно чл. 2,
ал. 2 от Договора предаването на сумата следва да бъде извършено по посочен
от кредитополучателя начин, като в случая тя е преведена по банкова сметка в
“Централна кооперативна банка” АД. В исковата молба се посочва, че от
Договора за кредит било видно, че вземането за главница е дължимо на 24
вноски, като всяка от тях е в размер на 50 лв. за периода от 30.08.2024г. до
21.07.2026г. Навеждат се твърдения, че договорът е обявен за предсрочно
изискуем от датата на получаване на и-мейл, изпратен до ответника. Посочва
се, че възможността за обявяване на предсрочната изискуемост по имейл е
2
предвидена в гл. V, т. 5, б. „б“ от Общите условия към договора. Ищецът
твърди, че при изплащане на вноските по кредита, клиентът трябва да преведе
освен дължимата главница, още и договорна лихва, която е фиксирана и не
търпи изменения по време на договора. Посочва се, че съгласно чл. 2, ал. 1, т.
3 от договора лихвеният процент е в размер на 40.15 %, а договорната лихва за
периода 31.07.2024 г. до 29.10.2024 г. възлиза в размер на 113.85 лв., като
същата била с настъпил падеж, поради което се твърди, че се явява изискуема.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ищцовото дружество е
опитало да осъществи контакт с ответника, за да уредят извънсъдебно
отношенията си, но това било безрезултатно и по тази причина дружеството
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК. Посочва се, че в резултат на това било образувано ч.гр.д. № 879/2024г.
по описа на РС Котел, като длъжникът е подал възражение по издадената по
това дело заповед за изпълнение, което породило правния интерес на
ищцовото дружество да предяви настоящия иск. Настоящото производство е
образувано в изпълнение на указанията на заповедния съд.
На тази основа се иска да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми – предмет на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 879/2024г.:
1200 лв. – главница, по договор за предоставяне на кредит №
500667/31.07.2024г.,
113,85 лв. - договорна лихва за периода от 31.07.2024г. – 29.10.2024г.;
Законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното погасяване на дълга.
Претендират се и сторените в настоящото и в заповедното
производство разноски.
Обстоятелства, на които ответникът основава възраженията си:
В законоустановения срок ответната страна е депозирала отговор на
исковата молба. В него се посочва, че предявеният иск е неоснователен и
недоказан. Посочва се, че на 31.07.2024г. ответничката е сключила с ищцовото
дружество Договор за предоставяне на кредит № 500667, по силата на който е
получила в собственост сумата от 1200.00лв., при фиксиран годишен лихвен
процент от 40.15 % и ГПР в размер на 48.44% при срок на кредита - 720 дни.
Посочва се, че съгласно чл.3.(1) от Договора Потребителят се е задължил в
срок от пет дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на
кредитодателя едно от посочените в договора обезпечения, като в случай на
неизпълнение на това задължение, съгласно чл. 3, ал. 2 от договора,
3
потребителят се задължил да заплати неустойка в размер на 503,10 лв., която
следвало да се събере разсрочено, като по този начин към първите 6 месечни
вноски се добавяла сума в размер на 83,85 лв., която сума се твърди, че била
кумулирана в падежната вноска по кредита.
В отговора на исковата молба се навеждат подробни твърдения и
съображения за нищожност на договора, като се посочва, че съобразно чл. 19,
ал. 4 от ЗПК в тази му и следващите редакции, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Навеждат се твърдения, че в
договора е посочен ГПР от 48.44% което не отговаряло на действително
приложения процент, тъй като при изчислението на посочения в договора общ
разход не била включена сумата от 503,10 лв. – стойността на неустойката за
непредоставяне на обезпечения. В отговора на исковата молба се посочва, че
договорът е нищожен и на основание чл. 22 от ЗПК вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД,
тъй като противоречи на законоустановените императивни правила, като
същият е нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй
като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно ГПР
по кредита – методиката на неговото формиране. Ответникът излага подробни
съображения за това защо счита договора за нищожен. Посочва се също, че
клаузата на неустойка е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл.
143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, както и, че същата не е индивидуално определена. На
тази основа се иска от съда да отхвърли предявения иск поради
недействителност на сключения договор за предоставяне на кредит на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК. Моли
да бъдат присъдени направените в делото разноски.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове с правна
квалификация по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, по чл. 422 от ГПК
във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД.
Всяка страна е длъжна да докаже обстоятелствата, на които основава
своите искания и възражения. ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса
се разпределя съобразно правилото на чл.
154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже
положителните твърдения за факти, от които черпи изгодни за себе си правни
последици и на които основава исканията и възраженията си.
4
УКАЗВА на ищеца, че по иска за главницата е негова тежестта да
докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение по
договор за кредит; изпълнение на задължението на кредитодателя за
предоставяне на главницата, както и изискуемостта на задължението за
връщане на сумата; липсата на неравноправни клаузи в договора за кредит,
както и, че същият е сключен в съответствие с изискванията на закона за
потребителския кредит.
УКАЗВА на ищеца, че по иска за възнаградителна лихва е негова
тежестта да докаже наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение между страните по договор за кредит; изпълнение на
задължението на кредитодателя за предоставяне на главницата, уговорка за
плащане на възнаградителна лихва, размер на лихвата, както и изискуемостта
на претендираната лихва;
УКАЗВА на ответника, че е негова тежестта да докаже, че е
изпълнявал задълженията си по договора за потребителски кредит, за което
обстоятелство същият не сочи доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че между страните на 31.07.2024г. е сключен Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 500667.
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени
доказателствени средства.
УКАЗВА на страните да положат усилия за извънсъдебно решаване
на спора, като ги напътва към медиация като способ за доброволно уреждане
на отношение. Указва на страните, че могат за ползват медиатори, вписани с
Единния регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
22.05.2025 г. от 15,15 часа.
Препис от определението да се връчи на страните, които
обстоятелства да бъдат изрично удостоверени в отрязъците от съобщенията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
5