Р Е Ш Е Н И Е №912/11.12.2019г.
гр.Ямбол........11.12........2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На............................двадесет и пети...ноември.........................................
През две хиляди и деветнадесета година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове: ........................
........................
При секретаря................И.Г.......................и в присъствието на
Прокурора...........................................като разгледа докладваното от
...............................съдия Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 1818
за 2019 година............................................................................................
Производството по делото е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.София против Н.В.С. ***, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумите, както следва: 1197,17 лв., представляваща главница по договор за кредит; 179,55 лв., представляващи договорна лихва за периода от 06.11.2016 г. до 17.09.2017 г.; 57,64 лв., представляващи такса за оценка на досие за периода от 30.10.2016 г. до 17.09.2017 г.; 294,24 лв. за периода от 06.11.2016 г. до 17.09.2017 г., представляващи такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя; 679,14 лв., представляващи такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от 06.11.2016 г. до 17.09.2017 г.; 126,90 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 7.11.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ *** г. на ЯРС, както и присъждане на направените разноски в заповедното и в настоящото производство. Твърди се, че на 22.07.2016 г. ответницата е сключила договор за кредит с „Провидент Файненшъл България“ ООД сега „Файненшъл България“ ЕООД, което е цедирало вземането по договора за кредит на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. На 1.03.2018 г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлило на ищеца по делото съществуващото към момента вземане, предмет на иска.
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор е постъпил от ответницата чрез особеният й представител и предявените искове се оспорват изцяло по основание и размер. Не са налице доказателства за притежанието на вземането от страна на ищеца, няма такива за твърдените цесии. Липсва, както надлежно пълномощно за уведомяване на длъжниците, така и валидно уведомяване на конкретния длъжник –ответницата. Нищожни са клаузите от договора за „такса оценка на досие“, „такса услуга кредит у дома“ и за неустойка като противоречиви на ЗПК и ЗЗД. Като цяло договорът за кредит се счита недействителен съгласно чл.22 от ЗПК.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не изпраща представител, а е депозирана молба, с която претенцията се поддържа.
Ответницата редовно призована също не се явява в съдебно заседание, а чрез особения представител се поддържа възраженията по отговора.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ч.гр.д.№ *** г. по описа на ЯРС е образувано по заявление, депозирано на 5.10.2018 г. от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.София, с което се желае да бъде разпоредено длъжникът Н.В.С. *** да му заплати сумите: 1197,17 лв., представляваща главница по договор за кредит; 179,55 лв., представляващи договорна лихва за периода от 06.11.2016 г. до 17.09.2017 г.; 57,64 лв., представляващи такса за оценка на досие за периода от 30.10.2016 г. до 17.09.2017 г.; 294,24 лв. за периода от 06.11.2016 г. до 17.09.2017 г., представляващи такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя; 679,14 лв., представляващи такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от 06.11.2016 г. до 17.09.2017 г.; 126,90 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 7.11.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда и законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и разноските по делото. Съдът е уважил исканията на заявителя като е издал заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за всички претендирани суми, дължими на заявителя въз основа на Договор за потребителски кредит №*** и рамков договор за цесия от 16.11.2010 г. с приложение № *** г.
В настоящото производство за установяване на претенциите си ищецът е представил формуляр за кандидатстване за кредит, по който ответницата е поискала да й бъде предоставена сумата 2000 лв., както и СЕФ за предоставяне на информация за потребителски кредити. Сключен е договор за потребителски кредит № *** г., по който „Провидент Файненшъл България“ ООД като кредитор е предоставило на Н.В.С. като кредитополучател кредит в размер 1500 лв. с такса оценка досие 75 лв., общ размер на фиксираната лихва 295,88 лв., представляваща 31,82 % годишно и 48 % ГПР. На договора е отбелязано, че кредитополучателят С. е избрала и услугата „Кредит у дома“ на стойност 1279,46 лв. Общият размер на дължимата сума е в размер 3150,34 лв., в която се включва главницата, лихвата, такса оценка досие и услугата „Кредит у дома“. Срокът на издължаване на кредита е уговорен на 60 седмици с размер на седмичното плащане 52,51 лв. с изключение на последното, което е 52,25 лв. Първото седмично плащане е уговорено на 31.07.2016 г., а денят от седмицата, в който се дължат плащанията – вторник. В чл.27 от договора е посочено, че с подписването му клиентът потвърждава, че е получил от Провидент пълния размер на кредита, както е посочено на първа страните от договора. В чл.25 от договора е разяснено съдържанието на избраната услуга „Кредит у дома“ – кредитът се предоставя в брой на клиента по местоживеене и погасителните вноски се събират седмично също по местоживеене на клиента.
По отношение на задължението на С. са извършени две прехвърляния, първото от които е от кредитора й „Провидент Файненшъл България“ ООД на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, съгласно сключен помежду им договор за цесия и заместване в дълг от 1.07.2017 г. и потвърждение за сключена цесия по чл.99 ал.3 от ЗЗД относно вземането на Н.В.С. по договор за потребителски кредит № *** г. в размер 1500 лв. с остатък на дължимата сума към 1.07.2017 г. – 2407,74 лв. Подписани са пълномощни с упълномощаване на купувача на вземането да уведоми длъжника за извършената цесия. Данни за такова уведомяване няма.
Второто прехвърляне на вземането е от „Изи Асет Мениджмънт“ АД на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, съгласно представения с исковата молба рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. и допълнително споразумение от 1.11.2017 г. заедно с потвърждение по чл.99 ал.3 от ЗЗД към двата документа. Видно от приложение № *** г. е прехвърлено вземането на С. по договор за кредит № *** г. в размер 1500 лв., общо дължимо по кредита 3150,34 лв., остатък на дължима сума към дата на засичане 1.03.2018 г. 2465,26 лв. По тази цесия цесионерът е бил упълномощен да уведоми длъжника за прехвърлянето и до ответницата са изпращани две уведомления от 7.03.2018 г. и от 9.05.2019 г., които не са получени поради отсъствието й от адреса.
В настоящото производство по искане на ищеца бе назначена, изслушана и оспорена съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице по експертизата дава заключение, че остатъкът от задължението на ответницата по процесния договор за потребителски кредит е в общ размер на 2 538,09 лв. по пера, както следва: главница в размер на 1 197,17лв. (платени от 1-ва до 14-та вноска 302,83 лв. за главницата от дължимото 1 500,00 лв.); договорна лихва в размер на 179,55 лв. (платени от 1-ва до 14-та вноска 116,33 лв. за договорена лихва от дължимото 295,88 лв.); такса за оценка на досие 57,64лв. (платени от 1-ва до 14-та вноска 17,36 лв. за договорена такса от дължимото 75,00 лв.); такса услуга „Кредит у дома" 973,38лв. (платени от 1-ва и частично 15-та вноска 306,08 лв. за договорена такса от дължимото 1 279,46 лв.); лихва за просрочие 57,52 лв. към 01.03.2018 г. дата на цесия; лихва за забава върху дължимата и неизплатена главница 72,83 лв. от 01.03.2018 до 05.10.2018 г. датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Лихвата за забава, която ответницата Н.В.С. дължи вследствие на забавено плащане по процесния Договор за кредит № ***, е в размер на 130,35 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.240, чл.86, чл.99 от ЗЗД.
Съдът намира предявеният иска за допустим, тъй като е предявен като установителен за вземане по реда на чл. 422 от ГПК след възникване на хипотезата на чл. 415, ал. 1 т. 2 от ГПК – издадена е заповед за изпълнение, която е връчена длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК.
Разгледан по същество съдът намира иска и за частично основателен по следните съображения:
На първо място съдът счита, че следва да бъдат разгледани възраженията на особеният представител на ответника относно недействителност на договора за потребителски кредит поради нищожност на уговорката за заплащане на такса „Кредит у дома“ и такса оценка на досие като противоречащи на чл.10а, ал.2 от ЗПК и евентуално нищожни поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, за нищожност на уговорката за размера на възнаградителната лихва, която също противоречи на добрите нрави и недействителност на договора изобщо съгласно чл.22 от ЗПК. Възражението за нищожност на клаузата за договорена неустойка съдът не обсъжда поради липса на такава в процесния договор и съответно в претенцията.
Неоснователни са възраженията относно недействителност на договора за кредит съгласно чл.22 от ЗПК, тъй като видно от самия договор, същият е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като липсват нарушения на правилата, съгласно специалния ЗПК. Посочена е главницата по кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по заема, начинът на усвояване, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, ден от седмицата за плащането на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита и да се откаже от договора. Действително не е представен отделен документ „погасителен план“, но в съдържанието на договора е поместена цялата изисквана от чл. 11 ал. 1 от ЗПК информация. Договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия му срок и за всички вземания по него, поради което последното изискване на чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК- за посочване последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми е неприложимо.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника относно нищожност на договорения размер на възнаградителната лихва. Действително, както се посочи клаузите относно лихвения процент по договора за потребителски кредит са следните: годишен лихвен процент – 31,82 % и годишен процент на разходите – 48 %. Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута определена с постановление на МС на Р България, а съгласно ал.5 на същата разпоредба, клаузите в договор надвишаващи определените по ал.4 се считат за нищожни. Към момента на сключване на процесния договор за потребителски кредит на 22.07.2016 г., действащо е ПМС № 426/18.12.2014 г. в сила от 01.01.2015 г., с което МС определя годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на БНБ плюс 10 процентни пункта. Съгласно така определения размер на законната лихва от МС договорените между страните ГПР в размер на 48 % и ГЛП 31,82 % не са в противоречие с постановлението, тъй като размерът не надвишава петкратния размер на законната лихва. Поради това съдът счита, че не е налице хипотезата на чл.19, ал.5 от ЗПК, за да бъде приета тази клауза за нищожна и поради това ответникът дължи връщане на кредита в размерите договорени за ГЛП и ГПР.
Относно възражението за недействителност на претендираната таксата за оценка на досие, съдът намира същото за неоснователно. Действително в договора за кредит е предвидено, че клиентът заплаща тази такса в размер 75 лв. Договорът беспорно е сключен, след като длъжникът е представил свои документи, попълнил е други, нужни за сключване на договора документи - формуляр за кандидатстване, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация. Въз основа на тези доказателства кредиторът е преценел, че може да предостави на ответницата кредит при съответните условия - главница, лихви, такси и т.н. При това положение въпросната такса се явява дължима, защото услугата в случая е предоставена от кредитора - той е проучил длъжника на база събраната за него информация и е приел, че същият отговаря на изискванията да му бъде предоставен паричен заем в съответен размер.
Единствената клауза, която съдът намира за нищожна по смисъла на чл.146 от ЗПК, е тази за заплащане на такса „Кредит у дома“. Видно от договора за кредит ответницата са е съгласила да й бъде предоставена услуга за домашна доставка на заетата сума в брой по местоживеене, както и седмично събиране на вноските оттам. Т.е. кредиторът е поел задължение предостави в дома на длъжника заетата сума и да извършва посещения на адреса му за събиране на седмичните вноски по кредита, за което следва да получи допълнително възнаграждение по договора. твърдението в исковата молба за неизпълнение на задължението на длъжника по заплащане на тази услуга, представлява своеобразна форма на неизпълнение на поето договорно задължение на клиента. Липсват доказателства ищецът да е изпълнявал това свое задължение, поради което да претендира и неговото заплащане. В чл.27 от договора е посочено, че клиентът с подписването му удостоверява, че е получил заетата сума, но не е конкретизирано къде. Липсват доказателства за това служител на кредитора всяка седмица да е посещавал адреса на длъжника, за да събира оттам вноските по кредита. Цената на тази услуги би следвало да е пропорционална на отпуснатата с кредита сума, като тя трябва да покрива и разходите за тази услуга. Размерът на предвидената такса – 1279,46 лв. е в размер близък до стойността на отпуснатия кредит – 1500 лв., поради което тук липсва каквато и да е съразмерност. По този начин таксата се явява средство за неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, което е в противоречие на всякакъв критерий за добросъвестност и води до явно неравновесие в правата и задълженията на страните по договора, а съгласно чл. 146 ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Поради това съдът счита, че клаузата „Кредит у дома“ е нищожна и искът за сумата 294,24 лв. за периода от 06.11.2016 г. до 17.09.2017 г., представляващи такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя и 679,14 лв., представляващи такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от 06.11.2016 г. до 17.09.2017 г. следва да бъде отхвърлен.
С оглед изложеното съдът приема, че „Провидент Файненшъл България“ ООД като кредитор е сключил действителен договор за потребителски кредит с Н.В.С. като кредитополучател в размер 1500 лв., която сума е предоставена от кредитора, но кредитополучателят не е изплатил всички вноски по кредита. При това положение е налице едно изискуемо вземане, което кредиторът в качеството си на цедент е продал по договор за цесия на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството му на цесионер. Впоследствие „Изи Асет Мениджмънт“ АД е продало вземането на С. на ищеца по делото „АСВ“ ЕАД. Налице са доказателства за това, че сред вземанията и по двата договора за цесия е и вземането, което първоначалния кредитор има към кредитополучателя, т.е. последната след договора за цесия вече е длъжника на цесионера на вземането. Действително няма данни въпреки пълномощното между страните по двете цесии за това цесионерът, а не цедента да е уведомил длъжника за извършеното прехвърляне, но съдът приема, че същото е надлежно направено с връчването на уведомлението за това, приложено към преписите от доказателствата на настоящата искова молба. Налице е съдебна практика, която се възприема изцяло от настоящия състав за това, че получаването на уведомленията за цесията в съдебно производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано. Неоснователно е възражението и за това, че уведомлението не може да бъде прието за надлежно връчено в настоящото производство, тъй като на ответницата е назначен особен представител по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК. Съгласно разпоредбите на чл.94 ал. 1 и чл. 99 ал. 1 от ЗГР настоящият адрес е адресът, на който лицето живее, респ. всяко лице е длъжно в срок от 30 дни да заяви промяната в настоящия си адрес. В случая, за да се стигне до назначаване на особен представител на ответницата, същата не е намерена нито на постоянния, нито на настоящия адрес, поради което й е залепено уведомление. Посочените норми на ЗГР са създадени в публичен интерес най-вече за осигуряване на обществена сигурност в гражданския и търговския оборот и след като ответницата не е изпълнила вменените й от този закон задължения за оповестяване на настоящия си адрес, то същата не следва да се възползва от това свое поведение. При наличието на тази хипотеза законодателят е предвидил защита на ответника чрез института на особения представител, който от своя страна може да извършва широк кръг от процесуални действия извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно. Въз основа на дадените му по ГПК правомощия, особеният представител е надлежен адресат на всички твърдения наведени от ищеца с исковата молба, включително и такива за извършена цесия.
В обобщение на всичко изложено до тук за съда е безспорно установено, че е налице неизплатено и до момента задължение на ответницата спрямо ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, поради което предявеният установителен иск следва да бъде уважен с изключение на задължението за такса „Кредит у дома“, което като недействително не е било предмет на прехвърляне с цесиите.
При този изход на делото основателни са исканията на ищеца за присъждане на разноски, които следва да са съразмерно с уважената част от иска: в заповедното производство в размер на 62,02 лв., а в настоящото исково производство същите са в размер 650,91 лв., в които е включено 300 лв. юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по дело съгласно чл. 23 и сл. от ЗНПП.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.240, чл.86, чл.99 от ЗЗД, че Н.В.С., ЕГН ********** ***, к-с „*** дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.С.и М.Д. както следва: 1197,17 лв., представляваща главница по договор за кредит; 179,55 лв., представляващи договорна лихва за периода от 06.11.2016 г. до 17.09.2017 г.; 57,64 лв., представляващи такса за оценка на досие за периода от 30.10.2016 г. до 17.09.2017 г.; 126,90 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 7.11.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д.№ *** г. по описа на ЯРС, като искът по отношение на 294,24 лв. за периода от 06.11.2016 г. до 17.09.2017 г., представляващи такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя; 679,14 лв., представляващи такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от 06.11.2016 г. до 17.09.2017 г. като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Н.В.С. с посочени данни да заплати на„Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.София направените в заповедното производство разноски в размер 62,02 лв.
ОСЪЖДА Н.В.С. с посочени данни да заплати на„Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.София направените в настоящото производство разноски в размер 650,91 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: