Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………/24.06.2022 г.
гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10
състав, в публично заседание на тридесети ноември две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Анелия Груева като
разгледа докладваното от съдията т. дело №
379 по описа за 2021 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба на З.Б.И. АД срещу ОЗК -
Застраховане АД.
Ищецът
З.Б.И. АД твърди, че на 21.12.2012 г. в гр.Перник е реализирано ПТП с участието
на л.а, марка Опел, модел Вектра, per. № ******, собственост на Н.Й.М.и
управляван от Й.В.С., и лек автомобил марка „Опел”, модел „Вектра“, с per. № ******,
със собственик и водач П.Г.И..
Ищецът
твърди, че е застраховател по застраховка ГО относно лек автомобил марка
„Опел”, модел „Вектра“, с per. № ****** със застрахователна полица
02111890970312, с валиден срок на действие до 29.12.2012 г., а лек автомобил
марка „Опел”, модел „Вектра“, с per. № ****** е бил застрахован по застраховка
“Гражданска отговорност” в ЗАД “ОЗК - Застраховане”АД.
Ищецът
твърди, че по НАХД № 1084/2013 г. на ПРС, видно от което с влязло в сила
решение № 1347 са признати за виновни двамата водачи на автомобилите - Й.В.С. и
П.Г.И. и им е наложено наказание на основание чл.78, буква „а“, ал. 1 от НК.
По
гражданско дело № 854/2014 г. по описа на Пернишки окръжен съд по предявен иск
срещу З. „Б.И.” АД, като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”,
на водача на лек автомобил марка „Опел”, модел „Вектра“, с per. № ******, П.Г.И.,
за заплащане на застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди на Д.П.Щ.в
резултат на ПТП, станало на 21.12.2012 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на ПТП, до депозиране на исковата молба - 28.10.2014 г., ищецът бил
осъден да заплати на Д.Ш.сумата от 36 000 лева – обезщетение, сумата от 6686,54
лева - законна лихва за периода 21.12.2012 г. до 28.10.2014 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 36 000 лева, считано от 28.10.2014 г. до
окончателното й изплащане, имуществени вреди: сумата от 1820 лева,
представляваща стойността на консумативи за операция, лихва върху нея в размер
на 124,76 лева, законна лихва върху главницата за периода от г. до 28.10.2014 г., сумата от 30 лева,
представляваща стойността на рентгенови снимки, лихва върху нея в размер на
1,09 лева за периода 19.06.2014 г. до г.
и сумата от 30 лева, представляваща стойността на рентгенови снимки, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното им изплащане, като са отхвърлени исковете в останалата им част до
пълните предявени размери, както и 1725,89 лева разноски. Решението на ПОС било
потвърдено от АС-София.
По
изпълнително дело 201675104009 при ЧСИ Е.Д.ищецът заплатил сумата от
58 178,84 лева – на Д.Ш.по посоченото гражданско дело. С това плащане,
ищецът се суброгирал в правата на увреденото лице срещу виновния водач, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника.
Ищецът
твърди, че доколкото и двата водачи на МПС, участници в ПТП са виновни за
настъпване на същото е налице независимо съпричиняване, като отговорността на
същите е солидарна (чл. 53 от ЗЗД). Поради това и ответникът – като
застраховател на другия виновен водач дължи заплащане на 29 069,26 лева –
половината от заплатена сума от ищеца на увреденото лице. Претендира се
законната лихва от подаване на ИМ до окончателното заплащане на сумите.
Ответникът
ОЗК - Застраховане АД оспорва иска. Не се оспорва датата и мястото на ПТПП,
наличието на договор за застраховка ГО с водача на л.а. Опел Вектра, рег. номер
******и заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение. Оспорват се
твърденията за равен принос на двамата водачи в процесното ПТП (твърди се
принос на водача, чиято ГО е застрахована при ищеца да е 70 %, дължимостта на
лихвата за забава (твърди се, че се дължи лихва за забава от 28.10.202154 г. –
датата на подаване на иска пред ОС-Перник), на разноските по съдебното
производство (твърди се разделност на задълженията за разноски), на таксите и
разноските по изпълнителното дело (твърди се, че се касае за разноски, които
ищецът е могъл да избегне ако бе платил доброволно), ликвидационни разноски и
законна лихва от датата на подаване на ИМ. Прави се възражение за изтекла
давност относно вземането за законна лихва за периода 21.12.2012 г. –
02.03.20218 година.
Прави
се възражение за прихващане със сумата от 18 832,80 лева – 70 % от сумата от 26904 лева. Сочи се, че сумата от
25 864 лева е заплатена на Н.С.– друго пострадало лице от същото ПТП,
пътник в автомобила на водача, чиято ГО била застрахована при ищеца. По гр.
дело 10425/2014 г. на СГС, с решение от 27.10.20215 г. ответникът бил осъден да
заплати на Н.С.сумата от 20 000 лева – застрахователно обезщетение,
законна лихва от 21.12.2012 г. и разноски по делото. Ответникът доброволно заплатил
сумата от 20 000 лева – главница, 6039 лева – законна лихва върху главницата и 865 лева – разноски.
В
ДИМ ищецът поддържа иска. Оспорва твърденията за разлика в приноса на двамата
виновни водачи за настъпването на ПТП. Прави възражение, че водачът, чиято ГО е
застрахована при ответника има реално принос от 70 % за настъпване на ПТП, но
се твърди, че се претендира равен принос на двамата водачи. Относно
възражението за прихващане - оспорва се обвързаността на ищеца с постановеното
решение по гр. дело 10425/2014 г. на СГС, тъй като не е бил страна по делото.
Прави възражение за изтекла погасителна давност относно претендираното вземане,
с което се прави възражение за прихващане.
В
отговор на ДИМ ответникът поддържа становището си по иска и направеното
възражение за прихващане. Сочи, че е поискал конституирането на ищеца като
трето лице-помагач по гр. дело 10425/2014 г. на СГС, но му е било отказано.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа страна:
Страните
не спорят, че на 21.12.2012 г. около 19 часа в гр. Перник, при ж.к. „Тева“, на
кръстовището на ул. „Юрий Гагарин“ и ул. „Освобождение“ е настъпило ПТП между
автомобил с марка „Опел”, модел „Вектра“, с per. № ******, управляван от П.Г.И. и лек автомобил
„Опел”, модел „Вектра“, с per. № ******, управляван от Й.В.С.. Водачът на „Опел”,
модел „Вектра“, с per. № ******
се движил по бул. „Юрий
Гагарин“ в посока от центъра на града към ж.к. „Тева“. Станимиров се движил по
същата улица, но в обратната посока. Водачът на лек автомобил
„Опел”, модел „Вектра“, с per. № ****** навлязъл в кръстовището със скорост около 70 км/ч. при
червен сигнал на светофарната уредба. В същия момент и И.навлязъл в
кръстовището, като от лявата лента на своето платно за движение предприел
завиване на ляво към бул. „Освобождение“. В този момент сигналът на светофара
за него бил едновременно жълт и червен. В резултат на което последвал удар
между двете превозни средства. В л.а. „Опел”, модел „Вектра“, с per. № ******
се возили Й.К.Й., Н.В.С., Н.В.С.и Д.П.Ш..
Не
се спори, че лек автомобил „Опел”, модел „Вектра“, с per. № ****** е бил застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника ОЗК - Застраховане АД със
застрахователна полица № 23112001946278,
която е била валидна към датата на ПТП.
Не
се спори, че лек автомобил „Опел”, модел „Вектра“, с per. № ****** е бил застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца З.Б.И. АД със застрахователна
полица № 02111890970312, която е била
валидна към датата на ПТП.
По
случая е образувано НАХД №1084/2013г. по описа на РС – Перник, решението по
което е потвърдено с решение по внахд №48/2014г. на ОС – Перник, с което
подсъдимите Й.В.С. и П.Г.И. са признати за виновни в причиняване на процесното
ПТП.
С
изпълнителен лист от 27.01.2016 г., издаден по гр.д. 3861/2015 г. ищецът З.Б.И.
АД на САС, е осъден да заплати на Д.П.Щ.сумата от 36 000 лева – обезщетение,
сумата от 6686,54 лева - законна лихва за периода 21.12.2012 г. до 28.10.2014
г., ведно със законната лихва върху главницата от 36 000 лева, считано от
28.10.2014 г. до окончателното й изплащане, имуществени вреди: сумата от 1820
лева, представляваща стойността на консумативи за операция, лихва върху нея в
размер на 334,96 лева за периода 27.12.2012 г. до 28.10.2014 г, сумата от 2 00
лв., и лихва върху нея в размер на 124,76 лв. за периода 13.03.2014 г. до
28.10.2014 г., сумата от 30 лева,
представляваща стойността на рентгенови снимки, лихва върху нея в размер на
1,09 лева за периода 19.06.2014 г. до
28.10.2014 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане, като са отхвърлени
исковете в останалата им част до пълните предявени размери, както и
1 935,28 лева разноски.
По
този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело 201675104009 при ЧСИ Е.Д.,
като ищецът заплатил на Д.Ш.на 02.03.2016 г. (платежно нареждане на стр. 90 по
делото) сумата от 58 178,84 лева, от които 36 000 лева – обезщетение,
сумата от 6686,54 лева - законна лихва за периода 21.12.2012 г. до 28.10.2014
г., ведно със законната лихва върху главницата от 36 000 лева, считано от
28.10.2014 г. до окончателното й изплащане (02.03.2016 г.), имуществени вреди: сумата от
1820 лева, представляваща стойността на консумативи за операция, лихва върху
нея в размер на 334,96 лева за периода 27.12.2012 г. – 28.10.2014 г., 2000 лева
– разходи за повторна операция, лихва върху нея в размер на 124,76 лева, сумата от 30 лева, представляваща стойността
на рентгенови снимки, лихва върху нея в размер на 1,09 лева за периода 19.06.2014
г. до 28.10.2014 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на иска (28.10.20214
г.) до окончателното им изплащане (02.06.2021 г.), както и 1935,28 лева
разноски и разноски по ИД в размер на 5000 лева, 123,12 лева и такси по ИД в
размер на 4072,77 лева.
С
влязло в сила решение от 27.10.2015 г. по гр. дело 10425/2014 г. на СГС ОЗК -
Застраховане АД е осъден да заплати на Н.В.С.сумата от 20 000 лева –
застрахователно обезщетение, законна лихва от 21.12.2012 г. и разноски по
делото в размер на 1 040 лв. –
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди –болки и
страдания в резултат на причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на
21.12.2012 година.
От
представеното банково нареждане (стр. 112 по делото) се установява, че на
28.12.2015 г. ответникът ЗАД ОЗК застраховане АД е заплатил сумата от
25 864 лева.
С
протоколно определение от 30.11.2021 г. е прието за безспорно между страните по
делото, че съпричиняването между двамата водачи е 50 %.
При тази фактическа обстановка, Съдът
намира от правна страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм).
Застрахователят
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите обезпечава отговорността на застрахованото лице за реализирано
от него ПТП в пълен обем до размера на предвидената в договора или закона
застрахователна сума, като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от тази на застрахования. Когато няколко лица се явяват независими
съпричинители на едни и същи вреди, съгласно разпоредбата на чл. 53 ЗЗД,
всеки от тях отговаря солидарно пред увреденото лице или неговите наследници за
изплащане на цялото обезщетение. Поради тази причина и застрахователят по
"Гражданска отговорност" на всеки от съпричинителите отговаря спрямо
увреденото лице за цялата сума и по предявен от последното пряк иск по чл.
226, ал. 1 КЗ (отм.) срещу него.
Застрахователят не може да противопоставя възражението, че други лица също са
причинили вредата и отговорността следва да бъде разпределена и между тях и
техните застрахователи (така решение № 121 от 18.09.2014 г., по гр.д. №
2859/2013 г. на ВКС, I ТО, ТК). Изпълнявайки задължението си да изплати цялото
обезщетение по предявения пряк иск, застрахователят изпълнява свое собствено
задължения по договора за застраховка, а не чуждо такова, и регресните права,
които възникват за него са негови лични, а не принадлежат на трето лице.
Същевременно,
макар съпричинилите вредите делинквенти да отговарят солидарно спрямо
увреденото лице на основание чл. 53 ЗЗД, тази солидарност не обхваща и
техните застрахователи - нормата на чл. 121 от
ЗЗД е ясна и чрез тълкуване на закона не може да се разпростре солидарната
отговорност на делинквентите и спрямо застрахователите им по застраховка
"Гражданска отговорност", която не е предвидена в закона и не е
уговорена в застрахователните договори (така определение № 774 от 18.10.2013 г.
по т. д. № 1082/2013 г., ТК, I ТО на ВКС). Солидарна отговорност не е налице и
между делинквента и неговия застраховател (така т. 12 от ППВС № 4/1975 г.).
Въпреки това не може да бъде отречено регресното право на платилия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" спрямо
останалите делинквенти и техните застрахователи - извършеното от застрахователя
плащане удовлетворява увреденото лице, но не погасява дълга на останалите
съпричинители и на лицата, които обезпечават тяхната отговорност.
По
изложените по-горе съображения, регресните права на платилия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не могат да
бъдат реализирани нито по реда на чл. 74 ЗЗД (тъй като
застрахователят е платил един собствен дълг), нито по реда на чл. 127, ал.
2 ЗЗД (тъй като не е налице солидарна отговорност между застрахователите,
нито между застрахователя и делинквентите). Отговорността не се реализира и по
реда на чл. 54 от ЗЗД, тъй като регресното право на застрахователя е
специално спрямо това на останалите лица, носещи гаранционна отговорност - по
арг. от чл. 344, ал. 1 (отм.) ЗЗД. При това положение предявената
претенция е с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.). Текстът
на чл. 213 КЗ (отм.) възпроизвежда този на чл. 402, ал. 1 (отм.) ТЗ, респективно този на чл. 344, ал. 1 (отм.) от ЗЗ.приложим по отношение
на всички видове договори за застраховка, които разпоредби са специални спрямо
уредения в ЗЗ.ред за упражняване на регресните права на лицата, носещи
отговорност за чуждо неправомерно поведение. Аргумент в полза на приложимостта
на чл. 213 КЗ (отм.) относно регреса на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" е и разпоредбата на § 143 от ПЗР на ЗИДКЗ
(отм.) (обн. ДВ, бр. 97 от 2007 г.), съгласно която разпоредбата на чл. 213,
ал. 1, изречение четвърто се прилага за всички случаи на встъпване в право, по
които не е извършено плащане към деня на обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Посочената разпоредба не разграничава случаите на
встъпване в право въз основа на вида на сключената застраховка (аргумент и от решение
№ 83 от 22.08.2016 г. по т.д. № 3426/2014 г. на ВКС, I ТО, ТК).
От
изложеното е следва, че в тежест на ответника е възникнал дълг в качеството му
на застраховател по застраховка "Гражданска отговорност", с която се
покрива отговорността на единия от делинквентите, признати за виновни от
наказателния съд. Тъй като този дълг е погасен от друго лице, последното се
суброгира в правата на удовлетворения кредитор, т.е. касае за регресен иск
между застрахователи, като основателността на същия, не произтича от солидарна
отговорност между застрахователните дружества, а от самото обстоятелство, че
ищцовото дружество е изплатило цялата дължима на пострадалото от процесното ПТП лице.
В
този смисъл суброгационното вземане възниква в размера, в който застрахованият
при ответника водач отговаря във вътрешните отношения с другия делинквент и
зависи от два факта - степен на съпричиняване между делинквентите и степен на
допринасяне от увреденото лице, ако има такова.
Съгласно чл.
300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Присъдата, с която първоинстанционният съд освобождава подсъдимия от
наказателна отговорност и му налага административно наказание при условията
на чл. 78а НК, съответно решението на въззивната инстанция за
освобождаване от наказателна отговорност съгласно чл. 78а НК, има за
гражданския съд същата задължителна сила. При постановяване на присъдата,
наказателният съд освобождава подсъдимият от наказателна отговорност след като
го е признал за виновен в извършване на деянието (чл. 305, ал. 5 НПК), т.е.
след като се е произнесъл по въпросите
извършено ли е деянието, противоправно ли е и виновен ли е деецът, по които
въпроси присъдата е задължителна и към които въпроси освобождаването на
подсъдимия от наказателна отговорност при условията на чл. 78а НК и
налагането на административно наказание няма отношение.
Същевременно,
предмет на изследване в наказателното дело е поведението на делинквентите,
затова преценката за извършеното от него е задължителна за гражданския съд,
като приносът на всеки поотделно към процесното ПТП не е било предмет на
изследване в наказателното производство по конкретното дело. Поради тази
причина няма пречка страните по гражданското дело да установяват приноса на
вредите в рамките на производството по иска за обезщетяването им (така решение
№ 55 от 30.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 728/2008 г., I ТО, ТК и решение № 163
от 26.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 1025/2010 г., II ТО, ТК, постановени по реда
на чл. 290 ГПК). Това установяване може да се извърши в рамките на едно и
също производство с прекия иск, когато ответникът по него е предявил обратен
иск срещу третото лице - съпричинител или неговия застраховател, или в отделно
съдебно производство.
Водещо
в случая при определяне степента на съпричиняване между делинквентите, е не
количественото съотношение на допуснатите от всеки един от тях нарушения на
нормативно установените правила за движения, а самият механизъм на настъпване
на конкретното произшествие.
В
случая водачът на лек автомобил марка „Опел”, модел „Вектра“, с peг. № ****** с
поведението си, изразяващо се в маневра за ляв завой е нарушил чл. 6, т. 1 ЗДвП, и именно като не е съобразил своето поведение със светлините сигнали на
светофарната уредба, като е преминал на червен светофар и е нарушил чл. 31, ал.
7, т. 2 от Правилника за движение по пътищата, а именно, че едновременно
светещи червена и жълта светлина - означава "Преминаването е
забранено".
Водачът
на лек автомобил „Опел”, модел „Вектра“, с per. № ****** с поведението си е
нарушил чл. 6, т. 1 ЗДвП, и именно като не е съобразил своето поведение със
светлините сигнали на светофарната уредба, като е преминал на червен светофар,
е нарушил чл. 31, ал. 7, т. 1 от Правилника за движение по пътищата, а именно
червена светлина - означава "Преминаването е забранено". Също така е
нарушил и чл. 21, ал. 1 ЗДвП – като е избрал скорост от 70 км/ч, с която е
превишил позволената в населено място от 50 км/час.
С
оглед на горното и приетото за безспорно между страните по делото, всеки от
водачите е допринесъл по равно за причиняването на процесното ПТП – 50/50.
Съгласно
константната практика на ВКС (така решение № 6 от 28.01.2010 г. на ВКС, ІІ ТО
по т.д. № 705/2009 г., решение №
57/18.03.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, по т.д. № 800/2009 г.), застрахователят ще
отговаря при същите условия, както и застрахования пред увреденото лице, вкл. и
за обезщетението за забавено изпълнение, каквато е лихвата от деня на
увреждането. Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за
вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено
увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, обстоятелство,
което обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от него вреди
и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. Поради
това и с оглед императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 от ЗЗ.законната лихва
върху обезщетението следва да бъде начислена именно от датата на увреждането. В
случая такава е присъдена в полза на пострадалото лице Д.Ш.от датата на
увреждането до плащането. Поради това и възражението на ответника, че не се
дължи законна лихва от дата на деликта до плащане е неоснователно.
При
съденото обезщетение е в размер на 36 000 лева, 1820 лева, 2000 лева, 30
лева – главници, законна лихва за периода 27.12.2012 г. – 28.10.2014 г. (датата
на предявяване на иска пред ПОС) –
6686,54 лева, 334,96 лева, 124,76 лева и 1,09 лева, както и законната лихва
върху главниците от 28.10.2014 г. до заплащането на сумата (02.03.2016 г. –
платежното нареждане). Законната лихва върху главниците Съдът определя на основание чл. 162 от ГПК с помощта на
компютърна програма – 5 443,98 лева.
Установи
се по делото, че ищецът е заплатил пълния размер на дължимото в полза на
пострадалото лице обезщетение за настъпилите вследствие на процесното пътнотранспортно
произшествие неимуществени вреди, в резултат на което на основание чл. 213, ал.
1 КЗ (отм.) ответното застрахователно дружество следва да му възстанови
половината от заплатеното застрахователно обезщетение и лихва за забава върху
него. Общият размер на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение възлиза
на сумата от 39850 лева, а общият размер на заплатената от него лихва за забава
възлиза на сумата от 12 591,33 лева, като половината от тези суми, а
именно 52441,33 лева/2, т.е 26 220,66 лева следва да му бъде възстановена
от ответното застрахователно дружество.
По
отношение претенцията за възстановяване на съответната част от направените от
ищеца разноски в исковото производство, в което е осъден от пострадалите лица
да заплати застрахователното обезщетение и в изпълнителното производство, в
което е изпълнено принудително задължението му за заплащане на обезщетението на
увреденото лице Д.Ш., съдът намира, че същите не подлежат на възстановяване по
реда на чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.). Цитираната разпоредба предвижда, че с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение
и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Съдът
намира, че обичайните разноски за определяне на размера на обезщетението са
тези, които застрахователят би направил, когато след сезиране от страна на
застрахования за настъпване на застрахователно събитие инициира процедурата, по
която самия той би определил размера на дължимото от него обезщетение.
Разноските, направени в исковото производство, завършило с осъдително решение,
с което дължимото обезщетение е присъдено в полза на правоимащ, по което застрахователят
е ответник, не представляват обичайни разноски по смисъла на чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.). Не са такива и разноските в изпълнителното производство по
принудително изпълнение на задължението на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение. И в двете производства понасянето на разноските е
регламентирано с правилата, които ги уреждат и отговорността за тях се определя
в самите производства. Генерирането на тези разноски е резултат от решението на
длъжника - застраховател по гражданска отговорност да не удовлетвори по
доброволен ред претенциите на увредените лица /наследниците на починалия след
ПТП/, което е довело и до искова защита, респективно принудително изпълнение в
рамките на иницииран изпълнителен процес. Следователно, тези разноски не са
пряка последица от настъпилото ПТП, като за тях ответникът не следва да носи
отговорност, защото същия не е участвал в съответните производство, в който те
са реализирани. Поради това и претенцията за заплащане на половината разноски в
исковото производство и изпълнителното производство, за които е осъдено
ищцовото застрахователно дружество да заплати на Д.Ш., е неоснователна.
Относно
възражението на ответника за погасяване по давност на вземането за законна
лихва за периода преди поканата за плащане до ответника – 02.03.2018 година –
същото е неоснователно.
Константна
е практиката на ВКС, че регресното право на суброгиралия се застраховател
произтича не от договора за застраховка, а от самия закон, т. е. основанието е
извършено плащане на застрахователното обезщетение. Поради това и за
претендираното регресно обезщетение по реда на чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) важи
общата 5-годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, която започва да тече от
изплащането на застрахователното обезщетение на правоимащото лице. В конкретния
случай плащането е направено на 02.03.2016 година, а ИМ е предявена на
02.03.2021 г. - в последния ден на петгодишния давностен период.
По
изложените съображения искът е основателен за сумата от 26 220,66 лева.
Поради
това и Съдът следва да разгледа предявеното при условие на евентуалност
възражение за прихващане със сумата от 18 832,80 лева – 70 % от изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 26 904 лева (реално изплатени
25 864 лева след прихващане с вземането на дружеството за разноски).
Както
е посочено и в ТР № 2 от 18.03.2022 г. по тълк. д. № 2/2020 г., ОСГТК на ВКС институтът
на прихващането изисква насрещни вземания за пари или еднородни заместими вещи,
като е необходимо вземането на прихващащия (активното вземане) да е изискуемо,
а задължението на прихващащия (пасивното вземане) може да не е изискуемо, като
е достатъчно да е изпълняемо. Другата предпоставка е ликвидността. Тя е
изискване само към активното вземане. Ликвидно е активното вземане, определено
по основание и размер, което е безспорно (установеното с влязло в сила решение
или заповед за изпълнение), неоспореното от длъжника, срещу когото се прихваща,
съответно установеното вземане в процеса, при т.нар съдебно прихващане. Както е
посочено и в цитираното ТР извършено в процеса, т. нар. "съдебно
прихващане" изявлението е под условие, че предявеното с иска вземане ще
бъде уважено. За да породи действие, съдът трябва да установи вземането по иска
и осъщественото право на прихващане. Когато изявлението за прихващане,
извършено в процеса, е съчетано с оспорване на основанието на иска,
възражението е евентуално. По него съдът се произнася, след като отхвърли
останалите. Действието на прихващането, изразено в погасяване на насрещните
вземания до размера на по-малкото от тях, винаги настъпва с обратна сила - от
първия ден, в който прихващането е могло да се извърши, т.е. когато активното
вземане е било изискуемо, а пасивното - поне изпълняемо. Кога е настъпила
ликвидността на вземането на прихващащия - в процеса (както е в настоящата
хипотеза) или извън него - е без значение за обратното действие на погасителния
способ.
В
конкретния случай, ответникът ЗАД ОЗК Застраховане АД прави евентуално
възражение за прихващане с регресно вземане във връзка с изплатено застрахователно
обезщетени на другото увредено от процесното ПТП лице – Н.С.въз основа на
решение от 27.10.2015 г. по гр. дело
10425/2014 г. на СГС.
Правната
квалификация на вземането на ответника е също чл. 213 от КЗ (отм.), като за
основателността му следва да са налице всички предпоставки, като
предпоставките, свързани с установяване на вземането на ищеца.
С
оглед приетото за установено, относно настъпването на процесното ПТП, наличието
на съпричиняване по 50/50 между двамата деликвенти, наличието на застраховка ГО
на ответника относно деликвента Й.С., и влязлото в сила решение на СГС за
определяне на размера на застрахователното обезщетение, и данните за плащане на
28.12.2015 г. в размер на 25 864 лева, от които 20 000 лева – главница,
5 864 лева – законна лихва върху главницата от 21.12.2012 г. до дата на
плащането, че ответникът има вземане в размер на 12 932
лева от ищеца на основание чл. 213, ал.1 от КЗ (отм.) във връзка с процесното
ПТП – 50 % от изплатеното застрахователно обезщетение на увреденото лице Н.С..
Неоснователни
са възраженията на ищеца, че тъй като не е обвързан от СПН на решението, с
което ответникът е осъден да заплати посоченото застрахователно обезщетение
като застраховател по застраховка ГО на другия деликвент, съпричинител на
вредите в резултат на процесното ПТП, то и ищецът като не дължи възстановяване
на част от това обезщетение. По идентични аргументи, с аргументите, които
обосновават отговорността на ответника като застраховател на единия деликвент спрямо ищеца като платил застрахователно
обезщетение застраховател на другото увредено лице, се обосновава и
отговорността на ищеца като застраховател на виновното лице – съпричинител на
вредата.
Относно
възражението на ищеца, че вземането на ответника е погасено по давност, и
приетото по-горе, че вземането се погасява с изтичане на петгодишната давност,
се установява, че към момента, в който е заявено възражението за прихващане –
26.04.2021 г., с оглед датата на плащане – 28.12.2015 г. вземането е погасено
по давност, доколкото, съгласно и посоченото по-горе регресното вземане на
застрахователя за изплатено застрахователно обезщетение се погасява с общата
петгодишна давност.
С
оглед разпоредбата на чл. 103, ал. 2 от ЗЗД и посоченото по-горе в цитираното тълкувателно решение, е допустимо да се извърши
съдебно прихващане на активно вземане, което е погасено по давност с пасивното
вземане (задължението на прихващащия), с оглед момента, в който настъпва
погасителния ефект на прихващането – от първия ден, в който прихващането е
могло да се извърши, т.е когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното
– поне изпълняемо – това в конкретния случай е датата на плащане на ищеца З.Б.И.
АД – 02.06.2018 г., доколкото именно тогава възниква и неговото регресно
вземане към ответника. Вземането на ответника възниква на 28.12.2015 г. – дата
на плащане на застрахователното обезщетение на Н.С., т.е на по-ранна дата.
По
изложените съображения, вземането на ищеца в размер на 26 220,66 лева е
частично погасено поради прихващане с
насрещното вземане на ответника в размер на сумата от 12 932 лева, т.е
искът следва да се отхвърли за разликата над 13 288,66 лева до
26 220,66 лева като погасен поради прихващане и над сумата от
26 220,66 лева до сумата от 29 069,26 лева – като недоказан.
По разноските:
С
оглед изхода на спора на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съобразно
уважената част от иска – 1 353,98 лева.
На
ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.
78, ал.8 от ГПК в размер на 172,44 лева.
Водим
от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД с ЕИК ******, седалище и адрес
на управление:***, да заплати, в качеството му на застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" № 23112001946278 на ЗД Б.И. АД, ЕИК ******,
съдебен адрес ***, на основание чл. 213 КЗ (отм.) сумата от 13 288,66 лв.
- изплатено застрахователно обезщетение от ЗД Б.И. АД, ЕИК ******на Д.Ш.във
връзка със застрахователно събитие, настъпило на 21.12.2012 г., ведно със
законната лихва от 02.03.2021 г. до окончателното плащане на сумата и на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1 353,98 лева – разноски по
делото, като ОТХВЪРЛЯ иска на основание чл. 213 КЗ (отм.) за сумата над 13 288,66 лв. - изплатено застрахователно
обезщетение на Д.Ш.във връзка със застрахователно събитие, настъпило на
21.12.2012 г. до сумата от 26 220,66 лева като погасен поради прихващане
на основание чл. 103 от ЗЗД с насрещно вземане на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК ******
на основание чл. 213 от КЗ (отм.) -
изплатено застрахователно обезщетение на Н.С.във връзка със
застрахователно събитие, настъпило на 21.12.2012 г., и за сумата над
26 220,66 лева до сумата от 29 069,26 лева – като неоснователен, като
отхвърля възражението за прихващане за разликата до 18 832,80 лева.
ОСЪЖДА ЗД Б.И. АД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление ***, да заплати на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД с ЕИК ******,
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата в размер на 172,44 лева - разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: