№ 13536
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110110828 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на Н. Н. Н.а , с която срещу [******] са предявени
обективно кумулативно съединени искове, както следва:
- иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 143, ал. 2, т.
5 ЗЗП, ев. по чл. 26, ал. 1, пр. 3, вр. ал. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата
за неустойка за неосигурено обезпечение от договор за кредит № [******] г., сключен
между страните;
- иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 135 лева, представляваща недължимо
платена на ответника сума във връзка с договора за кредит, ведно със законната лихва
от предявяване на иска до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника процесния договор за кредит, по силата
на който ответникът му е предоставил сумата 500 лева, като в договора е бил посочен
размер на ГПЛ 36 % и ГПР 42,58 %. Уговорено е било заемът да се върне на една
месечна вноска с падеж, посочен с договора. С клаузата на чл. 19 от договора е било
установено задължение за кредитополучателя да представи обезпечение по кредита,
като при неизпълнение на същото съгласно клаузата на чл. 29 е предвидена
дължимостта на неустойка в размер на 0,9 % от стойността на кредита. Поддържа, че
още със сключване на договора е била начислена неустойката за непредставяне на
обезпечение и е била включена в погасителния план. Твърди да е погасила изцяло
задълженията по договора за кредит. Счита, че клаузата за неустойка е нищожна като
неравноправна, като противоречаща на добрите нрави и поради противоречие на
същия с разпоредбите на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, като развива подробни съображения
в тази насока. Предявява иск за сумата от 135 лева, която твърди да е била недължимо
платена на ответника във връзка с договора. Моли за уважаване на исковете, за
присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38 ЗАдв.
1
Постъпил е в срок отговор на исковата молба, с която ответникът оспорва
предявените искове. Не отрича сключването на договора и че по силата на същия е
предоставил на ищеца сумата от 500 лева. Отрича при сключването на договора и със
същия да са нарушени императивни норми на закона. Сочи, че макар неустойка ДА НЕ
Е НАЧИСЛЯВАНА и СЪБИРАНА от дружеството, клаузата, с която е уговорена е
валидна и отговаря на всички изисквания на действащото законодателство. Обръща
внимание, че неустойката е дължима само за периода, през който потребителят не е
предоставил обезпечение. Излага подробни съображения относно същността,
функциите и размера на неустойката, като счита, че с оглед обезщетителния характер
на вземането, същата по дефиниция не се включва в ГПР. Оспорва клаузата да има
неравноправен характер, като счита, че кредитополучателят е можел да прецени
икономическите последици от сключването на договора, в т.ч. и тези относно
дължимата неустойка. Излага подробни доводи в подкрепа на становището си, че
оспорената клауза не противоречи на закона и добрите нрави. Представя документи,
които иска да се приемат като доказателства по делото.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно между страните е обстоятелството, че във връзка с процесния договор
за кредит ответникът е предоставил на ищеца сумата от 500 лева, която последният се
е задължил да му върне.
По делото като доказателство е приет договор за потребителски кредит под
формата на кредитна линия № [******] г. при ГЛП 36 %, ГПР 42,58 % при срок за
погасяване на задължението за връщане на заема и дължимата възнаградителна лихва
в размер на 15 лева в тридесетдневен срок. Предвидено е задълженията по договора за
кредит да бъдат обезпечени чрез предоставяне на банкова гаранция в полза на
кредитора или осигуряване на поръчител, който да се задължи наред с
кредитополучателя.
С клаузата на чл. 29 от договора е предвидено да се дължи неустойка при
неизпълнение на задължението на потребителя да осигури обезпечение в тридневен
срок от подписването на договора в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума
за всеки ден, през който е налице неизпълнение. Предвидено е неустойката да се
заплаща с погасителната вноска по договора за кредит.
Като доказателство е приет и погасителният план, приложим към договора, видно
от който потребителят освен сумата за главница дължи на кредитора сума в размер на
150 лева, включваща договорна лихва и неустойка. Посочено е, че неустойката се
начислява в случай на неосигуряване на обезпечение по договора съгласно
предвиденото в същия.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието в
производството пред настоящата инстанция, с процесния договор ответникът се е
задължил да предостави на ищеца сума в размер на 500 лева, а кредитополучателят да
погаси същата на една погасителна вноска с падеж 23.03.2023 г., като заплати и
възнаградителна лихва в размер на 15 лева, а в случай на неосигуряване на
обезпечение и неустойка в размер на 0,9 % от предоставената сума за всеки ден на
неизпълнение на това задължение. На 24.02.2023 г. ищецът е заплатила в полза на
ответника сумата 650 лева, с която са били погасени главницата, възнаградителната
лихва и неустойка в размер на сумата 135 лева. Съгласно заключението, ако в ГПР се
включи и неустойката по чл. 29 от договора, то в този случай същият би възлизал на
2333,95 %.
Ето защо и съдът приема, че с процесния договор за кредит е било предвидено
2
начисляване на неустойка за неизпълнение на задължение на кредитополучателя да
представи на кредитора си обезпечение под формата на банкова гаранция или
поръчители физически лица, отговарящи на многобройни условия съгласно ОУ на
кредитора, приложими към договорите за кредит. Доколкото никоя от страните не
твърди и не установява договорът да е предвиждал начисляване на друг вид неустойка,
то и съдът приема за установено въз основа на материалите по делото и
процесуалното поведение на страните, че по процесния договор, по силата на който
ответникът е отпуснал на ищеца заемна сума в размер на 500 лева, е начислил и е
получил сума в размер на 650лева, включваща и неустойка за неизпълненото
задължение на потребителя да представи обезпечение по договора в размер на 135
лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че
клаузата от договора, сключен с ответника, е нищожна на заявените с исковата молба
основания. Тук е мястото да се обърне внимание, че съдът е сезиран с нарочен иск, с
който ищецът е поискал да се прогласи за нищожна само конкретна клауза от
процесния договор. С оглед направеното уточнение и разрешението, дадено с ТР по
тълк.д. № 1/2020 г., ВКС, ОСГТК, съдът приема, че в настоящото производство следва
да разгледа само основанията на предявения иск за частична нищожност,
доколкото съгласно възприетото с това тълкувателно решение принципът на
диспозитивното начало се проявява в пълнота при предявяване на иск по реда на
чл.124 ал.1 ГПК за прогласяване нищожност на правна сделка или на отделни клаузи
от нея, а доколкото възражението е защитно средство, то и същото не е на
разположение на ищеца, предявил иск за частична нищожност на договора. Пак в
мотивите на същото тълкувателно решение е прието, че когато е сезиран с такъв иск,
съдът е обвързан да се произнесе само по посочения в исковата молба порок на
сделката, респ. на клаузата, т.е. следва да се разгледат само основанията на конкретно
предявения иск и наведените доводи за нищожност на клаузата, а не и на целия
договор, доколкото не е предявен иск за прогласяване на нищожност на договора. Ето
защо и съдът дължи да се произнесе само по пороците, наведени от страната с
исковата молба, рефлектиращи конкретно върху нищожността на процесната клауза. В
тази връзка съдът дължи да се произнесе по основанията за нищожност на неустойката
поради нейния неравноправен характер на основание чл. 143, ал. 1, т. 10 ЗЗП и поради
накърняване на добрите нрави.
За да бъдат уважени предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже, че
договорът, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания,
а именно поради неравноправност на процесната клауза за неустойка, нарушение на
императивни норми на закона, евентуално поради накърняване на добрите нрави, т.е.
че накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на
несправедливото обогатяване.
По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е заплатил
процесната сума на ответника.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, че при
сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна
информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите
последици от сключването на договора.
По иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ответника е да установи, че е налице
3
основание да получи и задържи заплатените му от ищеца по процесния договор суми.
Съдържанието на клаузата, по силата на която се предвижда дължимостта на
неустойка в полза на кредитора и съпоставянето й с естеството и параметрите на
сключения договор за заем, налага извод, че тя представлява скрито възнаграждение за
кредитора. Въведените изисквания за вида обезпечение по избор на заемателя съдът
намира, че създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението на
задължението до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Изискванията, които
посочената клауза от договора въвежда за потребителя, са на практика неосъществими
за него. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят
ще разполага с възможност да осигури изискуемите по силата на договора
обезпечения (банкова гаранция или поръчители с редица изисквания, на които е
предвидено да отговарят), при положение, че кандидатства за отпускане на кредит в
размер от 500 лева, който следва да върне в 30-дневен срок. С други думи,
поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то
кредиторът несъмнено е целял да се обогати. В аспекта на изложеното съдът приема,
че обсъжданата клауза от договора носи характеристиките на неравноправна такава по
смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя . Същата
не отговаря на изискванията за добросъвестност и внася значително неравновесие в
правата и задълженията между страните и попада под хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5
ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на задължението си за
предоставяне на обезпечение по договора след неговото сключване да заплати
необосновано висока с оглед цената на договора за кредит за потребителя неустойка.
Следва да се обърне внимание на задължението на кредитора преди сключването
на договора за кредит да оцени кредитоспособността на потребителя, като извърши
справки в достъпните му бази данни и регистри и ако прецени, че не е достатъчно
платежоспособен, да откаже предоставянето на заемните средства. На практика се
получава така, че с тази клауза кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на това
си задължение на потребителя, кандидатстващ за отпускане на парични средства чрез
сключването на договора. Последното води до значително нарастване на цената на
кредита и възлага на потребителя финансова тежест, което е в противоречие както със
закона - чл. 16 ЗПК. Не е спорно, че е било предвидено с договора неустойката да се
заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски по договора, като в този
случай дължимата вноска увеличава размера си. С оглед гореизложеното, съдът счита,
че вземането за неустойка на практика представлява скрито възнаграждение за
кредитора и чрез него потребителят е задължен да заплати необосновано висок размер
поради неизпълнението на едно неизпълнимо на практика задължение.
Предявеният главен иск за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка от
договора за кредит, поради неравноправност на клаузата, предвиждаща заплащане на
неустойката е основателен с оглед правилото на чл. 146, ал. 1 ЗЗП и следва да бъде
уважен на това основание.
С оглед изводите, до които съдът достигна, следва да бъде уважен и предявеният
иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, доколкото потребителят не дължи на кредитора
заплатеното въз основа на нищожната клауза, а в производството е установено, е
заплатил сумата от 135 лева /съгласно заключението на ССчЕ/. Този иск следва да бъде
уважен в пълен размер. Искът първоначално е бил предявен като частичен, с оглед
което и лихва за забава върху сумата от 5 лева се дължи от предявяването на иска
/27.02.2024 г./, а върху разликата в размер на 130 лева лихва за забава се дължи от
момента, в който е поискано съдът да допусне увеличение на размера на предявения
иск /10.06.2024 г./.
По разноските:
4
С оглед изхода на спора разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК. Същият е извършил разноски в размер на 100 лева за държавна такса и 300
лева за депозит за вещо лице.
Претендира се възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на
адвокатското дружество, представлявало безплатно ищеца в производството, с което
ищецът е сключил договор за безплатно процесуално представителство. Съдът следва
да определи адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ,
което да отговаря на тези цели и критерии: фактическа и правна сложност на спора,
достъп до правосъдие, качество на услугата, справедливост и необходимост
насрещната страна да понесе тежестта на разноските на насрещната страна (разумност
и обоснованост на разноските). Предвид гореизложеното и при съобразяване на
обстоятелствата, че липсва каквато и да е фактическа и правна сложност на случая,
делото е срочно разгледано без участие на представители на страните, обусловеността
на осъдителния иск от изхода по установителния, отчитайки служебно известните на
съда обстоятелства (броя на производства със сходен предмет, по които адвокатското
дружество предоставя безплатна правна помощ на ищците кредитополучатели, т.е.
процесуалният представител е добре запознат както с материалноправните, така и с
процесуалноправните аспекти на делата), определя адвокатско възнаграждение, което
следва да се присъди на адвокатското дружество, в размер на сумата от 400 лева. За
пълнота и във връзка с оспорванията на ответника, че не са налице предпоставките
ищецът да бъде представляван безплатно в производството, следва да се посочи, че от
представените по делото документи не се установява наличието към момента на
предявяване на исковете, както и към приключването на устните състезания пред
настоящата инстанция, на финансов доход, който да позволява на страната да заплати
възнаграждение на адвоката си в размер, какъвто е претендиран по реда на чл. 38
ЗАдв.
Доколкото отправената претенция за присъждане на възнаграждение съдържа
искане определеното възнаграждение да включва и дължимия ДДС, съдът следва да
посочи, че определеният от съда за конкретното производство размер на присъденото
адвокатско възнаграждение за предоставената на страната безплатна адвокатска услуга
е съобразен с обстоятелството, че адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС,
т.е. сумата от 400 лева включва и дължимите данъчни и осигурителни тежести.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Н. Н. Н.а, ЕГН **********, със съдебен адрес:
[******] срещу [******], ЕИК [******], със съдебен адрес: [******] иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т.
5 ЗЗП, за нищожна като неравноправна клаузата на чл. 29 от договор за
потребителски кредит под формата на кредитна линия № [******] г., сключен между
страните, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 135 лева за
неизпълнението на задължението на потребителя да осигури обезпечение.
ОСЪЖДА [******], ЕИК [******], със съдебен адрес: [******] да заплати на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД на Н. Н. Н.а, ЕГН **********, със съдебен адрес:
[******] сумата 135 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 5 лева от
5
27.02.2024 г., а върху сумата от 130 лева от 10.06.2024 г. до окончателното плащане,
представляваща заплатена без основание сума въз основа на нищожната клауза на
чл. 29 от договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия № [******]
г., сключен между страните.
ОСЪЖДА [******], ЕИК [******], със съдебен адрес: [******] да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Н. Н. Н.а, ЕГН **********, със съдебен адрес: [******]
сумата от 400,00 лева, представляваща разноски за производството пред СРС.
ОСЪЖДА [******], ЕИК [******], със съдебен адрес: [******] да заплати на
основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ГПК на [******], БУЛСТАТ [******], с адрес:
[******] на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата от 400 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на Н. Н. Н.а безплатна
правна помощ в производството пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6