Р Е Ш
Е Н И Е №28
гр.В. 29.06.2018
година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Видинският окръжен съд, търговска
колегия в открито заседание
на двадесет
и девети май
две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: В. В.
при
секретаря ....В. К........................
и в присъствието на прокурора .............. като разгледа докладваното от съдия В.
В. ..................т.д. №29 по описа
за 2017 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Правната квалификация на предявеният иск е
чл.79,ал.1 и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Делото е образувано
по искова молба от „В.” АД с ЕИК.. със седалище и адрес на управление: гр.В. ,ул.. п р о
т и в О. Г. с ЕИК., с адрес: гр.Г., обл.В., пл..Подържа се в исковата молба,че на 27.10.2008 г. между О.
Г. - възложител и „В.“ АД -
изпълнител бил сключен Договор със следния предмет:
Строителство на обект „Смесена канализация на гр.Г., обл.В. –
улици…“. Съгласно
чл.2 на Договора от 27.10.2008 г. общата стойност на договореното изпълнение на
СМР възлиза на 975 491,80 /деветстотин седемдесет и пет хиляди четиристотин
деветдесет и един лева и осемдесет стотинки/ с включено ДДС.В чл.3 от този
договор е уговорено, че средствата за изпълнение на СМР ще са осигурени от
Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда
/ПУДООС/.Съгласно чл.5 ал.1 от Договора, сключен на 27.10.2008 г., О. Г. се е задължила да плати
на изпълнителя „В.” АД при:
1/.
Съставянето на Протоколи за установяване на действително извършените работи с
подробни количествено-стойностни сметки, подписани от изпълнителя, лицата
изпълняващи строителен надзор, от възложителя и при необходимост от лицата, извършващи
инвеститорски контрол и
2/. Получаване на първичен счетоводен
документ – фактура на името на възложителя – О.
Г..
Срокът
за цялостно изпълнение на строително-монтажните работи по Договора от
27.09.2008 г. е предвиден в чл.6 и е 210 /двеста и десет/ дни, считано от
датата на подписване на протокол за откриване на строителна площадка. В хода на строителството и в изпълнение
задълженията на „В.” АД, поети съгласно Договор от 27.10.2008
г. сключен с О. Г. бяха
съставени и подписани документите подробно описани в исковата
молба. „В.” АД изпълни частично
уговорените СМР в Договора от 27.10.2008
г., поради това, че строителството на обекта беше спряно с Акт обр.10 от
29.09.2009 г. за установяване състоянието на строежа при спиране на
строителството на обект: „Смесена канализация на гр.Г., обл.В., улици..“
поради неподсигурени средства за разплащане на изпълнени СМР.По Договора от
27.10.2008 г., сключен между О. Г. и „В.” АД, О. Г. е била длъжна в
качеството й на възложител да осигури договорените средства, необходими за
изпълнението на възложените ни СМР.О. Г. е сключила Договор № 6873 от 03.02.2009 г. с
Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда /ПУДООС/,
съгласно който е приела да извърши НА СВОЙ РИСК срещу осигурено финансиране
този строителен обект. О. Г. в качеството на
възложител не заплатила на „В. АД строително-монтажните работи, подробно описани в
Протокол № 2 от 24.09.2009 г. на обща стойност 287968,78 лева и причините за
това били несвоевременно представяне от страна на О. Г. на документите,
предвидени в Договор № 6873 от 03.02.2009 г. пред ПУДООС, както и факта, че О. Г. не е направила искане за
удължаване на крайния срок по чл.2 на този договор.За изпълнените СМР по
Протокол № 2 от 24.09.2009 г. „В.” АД издало
Фактура № ********** от 04.06.2012 г. за сумата 287968,78 лв. с ДДС. Във
фактурата било записано основание: „Строително монтажни
работи на обект „Смесена канализация гр.Г. обл.В. улици…”съгласно договор от
27.10.2008 г. и протокол №2/24.09.2009 г.” В тази фактура бил посочен падеж на вземането от 287968,78 лв., а именно
04.06.2012 г.Фактурата е подписана от кмета на О.
Г., който към 04.06.2009 г. е бил г-н Н. Л. Г. и от представляващия „В.”
АД – инж. Н. Н..Фактура № ********** от 04.06.2012 г. за
сумата 287968,78 лв. с ДДС, издадена от „В. АД е
осчетоводена в счетоводството на О. Г.,като до момента на предявяване на иска не е изплатена. О. Г. не оспорвала, че „В. АД е
изпълнило строително – монтажните работи, описани в Протокол № 2 от 24.09.2009
г., за чиято стойност е издадена фактура № ********** от 04.06.2012 г. На
11.12.2014 г. между „В.” АД и „Б.” АД с ЕИК.. бил сключен договор, с който :„Чл.1. На основание чл.99
от ЗЗД „В.“ АД, представлявано от О. Б. Б. прехвърля на „Б.“ АД, представлявано от Т. К. Т. -
Председател на Съвета на директорите и П. К. С.– прокурист, вземането, което „В.“ АД има към О. Г. в
размер на 95083,91 лева /деветдесет и пет хиляди осемдесет и три лева
деветдесет и една стотинки/ по фактура № ********** от 04.06.2012 г. за сумата
287968,78 лв., издадена от „В.“ АД гр.В., което вземане произтича от Договор, сключен на 27.10.2008
г. между О. гр.Г. и „В.“ АД с предмет: Строителство на обект „Смесена канализация
на гр.Г., обл.В. –
улици..“ и Протокол № 2 от 24.09.2009 г. за
изпълнени СМР, подписан между О. Г. - инвеститор и „В. АД – изпълнител.”
Прехвърленото вземане в посочения по-горе
размер е част от вземането, което „В.” АД
има към О. Г. в
размер на сумата 287968,78 лв. по фактура № ********** от 04.06.2012 г. издадена
от „В.“ АД гр.В..Следователно
с Договора от 11.12.2014 г. „В.” АД е прехвърлило на „Б.” АД не цялото си вземане в размер на 287968,78 лв. по
фактура № ********** от 04.06.2012 г., а само част от това вземане в размер на
95083,91 лева – главница. Съгласно чл.3 от
този договор прехвърлянето на вземането става възмездно, а именно срещу
изплащане на задълженията, които „В.“ АД
има към „Б.“ АД в размер на общо 95 083,91 лева
/деветдесет и пет хиляди осемдесет и три лева деветдесет и една стотинки/,
изчислени и дължими към 31.10.2014 г., които задължения са подробно описани в
същия чл.3, ал.1 от договора.В чл.4 от Договора от 11.12.2014 г. е посочено, че
„В.“ АД
отговаря за съществуване на описаното в чл.1 от този договор вземане от
О. Г. към
момента на прехвърлянето му.О. Г. била уведомена
за сключения договор между „Б. АД и „В. АД и за извършеното прехвърляне на вземане с Уведомление вх.№ 1913 от 11.12.2014 г. по входящия регистър
на О. Г.. На 08.03.2016 г.
между „В.” АД и „Б.”
АД с ЕИК.. бил
сключен договор, с който : „Чл.1.
На основание чл.99 от ЗЗД „В.“ АД, представлявано от О. Б. Б. прехвърля на „Б.“ АД, представлявано от Т. К. Т. - Председател на Съвета на директорите и П. К. С. прокурист, вземането,
което „В.“
АД има към О. ГР. Г. в
размер на 29902,45 лева /двадесет и девет хиляди деветстотин и два лева
четиридесет и пет стотинки/ - част от сумата 287968,78 лв. по фактура №
********** от 04.06.2012 г., издадена от „В.“ АД
гр.В., което вземане произтича от Договор,
сключен на 27.10.2008 г. между О. гр.Г. и „В.“ АД с предмет:
Строителство на обект „Смесена канализация на гр.Г., обл.В. –
улици..“ и Протокол № 2 от 24.09.2009 г. за изпълнени
СМР, подписан между О.гр.Г. - инвеститор и „В.“ АД –
изпълнител.” От чл.1 на Договора
от 08.03.2016 г. става ясно, че размерът на прехвърленото вземане е 29902,45 лева – главница, която главница в
последствие е била уточнена на сумата 18181,96 лева /осемнадесет хиляди сто
осемдесет и един лева и деветдесет и шест стотинки/, видно от допълнително
споразумение към Договора от 08.03.2016 г.Следователно с Договора от 08.03.2016
г. „В.” АД е прехвърлило на „Б.” АД не цялото си вземане в размер на 287968,78 лв. по
фактура № ********** от 04.06.2012 г., а само част от това вземане в размер
на 18181,96 лева – главница. Съгласно чл.3 от този договор прехвърлянето на това вземане се
извършва срещу изплащане на задълженията, които „В. АД има към „Б.“ АД в
размер на общо 29902,45 лева, подробно описани в същия този чл.3 и в
последствие уточнени на 18181,96 лева. В чл.4 на договора от 08.03.2016 г. е
уговорено, че „В.“ АД отговаря за съществуване на описаното
в чл.1 от този договор вземане от О. Г. към момента на прехвърлянето му и се задължава да
уведоми О. Г. за
извършеното прехвърляне на вземане, съгласно изискванията на чл.99, ал.3 от ЗЗД. О.
Г. била уведомена от „В.” АД за извършеното прехвърляне на вземане и сключения
договор с Уведомление вх.№ 657 от 08.03.2016 г. по входящия регистър на О. Г..Поради неплащането от страна на ответника
по настоящето дело“Б.“АД предявило
искове за заплащане на дължимите суми по Договорите за цесия от 11.12.2014 г. и
08.03.2016 г., които са били образувани в т.д.№ 35 от 2016 г. по описа на
Окръжен съд гр.В..По т.д.№ 35 от 2016 г. на Видинския
окръжен съд „В.” АД било
привлечено като трето лице помагач на страната на ищеца „Б. АД. С Решение
№ 4 от 27.03.2017 г. по т.д.№ 35 от 2016 г. на Видинския окръжен съд О. Г. е осъдена да заплати на
„Б.” АД следните суми: Сумата в размер на 95
083,91 лв., представляваща прехвърлено вземане по Договор от 11.12.2014 г.,
сключен между „В. АД гр.В. и „Б.” АД гр.В., което
вземане „В.” АД има по отношение на О. Г. по фактура № **********
от 04.06.2012 г., издадена общо за сумата 287 968,78 лв. по Договор, сключен на
27.10.2008 г. с предмет: Смесена канализация на гр.Г. – улици..,
ведно със законната лихва върху сумата от 95 083,91 лв., считано от подаване на
исковата молба – 30.06.2016 г. до окончателното й изплащане; сумата в размер на
16 082,76 лв., представляваща обезщетение по чл.86 от ЗЗД върху главницата от
95 083,91 лв. за периода 01.11.2014 г. до предявяване на иска – 30.06.2016 г.;
сумата в размер на 18 181,96 лв., представляваща прехвърлено вземане по Договор
от 08.03.2016 г. сключен между „В.” АД
гр.В. и „Б.” АД
гр.В., което вземане „В.” АД има по отноение на О. Г. по фактура № **********
от 04.06.2012 г., издадена общо за сумата
287 968,78 лв. по Договор, сключен на 27.10.2008 г. с предмет: Смесена канализация
на гр.Г. – улици „..”,ведно
със законната лихва върху от 95 083,91 лв., считано от подаване на исковата
молба – 30.06.2016 г. до окончателното й изплащане; сумата в размер на 399,78
лв., представляваща обезщетение по чл.86 от ЗЗД върху част от главницата от 18
181,96 лв., а именно 12 502,45 лв. за периода от 08.03.2016 г. до предявяване
на иска – 30.06.2016 г. Това решение към
датата на подаване на настоящата искова молба не е влязло в сила.След сключване
на Договор от 11.12.2014 г. и Договор от
08.03.2016 г. с „Б.” АД, сумата, която О. Г. дължи
на „В.” АД по фактура № ********** от 04.06.2012
г. е 174 702,91 лева / сто седемдесет и четири хиляди седемстотин и два лева
деветдесет и една стотинки/ - главница.
Поради това се иска
да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата 174 702,91 лева с ДДС,
представляваща част от сумата
287 968.71 лева по фактура № 2513 от 04.06.12 година, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на иска 17.05.2017 година до
окончателното изплащане и сумата 119 461.23 лева, представляваща
обезщетение по чл. 86 ЗЗД за периода 05.06.2012 година до предявяване на иска.
Претендират се и направените по делото разноски.
С исковата молба е предявен и
следния евентуален иск в случай,че съдът отхвърли предявеният основен иск:Фактите, от които произтича правото ищецът
да предяви тези искове се припокриват с фактите посочени по-горе. О. Г. не оспорвала, че
„В.” АД е изпълнило строително – монтажните
работи, описани в Протокол № 2 от 24.09.2009 г., за чиято стойност е издадена
фактура № ********** от 04.06.2012 г. от „В.” АД
/становище на общината в съдебно заседание на 15.02.2017 г. по т.д.№ 35 от 2016
г. на ВОС/. „В.” АД изразходвало средства за заплащането на труд и
материали за изпълнение на подробно описаните по-горе строително – ремонтни
работи на обща стойност 287 968,78 лева, като включително е заплатило и
дължимия данък върху добавената стойност-лледователно
„В.” АД е реализирало загуба и е обедняло с
посочената сума. От друга страна
О. Г.
се обогатила за сметка на „В.” АД със сумата
287 968,78 лева – стойността на строително-монтажните работи, описани
подробно в Протокол № 2 от 24.09.2009 г.
Поради това се иска
да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата 174 702,91 лева с ДДС,
представляваща част от сумата 287 968.71
лева по фактура № 2513 от 04.06.12 година, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска 17.05.2017 година до окончателното изплащане и
сумата 119 461.23 лева, представляваща обезщетение по чл. 86 ЗЗД за
периода 05.06.2012 година до предявяване на иска. Претендират се и направените
по делото разноски.
Ответника ,чрез процесуалния си представител
оспорва предявените искове и моли съда да отхвърли същите. Подържа се,че по
делото безспорно е установено
, че между О. Г., обл.В., като възложител и „В.”
АД, със седалище гр.В., като изпълнител, е
сключен Договор за строителство от
27.10.2008г. с предмет изпълнение на
обект „Смесена канализация на гр.Г., обл.В. – улици..“ .По силата на чл.20а от ЗЗД, след изпълнение на всички кумулативни предпоставки на чл.3 и чл.8,
б.„г” от Договора, възнаграждението
на изпълнителя става ликвидно и изискуемо.Ищецът твърди в исковата молба
, а и се установява от „Акт обр.10 от 29.09.2009г. за установяване състоянието
на строежа при спиране на строителството на обект: „Смесена канализация на гр.Г., обл.В. –
улици..“, че „В.” АД е
изпълнило частично уговорените СМР по Договора.Не
се спори, а и се установява безпротиворечиво от доказателствата и ССЕ, че
ответникът е заплатил на ищеца извършени СМР на стойност
62 657.53 лева по Протокол 1 от 03.06.2009г. и фактура №
*********/03.06.2009г., а за друга част на стойност 113 265.87 лева е осъден да заплати с влязло в сила решение №4/27.03.2017г.
по гр.д.
№ 35/2016г. на ОС – В. При тази установена по делото обстановка,
се претендира на основание чл.266, ал.1 във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД неразплатени
СМР на стойност 174 702.91 лева по „Протокол №2 от 24.09.2009г. за
изпълнени водове СМР”, евентуално на
основание чл.55, ал.1 от ЗЗД се претендира същата сума. Доколкото цитирания Протокол
№2 цели
установяване на завършените за заплащане натурални видове СМР, по своята
същност представлява констативен протокол
образец 19. Ответникът в срока по чл.193, ал.1 от ГПК,
своевременно е оспорил истинността на „Протокол №2 от
24.09.2009г. за изпълнени водове СМР” и всички представени към него с
исковата молба актове за извършени работи образец 12, 7 и 14, Констативен акт образец 15, окончателен доклад на
строителния надзор, и
фактура от 04.06.2012г., с наведени тъврдения, че са с невярно съдържание и датата.
Подържа се от
ответника,че за да бъде
разрешен спорния въпрос по същество, съдът да се произнесе по направеното оспорване, от което зависи дали
тези доказателства, които са основни по делото, ще бъдат включени в
доказателствения материал. Подържа се,че по делото е проведено успешно
оспорване на верността на съдържанието и датата на „Констативен акт образец 15 от
30.09.2009г. за установяване годността за приемане на строежа”. С показанията
на свидетелката С. Г. Д. се
установява неоспорения от ищеца факт, че същата е назначена на 02.11.2009г. в О. Г. на длъжност
главен специалист „Териториално развитие и благоустройство” (ТРБ), и няма как
към дата на съставяне на оспорения акт образец 15 - 30.09.2009г. (месец по –
рано), лицата съставили акта да знаят, а още по малко да я посочват в това й
качество като представител на възлжителя. Преди тази дата (02.11.2009г.), С. Д. не е
работила за общината. Поради това, Констативен акт образец 15 за процесния
обект е с доказано невярна дата - 30.09.2009г., като този антидатиран документ
е създаден така за нуждите на настоящото производство.
От
друга страна, с показанията на свидетелите С. Г. Д. и В.М.Ц. се
доказва, че част от процесните СМР
са извършвани не преди спиране на обекта с Акт обр.10 от 29.09.2009г., както се
цели да бъде установено с Констативен
акт образец 15 от 30.09.2009г., а през 2011 и началото на 2012г., след
подновяване на работата по „Смесена канализация на гр.Г. обл.В. – улици.“.Следвало съда да съобрази, че показания на тези двама
свидетели кореспондират с неоспорената и приета по делото като компетентна
съдебно – икономическа експертиза, която установява, че датата на фактуриране и
осчетоводяване на процесните СМР при ищеца „В.”
АД е през месец юни 2012г. и при ответника О. Г. е през месец декември 2012г., а не през годината на
издаване на оспорения акт. По тези съображения, по делото се компрометира и
съдържанието на „Констативен акт
образец 15 от 30.09.2009г. за установяване годността за приемане на строежа”,
тъй като не може да бъде приет строеж, който не е изцяло завършен.Поради
изложеното, при проведено
успешно оспорване на верността на съдържанието и датата на „Констативен
акт образец 15 от 30.09.2009г. за установяване годността за приемане на
строежа”, същият следва да бъде изключен от доказателствения материал по търг. дело №29/2017г. на ОС – В..По делото било проведено
успешно оспорване на верността на съдържанието и датата и на „Протокол №2 от 24.09.2009г. за
изпълнени водове СМР”. По вече изложените в предходната точка 1
съображение, със свидетелски показания
(С.Д. и В.Ц.) и ССЕ е установено, че част от актуваните с този протокол СМР
са извършвани през 2011 и началото на 2012г.
От друга страна, видно от
показанията на същите свидетели и от представените и приети по делото Договори
за осигуряване на заетост с работодател О. Г. част от описаните СМР в оспорения
Протокол №2
от 24.09.2009г. са извършени през
2011 и началото на 2012г., с труд осигурен от общината по
Проект „Нов избор – развитие и реализация” и по Националната програма
"От социални помощи към временна заетост", чрез които видно от
общинския план за развитие на О. Г. 2007-2013г. са осигурени
над 126 работни места.
Подържа се,че "В.
АД е неизправна страна по Договора от 27.10.2009 г. с о. Г. тъй като не е
изпълнил основни свой договорни задължения. От правна страна, при неизпълнение на задълженията по чл.3 и чл.8, б.„г” от Договора от страна на изпълнителя - за съставяне и
представяне на възложителя на акт обр.19, акт. обр.15, акт. обр.3, акт обр.16 и сметка
22 за процесния обект, възнаграждението на изпълнителя "В.
АД за
извършената работа описана в Протокол №2 и констатирана със строително -
техническата експертиза по делото, не е станало ликвидно и изискуемо както на
посоченото договорно основание по смисъла на чл.266, ал.1 във вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД, така и на основание чл.55,
ал.1 от ЗЗД.
Поради
това се иска предявените искове да бъдат отхвърлени като бъдат присъдени и
направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства
съдът приема за установено следното:Видно от представения договор/стр.160 и
сл./ на 27.10.2008 г. между О. Г. - възложител и „В. АД -
изпълнител бил сключен Договор със следния предмет:
Строителство на обект „Смесена канализация на гр.Г. обл.В. – улици . Съгласно
чл.2 на Договора от 27.10.2008 г. общата стойност на договореното изпълнение на
СМР възлиза на 975 491,80 /деветстотин седемдесет и пет хиляди четиристотин
деветдесет и един лева и осемдесет стотинки/ с включено ДДС.В чл.3 от този
договор е уговорено, че средствата за изпълнение на СМР ще са осигурени от
Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда
/ПУДООС/.Съгласно чл.5 ал.1 от Договора, сключен на 27.10.2008 г., О. Г. се е задължила да плати
на изпълнителя „В.” АД при съставянето
на Протоколи за установяване на действително извършените работи с подробни
количествено-стойностни сметки, подписани от изпълнителя, лицата изпълняващи
строителен надзор, от възложителя и при необходимост от лицата, извършващи
инвеститорски контрол и получаване на първичен
счетоводен документ – фактура на името на възложителя – О. Г..Срокът за цялостно
изпълнение на строително-монтажните работи по Договора от 27.09.2008 г. е
предвиден в чл.6 и е 210 /двеста и десет/ дни, считано от датата на подписване
на протокол за откриване на строителна площадка. В хода на строителството и в изпълнение задълженията на „В.” АД, поети съгласно Договор от 27.10.2008 г. сключен
с О. Г.
съставени многобройни
протоколи и актове,които са представени по делото.Строителството на обекта било спряно с Акт обр.10 от 29.09.2009 г. /стр.132 и сл./ за установяване състоянието на строежа при
спиране на строителството на обект: „Смесена канализация на гр.Г., обл.В., улици..
поради неподсигурени средства за разплащане на изпълнени СМР.С протокол № 2 от 24.09.2009 г. Подписан от С. М.-представител на ответника и Н.И.-представител
на ищеца-„В. АД били установени извършените към 24.09.09г. строително-ремонтни дейностина на
обща стойност 287968,77 лв.За
изпълнените СМР по Протокол № 2 от 24.09.2009 г. „В.” АД издало
Фактура № ********** от 04.06.2012 г. за сумата 287968,78 лв. с ДДС. Във
фактурата било записано основание: „Строително монтажни
работи на обект „Смесена канализация гр.Г. обл.В. улици..”съгласно договор от
27.10.2008 г. и протокол №2/24.09.2009 г.” Посочен бил и падеж на
вземането от 287968,78 лв.- 04.06.2012 г.Върху фактурата е налице подпис и
печат на О.-Г..От страна на ответника не се оспорват посочените в исковата
молба цесии от 11.12.14г.и 08.03.2016г.
Съгласно заключението на назначената
по делото счетоводна експертиза Фактура
№ ********** от 04.06.2012 г. за сумата 287968,78 лв. е осчетоводена в счетоводството
на ищеца през м.юни 2012г.,а в счетоводството на ответника на 31.12.13г. и
стойността й е включена в ГФО на О. за
2013г. Вещото лице е установило,че по фактура №1365/03.06.09г. на стойност
62 657,53лв. е извършено плащане на 28.12.09г. Съгласно заключението
задълженията на ответника по договорите за цесия от 11.12.14г. и от 06.03.16г.
заедно с дължимите мораторни лихви до датата на завеждане на т.д.№35/16г. на
ВОС са осчетоводени и изплатени от
ответника към 16.04.18г.-деня когато вещото лице е извършило проверка на място в счетоводството на
общината.Размерът на обезщетението по чл.86 от ЗЗД изчислен от вещото лице,при
съобразяване от последното на извършените плащания е 119 461,23лв.Вещото
лице е изчислило размера на главницата след като е приспаднало извършените
плащания по договорите за цесии,при което е получила размер на
174 702,91лв.
Съгласно заключението на назначената
по делото графическа експертиза подписът под фактура Фактура № ********** от 04.06.2012 г. И срещу реквизите „съставители:А1“ върху акт
обр.15 от 30.09.09г. е изпълнен от Н. Л. Г.Не се спори по делото,че към
зарглеждания период Г. е бил кмет на О.-Г..
Спорът по делото се заключава в това
дали към датата на съставяне на протокол
№2/24.09.2009 г.
Описаните в същия дейности са били извършени или не.
По делото са разпитани няколко
свидетели показанията, на които са ирелевантни за предмета на спора.Св.С. М.,която
е подписала протокол
№2/24.09.2009 г.
Установява в съдебно заседание,че е
работила повече от 30 години при ответника,а към 2009г. е работила като старши
специалист.Същата установява в съдебно заседание,че подписът върху протокол №2/24.09.2009 г.
е неин, съдържанието и датата на протокола са същите и описаните в
протокола СМР са били извършени към този момент.Св. М. Л.,която е работила като изпълнителен директор на „Е.” АД- дружеството
осъществявало строителен надзор върху обекта установява,че ищцовото дружество е изпълнило на място СМР описано в Протокол № 2 от 24.09.2009 година.Свидетелят
Н. Г. установява,че е бил кмет на О. Г. от месец
февруари 2006 година до 2015 година и в това си качество е запознат с процесния
строеж. Същият установява,че от страна
от общината за обекта е отговарял техникът
С. Б.,а впоследствие за обекта отговаряла С. Г..свидетелят установява,че
СМР описани в Протокол от 24.09.2009
година са изпълнени от ищеца,след 24.09.2009 година нямало извършване на СМР по
този обект, тъй като било спряно финансирането от ПУДООС.Свидетелят
установявач,че не било заплатено през
2009 година, тъй като ПУДООС по това време нямали пари.
По делото са ангажирани
многобройни други писменни и гласно даказателства.Съдът не обсъжда същите в
настоящето решение,поради това,че счита същите за несъотносими към предмета на
делото.
При така установената фактическа
обстановка, Съдът намира предявените искове са основателни и доказани,поради
което следва да бъдат уважени за сумите посочени по-долу.Установи се,че на 27.10.2008 г. между О.
Г. - възложител и „В. АД -
изпълнител бил сключен Договор със следния предмет: Строителство
на обект „Смесена канализация на гр.Г. обл.В. – улици.. Установи се,че е бил съставен протокол
№2/24.09.2009 г. в
който са описани СМР извършени към този момент.Установи се ,че за
общината протокола е посписан от св.С. М.,която към този момент е отговаряла за
строежа.В протокола е определена стойността на извършените към момента СМР в размер на сумата 287968,78 лв.Въз основа на протокола от страна на ищеца е
издадена Фактура № ********** от 04.06.2012
г. за сумата 287968,78 лв. която е подписана от св.Г. в качаственото му на кмет на общината
–ответник.Установи се от заключението на вещото лице по назначената счетоводна
експертиза,че общината е извършила плащания по двете цесии за които е била
уведомена от ищеца. Вещото лице е изчислило размера на главницата след като е
приспаднало извършените плащания по договорите за цесии,при което е получила
размер на 174 702,91лв.Размерът на обезщетението по чл.86 от ЗЗД изчислен
от вещото лице от датата на падежа на сумата-04.06.2012 г.,при съобразяване от последното на извършените плащания
по цесиите е 119 461,23лв.
От страна на ответника не се и
подържа плащане по остатъчния размер на задължението по Фактура № ********** от 04.06.2012 г.
Установи се неизпълнение на
договорното задължение за заплащане на извършените СМР,поради което следва да бъде постановено решение,с което
ответника бъде осъден да заплати на ищеца сумата 174 702,91 лева с
ДДС, представляваща част от сумата 287 968.71 лева по
фактура № 2513 от 04.06.12 година, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска -17.05.2017 година до окончателното изплащане и
сумата 119 461.23 лева, представляваща обезщетение по чл. 86 ЗЗД за
периода 05.06.2012 година до предявяване на иска.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за д.т. 11 776,57лв.,за
възнаграждение на вещи лица 650лв.,за възнаграждение на свидетели 300лв.и за
адвокатско възнаграждение в размер на 9000лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
Осъжда О. Г. с ЕИК.., с адрес: гр.Г., обл.В.
пл…да заплати на „В. АД с ЕИК. със седалище и адрес на управление: гр.В. ,ул.. следните суми:
- 174 702,91 лева с ДДС, представляваща част от сумата 287 968.71 лева по
фактура № 2513 от 04.06.12 година, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска -17.05.2017 година до окончателното изплащане
- 119 461.23 лева,
представляваща обезщетение по чл. 86 ЗЗД за периода 05.06.2012 година до
предявяване на иска
-и направените по делото разноски
за д.т. 11 776,57лв.,за възнаграждение на вещи лица 650лв.,за
възнаграждение на свидетели 300лв.и за адвокатско възнаграждение в размер на
9000лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: