Р
Е Ш Е Н И Е
20.03.2020 год.
Номер . . . . . .
. . . . . Година 2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският
районен съд четвърти състав
На 25 (двадесет и
пети) февруари Година 2020
В публично съдебно
заседание, в следния състав:
Председател
Дияна Петрова
Секретар Мюжгян
Ахмедова,
Прокурор . . . .
. . . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско дело
номер 16 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.141 от ЗЗД вр. с чл.9 и сл. от ЗПК и чл.86 от ЗЗД от „Ф.К.” ЕООД, с ЕИК ......., седалище:***,
адрес на управление:***, представляван по закон от И.Н.Н.-управител, срещу М.Х.А.
с ЕГН ***********, постоянен адрес ***, с които се иска да бъде прието за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 830.44 лева (осемстотин и
тридесет лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща главница,
договорна лихва 46.02 лева (четиридесет и шест лева и две стотинки) за периода
от 15.05.2015 г. до 12.11.2018 г., законна лихва 30.60 лева (тридесет лева и
шестдесет стотинки) за периода от 16.06.2017 г. до 12.11.2018 г., законна лихва
от датата на подаване на заявлението – 13.11.2018 г. до изплащане на вземането,
както и сумата 25.00 лв. (двадесет и пет лева), представляваща разноски по
заповедното производство, като вземането произтича от следните обстоятелства:
Неизпълнение на парично задължение по Договор за потребителски кредит №
0001131/15.05.2017г. и свързаният с него Договор за допълнителни услуги №
0001131/15.05.2017г., ведно с Общи условия към тях, със страни кредитора „Ф.К.“
ЕООД, длъжника М.Х.А. и поръчителят С.М.Х., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение №362/16.11.2018г. по ч.гр. дело №853/2018г. по описа на ВПРС. Претендират се и направените по делото разноски,
включително и по заповедното производство.
Ищецът
твърди, че на 12.10.2017 г. между ответника и "Ф.К." ЕООД били сключени Договор за потребителски кредит за
сумата от 700 лв. и Договор за допълнителни услуги – финансиране на
възнаграждението от 898.80 лв. на трето лице-поръчител "Г.Ф.Б." ЕООД,
а между ищеца и третото лице е бил сключен договор за гаранционна сделка
(поръчителство) за задълженията на длъжника – ответник по горепосочените договори с "Ф.К." ЕООД. Съгласно чл. 4 от договора за
кредит, кредитополучателят бил заявил, че желае - чрез сключване на
допълнителен договор - да ползва допълнителни услуги, предоставени от
кредитодателя, както и да ползва финансиране на разсрочено плащане на
възнаграждението за поръчителството по чл. 3 от договора за кредит. За сумата
от 527.30 лв. част от възнаграждение на трето лице-поръчител "Г.Ф.Б."
ЕООД и ищеца било извършено прихващане, поради което задължението на ищеца по
договора за допълнителни услуги било изпълнено. Ответникът се бил задължил да
плати разсрочено дължимите по двата договора суми съгласно изготвен погасителен
план, като до 12.11.2018 г. е извършвал плащания по двата договора, след което
е преустановил плащанията. Ответникът
бил заплатил до тази дата следните задължения: 315.70 лв. – част от главницата
по договора за кредит, 114.62 лв. – договорна лихва; 452.66 лв. – част от
главницата по договора за допълнителни услуги и 2.29 лв. – законна лихва за
забава за периода до 12.11.2018 г. Поради
спиране на плащанията ищецът депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК за дължимите от ответника суми, а именно: 830.44
лева (осемстотин и тридесет лева и четиридесет и четири стотинки),
представляваща главница, договорна лихва 46.02 лева (четиридесет и шест лева и
две стотинки) за периода от 15.05.2015 г. до 12.11.2018 г., законна лихва 30.60
лева (тридесет лева и шестдесет стотинки) за периода от 16.06.2017 г. до
12.11.2018 г., законна лихва от датата на подаване на заявлението. С оглед
връчване на издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№853/2018 г. на ВПРС срещу ответника, по реда на чл.47, ал.5 от ГПК
ищецът е депозирал настоящата искова молба, като моли съдът да се произнесе
положително по предявените искове.
Ответникът
чрез назначения особен представител депозира отговор на исковата молба, който
поддържа и в с.з и в който оспорва исковете по основание и размер. Счита че
поради недействителност на договора за кредит ответникът би дължал връщане на
сумата от 700.00 лв., но поради направени плащания от негова страна до
12.11.2018 г. в общ размер на 885.27 лв. е изпълнил задължението си към ищеца. Поради изложеното моди съдът да отхвърли
предявените искове, като неоснователни.
Съдът,
преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12
и чл.
235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От
приложеното към настоящето, ч. гр. д. №853/2018 г. по описа на ВПРС е видно, че
въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение срещу
ответника и солидарния длъжник-поръчител С.М.Х. за следните суми: 830.44 лева
(осемстотин и тридесет лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща
главница, договорна лихва 46.02 лева (четиридесет и шест лева и две стотинки)
за периода от 15.05.2015 г. до 12.11.2018 г., законна лихва 30.60 лева
(тридесет лева и шестдесет стотинки) за периода от 16.06.2017 г. до 12.11.2018
г., законна лихва от датата на подаване на заявлението – 13.11.2018 г. до
изплащане на вземането, както и сумата 25.00 лв. (двадесет и пет лева),
представляваща разноски по заповедното производство, като вземането произтича
от следните обстоятелства: Неизпълнение на парично задължение по Договор за
потребителски кредит № 0001131/15.05.2017г. и свързаният с него Договор за
допълнителни услуги № 0001131/15.05.2017г., ведно с Общи условия към тях, със
страни кредитора „Ф.К.“ ЕООД, длъжника М.Х.А.. Предвид невъзможността длъжникът
да бъде намерен на регистрирания от него адрес в НБДН, както и по месторабота,
за му бъде връчена издадената заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, съдът на основание чл.
47, ал. 6 вр. ал. 5
и чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът с разпореждане от 06.12.2018 г. е дал
указания на заявителя да предяви иск срещу единия от солидарните длъжници,
който е предявил такъв в определения от закона срок и въз основа на който е
образувано настоящото производство. По
отношение на солидарния длъжник-поръчител С.М.Х. заповедта за изпълнение по
чл.410 от ГПК е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист.
На 12.10.2017
г. между ответника, като кредитополучател и "Ф.К." ЕООД-кредитор са
били сключени Договор за потребителски кредит № 0001131/15.05.2017г. за сумата
от 700 лв. Съдържанието на правоотношението е установено с договора за кредит. Приложен
е и Договор за гаранционна сделка (поръчителство) от 12.10.2017 г., сключен между
"Ф.К." ЕООД (кредитор), ответника
М.Х.А. (клиент) и "Г.Ф.Б." ЕООД (поръчител), с който поръчителят се е
задължил спрямо кредитора да отговаря солидарно с длъжника за изпълнението на
всички негови задължения по Договор за потребителски кредит №
0001131/15.05.2017г. В чл. 4, ал. 1 от договора за поръчителство е предвидено,
че погасяването на главното задължение погасява и задължението на поръчителя, а
съгласно ал. 2 отговорността на поръчителя отпада, когато главното задължение
бъде обявено за недействително. Съгласно чл. 11 на договора, длъжникът дължи на
поръчителя за предоставената гаранционна услуга възнаграждение в размер на 898.80
лв., платимо на вноски от по 74,90 лв., като падежът на всяка вноска съвпада с
падежа на вноските по кредита. Ответникът до 12.11.2018 г. е заплатил на ищеца
суми по договора за кредит в общ размер на 885.27 лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените
искове са с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с
чл.240 от ЗЗД и чл.141 от ЗЗД вр. с чл.9
и сл. от ЗПК и чл.86 от ЗЗД и имат за
предмет установяване дължимостта на посочените главница, договорна лихва,
неустойка, мораторна лихва и такси в издадената по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се
установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на
процесното вземане и иска е предявен в срока по чл.
415, ал. 1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
При
така ангажираните доказателства, съдът намира, че предявените искове са
неоснователни по следните съображения:
Установи
се, че ответникът и ищеца "Ф.к." ЕООД са обвързани от процесните
договор за кредит и договор за допълнителни
услуги от една страна, а от друга - наред с трето лице "Г.Ф.Б." ЕООД
са обвързани от процесния договор за поръчителство. В установеното облигационно
кредитно правоотношение ответникът има качеството потребител по смисъла на §
13, т. 1 вр. т.
12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. По отношение на
процесния договор за кредит е приложим действащият Закон за потребителския
кредит /ЗПК/. Съдебната практика приема, че законовите норми, уреждащи
валидността на сделките, са от императивен характер и за приложението им съдът
следи служебно. Не се спори между страните и от съдържанието на договора за
кредит се установява, че ответникът е получил сумата от 700.00 лв., предоставен
кредит/заем.
Съгласно
чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Легална дефиниция за "общ
разход по кредита за потребителя" е дадена в нормата на § 1,
т. 1 от ДР на ЗПК - всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, а съгласно т. 2 от същата разпоредба "обща сума, дължима от
потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита за потребителя. Процесният кредит не отговаря на изискването на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора и общите условия към него ГПР и
лихвеният процент са посочени единствено като абсолютни стойности, без да е
описана методика на начина на формиране на ГПР. Поради това компонентите на ГПР
остават неясни. Съдът приема, че в съдържанието на процесния договор за кредит
не е отразена действителната "обща сума, дължима от потребителя",
като посочената "обща сума за погасяване" отчита само предоставената
кредитна сума и възнаградителната лихва, без да включва останалите разходи за
потребителя, в това число и възнаграждението за поръчител, което представлява
"допълнителна услуга", пряко
свързана с кредита и на основание чл.
19, ал. 1 от ЗПК е част от годишния процент на разходите. Поради това съдът
приема, че с възлагане на потребителя на задължението за заплащане на
възнаграждение за поръчител, което се дължи наред с погасителната вноска, но не
е включено в дължимата обща сума по кредита, кредиторът е заобиколил
изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за
длъжника. Поради това на основание чл.
21, ал. 1 от ЗПК клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и
годишния процент на разходите, са нищожни и не пораждат действие за
ответницата. Тъй като не е спазено изискването на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен
на основание чл.
22 от ЗПК. Съдът намира, че със сключването на отделен договор за допълнителна услуга с възнаграждение,
невключено в ГПР, е заобиколено и ограничението на чл.
19, ал. 4 от ЗПК, забраняващо ГПР да бъде по-голям от петкратния размер на
законната лихва. този допълнителен
договор на практика води до заобикаляне на закона, което е довело до оскъпяване
на кредита. При добавяне на договореното възнаграждение за допълнителна услуга от 898.80 лв. към
посочената обща сума за погасяване 860.64 лв. се получава ГПР, надвишаващ
петкратния размер на законната лихва от 10%, установена с ПМС № 426/ 2014 г.,
издадено на основание чл.
86, ал. 2 от ГПК.
При
така установената недействителност на процесния договор за потребителски кредит
на основание чл.
23 от ЗПК кредитополучателят дължи връщане само чистата стойност на
кредита, без лихви или други разходи по кредита.
С
договор за гаранционна сделка/поръчителство/ третото лице "Г.Ф.Б."
ЕООД също е обвързано да отговаря солидарно с ответника – длъжник по договора
за кредит срещу възнаграждение и съгласно договора за допълнителни услуги е
ползвало такива, изразяващи се в заплащане от ищеца на възнаграждението на
третото лице. След като такова не се дължи на осн.чл.23 от ЗПК предвид
нищожността на договор за кредит в тази му част и договора за допълнителни
услуги, ответникът дължи единствено сумата която му е предоставена в заем, а
именно 700.00 лв. Следователно, ответникът не дължи възнаградителна лихва,
както и възнаграждение за поръчителя, тъй като същото се явява "друг
разход по кредита".
Изложеното
се подкрепя и от обстоятелството, че за задълженията по договора за кредит на
основание чл.
141, ал. 1 от ЗЗД солидарно с ответника отговаря и солидарния длъжник С.М.Х.,
в качеството на поръчител съгласно договор за поръчителство от 15.05.2017 г.
въз основа на който и заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№853/18 г. по описа на ВПРС, солидарно срещу поръчителя Х. и ответника.
На основание чл.
138, ал. 2 от ЗЗД поръчителство може да съществува само за действително
задължение. При установената недействителност на обезпеченото правоотношение
между кредитодателя и ответника, задължението на поръчителя Х. за обезпечаване
на кредитора следва обема на задължението на потребителя – поръчителят отговаря
спрямо кредитора само за чистата стойност на кредита.
Видно
от представената от ищеца справка за задълженията по договора за потребителски
кредит към 12.11.2018 г. са платени суми по договора за кредит в общ размер на
885.27 лв. Поради това и тъй като в случая кредитополучателят дължи връщане
само на главницата по кредита в размер на 700 лв., съдът намира, че платените
от него суми изцяло са погасили задължението по договора за кредит и
предявените искове следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Предвид изхода на спора, ищецът няма право на разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ф.К.” ЕООД, с ЕИК ......., седалище:***,
адрес на управление:***, представляван по закон от И.Н.Н.-управител, срещу М.Х.А.
с ЕГН ***********, постоянен адрес *** ЗА
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В ПОЛЗА НА ИЩЕЦА СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ
ОТВЕТНИКА, в следните размери: 830.44 лева (осемстотин и тридесет лева и
четиридесет и четири стотинки), представляваща главница, договорна лихва 46.02
лева (четиридесет и шест лева и две стотинки) за периода от 15.05.2015 г. до
12.11.2018 г., законна лихва 30.60 лева (тридесет лева и шестдесет стотинки) за
периода от 16.06.2017 г. до 12.11.2018 г., законна лихва от датата на подаване
на заявлението – 13.11.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 25.00
лв. (двадесет и пет лева), представляваща разноски по заповедното производство,
като вземането произтича от следните обстоятелства: Неизпълнение на парично
задължение по Договор за потребителски кредит № 0001131/15.05.2017г. и
свързаният с него Договор за допълнителни услуги № 0001131/15.05.2017г., ведно
с Общи условия към тях, със страни кредитора „Ф.К.“ ЕООД, длъжника М.Х.А. и
поръчителят С.М.Х., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение №362/16.11.2018г. по ч.гр. дело №853/2018г. по
описа на ВПРС на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1
от ГПК вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.141 от ЗЗД вр. с чл.9 и сл. от ЗПК и чл.86 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр. дело №853/2018 г. по описа на ВПРС да
се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.
Районен
съдия: