Р Е
Ш Е Н
И Е № 73
гр.Добрич 21.07.2020 г.
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на десети юли
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.Стоева
ЧЛЕНОВЕ:
при секретаря БИЛСЕР МЕХМЕДОВА-ЮСУФ......................... и в присъствието на
прокурора......................................................................като
разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева...........т.д.№104
от 2018 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „***“ЕАД,ЕИК
***,със седалище и адрес на управление гр.С.,ул.“***“№19,представлявано от В.С.и
Д.Н.-главен изпълнителен директор и изпълнителен директор чрез И.К.
–юрисконсулт с адрес за кореспонденция
–гр.С. ***,р-н „***“,ул.“***“№1,Регионален център „***“,ет.5 срещу ЕТ“***“ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление-с.***,общ.Добрич,ул.***с цена на иска сумата от
49 108,56 лв. и правно основание чл.430-432 от ТЗ.
В законоустановения срок от
ответника по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба.
В исковата молба се излагат
следните обстоятелства:
На 27.03.2012г. между страните по
делото е сключен Договор за кредит за сумата от 91 891 лв. за изплащане на
ДДС по одобрен инвестиционен проект за изграждане на ФВЕЦ по сключен договор 08/311/00343/05.08.2011г.
с ДФ“Земеделие“ по мярка 311 „Разнообразяване на неземеделски дейности“по програмата за
развитие на селските райони за периоди от 2007-2013г.,подкрепена от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони,съгласно одобрените разходи на
инвестиционния проект.Кредитът се предоставя като кредитна линия-по продукт „***“по
реда и условията за предоставяне и обезпечаване на кредити,съфинансиран от ЕС и
ДБ.Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 25-то число на
месеца.Кредитополучателят заплаща лихва
само върху ползваната и непогасена част от кредита.Кредитът се олихвява с променлив лихвен процент,който към датата на сключване на договора е в размер на
9,715%годишно.
С.Т.ЕГН ********** е съдлъжник по
заема и съгласно чл.15.2 от договора отговаря за неговото изпълнение.
По кредита има учредено лично
обезпечение чрез поръчителството на :“**“ООД,ЕИК ***,съгласно сключения договор
за поръчителство от 19.09.2013г. и Н.С.Т.ЕГН **********,съгласно сключения
договор за поръчителство от 27.03.2012г.
По заема има учредено и реално
обезпечение-Договорна ипотека върху УПИ ***,в кв.* ,по плана на с.***,общ.Приморско,ведно
с построената в имота масивна двуетажна жилищна сграда с площ от 112
кв.м.,съгласно НА №***,том І,рег.№2576 ,нот.дело №122/12.04.2012г.на Нотариус Ц.А.,с
рег.№458 на НК.
Кредитът се усвоява на
етапи,съгласно условията на договора,като към 12.03.2013г. са усвоени средства
в размер на 69 968,80 лв.чрез
ескроу сметка ,посочена в исковата молба.След тази дата не са извършвани
никакви усвоявания на средства по отпуснатия заем.Крайният срок за погасяване е
27.03.2013г.Съгласно чл.4 от Договор за кредит от 27.03.2012г. погасяването на
главницата се извършва текущо от всяко постъпление на възстановения данък,във
връзка с успешно реализирания проект или със собствени средства.Към
27.03.2013г. кредитът не е погасен изцяло.
Впоследствие кредитът е
преструктуриран неколкократно с Анекс №1 от 19.09.2013г.,Анекс №2 от
05.12.2013г. и Анекс №3 от 29.08.2014г.
Още от първата падежна дата
25.09.2014г.кредитополучателят по договора за кредит не е заплатил дължимата
месечна погасителна вноска.След тази дата окончателно е преустановено плащането
на месечните вноски и по заема не са
извършвани никакви погашения.Съгласно чл.21 ,б.Б от договора,при неплащане в уговорените срокове на част или цялата дължима възнаградителна лихва по кредита ,върху размера на редовната главница
започва да се начислява
наказателна,санкционираща лихва ,равняваща се на договорения лихвен
процент по т.9.1,увеличен с надбавка за
забава в размер на 3 процентни пункта.
На крайната падежна дата 15.07.2015г.
не са погасени не само натрупаните до момента
договорна и санкционираща лихва,а и отпуснатата главница.Съгласно чл.21
б.В при изискуемост на кредита на краен падеж
върху размера на цялата главница се начислява наказателна лихва,равняваща се на договорения лихвен
процент ,увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
Дължат се такси и разходи по
служебно обновяване на застраховки във връзка с кредита,в посочения в исковата
молба размер.
В срок от ответника е подаден писмен
отговор,в който се оспорва допустимостта и основателността на предявения иск.
Сочи се,че договорът за банков кредит е част от кредитна
експозиция ,сключена с ***,по одобрен проект и сключен договор с
ДФЗ,съфинансиран от ЕС и държавния бюджет,която сделка включва издадената
банкова гаранция,сключените три броя договор за кредит от 27.03.2012г.
,гарантиращи и осигуряващи парични средства за
завършването на определена крайна цел-построяването на ФВЕЦ.
Сключени са Договор за издаване
на банкова гаранция от 01.02.2012г. в размер на 202 160,64 лв.,Договор за
кредит от 27.03.2012г.,наименован „***“,Договор за кредитна линия от
27.03.2012г.,наименован „***“/процесния договор/ и Договор за кредит от
28.03.2012г.,наименован „***“ с общ размер на кредитната експозиция от
541 834,04 лв.
С Определение №468 от
21.09.2018г.съдът е прекратил производството по т.д.№104/2018г.по описа на
ДОС.С Определение №142 от 11.03.2019г.по в.ч. т.д.№705/2018г.на АС гр.Варна
въззивният съд е отменил частично
определението за прекратяване на производството,като е преценил за допустим
иска за заплащане на сумата от 7 987,75лв.-договорни лихви за периода от
14.05.2015г.-15.04.2018г.;за заплащане на сумата от 8 669,55лв.санкциониращи лихви и 246,83
лв.заемни такси.
Така с определението на АС
гр.Варна е очертан предмета на настоящото исково производство,който настоящата
инстанция следва да съобрази.
В съдебно заседание страните
поддържат становищата ,изразени от тях в исковата молба и отговора на исковата
молба.
Съдът,като се запозна с
доказателствата по делото и заключенията на изслушаната съдебно-икономическа
експертиза-основно и допълнително,приема за установено следното:
На 27.03.2012г. между страните
по делото е сключен Договор за кредит с предмет предоставяне на кредит за
оборотни средства в размер на 91 891лв.за заплащане на ДДС по одобрен
инвестиционен проект за изграждане на малка ФВЕЦ по договор за безвъзмездна
финансова помощ №08/311/00343/05.08.2011г. с ДФ“Земеделие“ по мярка
311“Разнообразяване на неземеделски дейности“от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007-2013г.Срокът на договора е до 27.03.2013г. без
възможност за продължаване на срока.Погасяването се извършва текущо от всяко
постъпление на възстановения данък,във връзка с успешно реализирания
проект или със собствени средства,без
това да се счита за предсрочно погасяване.В срока по т.3 от договора кредитът
се усвоява без междинни срокове.
Съгласно чл.6.1 от договора
усвояването на кредита започва след предоставяне от кредитополучателя на
договорените между страните обезпечения по раздел пети.Обезпеченията са
предоставени от кредитополучателя ,видно от доказателствата по
делото-предоставено е реално обезпечение чрез учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот на Божидар Тошев,находящ се в с.***,общ.Приморско,обл-Бургаска,УПИ
***,кв.* по плана на селото,целият с площ от 580 кв.м.,ведно с построената в
същия двуетажна масивна жилищна сграда в полза на кредитора и ищец в настоящото
производство,както и върху недвижим имот,находящ се в гр.Банкя –жилище със ЗП
130 кв.м.,собственост на Светлозар Николаев Тошев .Учредено е поръчителство ,съгласно представените по делото договори за
поръчителство и е сключен договор за особен залог върху вземания по банкова
сметка ***.03.2012г. и договор за особен залог върху вземания по дължим за
възстановяване ДДС в размер на 91 891 лв.,договор за особен залог върху
движими вещи и договор за особен залог върху търговското предприятие на ЕТ“***“
от 30.10.2013г.
Усвояването се извършва на етапи:
Първи етап-до 71 155 лева за заплащане на ДДС по първия транш към
доставчика на ФВЕЦ,след осигурени средства за самоучастието по разплащателната
сметка на клиента в размер на 37 842 лева,след получаване на авансовото
плащане от ДФ „Земеделие“ и
Втори етап –до 91 891 лв.-след представяне на Акт №16 за ФВЕЦ
Съгласно чл.6.5 от договора за
кредит ако посочените предпоставки по предходните точки за усвояване на кредита
не са изпълнени в срок от един месец от датата на сключването на договора за
кредит,договорът може да се счита прекратен.
С Анекси №1 от 19.09.2013г.№2 от 05.12.2013г.,№3 от 29.08.2014г.променя
последователно крайния срок за погасяване на кредита ,като с последния анекс
крайният срок за погасяване на кредита е на 15.07.2015г.
Представеният договор за кредит е
част от кредитна сделка,съдържаща Договор за издаване на банкова гаранция от 01.02.2012г.,Договор
за кредит „Евромост“ за инвестиционен кредит в размер на 183 782,40лв. от
27.03.2012г. и Договор за кредит „Европроект“ за предоставяне на сумата от
64 000 лв.
Договорите се сключват във връзка
с изпълнението от кредитополучателя на задълженията му по сключен договор с
„Държавен фонд Земеделие“ №08/311/00343/05.08.2011г. с ДФ“Земеделие“ по мярка
311“Разнообразяване на неземеделски дейности“от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007-2013г.,който е представен по делото и е сключен
между фонда и ЕТ „***“,с предмет предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
от одобрените и реално извършени от
ползувателя разходи,свързани с осъществяването на Проект
№08/311/00343/31.08.2010г.за изграждане на ФВЕЦ.
Между ищеца и ДФ“Земеделие“ на
05.07.2011г. е сключен договор за рефинансиране със средства на фонда за
предоставени кредити на лица с одобрени проекти и сключени договори за
отпускане на финансова помощ по мерки от програма за развитие на селските
райони за периода от 2007-2013г.,на стр.578 по делото.
По силата на този договор Фондът рефинансира банката
със свои средства за отпуснати инвестиционни кредити за реализация на одобрени
проекти по мерките от програма за развитие на селските райони за периода от
2007-2013г.,подкрепена от Европейския фонд за развитие на селските райони,за
които има сключени договори за предоставяне на финансова помощ.Рефинансират се
до 100% от одобрените инвестиционни разходи по сключен договор за предоставяне
на финансова помощ,при условията посочени в настоящия договор.
Макар договорът да не е тристранен
,както неправилно твърди ответникът по делото,той ангажира банките,които са
страна по него със спазването на определени условия,при сключването на договори
,свързани с програмата за отпускане на финансова помощ за развитие на селските
райони.
Така според т.5.3 от договора с
Фонда ,банката сключва договор за кредит
с кредитополучателя,заедно с план за усвояване и погасителен план в три
оригинални екземпляра-един за банката,един за кредитополучателя и един за
Фонда.Банката определя срок за
издължаване на кредита не по-дълъг от 60 месеца,включвайки срока за усвояване и
гратисния период.
Съгласно чл.5.9 от договора
,банката е длъжна да начислява по отпуснатите кредити лихва в размер до 7 %
годишно,като в случай на неизпълнение на договора от кредитополучателя банката
може да прилага в отношенията с него
изцяло своите вътрешни правила и лихвена политика.
Макар да не обвързва като страна
кредитополучателя,договорът с ДФ“Земеделие регулира условията по сключваните
договори за кредит-като срок ,лихва и пр.
Процесният договор за кредит е
сключен с годишна лихва в размер на 9,715%,като промяната на едномесечния
СОФИБОР се отразява на договорената лихва по кредита.
Към договора липсва представен
погасителен план.Ищецът не представи оригиналното кредитно досие,което
задължение му е вменено с постановеното по реда на чл.374 от ГПК определение на
съда.
Съгласно заключението на вещото
лице по делото след 14.05.2015г. е била дължима главница по договора в размер
на 29 667,88 лв.;договорна лихва в размер на 8 674,14 лв. за периода
от 14.05.2015 г.до 16.04.2018г.,наказателна лихва в размер на 8 150,43 лв.
и застраховки в размер на 498 лв.
Според допълнителното заключение
на вещото лице по договора за оборотни средства усвоената сума по кредита е
69 968,80лв.,а неусвоеният остатък е 21 922,20лв.
По договора за кредит в размер на
183 782,00лв. е усвоена сумата от 175 663,13 лв.,а остатъка ,който не
е усвоен е в размер на 8 119,27 лв.По договор за 64 000лв.не е предоставена
договорената сума.
В отговора на исковата молба се
правят възражения за липсата на условия за обявяване на задължението по
договора за предсрочно изискуемо.Възражението е неоснователно,тъй като ищецът в
исковата молба не се позовава на предсрочна изискуемост ,а на настъпил краен
падеж за връщане на дължимата по договора главница ,договорна и наказателна
лихва и заемни такси.Крайният падеж е определен в Анекс №3 от 29.08.2014г. и е
датата 15.07.2015г.,от когато е изискуемо задължението за всички вземания по
договора-главница и лихви.
Навеждат се доводи за
неравноправни клаузи ,съгласно ЗЗП.Съгласно пар.13 от ПЗР на ЗЗП потребител е
физическо лице,което придобива стоки или използва услуги,които не са
предназначени за търговска или професионална дейност. Договорите за
кредит,предмет на настоящия спор са сключени с ЕТ“СИМЕТ –Светозар Тошев“ за
нуждите на търговската му дейност,а именно за изграждането на ФВЕЦ,което
изключва предвидената в ЗЗП защита на правата му като потребител.
Възражението за погасителна
давност за лихви ,преди 16.04.2015г. не се обсъжда,тъй като предмет на спора са
лихви за периода от 14.05.2015г.до 16.04.2018г.,които не са погасени по
давност.
Клаузата на чл.9.1 от договора не
е нищожна ,поради противоречие с добрите нрави.Действително лихвата е уговорена
над установения в договора между *** АД и ДФ“Земеделие“размер от 7 % фиксирана
годишна лихва,но отговорност за това ищецът следва да носи към съконтрахента си
по договора,сключен с ДФ“Земеделие“,по който ответникът не е страна.Последният
е търговец и от него се изисква да води работите си с грижата на добрия
търговец,която е по-голяма от обичайната за нетърговците-физически лица.Неизгодните
клаузи по договора биха могли да бъдат основание за претенция на ответника за
причинени му вреди от неизпълнението на задълженията на банката,но не и да го
освободят от отговорност за възстановяването на незаплатената заета сума по
главница и възнаградителна лихва.
Липсата на погасителен план не се
отразява на валидността на процесния договор за кредит и на задължението на
ответника да върне кредитната главница,ведно с договореното
възнаграждение,доколкото договорът съдържа всички съществени елементи
–предмет,цел ,срок и възнаграждението на кредитора.
Доколкото обаче облигацията не
съдържа размера на ежемесочно дължимата погасителна вноска,липсата на
погасителен план обуславя и липсата на забава в плащането на отделните вноски
до настъпване на крайния падеж.Оттам и претенцията за наказателна лихва като
предвидена санкция за забавата при плащане на погасителните вноски се явява неоснователна
и не следва да бъде уважена.Таблицата относно размера на месечните погасителни
вноски –главница и лихва е изготвена на база на осчетоводяванията на ищеца,т.е.
едностранно съставени от ищеца частни документи,които не обвързват ответника по
делото и не преодоляват липсата на
двустранно подписан погасителен план
Предвид изложеното съдът намира,че
по отношение на претендираната от ищеца главница в размер на 29 667,88 лв. производството
по делото е прекратено с Определение №468/21.09.2018г.,потвърдено в тази част
от Апелативен съд гр.Варна с Определение №142 от 11.03.2019г по
в.т.д.№705/2018г.по описа на съда .
Що се отнася до възнаградителната
лихва искът за сумата от 8 674,14 лв. за периода от 14.05.2015г.до
15.04.2018г. е основателен и доказан ,съгласно заключението на вещото лице и на
основание на разпоредбата на чл.430 ал.2 от ТЗ.Претенцията е допустима за
сумата от 7 987,75лв.,съгласно
горецитираното определение на въззивния съд.Искът следва да се уважи до този
размер. В останалата част
производството по делото е прекратено с цитираното влязло в сила определение на
ДОС-за периода преди 14.05.2015г./30.08.2014г.до 14.05.2015г./
Претенцията за наказателна лихва е
недоказана,поради изложените по-горе съображения за липса на погасителен план
към договора и следва да бъде отхвърлена.
Дължат се и заплатените от ищеца
суми за застраховки в размер на 498,03 лв.суми за застраховане на обезпеченията
по заема за периода от 11.08.2015г.до 16.02.2018г.,съгласно неоспореното
заключение на вещото лице.От тях предмет на претенцията е сумата от 246,83
лв.,съгласно Определение №142/11.03.2019г. на Апелативен съд гр.Варна по
в.ч.т.д.№705/2019г.по описа на съда,в какъвто размер тя следва да се уважи.
Разноските следва да се
разпределят пропорционално на уважената ,съответно отхвърлена част от иска.
От ищеца по делото са направени
разноски в размер на 1 964,* лв.държавна такса и 200 лв.-за
експертиза.Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 076,34 лв.Съгласно чл.78 ал.8 от ГПК когато
страната е била защитавана от
юрисконсулт,размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид
дело ,определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.Съгласно
разпоредбата на чл.25 ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ
възнаграждението на процесуалния представител на ищеца следва да се определи в
размер на сумата от 450лв.-делото е с материален интерес над 10 000 лв. и
делото е продължило повече от три съдебни заседания.Или общо направените
разноски от ищеца са в размер на 2 614,* лв.Пропорционално на уважената
част от иска ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца по делото
сумата от 418,29 лв.
Ответникът е направил разноски в
размер на 2000лв.-възнаграждение за един адвокат и сумата от 300 лв.-депозит за
вещо лице или общо 2 300 лв.Пропорционално на отхвърлената част от иска на
ответника се дължат разноски в размер на сумата от 1932 лв.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати допълнително сумата от 100 лв.-невнесен депозит за възнаграждение на
вещото лице по икономическата експертиза-допълнителното заключение.
Водим от изложеното Окръжният съд,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЕТ“***“ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление-с.***,общ.Добрич,ул.***да заплати на *** ЕАД, ЕИК ***,със седалище и
адрес на управление гр.С.,ул.“***“№19,представлявано от В.С.и Д.Н.-главен
изпълнителен директор и изпълнителен директор чрез И.К. –юрисконсулт с адрес за кореспонденция –гр.С. ***,р-н „***“,ул.“***“№1,Регионален
център „***“,ет.5 сумата от 7 987,75 лв./седем хиляди деветстотин
осемдесет и седем лева и седемдесет и пет ст./-възнаградителна лихва по договор
за кредит,сключен на 27.03.2012г.,с предмет предоставяне на кредит за оборотни
средства в размер на 91 891лв.за заплащане на ДДС по одобрен инвестиционен
проект за изграждане на малка ФВЕЦ по договор за безвъзмездна финансова помощ
№08/311/00343/05.08.2011г. с ДФ“Земеделие“ по мярка 311“Разнообразяване на
неземеделски дейности“от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007-2013г.за периода от 14.05.2015г.до 15.04.2018г.,както и сумата от 246,83
лв./двеста четиридесет и шест лева и
осемдесет и три ст./-такси по заема.
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 8 669,55лв./осем
хиляди шестстотин шестдесет и девет лева и петдесет и пет ст./-санкционна
лихва .
ОСЪЖДА ЕТ“***“ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление-с.***,общ.Добрич,ул.***да заплати на *** ЕАД, ЕИК
***,със седалище и адрес на управление гр.С.,ул.“***“№19,представлявано от В.С.и
Д.Н.-главен изпълнителен директор и изпълнителен директор чрез И.К.
–юрисконсулт сумата от 418,29 лв./четиристотин и осемнадесет лева и двадесет и
девет ст../-съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА *** ЕАД, ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление гр.С.,ул.“***“№19,представлявано от В.С.и Д.Н.-главен изпълнителен
директор и изпълнителен директор чрез И.К. –юрисконсулт да заплати на ЕТ“***“ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление-с.***,общ.Добрич,ул.***сумата от
1 932 лв./хиляда деветстотин тридесет и два лева/-съдебно деловодни разноски по делото.
ОСЪЖДА ЕТ“***“ЕИК ***,със седалище
и адрес на управление-с.***,общ.Добрич,ул.***да заплати по сметка на Добрички
окръжен съд сумата от 100 лв./сто лева/-невнесен хонорар за вещо лице по
допълнителната съдебно счетоводна експертиза.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: