Решение по дело №2494/2022 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 84
Дата: 20 януари 2023 г.
Съдия: Христо Стефанов Томов
Дело: 20224430102494
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 май 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Плевен, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20224430102494 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „***”, чрез „***“, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***, против П. И. П. от гр. П.. В молбата
се твърди, че на *** год. между ищцовото дружество и ответницата е бил
сключен договор за револвиращ потребителски кредит № ***-***. Твърди се,
че на *** год. между „***“ като кредитор и ответницата П. И. П. като
кредитополучател е бил сключен договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на
кредитна карта № ***-***. Твърди се, че с договора е предвидено, че
кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна
карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лв., като е уговорено, че всички
задължения, произтичащи от договора и свързани с ползването на кредитната
карта ще възникнат за кредитополучателя след активирането й. Твърди се, че
доколкото с договора е уговорено, че револвиращият кредит ще произведе
действие след като длъжникът усвои суми по револвиращия кредит по
1
указания от кредитора начин, то настъпването на последиците от сключения
договор са поставени в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие-
използване на издадения от кредитора платежен документ. Твърди се, че се
касае за отлагателно условие, при сбъдването на което възникват задължения
за кредитополучателя да извършва плащания по картата. Твърди се, че
усвояването на кредитния лимит категорично представлява сбъдване на
уговореното между страните условие, което води до възникване на
задължение за кредитополучателя за връщане на усвоените суми,
респективно плащане на минимална погасителна вноска. Твърди се, че
договорът за заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде,
а заемополучателят получи заетата сума, което следва от същността му на
реален договор. Твърди се, че предвид изложеното процесният договор за
револвиращ потребителски кредит ***-*** е сключен на *** год. с първата
трансакция по кредитната карта. Твърди се, че след активация на картата
кредитополучателят може да я използва само лично като е длъжен да пази в
тайна своя ПИН. Твърди се, че след усвояването на суми по кредитната карта
за кредитополучателя е възникнало задължение за заплащане на месечна
погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно
усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Твърди се, че
кредиторът издава месечно извлечение за осъществени трансакции до 15- то
число на месеца, а след издаване на месечното извлечение настъпва периодът,
в който картодържателят е длъжен да направи погашение по кредита. Твърди
се, че извлечението се изпраща на адреса на електронната поща на
кредитополучателя, а при изрично негово искане или при липса на
електронен адресв хартиена форма на посочения от него адрес като
неполучаването на излечението не е основание за неплащане на погасителна
вноска. Твърди се, че месечните погасителни вноски се правят до 1-во число
на месеца, следващ издаването на извлечението най-малко в размера, посочен
в тарифата, както следва:
При усвоен лимит кредит лимит в размер от 0.00 лв. до 1000.00 лв.
минималната погасителна вноска е 60.00 лв.
При усвоен лимит кредит лимит в размер от 1000.01 лв. до 2000.00 лв.
минималната погасителна вноска е 120.00 лв.
При усвоен лимит кредит лимит в размер от 2000.01 лв. до 3000.00 лв.
2
минималната погасителна вноска е 180.00 лв.
При усвоен лимит кредит лимит в размер от 3000.01 лв. до 4000.00 лв.
минималната погасителна вноска е 240.00 лв.
При усвоен лимит кредит лимит в размер от 4000.01 лв. до 6000.00 лв.
минималната погасителна вноска е 360.00 лв.
При усвоен лимит кредит лимит в размер от 6000.01 лв. до 8000.01 лв.
минималната погасителна вноска е 480.00 лв.
Твърди се, че съгласно договора за използването на револвиращия
кредит кредитополучателят дължи лихва, начислявана върху усвоения размер
на кредитния лимит за времето на ползването му. Твърди се, че ГПР е
изчислен при допускането, че общия размер на кредита е усвоен незабавно и
изцяло в срок от една година и се погасява на равни месечни вноски, с
неизменни до края на срока разходи, съгласно условията на договора за
кредит. Твърди се, че за използването на кредитна карта кредитополучателят
заплаща и таксите предвидени в тарифата, поместена в приложението. Твърди
се, че при настъпването на договорения от страните падеж задължението по
кредитната карта е изискуемо предвид правилото закрепено в чл. 84 ал. 1 от
ЗЗД, че длъжникът изпада в забава и без покана като въпреки това кредиторът
е изпратил покана за доброволно изпълнение на задължението на длъжника
на *** г. Твърди се, че на 01. 12. 2018 год. кредитополучателят е
преустановил обслужването на заема, поради което кредитната карта е била
блокирана. Твърди се, че след блокирането на кредитната карта и преди
подаване на заявление по чл.410 от ГПК са постъпили 3 плащания от клиента
на обща стойност 280 лв. като същите са погасили задължението в реда:
разноски, лихва и главница, поради което към момента на подаване на
заявлението в съда непогасеното задължение по револвиращия кредит,
отпуснат на ответницата е в общ размер на 768, 27 лв. Твърди се, че ищцовото
дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК в Плевенския районен съд за следните
дължими суми по договор за потребителски паричен кредит № ***-***, както
следва:
-655, 63 лв. – главница;
-0,00 лв. – възнаградителна лихва за периода от 01. 12. 2018 год. до 08.
3
10. 2019 год.;
-112, 64 лв. – мораторна лихва за периода от 02. 10. 2019 год. до 21. 12.
2021 год.;
-законна лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за
издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на вземането. Твърди се, че законната лихва за
забава е равна на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1
януари , съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 %. Твърди се, че
лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за
първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1
юли са приложими за второто полугодие. Твърди се, че законната лихва за
забава се изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени
задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен в
предходното изречение. Твърди се, че заповедта за изпълнение е била
връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което за
ищеца възниква правния интерес от предявяване на настоящия установителен
иск. Поради това ищецът моли съда да постанови решение, с което признае за
установено по отношение на ответницата, че му дължи сума в общ размер на
768, 27 лв., от които 655, 63 лв. представляващи главница по договор за
револвиращ потребителски кредит № ***-***/ *** год. и 112, 64 лв.
представляващи мораторна лихва за периода от 02. 10. 2019 год. до 21. 12.
2021 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
дължимата сума. Претендира и присъждане на всички направени съдебни
разноски по делото.
Ответницата, чрез назначения й от съда особен представител, ангажира
становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
***/ *** год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е
4
допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е
издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно
изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок, респ. заповедта е връчена при условията на
чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да
реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът се явява неоснователен.
Между страните няма спор, а и видно от приложения договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № ***- ***/ *** год., че между
страните е било налице облигационно правоотношение, по силата на което
ищцовото дружество е предоставило паричен заем на ответницата в размер на
949, 32 лв. при условия и срок за погасяване, описани в договора. Съгласно
чл. 12 от договора кредиторът може да предостави на кредитополучателя
кредитна карта с максимален кредитен лимит от 10 000 лв., като кредиторът
се е задължил да издаде и достави картата след проучване на изпълнението на
задължението по отпуснатия кредит. Съгласно чл. 25 ал. 1 от действащата
към момента на сключване на процесния договор Наредба № 3/ 16. 07. 2009
год. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване
на платежни инструменти платежната карта е вид платежен инструмент,
върху който е записана информация по електронен начин и се използва
многократно за идентификация на оправомощения ползвател на платежни
услуги и за отдалечен достъп до платежна сметка и/или до предварително
определен кредитен лимит, договорен между оправомощения ползвател на
платежни услуги, на когото е издадена картата, и доставчика на платежни
услуги. Съгласно разпоредбата на чл. 25 ал. 5 от наредбата доставчикът на
платежни услуги, издател на платежната карта, я предоставя на
оправомощения ползвател на платежни услуги в срок не по- дълъг от 10 дни
от сключването на рамковия договор за платежна карта. Съгласно
разясненията, дадени с решение № 10/ 19. 07. 2016 год. постановено по търг.
дело № *** год. по описа на ВКС на РБ, I т. о., предаването на платежна карта
представлява съществено задължение на издателя на платежния инструмент,
поради което при спор между страните относно изпълнението на договора в
тежест на издателя е да докаже, че е изпълнил задължението си. В конкретния
случай това не е сторено от ищеца. Последният твърди, че доказателство за
5
предаването на кредитната карта на ответницата се явява приложената към
исковата молба товарителница № ******/ ***, намираща се на л. 16 от
делото. Същата удостоверява, че на П. И. П. е изпратена пощенска пратка,
съдържаща „документи“, като пратката е доставена на *** год. лично на
адресата. Какви точно документи са били изпратени на ответницата с тази
товарителница не би могло да бъде установено, още по- малко може да се
приеме, че същата е съдържала и платежният инструмент, за който се твърди,
че е издаден и предаден на насрещната страна по договора. Липсва
двустранно подписан протокол или други надлежни доказателства,
установяващи издаването на процесната кредитна карта от страна на
кредитора и получаването й от кредитополучателя. А съгласно цитираното
по- горе решение № 10/ 19. 07. 2016 год. на ВКС на РБ при липса на
категорични доказателства, че издадената кредитна карта е била предадена на
картодържателя фактът на извършени транзакции с платежния инструмент не
може да обоснове извод, че именно ответникът е теглил парични средства или
е плащал стоки и услуги посредством терминални устройства. Поради това
заключението на назначената съдебно- счетоводна експертиза, в което се
съдържат данни за извършени транзакции с кредитна карта, не може да бъде
ползвано за основа на разрешаване на възникналия правен спор, доколкото не
установява по никакъв начин, че ползването на кредитната карта е
извършвано от ответницата. Съобразявайки гореизложеното, съдът приема,
че ищцовото дружество не е изпълнило процесуалното си задължение по чл.
154 ал. 1 от ГПК и не е провело пълно и главно доказване на основните
спорни обстоятелства по делото: наличието на валидно сключен договор за
издаване на кредитна карта, предаването на издадената кредитна карта на
ответницата, усвояване на отпуснатия кредитен лимит и настъпила
изискуемост на задълженията на картодържателя. В този смисъл предявеният
положителен установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява
изцяло неоснователен и следва да се отхвърли. При това положение става
безпредметно обсъждането на останалите подробно обосновани възражения
на особения представител на ответницата във връзка с исковата молба /за
нищожност на сключения договор поради неспазване на императивни правни
норми и накърняване на добрите нрави, за наличието на неравноправни
клаузи и т. н./.
При този изход на делото и с оглед т. 7 от тълкувателно решение № 6
6
от 06. 11. 2013 год., ОСГТК, ищецът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Плевенския районен съд направените във връзка с искането на
особения представител на ответницата разноски за назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза в размер на 250 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „***”, рег. № ***, чрез
„***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от ***, против П. И. П. от гр. П., ЕГН **********, иск по чл.
422 във вр. с чл. 415 от ГПК за установяване на вземането на ищеца за сума в
общ размер на 768, 27 лв., от които 655, 63 лв. представляващи главница по
договор за револвиращ потребителски кредит № ***-***/ *** год. и 112, 64
лв. представляващи мораторна лихва за периода от 02. 10. 2019 год. до 21.
12. 2021 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
дължимата сума.
ОСЪЖДА „***”, рег. № ***, чрез „***“, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, ***, представлявано от ***, да заплати по сметка на
Плевенския районен съд направените разноски за назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза в размер на 250 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7