Р Е Ш Е Н И Е №260025
гр. Пазарджик, 01.02.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска
колегия, в закрито
заседание на първи февруари……….............………………………
през две хиляди и двадесет и първа година...................
в състав:
Председател:
КРАСИМИР НЕНЧЕВ
Членове:
АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА
ДИМИТРОВА
при секретаря…………………….........……
.и в присъствието на
прокурор……….…..............…….
като разгледа докладваното от
окръжен съдия
Албена Палова….….…в. гр. дело № 52 по описа
за 2021 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435,
ал.2, т.6 от ГПК. Съдът е сезиран с жалба от Р.С.В., ЕГН **********,***, против
разпореждане от 27.12.2019 г., с което съдебният изпълнител е отказал да
прекрати производството по изп.д. № 1523/2011 г. по описа на ДСИ при
РС-Пазарджик на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Жалбоподателят твърди, че
последното валидно изпълнително действие е налагането на запор на
възнаграждението на длъжника С.В. на 03.05.2016 г., а извършването на това
действие е поискано от взискателя с молба от 17.03.2016 г. Независимо от кога
се брои двегодишният преклузивен срок – дали от поискването или от извършването
на изпълнителното действие, то той във всички случаи бил изтекъл преди
следващото изпълнително действие, поискано от взискателя на 16.07.2018 г. – извършване
на нова публична продан. Искането е разпореждането, с което е отказано на
длъжника да бъде прекратено изпълнителното дело, да бъде отменено. Претендира и
присъждането на разноски.
В законния срок не е постъпил писмен
отговор от взискателя.
Постъпило е писмено становище на ДСИ
Люнгов с изразено мнение за неоснователност на жалбата. Счита, че последното
валидно изпълнително действие е извършено на 30.07.2018 г. и поради това е
приел, че не е изтекъл 2-годишният преклузивен срок.
Въззивният съд след като се запозна с
твърденията, изложени въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, прие за установено следното:
Изпълнителното
производство №1523/2011 година по описа на ДСИ при РС Пазарджик е образувано по
молба първоначално на взискател ЦКБ АД против Р.В. и С.В.. Впоследствие
вземането е цедирано на „Финанс Инфо Асистънс“ЕООД.
Предприети
са изпълнителни действия. С молба от 17.03.2016 г. взискателят е поискал от ДСИ
да наложи запор на трудовото възнаграждение на С.В. и с разпореждане от
25.03.2016 г. ДСИ е разпоредил запорът да бъде наложен, а работодателят е
получил запорното съобщение на 03.05.2016 г. След тази дата взискателят е
поискал да бъде извършено изпълнително действие с молба от 17.07.2018 г. –
насрочване на нова публична продан.
С
молба от 24.11.2015 г. взискателят е поискал да бъде извършен опис на движими
вещи в дома на длъжника, но ДСИ е насрочил описа с резолюция от 10.10.2016 г.
за датата 25.10.2016 г. На същата дата – 25.10.2016 г. ДСИ е съставил протокол,
с който е отложил изпълнението поради неявяването на взискателя.
С
молба от 2.12.2019 година длъжникът Р.В. е поискал делото да бъде прекратено на
основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Върху
тази молба е поставена резолюция от 27.12.2019 година,чийто автор вероятно е съдебния
изпълнител, с която резолюция е направен отказ за прекратяване на
изпълнителното производство. В нея не е посочено, че актът подлежи на
обжалване, съответно не са уведомявани страните.
На.10.01.2020
година е постъпила жалба против този отказ. Жалбата е редовна, внесена е
държавната такса и е изпратен препис на другата страна.
На
16.01.2020 година взискателят е подал молба, от която става ясно, че между
страните се водят преговори за погасяване на задължението.
На
02.03.2020 година самият взискател се е позовал на нормата на чл.433 ал.1 т.8
от ГПК и е поискал прекратяване на производството.
С
постановление от същата дата ДСИ е прекратил производството и съобщение за това
негово действие е връчено на длъжниците на 06.03.2020 година.
При тези данни настоящият съдебен състав приема, че жалбата е основателна.
Установи се от данните по изпълнителното дело, че последното поискано от
взискателя изпълнително действие преди датата 17.07.2018 г. е направено с молба
от 17.03.2016 г. На съдебния състав е известно, че по спорния въпрос от кога
следва да се брои изтичането на 2-годишната преклузивна давност по чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК пред ВКС има образувано тълкувателно решение, по което все още
няма произнасяне, и тъй като въззивният съд не разполага с възможността да спре
производството до произнасянето на ВКС по този съществен за изхода на спора
въпрос, решаващият съдебен състав приема, че двугодишният преклузивен срок
следва да се брои от датата на поискване от взискателя да бъде извършено
валидно изпълнително действие.
Съгласно чл.
116, б. "в" ЗЗД само предприемането на действия на
принудително изпълнение прекъсва давността и от всяко прекъсване започва да
тече нова давност, а разпоредбата на чл.
115, б. "ж" ЗЗД не се прилага в изпълнителното
производство, тъй като тя се отнася до производство пред съда. Без правно
значение е, че не са извършвани поискани от взискателя изпълнителни действия по
вина на съдебния изпълнител, тъй като бездействието на последния не е
предвидено от закона като способ за спиране течението на давността. За
прекъсването на давността е от значение единствено на коя дата е било поискано
да бъде извършено или е предприето последното валидно изпълнително действие и
дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че
вземането, което е предмет на принудително изпълнение, е погасено поради
давност. В т.10 от Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС пък е прието, че когато взискателят не
е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години
и изпълнителното производство е прекратено по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото
тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването
на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че
не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Със същото тълкувателно решение е
прието, че прекъсването на давността с предявяването на иск и други действия по
чл.
116, б. "б" ЗЗД и прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.
116, б. "в" ЗЗД са уредени по различен начин, че
законодателят е уредил отделно хипотезата на чл.
116, б. "в" ЗЗД относно давността в принудителното
изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на
прекъсването в исковия процес, че тези правила са неприложими при прекъсването
на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.
116, б. "в" ЗЗД не защото ефектът на спирането в
този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на
давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването. Прието е също, че при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Според тълкувателното решение в
изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може да избере
дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен/ или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/.
Посочено е, че ППВС
№ 3/80 г. следва да се счита за изгубило сила.
В конкретния
случай, както беше посочено по-горе, на 17.03.2016 г. взискателя е поискал да
бъде извършено същинско изпълнително действие и следващата дата, на която е
поискал от ДСИ да извърши изпълнително действие е 17.07.2018 г., т.е. между двете искания на
взискателя да бъдат извършени конкретни изпълнителни действия са изминали
повече от 2 години.
Искането за извършване на опис на
движими вещи е от 24.11.2015 г., т.е. предхожда искането да бъде наложен запор
на трудовото възнаграждение. Съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. давността би била прекъсната
и с предприемането на валидно изпълнително действие, но до 17.03.2018 г. това
действие не е извършено, поради което не може да се счете, че 2-годишната
давност е прекъсната. Това не е станало и на 25.10.2016 г., тъй като тогава
изпълнителното действие е отложено поради отсъствието на взискателя. Актуалното
разбиране на изпълнителния процес е, че взискателят е този, който трябва
да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка,
предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на
вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. /В този
смисъл - ТР № 2/26.06.2015 г./. Това би
трябвало да означава, че взискателят трябва да е активната страна, която да
настоява едно или друго изпълнително действие да бъде извършено, независимо от
съществуващите пречки. Следователно в случая следва да се даде приоритет на
активността на взискателя, а в настоящия казус тя сочи, че след 17.03.2016 г.
същият е поискал извършване на ново изпълнително действие едва на 17.07.2018
г., т.е. след повече от 2 години.
При тези данни следва да се приеме, че
ДСИ при РС-Пазарджик незаконосъобразно е отказал да прекрати изпълнителното
производство при условията на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради което този акт
следва да бъде отменен. Тъй като обаче с постановлението от 02.03.2020 г. изп.
д. № 1523/2011 г. е прекратено, на ДСИ не следва да бъде указвано да се
произнесе в този смисъл.
С оглед изхода на спора в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 360 лв. съгласно
представения договор за правна защита и съдействие от 08.01.2020 г.
Като взе предвидгореизложеното,
Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ разпореждане от 27.12.2019 г., с което съдебният изпълнител е отказал да
прекрати производството по изп.д. № 1523/2011 г. по описа на ДСИ при
РС-Пазарджик на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
ОСЪЖДА
„Финанс Инфо Асистънс“ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Оборище“,
ул.“Врабча“ № 8, представлявано от Д.П.М. и З.А.С. – заедно, да заплати на Р.С.В., ЕГН **********,***, деловодни разноски
в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: