№ 2020 г. гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХVІ – ти състав ,
в публично заседание на 23.06.
2020 г., в състав :
Административен
съдия : Красимир Кипров
при секретаря Камелия Александрова
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия
Красимир Кипров
адм.дело
№ 3343 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното
:
Производството
е по реда на чл.62,ал.3 от З-на за изпълнението на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/.
Образувано
е по жалба на лишеният от свобода Г.И.Р.,против заповед № Л-4485/14.10.2019 г.
на началник отдел СДВРП при Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ ,с
която на основание чл.58,т.2 от ЗИНЗС и точка 4.1 от Заповед № Л-919/8.03.2017
г. на главния директор на ГДИН е наредено превеждането му от затвора Варна в затвора
гр.Белене за доизтърпяване на наложеното наказание. С жалбата се иска отмяна на
оспорената заповед,тъй като от м.ІХ.2019 г. Р. имал адресна регистрация в гр.**. В съдебно заседание жалбата се поддържа от
упълномощения адвокат Кр.Д..
Ответникът
началник отдел СДВРП при ГДИН,чрез упълномощения юрисконсулт С. изразява
становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна.
След
преценка на събраните по делото доказателства,съдът намира за установено от
фактическа страна следното :
С
определение от 10.01.2019 г. по ВНОХД № 426/2018 г. по описа на Варненски
апелативен съд взетата по отношение на подсъдимия Г.И.Р. мярка за неотклонение
„подписка” е изменена в „задържане под стража”. С разпореждане от 10.01.2019 г.
на съдия-докладчика по същото дело Р.Л. е разпоредено настаняването на Р. ***. С
присъда №1/10.01.2019 г. по ВНОХД № 426/2019 г. на Апелативен съд-Варна е
отменена присъда № 17/27.09.2018 г. по НОХД № 78/2018 г. по описа на Окръжен
съд-Силистра и на Р. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8
години при първоначален строг режим на изтърпяване. Присъдата е оставена в сила
с решение № 82/9.09.2019 г. по н.д. № 269/2019 г. по описа на Върховния
касационен съд /ВКС/. Съгласно представеното по делото /л.35/ удостоверение за постоянен адрес ***/5.09.2019
г. , Г.И.Р. с ЕГН ********** има заявен последен постоянен адрес *** от дата 5.09.2019 год. С издадената на основание чл.13,ал.2,т.1 и чл.58 от ЗИНЗС
от главния директор на ГДИН заповед № Л-919/8.03.2017 г. е определено осъдените лишени от свобода от открит тип от
област Варна и област Добрич да изтърпяват наказанието в затворническо
общежитие „Варна” и затворническо общежитие „Разделна” към затвора Варна,
осъдените лишени от свобода от закрит
тип от област Варна да изтърпяват наказанието в
затвора-Варна и затворническо общежитие „Разделна”, осъдените лишени от
свобода от открит тип от областите Силистра и Разград да изтърпяват наказанието
в затворническо общежитие „Белене”,а осъдените лишени от свобода от закрит тип
от областите Русе,Разград,Добрич и Силистра да изтърпяват наказанието в затвора
Белене. С т.2 от издадената от ВПД главен директор на ГДИН ст.комисар И.Й. заповед № Л-3531/6.08.2019 г. са предоставени
правомощия на комисар Ю.Р.Ш. – началник
на отдел „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите”
/СДВРП/ в ГДИН да премества лишените от
свобода от един затвор в друг в случаите по чл.58 от ЗИНЗС. Въз основа на тези
правомощия,началник отдела СДВРП Ш. издава
заповед № Л-4485/14.10.2019 г. ,с която на основание чл.58,т.2 от ЗИНЗС и т.4.1
от заповед № Л-919/8.03.2017 г. на главния директор на ГДИН нарежда
превеждането на Г.И.Р. *** за доизтърпяване на наложеното наказание. Според
извършеното в тази заповед отбелязване,същата е връчена на Р. на 21.10.2019 год. Р. подава чрез
началника на затвора Варна жалба срещу
заповедта до главния директор на ГДИН,която е приета с вх.№ Ж-909/28.10.2019 г.
По повод жалбата на Р.,главният директор на ГДИН изготвя до началника на
затвора Варна писмо изход.№ 10955/22.11.2019 г. в което посочва,че той не е компетентен да се
произнесе по жалбата,като същевременно изисква да се доведе до знанието на
жалбоподателя,че смяната на постоянния адрес след постъпване в местата за лишаване
от свобода,не е сред законовите основания за преместване,както и че съгласно
чл.62,ал.1,т.3 от ЗИНЗС следва да бъде представен удостоверителен документ за
смяна на постоянния адрес на близките на територията на област Варна. За
писмото Р. е уведомен на 26.11.2019 г. ,след което на 5.12.2019 г. чрез
началника на затвора Варна той подава жалба до АС-Варна.
При така
установените обстоятелства,съдът намира от правна страна следното :
Обжалваната
заповед представлява ИАА,за съдебното оспорване на който е налице правен
интерес за жалбоподателя. Нормата на чл.62,ал.3 от ЗИНЗС предвижда оспорване по
реда на АПК пред административния съд по местоизпълнение на наказанието,т.е.
оспорването по административен ред е
недопустимо. С оглед последното и на основание чл.82,ал.1,т.6 във вр. с
чл.88,ал.1,т.1 от АПК ,подадената от Р. до главния директор на ГДИН жалба с
вх.№ Ж-909/28.10.2019 г. е следвало да бъде оставена без разглеждане и
препратена на основание чл.88,ал.2 от АПК на компетентния административен съд -
в случая това е Административен съд-Варна,тъй като към момента на подаване на
жалбата, наложеното наказание лишаване от свобода се изтърпява в затвора-Варна.
Такава заповед обаче не е издавана от страна на главния директор на ГДИН,който
както е посочено по-горе чрез свое писмо връща жалбата на началника на затвора-
Варна, след което от Р. е подадена на 5.12.2019 г. втора жалба срещу заповед №
Л-4485/14.10.2019 г. на началник отдел СДВРП,която е датирана от него с датата
28.11.2019 г. Съобразно тези обстоятелства, 14-дневният срок за съдебно
оспорване по чл.149,ал.1 от АПК следва
да се брои от датата 21.10.2019 г. ,когато
заповедта е връчена на Р.,като този срок се явява спазен с подаването на
жалбата до главния директор на
ГДИН,което е видно от поставения вх.№ Ж-909/28.10.2019 год. По тези
съображения,съдът намира жалбата на Р. за процесуално допустима.
Разгледана
по същество ,жалбата е основателна.
Видно от
съдържанието й, оспорената заповед няма предвид последващо по смисъла на
чл.62,ал.1 от ЗИНЗС преместване на лишеният от свобода от затвора Варна в
затвора-Белене,а касае първоначалното определяне на основание чл.58 от ЗИНЗС на
мястото за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода”. Нормата
на чл.58 от ЗИНЗС регламентира,че разпределението на осъдените в местата за
лишаване от свобода става по ред определен от главния директор на ГДИН,съобразно
възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си
адрес,спазването на изискването на чл.43,ал.4 от ЗИНЗС и съобразяване на
определеният с присъдата режим на изтърпяване на наказанието. В случая редът е
определен с издадената от главния директор на ГДИН заповед № Л-919/8.03.2017 г.,която
за лишените от свобода с постоянен адрес *** предвижда в т.3.3 и т.4.4
изтърпяване на наказанието съответно в затворническо общежитие
Варна,затворническо общежитие Разделна и
затвора Варна. Релевантен е постоянният адрес на осъдения на лишаване от
свобода към момента на влизане в сила на присъдата,тъй като от тогава се
поражда правното действие на определеният с нея режим на изтърпяване на
наложеното наказание. За жалбоподателя Р. този момент е 9.09.2019 г., според
представената от ответника справка рег.№ 10/19 от 19.02.2020 г. на началника на
затвора-Варна,приложена на л.52 от делото. От събраното като писмено
доказателство горецитирано удостоверение
за постоянен адрес се установява,че жалбоподателят Р. *** от 5.09.2019 г.,т.е. от
преди датата на влизане на присъдата в сила. В този смисъл,неправилно с
оспорената заповед е взет предвид постоянният адрес на подсъдимия Р. към датата 10.01.2019 г.,която е такава на
привеждане в изпълнение на взетата по
отношение на него мярка за неотклонение „задържане под стража”. Предварителното
задържане се приспада съгласно чл.59,ал.1 от НК,но настаняването на Р. *** на
10.01.2019 г. е било извършено по нареждане на съдията-докладчик,който е взел
предвид местната подсъдност на делото,а не критериите по чл.58 от ЗИНЗС,именно
поради което извършената на 5.09.2019 г.
промяна в постоянния адрес на Р. не е такава в смисъла,който й придава писмо
рег.№ 10955/22.11.2019 г. на главния директор на ГДИН – неправилно тя е квалифицирана като промяна извършена
след постъпване в местата за лишаване от свобода,за която е приложима
разпоредбата на чл.62,ал.1,т.3 от ЗИНЗС. Както е посочено в началото на тези
мотиви,казусът касае първоначално определяне на мястото на изтърпяване на
наказанието,т.е. Р. не е правил искане по чл.62,ал.1,т.3 от ЗИНЗС за
преместване от един затвор в друг,съответно оспорената заповед не обективира
отказ за такова преместване по смисъла на чл.62,ал.3 от ЗИНЗС. Приложимата
правна норма е друга,а именно тази по чл.58 от ЗИНЗС,която в случая адм.орган е
приложил неправилно. Разпоредбата на чл.142,ал.1 от АПК изисква съобразяване на
фактите към момента на издаване на адм.акт,а релевантния според чл.58 от ЗИНЗС
факт за постоянния адрес на Р. към датата 14.10.2019 г. не е бил установен от
органа в нарушение на чл.35 от АПК – към този момент Р. е имал постоянен адрес ***
както неправилно е посочено в обжалваната заповед. Така допуснатото от органа
съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на
чл.146,т.3 от АПК има за резултат неправилно приложение на материалния закон,
представляващо основание по чл.146,т.4 от АПК за отмяна на заповед №
Л-4485/14.10.2019 г. – въведеният от нормата на чл.58 от ЗИНЗС ред за
разпределяне в местата за лишаване от свобода изисква съобразяване на
постоянния адрес на лишеният от свобода и тъй като този на Р. ***,то съгласно
т.4.4 от заповед № Л-919/8.03.2017 г. на главния директор на ГДИН,същият е
следвало да бъде разпределен в затвора Варна,т.е. разпределянето му с
обжалваната заповед в затвора Белене е материално незаконосъобразно.
По тези
съображения обжалваната заповед следва да бъде отменена,а разноски на
жалбоподателя не следва да се присъждат,тъй като от негова страна и от адвоката му такова искане не е заявено.
Предвид
изложеното,съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ издадената от началник отдел СДВРП при ГДИН
заповед № Л-4485/14.10.2019 г. ,с която на основание чл.58,т.2 от ЗИНЗС и т.4.1
от заповед № Л-919/8.03.2017 г. на главния директор на ГДИН е наредено
превеждането на Г.И.Р. , ЕГН ********** в затвора гр.Белене за доизтърпяване на
наложеното наказание.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :