Решение по дело №571/2023 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№339

 

гр. Велико Търново, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр.Велико Търново – шести състав, в съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ                              

при участието на секретаря С.А., изслуша докладваното от председателя адм. дело № 571 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 13, ал.6 от Закона за социалното подпомагане.

 

Жалбоподателката С.  Д.С. *** е обжалвала като незаконосъобразна заповед №ЗСП/Д-ВТ-ГО/1493 от 22.08.2023 година на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Горна Оряховица, потвърдена изрично с решение №04-РД06-0040 от 21.09.2023 година на директора на регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Велико Търново, с която е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво в парични средства за отоплителен сезон 2023/2024 година.

Прави се оплакване, че липсват установените в заповедта финансови и други облаги, тъй като направеното дарение не е донесло на жалбоподателката облаги като приход или печалби. Сочи се, че живее в крайна мизерия, а дъщеря и, която живее във Велико Търново е с кредит към банка. Със сина си жалбоподателката не поддържа контакти. Няма зъби поради мизерията и липсата на пари. Общо искането е за отвмяната на въпросната заповед.

Ответникът – директорът на дирекция „Социално подпомагане“ – Горна Оряховица, чрез представителя си отрича основателността на жалбата. Според тази страна заповедта е правилна и законосъобразна.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество. Решението на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ - Велико Търново е издадено на 21.09.2023 година , като няма данни кога е връчено, при което съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл.149 от АПК. Налице е  и процесуалната предпоставка, обуславяща допустимостта на жалбата, която е разписана в нормата на чл. 13,ал.6 от ЗСП – решение на директора на РДСП – Велико Търново, с което подадената по административен ред жалба срещу процесната понастоящем заповед е отхвърлена. Най – сетне, заповедта е неблагоприятна за жалбоподателката, която и дава процесуална легитимация да я оспори.

 

По същество обаче жалбата е неоснователна.

Според доказателствата, представени по преписката, съответно събрани от съда се установява следната обстановка:

На 19.07.2021 година жалбоподателката подава заявление декларация №ЗСП/Д-ВТ/1493, с което иска от ответника да и се отпусне целева помощ за отопление с твърдо гориво /чрез предоставяне на парични средства/.

В заявлението декларира, че е разведена, неосигурена, здрава, не съжителства с други лица, няма задължени да я издържат лица, доходът е и само от помощи по чл.9 от ППЗСП, обитава съсобствено жилище, като то е единственото за нея. Декларирано е даряване на имот през месец май на 2023 година.  

На 19.07.2021 година от служители на дирекцията е изготвен социален доклад по това заявление – декларация, като следва да се отбележи, че от процесуална гледна точка този доклад представлява официален документ. Във въпросният социален доклад /лист 14 от делото/ е посочено, че общият доход на семейството на заявителката е нулев, представени са документи за влошено здравословно състояние, същата е в надтрудоспособна възраст по смисъла на §1, т.12 от ЗР на ППЗСП. В раздела на доклада, касаещ допълнителни данни, установени при анкетата и други констатирани обстоятелства е посочено, че през последните две години жалбоподателката е прехвърлила идеални части от недвижим имот. Конкретно е констатирано, че на 02.11.2021 година жалбоподателката е продала ½ идеална част от недвижим имот на стойност от 5000 лв., като и се припада стойност от 2500 лв. Освен това е констатирано и, че е извършено дарение на 1/3 идеална част от имота, който обитава на дъщеря, като сделката е изповядана на 27.04.20223 година, а стойността на дарената част е от 2 850, 10 лв.

Посочено е, че заявителката е декларирала, че децата и нямат възможност да я издържат. посочено е, че тя е живяла дълги години на семейни начала със С.Р./собственик на останалите 2/3 идеални части от къщата, която обитава жалбоподателката/, който е починал през 2018 година. Последният имал две деца, които са семейни и живеят в Холандия, но не общуват със жалбоподателката. Няма необходимия трудов стаж за пенсия, макар да е в надтрудоспособна възраст.  Същата е трайно безработна и от години разчита на системата на социалното подпомагане. Ползва социални услуги по проект „Топъл обяд“, като през годината е получавала помощи от 903,80 лв.

Констатирано е, че не отговаря на изискванията на чл.2, ал.1 от Наредба РД 07-5/16.05.2008 година за отпускане на целева помощ за отопление във връзка с чл.10, ал.1, т.6 и ал.12, т.2 от ППЗСП. Подчертано е, че общата стойност на сделките е 5350, 10 лв., като надвишава 24 кратният размер на основата за подпомагане към момента на подаването на заявлението за подпомагане и който е 3628, 80 лв.

Въз основа на този доклад е издадена и процесната понастоящем заповед. Според единственият аргумент в тази заповед, не е изпълнено условието на чл.2, ал.1 от Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008 година във връзка с чл.10, ал.1, т.6 и ал.12, т.2.

Процесната заповед е обжалвана по административен ред, като е потвърдена изцяло  с решение  №04-РД06-0040/21.09.2023 година.

Съдът намира, че издадената заповед е валиден акт, като е издадена от компетентен по степен, материя и територия орган на власт – чл.13, ал.2 – 4 от ЗСП.  

Заповедта е съответна на материалния закон и на преследваната с него цел.   

Според разпоредбата на чл.12, ал.1, т.2 от ЗСП помощите са три вида, като един от тези видове е целевата помощ.

Според разпоредбата на чл. 12, ал.4 от ЗСП „Условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи се уреждат с правилника за прилагане на този закон с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика.“.

Нормативният акт, уреждащ предпоставките, условията и реда за отпускането на този вид целеви помощи, е НАРЕДБА № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление /Наредбата за лаконичност/.

Според чл.2, ал.1 от Наредбата „Право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференцирания доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП).“.

Що се касае до понятието диференциран доход за отопление, то следва да се посочи за яснота на жалбоподателката, че то е дефинирано нормативно в §3 от ДР на Наредбата. Според тази дефиниция "Диференциран доход за отопление" е индивидуалната граница за достъп до целева помощ за отопление за всяко лице съобразно групата, в която попада, определена по реда на чл. 2, ал. 4.“.

В случая е прието, че жалбоподателката не отговаря на отрицателната предпоставка, посочена в нормата на чл.10, ал.1, т.6 от Правилника, според която „Месечната помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на следните допълнителни условия: да не са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане или чрез даряване през последните 2 години;“, като се има предвид последните две години, смитано от датата на подаване на заявлението за подпомагане.

По делото са представени два нотариални акта. Първият нотариален акт е за дарение на недвижим имот №67, том Iрег.№898, дело №63 от 2023 година, според който пълномощника на жалбоподателката от нейно име дарява на своята дъщеря Е.Д.С. 1/3 от ПИ с идентификатор 22100.501.2152 в едно с построените в него две сгради, като данъчната стойност на имотите е от общо 8550, 20 лв., а припадащата се стойност на въпросната 1/3 идеална част е от 2850, 10 лв.

Вторият нотариален акт е за покупко – продажба на недвижим имот, като е вписан на 2.11.2021 година в СВ, като сделката е сключена на същата дата. Видно е от него, че жалбоподателката и Й.Д. К.продават заедно на Д.И.С.чрез нейния пълномощник общият си УПИ XI в кв.131 по ПУП на село Долна Липница в едно с построената в този имот жилищна сграда за сумата от 5000 лв.

При това положение стойността на първата сделка правилно е оценена на сумата от 2850, 10 лв., а стойността на втората сделка правилно е оценена на 2 500 лв. с оглед обстоятелството, че две лица продават общо недвижим имот и не е уговорено, че възнаграждението се дължи само на едно от тях и то е жалбоподателката.

Както правилно е посочил ответника в заповедта, а и Директора на РДСП – Велико Търново в решението си, отрицателната предпоставка на чл.10, ал.1, т.6 от Правилника за прилагане на ЗСП не се прилага единствено при проявление на хипотезите на чл.10, ал.12 от този нормативен акт, според която разпоредба „Разпоредбата на ал. 1, т. 6 не се прилага в случаите, когато: в семейството има лице/лица с трайни увреждания и сделката е извършена с цел смяна на жилището с оглед осигуряване на достъпна жизнена среда за лицето/лицата с увреждания; общата стойност на сделките не надвишава 24-кратния размер на основата за подпомагане към момента на подаване на заявление-декларацията по чл. 26.“.

В случая в семейството на жалбоподателката няма лице с трайни увреждания, поради което първата хипотеза на изключващата норма е неприложима.

Не е налице и втората хипотеза, тъй като общата стойност на сделките /за дарение и продажба/ надхвърля  24-кратния размер на основата за подпомагане към момента на подаване на заявление-декларацията.

Както правилно е посочил горестоящият административен  орган в решението си, според член единствен на Постановление №286 на МС от 21.09.2022 г. за определяне размера на линията на бедност за страната за 2023 г., от 1 януари 2023 г. размер на линията на бедност за страната 504 лв. Правилото на чл.9, ал.2 от ППЗСП сочи, че основата за подпомагане, представлява 30 процента от линията на бедност за съответната година, следователно за процесната 2023 година тази основа е 151, 20 лв. Изключението на чл.10, ал.12, т.2 от ППЗСП е приложимо, ако стойността на двете сделки е под 24 кратният размер на основата за подпомагане, като в случая този 24 кратен размер е от 3 628, 80 лв. /24 x 151, 20 лв./.

Както съдът констатира, това не е така. В това отношение следва да се посочи, че понятието стойност на сделките не е равнозначно на изискването сделките да са непременно двустранни и възмездни. Понятието следва да се разбира като остойностяване на придобито от една от страните по съответната сделка оценимо в пари право. Макар и по договора за дарение жалбоподателката да не е получила насрещна парична престация, то тя се е лишила от оценимо в пари вещно право на собственост, като съответно дареното лице е придобило такова оценимо в пари вещно право.

В този контекст следва да се отбележи, че целта на закона е да се подпомагат лица, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни потребности, като отчуждаването на вещно право и то безвъзмездно, е индикация, че съответното лице има излишно оценимо в пари имущество, при което няма как да се поддържа, че няма средства, съответно и възможности да посреща своите потребности.

При това положение не е налице материално-правното условие на разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредбата.

Що се отнася до формалната законосъобразност, то съдът счита, че с оглед позоваването на социалния доклад и предвид изложените от ответника фактически обстоятелства и правни изводи, обжалваният акт отговаря на изискванията на чл.59, ал.2 от АПК.

Най-сетне следва да се отбележи, че заповедта е издадена при спазване на онези съществени административно-производствени правила, които гарантират проявлението на принципа на истинност по чл.7 от АПК и проявлението на които води до издаване на административен акт, отчитащ проявлението на релевантните факти и обстоятелства. Конкретно следва да се отбележи, че са спазени стриктно разпоредбите на чл.4 и чл.5 от Наредбата, както и изискванията на чл.26 и чл.27 от ППЗСП.

Следва жалбата да се отхвърли като неоснователна.

Разноски на ответника не се присъждат от съда, тъй като такива не са поискани.

 

Водим от изложеното, Административният съд – В. Търново, шести състав,

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Д.С. ***, ЕГН **********, против заповед №ЗСП/Д-ВТ-ГО/1493 от 22.08.2023 година на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Горна Оряховица.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :