Определение по дело №971/2020 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 1812
Дата: 3 декември 2020 г. (в сила от 15 декември 2020 г.)
Съдия: Венелин Димитров Николаев
Дело: 20207170700971
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1812

гр. Плевен, 03.12.2020г.

 

Административен Съд-гр.Плевен, VІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на трети декември    две хиляди и двадесета  година, в състав:                 

                                           

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ

 

                като разгледа докладваното от съдията Николаев административно дело № 971 по описа на Административен съд-Плевен за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа по искова молба  от  Ж.Д.Б., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора  Плевен В същата не са посочени имена на конкретен ответник, излагат се твърдения за дадени неверни свидетелски показания и клевета, осъществена от лице, работещо като „пазач- охрана“, призован като свидетел по н.о.х.д. № 14/2019г. по описа на РС- Ч.Бряг. Претендира се обезщетение за причинени „морални вреди“ в размер на 30 000 лв.

  С определение №1695/11.11.2020г. по Административно дело №971/2020г. по описа на АС- Плевен,  съдията докладчик е оставил исковата молба без разглеждане, тъй като същата не съдържа реквизитите на чл.127, ал.1 от ГПК. Със същото определение е указал на ищеца Ж.Д.Б., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора Плевен, в срок от 7 дни от получаване на съобщението, да подаде уточнение на исковата си молба като уточни ответника, срещу когото предявява иска за обезщетение, да конкретизира началната и крайната дата на периода, за който претендира присъждане на обезщетение и  да заплати държавна такса в размер на 10 лв. по сметка на Административен съд- Плевен, както и да представи платежния документ по делото. като му е указано, че в противен случай исковата му молба ще бъде върната, а производството по делото прекратено.   

Препис от определението е връчено на ищеца на 16.11.2020 г., видно от приложена по делото разписка, подписана от лично от него.

Съдията- докладчик намира, че ищецът не е изпълнил дадените с посоченото по- горе определение указания, вкл. и указанието да внесе държавна такса за образуване на производството в размер на 10 лв. Ж.Д.Б. не е декларирал невъзможност да заплати сумата от 10 лв., не е поискал освобождаване от заплащане на държавна такса с ИМ или с последваща молба и не е подал допълнение към исковата молба, с което да изпълни дадените му указания, свързани с уточняване на ответника и конкретизиране периода на исковата претенция.

Неизпълнението на дадените указания съставлява основание за връщане на исковата молба, съобразно разпоредбата на чл.144 АПК вр. чл.129, ал.3 от ГПК.

Вместо изпълнение на дадените му указания на 11.11.2020 г. с молба вх.№6086/19.11.2020г. л.св. Ж.Д.Б.Б. е отправил до съда искане  за  предоставяне на правна помощ.    Ищецът не отговаря на изискванията на чл. 23 от Закона за правната помощ от закона за предоставяне на правната помощ. В случая е  налице и хипотеза по чл. 24, т. 2 от същия закон - претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима, предвид на обстоятелството, че исковата претенция на Б. е насочена срещу  Н. В. Н. от с. Телиш, ул. „Вапцаров“№4, затова, че същият  според твърденията на ищеца е дал неверни свидетелски показания по н.о.х.д.№14/2020г. по описа на РС-Червен Бряг. Недопустимо е да се иска обезщетение  по реда АПК  и  ГПК от физическо лице, което според Б. е лъжествидетелствало по н.о.х.д.№ н.о.х.д.№14/2020г. по описа на РС-Червен Бряг. Дали дадено лице е осъществило състава на престъпление по чл.290, ал.1 от НК се установява по реда на НПК. Съгласно чл.422, ал.1 от НПК наказателното производство се възобновява, когато:

Някой от доказателствата, върху които се основава присъдата, решението, определението разпореждането се окажат неистински. Неистинското доказателство следва да бъде установено с влязла в сила присъда, а когато не може да се постанови присъда- чрез разследване- чл.422 ал.2 от НПК. 

Съобразно извода за процесуална недопустимост на исковата молба  и на основание чл. 24, т. 2 ЗПП, молбата за предоставяне на правна помощ се явява неоснователна. Съгласно цитираната разпоредба на чл. 24, т. 2, предложение трето от ЗПП правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя, когато претенцията е очевидно недопустима, какъвто е настоящият случай. Ето защо молбата за предоставяне на правна помощ следва да се остави без уважение

Воден от горното,  съдът      

                                       ОПРЕДЕЛИ :

       ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ж.Д.Б., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора Плевен, за предоставяне на безплатна правна помощ по Закона за правната помощ.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и ВРЪЩА искова молба /именувана жалба/ от Ж.Д.Б., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора Плевен, с която е предявен иск за вреди срещу неконкретизиран ответник с цена 30 000 лв., представляващи обезщетение за причинени „морални вреди“.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №971 по описа за 2020 г. по описа на Административен съд-Плевен.

Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред тричленен състав на Административен съд-Плевен в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Препис от определението да се изпрати на Ж.Д.Б., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора Плевен.    

 

                                                               СЪДИЯ: /п/