№ 655
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20241000502563 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на М. Е. К. срещу
решение № 100/13.07.2024г. на ОС-Благоевград, 5 състав, постановено по т.д.
№ 24/23г., с което е отхвърлен искът й с правно основание чл.432, ал.1 от
КЗ за обезщетение за неимуществени вреди, причинени й от смъртта на
сестра й Е. С..
Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд избирателно
и без да е обсъдил задълбочено събраните доказателства е постановил
обжалваното решение. В ТР № 1/21.06.2018г. не се сочат конкретни факти,
които трябва да бъдат установени, за да може да се приеме, кога една
родствена връзка е изключителна, за да доведе до морални болки и страдания
и те обосноват изключение от разрешението. В първоинстанционното
производство са събрани свидетелски показания, установящи връзката
между въззивника и нейната сестра. Тя не е била обикновена връзка между
сестри. Те винаги са живеели заедно и това е било така шест месеца преди
смъртта на Е. С., както и че смъртта й е оставила белег в живота на М. К..
Прието е заключение на психологична експертиза, според което инцидентът
представлява сериозен травмиращ и стресиращ фактор за жалбоподателя. Тя е
1
била в остра стресова реакция, негативно засягане на психиката със
симптоматика на вцепененост, неадекватни реакции в паметта и вниманието.
Тази остра стресова реакция е продължила от узнаването за инцидента до
смъртта на сестра й. Това заключение не е било обсъдено в дълбочина.
Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и
да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск.
Ответникът „ДЗИ-Общо застраховане“ АД в депозиран писмен
отговор чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита я за
неоснователна. Моли първоинстанционното решение да се потвърди като
правилно. Претендира разноски.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с иск по чл.432, ал.1 за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди. В исковата молба ищецът М. К. твърди, че на
03.04.2022г. около 13.00ч. на път BGL-1166 км, 2+1000, между с. Беласица и с.
Първомай, община Петрич е настъпило ПТП , при който лек автомобил
„Опел Зафира“ с рег. № *******, управляван от Е. С. С. с несъобразена
скорост на ляв завой е загубил контрол над МПС, навлязъл е в банкета и
автомобилът се е преобърнал. За пътния инцидент е съставен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 03.05.2022г. и е образувано досъдебно
производство. В следствие на удара е пострадала Е. Е. С.. Тя е
транспортирана в болницата в гр. Сандански, а след това и МВР болница-
гр.София. На 06.04.2022г. тя е починала. Ищецът е понесла тежко смъртта на
сестра си. Била е в шок и първите дни не е успяла да се адаптира към
действителността. Тя е поела грижите за децата на починалата си сестра.
Тази трагедия е променила изцяло живота й. Ежедневието й е съпроводено с
тъга и скръб по сестра й. Отношенията между двете сестри са се основавали
на привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. Е. С. е
била изключително грижовна и добра сестра. Двете са израснали в един дом,
в една стая. Целият им живот е бил споделен. Били са най- близки хора в
живота. И сега ищецът не може да приеме загубата на сестра си и така ще
бъде до края на живота й. Към датата на събитието за отговорността на
водача на лекия автомобил е имало сключена застраховка при ответника с
2
покритие към момента на инцидента. Ищецът е предявил претенция спрямо
застрахователя за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на
25.05.2022г., но такова не й е изплатено. Затова моли съда да осъди
ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60
000 лв., в едно със законната лихва от 25.05.2022г. до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор оспорва иска. Не оспорва
наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за лек
автомобил а „Опел Зафира“ с рег. № *******. Оспорва, че застрахования при
него водач е виновен за инцидента. Оспорва да са налице елементите от
фактическия състав на деликта. Оспорва да има особено близка връзка
между ищеца и починалата и тя да е изключителна. Към датата на смъртта
на сестра си ищецът е била на 29г. със собствено семейство, а починалата е
била на 30г. също със свое семейство. Оспорва иска по размер. Прави
възражение за съпричиняване на вредите от страна на починалата, тъй като е
нарушила чл.137а от ЗДвП.
Безспорно е, че на 03.04.2022г. е настъпило описаното в исковата молба
ПТП. За него е съставен констативен протокол с пострадали лица № р-
8419/03.05.202г., протокол за оглед на местопроизшествието от 03.04.2022г. и
фотоалбум.
Безспорно е обстоятелството, че за лек автомобил „Опел Зафира“ с рег.
№ ******* е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника към датата на ПТП.
Безспорно е, че ищецът е отправила извънсъдебна претенция за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, получена от
застрахователя на 25.05.2022г., но обезщетение не е определено и
изплатено.
Не е спорно, че по отношение на виновния водач Е. С. има влязла в сила
присъда № 27/10.07.2023г. на ОС-Благоевград по нохд. № 652/23г., с която той
е признат за виновен за настъпилото на 03.04.2022г. ПТП, при което по
непредпазливост е причинил смъртта на Е. С..
Не е спорно, а и от удостоверение за родствени връзки № 70/16.05.2022г.
се установява, че Е. С. и ищецът са сестри.
3
В хода на съдебното дирене е допусната комплексна автотехническа и
медицинска експертиза, която е установила, че Е. С. като пътник в лек
автомобил „Опел Зафира“ е седяла на задна дясна седалка и е била без
предпазен колан. В медицинската част са посочени травмите, които тя е
получила и които са довели до смъртта й. В съдебно заседание вещите лица
са допълнили заключението си.
Допусната е психологична експертиза, която след направено изследва
на ищеца е установила, че М. К. е била в остра стресова ситуация. Налице е
негативно засягане на психиката със симптоми на вцепененост, неадекватни
реакции, нарушения на паметта и вниманието. Вследствие на смъртта на
сестра й тя е изживяла субективен дистрес, емоционално разстройство,
чиято форма и тежест покриват критериите на разстройство в адаптацията. В
съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си като е заявило,
че към момента ищецът е възстановена напълно и това е станало в рамките на
година. Обичайно е изживяването на ищецът от загубата на сестра си.
Острата стресова реакция при М. К. е продължила от узнаването на
инцидента до смъртта на сестра й.
Съдът кредитира заключенията като компетентни, обосновани и
безпристрастни, основаващи се на науката и опита на експерта.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелят К. е съпруг на ищеца. Той излага своите преки впечатления
от начина, по който ищецът е приела смъртта на сестра си. Какви са били
взаимоотношенията им приживе. Съпругата му е започнала да учи, започнали
са да се виждат с приятели.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се на лични
впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага. Но ги преценява при
условията на чл.172 от ГПК поради близките отношения между него и ищеца.
Въпреки това ги счита за достоверни и убедителни.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е
отхвърлил иска изцяло.
Пред въззивния съд нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ за
4
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първонстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск
пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на
определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в
чл.496, ал.1 от КЗ. Изтичането му обуславя допустимостта на претенцията. /
опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. №
179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, че
ищецът К. е отправила писмена претенция към ответника по жалбата.
Тримесечният срок е изтекъл преди процеса и не е определено и изплатено
обезщетение. С оглед на това следва да се приеме, че предявеният иск с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е допустим.
Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той
има задължението да покрие, в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за
причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
5
застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е
да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства, както
и съществуването на валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ между деликвента и ответника- застраховател. Влязлата в сила
присъда, задължителна за съда на основание чл.300 от ГПК, разглеждащ
гражданските последици от деянието, доказва наличието на предпоставките
на чл.45 от ЗЗД- противоправно и виновно деяние, връзка между него,
настъпилата смърт на Е. С. и вредите, които са се реализирали за М. К..
По делото не се спори, че гражданската отговорност за лек автомобил
автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ******* е била застрахована при
ответника- застраховател. Застраховката е била валидна към момента на
настъпване на произшествието.
Пред въззивния съд се спори единствено по отношение това дали има
основание ищецът да получи обезщетение за смъртта на сестра си и в какъв
размер, т.е. дали е активно материалноправно легитимиран да предяви иска по
чл.432, ал.1 от КЗ.
Ищецът извежда своето субективно материално право, респективно
своята активна материална и процесуална легитимация, от факта, че
починалата е негова сестра. В тази връзка следва да се съобрази ПП на ВС №
4/25.05.1961г., ПП на ВС № 5/ 24.11.1969г., с които се дава разрешение на
въпроса относно кръга на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди, както и разрешенията дадени с ТР №
1/2016/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС. Според последното право на
обезщетение за неимуществени вреди имат и лица извън най- близкия семеен
и родствен кръг, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка. Те имат право на обезщетение за неимуществени вреди
от смъртта на техен близък само по изключение. Постановяването му е
свързано с Директива 2009/103/ЕО на ЕП и Съвета от 16.09.2009г. относно
застраховката „Гражданска отговорност“ на МПС и за контрола върху
задължението за сключването й, както и с Директива 2012/29/ЕС на ЕП и на
Съвета от 25.10.2012г. за установяване на минималните стандарти за правата,
подкрепата и защитата на жертвите от престъпления и за замяна на Рамково
решение 2001/220/ПВР на Съвета. Втората директива определя
минималните стандарти за подкрепа на жертвите на престъпления. В чл.2,
6
пар.1, б. „б“ тя определя кръга на членове на семейството, като той е
разширен в сравнение с възприетото от ВС в Постановленията от 1961г.,
1969г. и 1984г. В чл.2, пар.2, б „а“ на Директива 2012/29/ЕС се съдържа
възможност държавите – членки да установяват процедури за ограничаване
броя на членовете на семейството, които могат да се ползват от правата,
установени в директивата, като се вземат предвид конкретни обстоятелства
във всеки отделен случай. В националното законодателство не е уреден
кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от
престъпление и смърт на близък, като те са определени в Постановления на
Пленума на ВС, респективно не се съдържа и ограничение по отношение на
тях. Именно в съответствие с разрешенията, дадени с Директива 2012/29/ЕС в
ТР № 1/2016821.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС са посочени по изключение
лица, извън най- близкия кръг, които са създали трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и от неговата смърт търпят болки и
страдания. С предвидените в това тълкувателно решение предпоставки не
се отрича правото на близкия да получи обезщетение, а с въвеждането им се
дава възможност на съда да извърши преценка на обстоятелствата във всеки
конкретен случай. Но и двете директиви не ограничават националното право
да посочи изисквания, които трябва да са налице, за да може едно лице от
разширения кръг да има право на обезщетение за неимуществени вреди от
смърт на близък. Тези изисквания могат да се определят като съответстващи
на възможността, предоставена с чл.2, пар.2, б „а“ от Директива 2012/29/ЕС.
Правото на обезщетение не е абсолютно и зависи от доказването на
определени обстоятелства. Именно с ТР № 1/2016/21.06.2018г. на ОСНГТК
на ВКС те са посочени. Въвеждането на определени предпоставки с
последното, обуславящи основателността на иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, не се нарушава принципът за
равенство на хората пред закона- чл.20 от Хартата за основните права на ЕС.
Не може да се счита, че доказването им лишава лицето, претендиращо
обезщетение, от ефективни правни средства за защита пред съд- чл.47 от
ХОПЕС.
Правото да се получи обезщетение за вреди от смърт на близък според
българското право може да бъде упражнено от правоимащите както в
наказателния процес, така и в отделено гражданско производство. Искът може
да бъде предявен както срещу делинквента, така и срещу застрахователя по
7
застраховка „Гражданска отговорност“, ако смъртта на родственика е
настъпила при пътен инцидент.
Предпоставките, за да получи обезщетение близък на починалия
според последното тълкувателно решение са: 1./ създадена особено близка,
трайна и дълбоко емоционална връзка между починалия и претендиращия
обезщетението и 2./ действително претърпени неимуществени вреди, които
надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за
съответната връзка. В тежест на претендиращия обезщетение за
неимуществени вреди е да установи, че е изградил особено близка, трайна и
дълбока житейска връзка с починалия и поради това търпи значителни болки
и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето,
присъщи за родствениците от най- близкия семеен кръг. В тежест на ищеца
е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта
на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка. За получаване на обезщетение не е
достатъчна само формалната връзка на родство, а е необходимо вследствие
на смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл такива
болки и страдания, които в достатъчна степен да обосновават основание да се
направи изключение от разрешението, дадено в горните две постановления на
ВС. Т.е. обезщетение може да се присъди само, ако от доказателствата може
да се направи несъмнен извод за съществуването на дълбока и трайна
емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на смъртта му
сериозни по интензитет болки и страдания, сравними с тези на най- близките.
Тези обстоятелства съдът следва да преценява във всеки конкретен случай.
За да установи своето материално субективно право ищецът е
ангажирала гласни доказателства. Не се спори, че починалата Е. С. е нейна
сестра. Близката родствена връзка предполага изпитването на силни чувства
между тях, пораждането на доверие, взаимопомощ и подкрепа. Разпитаният
свидетел установява, че между тях е имало емоционална връзка и че смъртта
й се е отразила негативно на М. К.. Но показанията му не доказват, че
смъртта на Е. С. е причинила на ищеца морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
8
съответната родствена връзка. Не са установени такива житейски
обстоятелства /например ищецът и починалия да са израснали без родители/,
които да обосновават изключително силна връзка извън обичайната и
традиционната между сестри, характерна за българската традиция, а именно
за връзката между братята и сестрите -израстването им сами като деца поради
продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина или поради
смърт на родител(Р № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т.
о., Р № 92/17.11.2020г. по т.д. № 1275/19г., ВКС, ТК, II т.о, Р № 99/15.02.2024г.
по гр.д. № 843/23г., ВКС, III г.о./ Полагането на грижи един за друг, близост
във взаимоотношенията, живеенето в един дом, не е необичайно за такъв вид
родственици. Показанията на свидетеля К., на които съдът дава вяра,
доказват, че ищецът се е възстановила от смъртта на сестра си и сега учи
висше образование като е възстановила и контактите с приятели.
Заключението на психологичната експертиза също доказва, че към момента
М. К. е възстановена напълно от острата стресова реакция. Т.е. емоционалният
стрес, изживян от М. К. от смъртта на сестра не е необичаен и изключителен.
Всеки човек страда от загубата на близък родственик, още повече, че при
същото ПТП е починала и майката на М. К.. Това също е влошило нейните
негативни изживявания. В процеса не е доказано нещо изключително за
отношения между двете сестри, което да обосновава по- голям интензитет на
моралните болки и страдания на ищеца. Това, което тя е изпитвала, споменът
за нея, не са нещо изключително и необичайно от това, което българската
традиция предвижда и изисква и което всеки преживял близък извършва и
изпитва в такъв случай. Ищецът не е доказал и двете кумулативни
предпоставки, посочени по – горе, обосноваващи основателност на
претенцията му.
Горните правни изводи водят до извод за неоснователност на
предявения иск.
Поради изложеното решението на ОС-Благоевград следва да се
потвърди.
По разноските.
С оглед изхода на спора на жалбоподателя не се дължат разноски за
производството пред САС.
Ответникът по жалбата е направил искане за присъждане на разноски,
9
изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Такова следва да бъде
присъдено в размер на 150лв. Съдът съобрази фактическата и правна
сложност на делото пред въззивната инстанция, а именно проведено само
едно съдебно заседание, без събиране на доказателства, изготвен е отговор на
въззивната жалба без да е осъществено процесуално представителство в
открито съдебно заседание.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 100/13.07.2024г. на ОС-Благоевград, 5
състав, постановено по т.д. № 24/23г.
ОСЪЖДА М. Е. К., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № *** и
съдебен адрес: гр. София, бул. „ Евлоги и Христо Г.еви“ № 85, ет.2, ап.6 чрез
адв. Г. Й. да заплати на „ДЗИ -Общо застраховане“ АД, ЕИК *********, гр.
София, бул. „Витоша“ № 89Б сумата от 150 лв. / сто и петдесет лева/ разноски
по делото пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10