№ 287
гр. Варна, 27.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Нейко С. Д.
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
Сложи за разглеждане докладваното от Нейко С. Д. Гражданско дело №
20233100101728 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:36 часа се явиха:
Ищецът И. В. С., редовно уведомен от предходно съдебно заседание,
явява се лично, представлява се от АДВ. М. Г., редовно упълномощен и приет
от съда от преди.
Ответникът ОБЩИНА АКСАКОВО, редовно уведомена от предходно
съдебно заседание, представлява се от Ю.К. ИРИНА ДОБРЕВА, редовно
упълномощена и приета от съда от преди.
АДВ. Г.: Моля да се даде ход на делото.
Ю.К. ДОБРЕВА: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА депозирани от Община Варна документи, както следва:
писмо изх. № РР-12-235-(1)/25.01.2024 г., писмо изх. № ЗЖ296/01.02.2024 г.,
писмо вх. 0 2400-82/05.02.2024 г.
АДВ. Г.: Считам, че депозираните документи са неотносими и не се
разбира в каква връзка се представят, какво се установява и доколкото срокът
за представянето им е преклудиран, моля да не се приемат.
СЪДЪТ намира, че представените от Община Аксаково документите са
1
относими и допустими, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, докладваните в
днешното съдебно заседание, заверени преписи от документи, както следва:
От ответника – С молба вх. № 2905/02.02.2024 г. – писмо изх. № 2400-
66/01.02.2024 г.; писмо изх. № РР-12-235(1)/25.01.2024 г.; справка;
С молба вх. № 3280/07.02.2024 г. – писмо вх. № 2400-82/05.02.2024 г. и
писмо изх. № 2400-55/29.01.2024 г.;
СЪДЪТ, като взе предвид направеното доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства, намира, че следва да бъдат допуснати като
свидетели водените лица в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разпит като свидетели: М.И.Д., М.Т.И., И.Т.К.,
Й.Д.К. и И.Н.Я. и вписва същите в списъка на лицата за призоваване.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
М.И.Д., ЕГН ********** на 38 години, български гражданин, неженен,
неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
СВИД. Д.: Аз съм от село З.. Село В. се намира на пет километра от З..
Знам рибарниците, тъй като аз по принцип съм рибар и често съм ходил там.
Знам рибарниците от 25-30 години. От 1990 г. живея в село З. и през 1997 г.
също съм живял в З.. Не съм бил там единствено по време на казармата.
Рибарниците се намират между село В. и село З. на един километър от З..
Представляват водни басейни 12 на брой.
Познавам ищеца от близо 30 години, от 1996-7 година защото
постоянно ходех на язовира за риба и го познавам от там. Познавам го защото
той стопанисваше язовира и се виждахме често. Аз и преди това още от 1990
г. съм ходил там, но тогава И. не беше там. Когато се уволних през 1996
година И. вече беше там. И. държеше и стопанисваше язовира и там се
запознахме. На следващата година станахме приятели като по същото време
взе и тези развъдници, през 1997 година – тези 12 басейна. Не знам от кого ги
взе. Когато ги взе съм ходил да ловя риба от там. Когато ходех да ловя риба
лично от И. съм искал разрешение, даже впоследствие започнахме да ги
оправяме, да ги чистим. Преди това те бяха в ужасно състояние, беше цялото
буренясало. От тогава 10 години работех там. И. ми плащаше. Друг не ми е
плащал.
Не знам кой е С.А.Н.. Знам коя е И.Н.Я., тя е от село Л.К., познавам я
2
като леля В.. Не знам тя да има нещо общо с тези рибарници. А.И.А. също не
знам кой е. Не знам никой от ТКЗС Г.Д. село В., нямам никаква работа там.
Още от самото начало извършихме ремонтни дейности и сложихме
ограда, може би 1-2 години след 1997 г. Точно не мога да кажа, но имаше
портали, сложихме табели с надпис „Строго забранено влизането, частна
собственост“. Не пишеше името на собственика, но всички знаеха, че е частна
собственост. Съответно никой не можеше да влезе без да се обади.
СЪДЪТ предявява на свидетеля скица на лист 135 от делото.
СВИД. Д.: Това е бетонен път където има железен портал, който е
главния вход за рибарниците (свидетелят посочва на скицата отклонението от
главния път в северна посока). Има още три входа, които са второстепенни и
от които вкарваме храна за рибата и други. Единият е на главния път преди
отклонението на пет метра и точно там поставихме ограда и табела може би
2-3 години след 1997 г. Ние дълго време правихме тези ремонти не само
около самото землище, но и в самия имот. Официалният вход си е там, където
е портала още от преди демокрацията, а отдолу входа е за малките водоеми.
От северната страна на рибарниците има диги. Всички рибарници са едно
цяло като между тях има диги, за да може да се преминава. Цялото място го
почистихме наведнъж и ги ползвахме, но имахме проблеми с малките басейни
на юг. В големите постоянно имаше вода и постоянно сме косили и сме
махали папури, а в южните нямаше вода или имаше малко вода, но и тях ги
чистихме, за да не обрастват. На 2-3 пъти направихме опит да зарибим и
южните рибарници, но за съжаление много малко вода се събираше в тях.
Големите се водоснабдяваха от реката, но малките нямат възможност да се
пълнят от реката, пълни ги само дъждът. Не знам за какво са ги ползвали
навремето, но са ги поддържали и ние ги поддържахме. Има вход и от север и
там също има друг портал, имаше и бариера и табела: „Строго забранено
влизането, частна собственост“. И. тогава си живееше във Варна, но в
седмицата идваше по 3-4 пъти, а често и всеки ден. В негово отсъствие аз съм
отговарял и съм се грижил за рибарниците. Идваха и други работници като аз
съм ги разпределял и наблюдавал. Тогава никъде другаде не съм работил.
Основно идваха рибари, рядко сме снабдявали. Повечето рибари са идвали за
хоби, правеха си барбекю и сме се събирали там с доста приятели.
Започнах работа при И. през 1997 г. началото на лятото. Аз септември
1996 г се уволних, до края на годината охранявах язовира и след това
започнах да работя на рибарниците пролетта или лятото. През тези години
съм бил там постоянно и абсолютно никой не е идвал да предявява претенции
или да ни пита защо сме там.
Там където е дигата няма ограда и не може да има.
И. държеше и язовир З.. Не знам как е взел рибарниците. Аз знам, че
той е собственика и че ги е купил. Не знам от кого ги е купил. Може би не
съм бил роден, когато са били изградени рибарниците, не знам кой ги е
изградил. Рибарниците са изкуствено изградени с пръст. Работих за И. до
2008-9 година, бях постоянно там. След това напуснах и започнах да се
занимавам със строителство, след това ходих и в Г. през 2014-5 г., но до 2016
г. доста често ходех там. През 2016 г. заминах за Г., през 2017 г. се прибрах и
сега съм на село. За последно съм ходил на рибарниците може би през 2017 г.
3
Мисля, че ходих там и преди около 2 години. Отидох вечерта за малко, да се
обадя на вуйчо ми, който беше отишъл там. Тогава нямаше обхват и слязох да
го извикам.
Миналата година разбрах, че И. е продал рибарниците. Не познавам
хората, на които ги е продал.
Знам, че е продал големите рибарници и водоема. Южните водоеми се
водят малки за малки рибки. В момента малките рибарници ги държи И. и той
се грижи за тях. Знам, че е продал една част, а другите - малките си ги е
оставил. Може би преди две години сме говорили или след като продаде сме
говорили какво ще ги прави малките рибарници, но така си останаха нещата.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
М.Т.И., ЕГН ********** на 40 години, български гражданин, неженен,
неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
СВИД. М.Т.: Аз съм от село Л.К.. Знам рибарниците между село В. и
село З. още от 1997 г. защото нашите родители гледаха там пет декара
краставици, които се намираха близо до рибарниците и през свободното
време ходихме от време на време с брат ми за риба. Оттогава познавам и И..
И. взе рибарниците през 1997 г. април или май. Аз тогава да съм бил 12-13
годишен. Ходихме там с по-големия ми брат. Брат ми ще е бил на 17-18
години. Не знам откъде И. взе рибарниците, но като ги взе ние почнахме да
му помагаме в почистването и поддръжката. Не знам на кого бяха
рибарниците преди това.
Не знам кой е С.А.Н.. И.Н.Я. е съжителка в нашето село, но не знам да е
имала нещо общо с рибарниците. Леля И. е магазинер на селото. Не познавам
А.И.А.. Не знам имотите на ТКЗС Г.Д..
И. огради рибарниците още през 1997 г. като сложи и табели, че е
частна собственост, бетонни блокчета, бодлива тел и още си стоят тези неща
там. Не помня кой му помогна за оградата. Идваха хора, които работеха за
него. Аз не ходех много често, а от време на време. Виждал съм М. да работи
там, но аз по-рядко ходех да помагам с брат ми.
СЪДЪТ предявява на свидетеля скица на лист 135 от делото.
СВИД. М.Т.: Това са малките рибарници (свидетелят сочи процесния
имот). Родителите ми гледаха краставици в горната част на скицата. Ограда
има към главния път. Бетонният път води към постройките и рибарниците.
Южните рибарници почти винаги бяха сухи, пълнеха се само от дъждовете. В
северните рибарници винаги имаше вода, но не мога да кажа от къде.
Язовирът трябва да се пада някъде на север.
Тогава И. си живееше във Варна. И. построи къща и хале, но не помня
много. Знам, че рибарниците са си на И.. Сега знам, че продаде северните
4
рибарници. Знам това от самия него и знам, че някаква част остана за него.
Ходил съм там и през 2001 г. Мисля, че като ги взе през 1997 г. почна там
нещо да се строи и почистиха много добре. Не съм чувал някой друг да
твърди, че е собственик на имота освен И.. Има видима граница между това,
което е продал и това, което е останало за него, има дига. Не помня до дигата
да е имало ограда. Не знам леля И. да е имала нещо общо с рибарниците, не
знам да е продавала някакви неща.
Последните години често съм ходил там по 6-7 пъти на година. И. или е
бил там или сме се обаждали и само с негово разрешение влизахме. Не помня
дали И. купи сградите или ги построи той. Виждал съм И. да поставя оградите
и табелите, помня много добре това. Сега и табелите и оградите си стоят.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
И.Т.К., ЕГН ********** на 45 години, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
СВИД. И.К.: Аз съм от село Л.К.. Знам рибарниците между село З. и
село В. от дете. През 90-те години също живеех в село Л.К.. От началото на
90-те не знам кой е стопанисвал рибарниците. Ходил съм там като дете, но
нямам спомен да сме видели хора там, просто прескачахме реките, влизахме
си, ловяхме си риба и си тръгвахме. И. се появи през 1997 г. Помня това
защото тогава баща ми гледаше краставици близо до рибарниците. И. тогава
държеше големия язовир и аз ходех при него на риболов. Не знам кой е бил
преди И. собственик на рибарниците.
Не знам кой е С.А.Н.. И. я знам като кака В., тя има магазин в село Л.К..
Не знам да има нещо общо с рибарниците. Не знам за никакви имоти на ТКЗС
Г.Д.. Баща ми беше тракторист в ТКЗС-то. Не знам кой е С.А.Н.. Не съм
познавал шефовете на баща ми. В началото когато сме ходили нямаше ограда
на рибарниците. След това И. сложи ограда – бетонни колове и бодлива тел,
даже ни поръча да търсим по-евтин материал за ограда, но още не сме
намерили. Това го поиска преди около година. Не мога да се ориентирам по
скица, аз не разбирам от тези работи.
СЪДЪТ предявява на свидетеля скица на лист 135 от делото.
СВИД. И.К.: Бетонният път отива към рибарниците. В малките
рибарници няма вода. Знам, че се пълнят с дъждовна вода. Оградата е на
главния път, а отляво е реката, която се нарича Сухата река. Нагоре няма
огради. И. ми каза, че е продал горната част. Там има хале с голяма къща и
ограда, направена от бетонни блокчета. Има и портал. Докато И. беше там аз
и малкият ми брат работехме там. Имаше доста познати там, които са идвали
като ги е викал. Вземах със себе си да работим там и Т.Х.Т. и големия ми
брат. И. с М. е работил от самото начало, но ние не сме се засичали там. Аз
съм ходил, когато него го нямаше там. Не знам някой да е твърдял, че е
5
собственик на малките рибарници. Аз знам, че са на И., за друг собственик не
знам. Между малките и големите рибарници има диги.
Оградата я прави И. и съм виждал това. Халите си съществуваха, а той
построи къщата. Не мога да кажа точно година, но между 1998 г. и 2000 г.
От И. сме искали разрешение да ловим риба.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
Й.Д.К., ЕГН ********** на 62 години, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
СВИД. Й.К.: Живея в село В., Община Аксаково. От 2013 г. съм
постоянно там, а от 1989 г. работех 7 г. като участъков ветеринарен лекар.
Знам рибарниците между село В. и село З. може би от 1989 г., като започнах
работа като участъков ветеринар. Първите години рибарниците ги
стопанисваше ТКЗС В. и отговорник на рибарниците беше Е.О. с баща си бай
О., но не му помня фамилията от село З.. Помня ги защото ходих там от време
на време да консултирам развъдната дейност като ветеринарен лекар. Помня,
че Е. О. беше там до 1992 г., след което го преместиха в работилницата, тъй
като беше стругар по професия. След 1993 г. рибарниците вече бяха
изоставени на произвола. Тъй като никой не ги стопанисваше с ловната
дружинка ловувахме там, защото бяха запустели и обрасли и можехме да
ловуваме там фазани и други птици.
Отново започнаха да се стопанисват, когато И. дойде там и каза, че ги е
закупил мисля, че през 2001 г. Той казаха, че ги е закупил и започва там
дейност, поради което ние спряхме да ловуваме в района. Отначало имахме
малко пререкания докато уточним кое на кого е, но след това се разбрахме.
Навремето не беше оградено. В началото имаше ограда навсякъде със
специални мрежи, защото през 80-те години са гледали охлюви там, но не е
потръгнало и са спрели. След 1992-3 г. оградата се разруши и разграби. И.
като дойде започна да възстановява нещата. Преди да дойде сградите бяха
буквално амортизирани и разрушени. Имаше нещо като стопанска постройка
и къщичка, която беше разруШ.. Той ги възстанови. И. дойде към 2001 г.,
когато каза, че е закупил развъдниците. Не мога да кажа дали е бил там преди
2001 г.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
И.Н.Я., ЕГН ********** на 68 години, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, без родство и дела със страните по спора, предупредена за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
6
СВИД. И. Я.: Аз съм от село Л.К. и там живея. Участвала съм в
продажбите на имотите на ТКЗС В.. Знам рибарниците между село В. и З..
Ходила съм там преди години. През 90-те години също съм ходила. Знам, че
ТКЗС В. продава рибарниците на ЗК З.. При разтурването на ТКЗС-тата се
разпределяха дяловете на хората и тъй като рибарниците се намираха в
района на село З. там имаше създадени две кооперации и едната кооперация
получи рибарниците. Тези кооперации обаче не работеха, а само бяха
създадени и понеже нямаха никаква дейност през 2001 г. трябваше да се
ликвидират. Тогава аз бях ликвидатор на едната кооперация, а след това и на
другата. И. купи рибарниците през 2001 г. от земеделската кооперация като аз
бях тогава ликвидатор. Той се яви като кандидат и закупи на два пъти
рибарниците. Мисля, че в началото купи четири рибарника, след това 3, но не
съм много сигурна. Вадихме скици от Община Аксаково. Не мога да кажа от
кога И. ползва рибарниците.
Аз И. го познавам по повод продажбите, преди това не го познавах. Не
съм чувала някой друг да е ползвал рибарниците преди 2001 г. Не знам преди
това кой ги е стопанисвал, но знам че кооперациите не работеха. Знам, че
И.Д. беше председател на едната кооперация, а на другата мисля, че се
казваше Д., но не помня другите й имена. В ТКЗС В. работя от 1985 г. След
2001 г. остана още имущество на кооперациите. Рибарниците бяха едни от
първите, които продадохме. За другите неща в началото нямаше кандидати и
се провеждаха доста търгове продължително време.
В рибарниците имаше сграда, но не знам как се е водила. Рибарниците
са изградени от ТКЗС-то и са ползвани от тях, а може и от АПК-то да са били
изградени.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.
АДВ. Г.: Нямам други доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
Ю.К. ДОБРЕВА: Нямам искания. Представям списък с разноски.
Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
С оглед изявленията на страните, СЪДЪТ счете делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Г.: Моля да постановите решение, с което да уважите предявения
иск. Считам, че по делото се събраха достатъчно доказателства за
осъществяването на владение от моя доверител за периода от 1997 г. до днес
или до завеждане на исковата молба. От свидетелските показания се
установи, че доверителят ми е осъществявал фактическата власт, ползвал е
имотите, предмет на делото и считам, че са придобити въз основа на
7
давностно владение за период повече от 10 години.
По отношение на претендираната собственост от страна на Общината
считам, че по делото няма никакви доказателства за придобиването и на какво
основание е издаден акта за общинска собственост. Доколкото разпоредбата,
на която се позовава Община Аксаково е по Закона за водите, където е
записано, че водни басейни са общинска собственост, ако са разположени
върху общински терен, а актът за общинска собственост е издаден въз основа
на това, че едва ли не земята е станала собственост понеже има воден басейн.
Логиката на закона е точно обратна – основанието за придобиване е ако
водния басейн е разположен върху общинска собственост и само тогава той е
общински. По делото няма представени никакви доказателства за начина на
придобиване на земята и по тази причина считам, че няма никакви основания
за претенции за придобиване на имота, предмет на делото. Бяха представени
доказателства в посока, че процесният терен е бил в активите на ТКЗС село
В..
По делото бяха представени доста документи, но нито един от тези
документи не е изхождащ от самото ТКЗС, удостоверяващо, че е било
собственик или ползвател на този терен. Документите са издадени от трето
лице едноличен търговец и това са документи, свързани с изготвяне на
планове. За да се твърди, че в активите на ТКЗС В. е била тази земя, върху
която са разположени рибарниците, начина, по който ТКЗС събира своето
имущество с внасяне от страна на физически или юридически лица или ако е
била предадена за ползване на ТКЗС земя за безвъзмездно ползване от
държавата. Няма нито един документ, който да е представен по делото,
списъци на имоти или друг документ, от който да се вижда, че този имот е
бил част от активите на ТКЗС. Считам, че имотът е представлявал до
придобиването му от моя доверител частна собственост и в никакъв случай не
е бил нито общински, нито собственост на ТКЗС, нито на Държавата.
Евентуално твърдя, че е бил на разпореждане на ТКЗС и е внасян по
някакъв начин в някои от тези социалистически организации навремето,
съобразно и както е посочено в една от молбите, след като приключат
комисиите с подялбата на имуществото, терените към които има сгради или
съоръжения в стопанските дворове на ТКЗС стават държавна частна
собственост. Ако приемем, както каза и вещото лице в предходното съдебно
заседание, че това не е строеж и няма никакви доказателства как точно е
създаден този обект, който се нарича рибарник в краен случай можем да го
приемем за вид съоръжение и вещото лице изрично каза, че това по-скоро е
част от стопанския двор на ТКЗС, ако е в активите му. Ако съдът установи
подобен произход на имота, че е бил в активите на ТКЗС в най-добрия
случай, по силата на закона този имот би станал държавна частна
собственост, но считам, че предвид периода, за който твърдим давностно
владение отново е налице срок по-дълъг от 10 години на владеене, но в
никакъв случай не можем да приемем този обект за такъв, който би го
направил общинска, публична или държавна публична собственост.
Моля да уважите предявения иск и да ни присъдите сторените по
делото разноски. Моля да ни дадете възможност да представим писмени
бележки.
Ю.К. ДОБРЕВА: Моля да постановите решение, с което да отхвърлите
така предявения иск като неоснователен и недоказан. Считам, че за да е
8
осъществен състава на придобивната давност, владението трябва да е било
явно, трайно, непрекъснато и несмущавано и следва да бъде установено по
безспорен начин кой е началния момент на тази давност и кой е бил
собственикът на вещта към този момент. По делото не беше установено
наличието на субективния елемент на давността, а именно убеждението на
ищеца, че държи имота като свой собствен. Липсват данни за манифестиране
собственическите намерения от страна на ищеца по отношение на
действителния собственик – Държавата и впоследствие Общината и в случай,
че се твърди, че този имот е бил собственост на друго лице, различно от
държава или общината, то следва да бъде доказано кое е това лице с оглед
преодоляване на съществуващата забрана по Закона за собствеността.
Считам, че за периода от 1997 г. до 2001 г. давност по отношение на ищеца
изобщо не би могла да тече с оглед наложения мораториум за придобиване на
имоти държавна и общинска собственост по силата на § 1 от ЗС. По аналогия,
давност не би могла да тече и за периода от 2001 г. до 07.03.2022 г.
Моля да ми присъдите юрисконсултско възнаграждение и сторените по
делото разноски съобразно представения списък.
СЪДЪТ обяви на страните, че ще се произнесе с решение в
законоустановения срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на пълномощника на ищцовата двуседмичен
срок от обявяване на протокола да представи писмени бележки по делото.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:09
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
9