Определение по дело №2635/2019 на Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 2597

гр. Пловдив, 12.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав в закрито съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА 

                                          ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА 

                                                                 СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ 

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Узунов частно гражданско дело № 2635 по описа на Окръжен съд - Пловдив за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от И.А.П., чрез адв. М.Б., против Определение № 10463/24.09.2019г. на РС-Пловдив по гр.д. №19616/2018г., с което било прекратено производството по гр. дело № 19616 по описа за 2018г. на  Пловдивски районен съд и изпратено делото на РС-Варна. В частната жалба са наведени доводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като ищецът има качеството „потребител“ по сключения договор за услуги, както и че спорът е потребителски. Моли се да бъде отменено обжалваното определение и да се постанови, че делото е местно подсъдно на РС-Пловдив. Претендират се разноски

Постъпил е отговор на частната жалба от „Партнърс консултинг“ ООД, в който се посочва, че определението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна. Моли се съдът да потвърди обжалваното определение. Претендират се разноски.

Окръжен съд - Пловдив намира жалбата за допустима. Последната е подадена от легитимирано лице, с правен интерес да обжалва определението на първоинстанционния съд и същата е подадена в срок.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Действително е правилно изложеното в частната жалба становище, че възможността за изборна подсъдност по чл. 113 от ГПК не е предвидена само за потребителски спорове, произтичащи от правата в Закона за защита на потребителите, а намира приложение за всички спорове между потребители и доставчици на услуги, когато тези услуги не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. В случая обаче правилно първоинстанционният съд е посочил, че продажбата на услуга по добив на криптовалута, е свързана с реализиране на печалба.

На първо място следва да се посочи, че в националното законодателство няма легална дефиниция на понятието „виртуална валута“ или „криптовалута“, поради което остава неясна правната природа на понятието.

Касателно посоченото от жалбоподателя определение № 308 от 24.07.2019г. по в.ч.т.д. № 424/2019г. на II състав на Апелативния съд – Пловдив, съдът е посочил, че прехвърлянето на криптовалута не попада към предвидените в законодателството хипотези на банкови и валутни сделки. Действително към настоящия момент в българското законодателство има законодателна празнина.

Следва да се посочи обаче, че съгласно Решението на Съда на Европейския съюз от 22.10.2015 г. по делото Skatteverket срещу David Hedqvist, Член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че представляват възмездни доставки на услуги по смисъла на тази разпоредба сделки, състоящи се в обмяна на традиционни валути срещу единици от виртуалната валута „биткойн“ и обратно, извършени срещу заплащането на сума, съответстваща на маржа, който се определя от разликата между цената, по която съответният оператор купува валутите, от една страна, и цената, по която ги продава на своите клиенти, от друга страна. В същото решение се посочва, че Член 135, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че доставки на услуги, състоящи се в обмяна на традиционни валути срещу единици от виртуалната валута „биткойн“ и обратно, извършени срещу заплащането на сума, съответстваща на маржа, който се определя от разликата между цената, по която съответният оператор купува валутите, от една страна, и цената, по която ги продава на своите клиенти, от друга страна, представляват сделки, освободени от ДДС по смисъла на тази разпоредба. С оглед на посоченото, Съдът на европейския съюз е постановил, че третира сделките с биткойни и други криптовалути като сделки, засягащи валута, банкноти и монети, използвани като законно платежно средство по смисъла на чл. 135, пар. 1, б. „Д“ от Директива 2006/112/ЕО, поради което и тези сделки имат по-скоро търговски характер. Настоящият състав се съгласява с изложеното в Решението на Съда на ЕС.

Към днешния момент, обичайно придобиването на криптовалута се използва от лицата с инвестиционна цел. Доколкото единственото приложение на криптовалутата е възможността да се търгува с нея и тя да се използва като платежно средство, е несъвместимо с правната ѝ същност изложеното от жалбоподателя, че той я придобива в качеството си на потребител. В тази връзка следва да се посочи, че жалбоподателят не излага доводи да цели да я използва за нещо друго, освен за обичайното ѝ предназначение, с оглед на което и настоящият състав приема, че в случая жалбоподателят няма качеството „потребител“, поради което и не е приложима изборната подсъдност по чл. 113 от ГПК.

В тази връзка следва да се посочи също, че за да възникне качеството „потребител“, следва лицето да има това качество по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП  и да търси защита на правата си в това качество по силата на специалния закон, като е възможно качеството му „потребител“ да възникне по силата и на друг специален закон – например КЗ или ЗЕ, където също са уредени дефиниции за потребители, съответно на застрахователни услуги и на електрическа енергия. С оглед на особената цел по договора на жалбоподателя – придобиване на криптовалута, представляваща финансов ресурс, който му позволява единствено да го продава или да търгува с него, е очевидно, че има съществено различие между придобитото по процесния договор и получаваните услуги от потребителите по ЗЗП и по другите специални закони.

Въз основа на направените изводи, не следва на жалбоподателя в процесния случай да се признава качеството „потребител“ и възможността да се възползва от изборната подсъдност по чл. 113 от ГПК. Искането за насрочване в о.с.з. и разпитване на свидетел за обстоятелството, дали жалбоподателят сключва договор за услуги по криптовалута редовно и системно по занятие или процесният договор е единичен случай е неоснователно, тъй като това обстоятелство е без значение а е важен единствено характерът на сключения договор, не дали са сключени множество такива.

С оглед на гореизложеното, крайният извод на първоинстанционния съд се явява правилен и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на спора, следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на насрещната страната сторените в производството разноски в размер на 200 лв.

Мотивиран от горното, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 10463/24.09.2019г. на РС-Пловдив по гр.д. №19616/2018г., с което било прекратено производството по гр. дело № 19616 по описа за 2018г. на  Пловдивски районен съд и изпратено делото на РС-Варна.

ОСЪЖДА И.А.П., ЕГН **********, да заплати на „Партнърс Консултинг“ ООД, ЕИК *********, сумата от 200 лв., представляващи сторените разноски в производството.

Определението е окончателно на основание чл. 274, ал. 4 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.   

                

                                                                                                     2.