№ 33
гр. Силистра, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на девети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Костадинов
при участието на секретаря Глория Д. Йорданова Недева
като разгледа докладваното от Росен Д. Костадинов Административно
наказателно дело № 20223420200714 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят З. Т. Р. от гр. Силистра е недоволен от Наказателно постановление
(НП) № 22-1099-001616/05.10.2022 г. на Началник група в ОД МВР-Силистра, сектор Пътна
полиция. Счита, че са му наложени наказания в нарушение на закона и моли да се отмени
наказателното постановление, като незаконосъобразно. Редовно призован явява се лично и с
процесуален представител който подробно развива съображенията си в съдебно заседание.
Изложената защитната теза е многопластова, на първо место, че не е извършено
административно нарушение, тъй като няма виновно извършена простъпка, за неправилно
приложение на санкционната разпоредба, както и за окачествяване на административното
нарушение, като маловажен случай.
Административнонаказващият орган (АНО) се явява в съдебно заседание. Предлага
НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, като излага съображения за това.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства прие за установено следното:
На 09.09.2022г. свид.П.П. и свид.М.М. мл.автокнтрольори при ОД МВР-Силистра,
сектор „Пътна полиция“ били на работа дневна смяна. Със служебен автомобил се били
установили в отбивка по път Първи клас №7, на км.13+ 392, в посока гр.Алфатар,
т.нар.“Шапте касе“. Приблизително около 10,21 часа от към гр.Силистра в посока към
гр.Алфатар се приближило моторно превозно средство- л.а.”Дачия”, модел „Логан“ с рег.№
СС 2982 СВ. Свид.П.П. са намирал да служебния автомобил, на границата мужду пътното
платно и отбивката, като със “Стоп палка” по образец подал на водача ясен сигнал за
1
спиране. Превозното средство не преустановило движението си и продължило.
Полицейския служител е категоричен, че е бил възприет от водача, предвид реакцията му с
вдигане на рамене. За случилото се уведомили оперативния дежурен офицер, като съобщили
и номера на превозното средство. Непосредствена след това по пътя преминал друг
служебен автомобил със служители от териториална полиция. Служителите на „Пътен
контрол“ информирали колегите си, които познавали водача. Същите открили
жалбоподателя пред дома му в гр.Алфатар и му разпоредили да се върне на отбивката по път
Първи клас №7, на км.13+ 392, т.нар.“Шапте касе“. Жалбоподателя се върнал на место,
където свид.П.П. му съставил акт за установяване на административно нарушение, като
ангажирал отговорността му по чл.103 от ЗДвП. Въз основа на акта е издадено атакуваното
наказателно постановление, като на основание чл.53 ЗАНН, и чл.175 ал.І т.4 от ЗДвП, АНО
е постановил наказания съответно “Глоба” в размер на 50 лева и “Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 1 месец.
Фактическа обстановка отразена в АУАН се установява от разпитаните св.П.П. -
актосъставител и очевидеца св.М.М., чийто показания съдът кредитира като обективни,
безпристрастни и логически последователни, още повече, че същите са поели и наказателна
отговорност по чл. 290 от НК и няма индиция за тяхната заинтересованост. Същите се
подкрепят и от приетите писмени доказателства съдържащи се и в административно
наказателната преписка. Разминаванията обаче не касаят съществените въпроси, а именно
има ли извършено административно нарушение и кой е неговия автор.
При съставянето на акта съда не констатира да са били нарушени императивните
законови правила на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал. 2, от ЗДвП редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателя отрича
съставомерните елементи на нарушението, като с жалбата се твърди, че не би могъл да
възприеме подадения сигнал със стоп палка по образец. При съставяне на акта и в
последствие З. Т. Р. не правил възражения. В административното досъдебно производство е
дал единствено обяснения, в които твърди, че не е видял подадения му сигнал, тъй като
търсел телефона си, който бил изпуснал. В тази насока е ангажирал и гласни доказателства,
показанията на свид.С.Р., негова съпруга. Съда не кредитира тези показания предвид
близките отношения по между им и наличната индиция за заинтересованост. Освен това
обясненията на жалбопродателя и показанията на този свидетел се опровергават от
останалите гласни доказателства. Свид.Р.а във въззивното съдебно производство не излага
никакви обстоятелства свързани с телефона на съпруга си, както твърди, че е видяла само
колата на КАТ, не е видяла палка, тоест не е имало служител на „Пътен контрол“ до
пътното платно. Поради гореизложените съображения съда не намира за основателни
възраженията за липса на съставомерност на нарушението по чл.103 от ЗДП. Безспорно
доказателствата сочат, че жалбоподателя не е изпълнил дадения сигнал от свид.П.П..
В случая явно АНО е приел, че има деяние което е административно нарушение,
извършено от жалбоподателя поради което и го е санкционирал, като издал НП.
Предвид гореизложеното съда намира, че описаните деяния в съставения против
2
жалбоподателя акт съдържат всички обективни и субективни признаци на
административните нарушения по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и осъществяват както от
субективна така и от обективна страна състав на административно нарушение по чл.103
ЗДвП, за което жалбоподателя основателно е бил санкциониран. Отказ да се изпълни
нареждане на органите за контрол и регулиране на движението се наказва по чл. 175, ал. 1, т.
4 ЗДвП. Ето защо съдът намери възражението на защита за неправилно приложение на
санкционната правна норма за неоснователно-
АНО при определяне размера на наказанието е взел предвид целите на наказанието
определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН – тоест е отчел
тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други отегчаващи
или смекчаващи отговорността обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също
и обществената опасност на този вид административно нарушение. В случая наказанията са
били постановени в минимума.
Не би могло де се приеме, че се касае за маловажен случай, защото законовата норма е
защитила определени обществени отношение и неизпълнението на задълженията от страна
на жалбоподателя носи своята обществена опасност. Каса е се за типично нарушение от този
вид, което с нищо не се отличава от останалите такива, а жалбоподателя е бил санкционира в
миналото за други административни нарушение по ЗДвП.
Предвид на изложеното съда намери издадено НП за правилно и законосъобразно,
поради което следва да се потвърди.
Предвид на резултата не следва да се присъждан разноски за жалбоподателя, тъй като
не са налице на законовите основания за това.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът на основание чл.63 ал.2, т.5 и ал.9,
във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 22-1099-001616/05.10.2022 год.
на Началник група към ОДМВР–Силистра, сектор „Пътна полиция”.
Решението подлежи на обжалване пред Силистренския административен съд в 14-
дневен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
3