Р Е Ш Е Н И Е
№................
гр. София, 16.01.2020г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-15 с-в в закрито съдебно заседание на шестнадесети
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ Г.
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Теодосиев частно гражданско дело № 9451 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 437, вр. чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, образувано по жалба на Р.Г.К.
срещу отказ за прекратяване на изпълнително производство, обективиран в
съобщение изх. №25.04.2019г. по изп.д. №20118630402757 на ЧСИ с рег. №863.
Възраженията
в жалбата (идентични на съображенията в молбата на жалбоподателката, по която е
постановен обжалваният отказ) са, че вземанията, за чието принудително
изпълнение е образувано изпълнителното дело, са погасени по давност
(конкретните съображения са, че по отношение на вземанията е приложим
петгодишния давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, а от издаването на
изпълнителния лист за вземанията и от образуването на изпълнителното
производство е изтекъл по-дълъг период от време).
Взискателят
„Т.С.“ ЕАД не взема становище по жалбата.
Съдебният
изпълнител излага мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, че погасяването на
вземанията по давност не представлява основание по чл. 433, ал. 1 ГПК за
прекратяване на образувано изпълнително дело, а може да бъде основание за
прекратяване на изпълнението в случай, че бъде установено с влязло в сила
съдебно решение по чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, каквото не е представено с молбата
на жалбоподателката.
Жалбата
е неоснователна.
Процесното
изпълнително дело е образувано на 14.12.2011г. въз основа на изпълнителен лист
от 01.12.2011г. за парични вземания на „Т.С.“ ЕАД срещу Р.Г.К..
Обжалваният
отказ е постановен по молба на жалбоподателката от 19.04.2019г., с която е
заявено искане за прекратяване на изпълнителното дело поради погасяване на
вземанията с изтичане на предвидения в чл. 117, ал. 2 петгодишен давностен
срок.
Погасяването
на вземанията по давност след образуването на изпълнителното дело действително
не представлява обстоятелство, което съдебният изпълнител има правомощия да
установява, но по-съществено в случая е, че съдебният изпълнител има възложено
от закона правомощие да следи за извършването на действия, които прекъсват
давността, а при липсата на такива действия в двугодишния срок по чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК (който е и по-кратък от предвидения давностен срок за погасяване на
вземанията) – да постанови акт, с който да обяви прекратяване на изпълнителното
дело поради изтичането на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
От
документите по изпратеното изпълнително дело обаче се установява, че от датата
на образуването му до датата на постановяване на обжалвания отказ са искани от
взискателя и предприемани от съдебния изпълнител действия по налагане на запори,
които освен че са прекъсвали давността по отношение на вземанията по процесния
изпълнителен лист съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД, са прекъсвали и срока по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, като от значение в процесния случай е, че периодите между
датите на посочените действия са по-кратки от предвидения в чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК двугодишен срок, поради което не са налице и основания за прекратяване на
изпълнителното производство в приложение на цитираната разпоредба.
По
изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Р.Г.К.
срещу отказ за прекратяване на изпълнително производство, обективиран в
съобщение изх. №25.04.2019г. по изп.д. №20118630402757 на ЧСИ с рег. №863.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.