РЕШЕНИЕ
№ 3527
гр. Пловдив, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20225330102574 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от Д. Д. Д., ЕГН **********, против „ЕОС Матрикс“
ЕООД, ЕИК *********, с която са предявени отрицателни установителни искове с правна
квалификация чл. 439 ГПК.
В исковата молба се твърди, че между В.С.Н. и „Обединена българска банка“ АД бил
сключен договор за паричен заем, обезпечен с договор за поръчителство, сключен с ищеца
Д. Д. Д. и Я.Я.Х..
Сочи се, че въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение №
13768/16.12.2010 г. бил издаден изпълнителен лист от 16.12.2010 г. по ч. гр. д. № 21595/2010
г. по описа на Районен съд – Пловдив. За принудителното събиране на задължението,
предмет на издадения изпълнителен лист, било образувано изпълнително дело № ****, с
район на действие Окръжен съд – Пловдив, с взискател „Обединена българска банка“ АД и
длъжници В.С.Н., Д. Д. Д. и Я.Я.Х..
Поради неизвършване на изпълнителни действия в периода 22.06.2017 г. – 22.06.2019
г. изпълнително дело било прекратено с постановление на съдебния изпълнител на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради настъпила перемпция.
Твърди се, че не са извършвани изпълнителни действия спрямо ищеца Д. Д.. Посочва
се, че правото на взискателя за събиране на вземанията е погасено по давност, тъй като от
датата на издаване на изпълнителния лист – 16.12.2010 г. до дата 16.12.2015 г. е изминал
период от 5 години. Твърди се, че давността не е прекъсната, доколкото спрямо ищеца не са
извършвани изпълнителни действия по изпълнително дело № **** г. по описа на ****, а
извършените такива спрямо другите двама длъжници са обезсилени по право с настъпилата
перемпция и прекратяването на изпълнителното производство.
Посочва се, че с уведомление за цесия от 15.10.2019 г. вземането е прехвърлено на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД.
1
Въз основа на издадения на 16.12.2010 г. изпълнителен лист по ч. гр. д. № 21595/2010
г. по описа на Районен съд – Пловдив, взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД образувал на
17.12.2019 г. изпълнително дело № **** г. по описа на ****, с район на действие Окръжен
съд – Пловдив, с длъжници В.Н., Д. Д. и Я.Х..
Сочи се, че на 25.01.2020 г. бил наложен запор на лек автомобил рег. № *****,
собственост на ищеца Д., а на 02.03.2020 г. бил наложен запор на трудовото възнаграждение
на длъжника Н..
Ищецът твърди, че новообразуваното изпълнително дело № **** г. по описа на ****
и извършените по него изпълнителни действия нямат юридическа стойност. Счита, че
образуването на изпълнително дело и връчването на ПДИ не водят до прекъсване на
давността. Поддържа, че давността тече, спира и се прекъсва за всеки длъжник поотделно,
като нейното прекъсване и спиране срещу един солидарен длъжник няма действие спрямо
останалите съдлъжници.
С уточняваща молба от 04.03.2022 г. ищецът сочи, че по изпълнително дело № ****
г. по описа на ****, с район на действие Окръжен съд – Пловдив, са извършвани плащания в
размер на 5457.46 лева, като от тях са погасени 3970.63 лева – главница, 92.88 лева –
наказателна лихва, 1393.95 лева – договорна лихва за периода 28.03.2010 г. – 14.12.2010 г.
С оглед изложеното, от съда се иска да постанови решение, с което да признае за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните
суми: сумата 11 863.39 лева, представляваща част от неплатена главница в размер на
15 834.02 лева, дължима по договор за банков кредит от 11.10.2007 г., сумата 2468.24 лева –
законната лихва върху главницата за периода 15.12.2010 г. – 04.02.2022 г., както и сумата
1062.12 лева – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 16.12.2010 г. по ч.
гр. д. № 21595/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ЕОС Матрикс“
ЕООД, със становище за неоснователност на предявения иск.
Във връзка с цедиране на процесното вземане сочи, че в исковата молба ищецът
декларира знание за прехвърляне на дълга.
Твърди, че още с образуването на изпълнително дело № **** г. по описа на ****-Г.,
рег. № **** на КЧСИ, е поискано извършване на изпълнителни действия, прекъсващи срока
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и погасителната давност за вземането. Поддържа, че в
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Сочи, че последното изпълнително действие по
изпълнително дело № **** г. по описа на ****-Г., е плащане по запор от 14.12.2016 г.
Заявява, че след това било образувано изпълнително дело № **** г. по описа на ****-
Г., рег. № **** на КЧСИ, като било поискано предприемане на изпълнителни действия.
Счита, че редовната молба на взискателя за образуване на изпълнително дело, както и
искането за прилагане на определен изпълнителен способ, независимо дали действия по
реализирането му са предприети от съдебния изпълнител или предприетото действие е дало
резултат, прекъсват давността. Сочи, че кредиторът не следва да бъде санкциониран с
обявяване на вземането му за погасено по давност, когато той е поддържал висящността на
изпълнителния процес с регулярни искания за нови изпълнителни способи. Поддържа, че
искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Счита искът за
неоснователен, тъй като всички действия спрямо един от длъжниците прекъсвали
установения в с чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК срок по отношение и на останалите, като новото
изп.дело било образувано в срок и вземането не било погасено по давност.
2
Счита, че давностните срокове следва да бъдат съобразени със Закона за мерките и
действията по време на извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците.
Поради изложеното счита, че изпълняемото право и правото на принудително
изпълнение не са погасени по давност.
При условията на евентуалност твърди, че погасителната давност не води до
погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено.
Позовава се на разпоредбата на чл. 118 ЗЗД. Счита, че плащането на погасено по давност
вземане е дължимо плащане и представлява погасяване на съществуващо задължение, което
е съществувало и преди изтичане на давностния срок.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен, а в частта относно
претендираните лихви и разноски по изпълнителния лист производството да бъде
прекратено като недопустимо. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи
се от доказване са отделени обстоятелствата, че: е издаден в полза на „Обединена българска
банка“ АД изпълнителен лист от 16.12.2010 г. по ч. гр. д. № 21595/2010 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, въз основа на който е образувано изп. дело № **** г. по описа на
**** - Г., рег. № **** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Пловдив. Впоследствие,
въз основа на същия изпълнителен лист от 16.12.2010 г., е образувано изп. дело № **** г. по
описа на ****-Г., рег. № **** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Пловдив.
Вземането по изпълнителния лист е прехвърлено с договор за цесия от „Обединена
българска банка“ АД на „ЕОС Матрикс” ЕООД. /виж Определение по чл. 140 ГПК №
7431/09.07.2022 г./.
Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите по
делото копия от изпълнително дело № № **** г. и изпълнително дело № **** г., двете по
описа на ****-Г., рег. № **** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Пловдив.
От приложения по изп. дела, изпълнителен лист, се установява, че на 16.12.2010 г.,
по ч.гр.д. № 21595/2010 г. по описа на ПРС, в полза на „Обединена Българска Банка“ АД, е
издаден изпълнителен лист, срещу длъжниците: В.С.Н., Я.Я.Х. и ищеца Д. Д. Д., да заплатят
солидарно на кредитора, сумата от общо 17 320.85 лева, от които сумата от 15 834.02 лева –
главница, дължима по Договор за банков кредит от 11.10.2007 г.; 1393.95 лева – договорна
лихва, дължима за периода от 28.03.2010 г. до 14.12.2010 г.; 92.88 лева – наказателна лихва,
дължима за периода от 28.03.2010 г. до 14.12.2010 г., ведно със законна лихва върху
главницата от 15.12.2010 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1062.12
лева - разноски по делото.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист, е образувано изп. дело № **** г. по
описа на **** М.О.-Г., с рег. № **** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд– Пловдив
спрямо тримата длъжници: В.С.Н., Я.Я.Х. и ищеца Д. Д. Д..
С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като
съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече
съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички
правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти,
непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията
3
на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на
такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с
изпълнителното основание.
В производството по издаване на заповед за изпълнение, законодателят е предвидил
редица средства за защита на длъжника. Така, съгласно чл.414, ал.1 ГПК длъжникът може да
възрази срещу заповедта за изпълнение, от което следва правото на кредитора, съгласно чл.
415 ГПК да предяви иск за установяване на вземането си. Когато обаче възражение не е
подадено, респективно е уважен предявеният от кредитора иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в законна сила – арг. чл. 416 ГПК. Изпълнителният
лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно
изпълнителното основание се ползва със стабилитет. Затова неподаването на възражение по
чл. 414, ал. 1 ГПК, оттеглянето му или влизане в сила на съдебното решение по иска с
правно основание чл. 422, ал.1 ГПК имат за последица създаване на стабилитет за заповедта
за изпълнение. В случая, издадената заповед за изпълнение на парично задължение и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист по ч.гр.д. № 146/2012 г. по описа на Районен
съд - Пловдив, се ползват с посочените по-горе правни последици. Именно поради това
искът по чл. 439 ГПК може да се основа само на факти, настъпили след стабилизирането на
изпълнителното основание, послужило за реализиране на принудителното удовлетворяване
на кредитора. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането, които са били известни на ищцата и които е могла да посочи в
срока за възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, се преклудира.
Съобразно с установените по делото факти и разпоредбата на чл. 439 ГПК, даваща
възможност на длъжникът по изпълнителното производство да оспори чрез иск
изпълняемото право на взискателя, при условие, че възраженията му се основат на факти,
настъпили след издаването на съдебния акт, следва да се приеме, че в настоящия случай
спорът се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по
отношение на процесните вземания в период след възникването им до момента на
предявяване на иска.
С оглед характера на вземанията за дължими суми по договор за кредит и
разпоредбата на чл. 110 и чл. 111 ЗЗД, съдът намира, че се касае за вземания, които се
погасяват с изтичане на пет и три годишна давност, съответно за главница и лихва.
Не се спори по делото, а и от събраните доказателства се установява, че за
процесните вземания кредиторът „Обединена Българска Банка“ АД, се е снабдил с
изпълнителен лист срещу ищеца и е образувал на 18.05.2013 г. г. изпълнително дело против
ищеца и други двама солидарни длъжници при ****.
Съобразно чл. 125 ЗЗД погасителната давност и срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
тече за всеки един от солидарните длъжници поотделно, тъй като прекъсването и
спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие
спрямо останалите съдлъжници.
Както вече се посочи по-горе, вземането, установено с влязла в сила заповед за
изпълнение, поради неподаване на възражение в срока по чл. 414 ГПК, се ползва с известен
стабилитет, като не може да се оспорва на основания, които са могли да бъдат релевирани в
заповедното производство и в този смисъл подобни доводи са преклудирани.
Относно твърденията на ищеца, че вземането му е погасено по давност в рамките на
образувания срещу него изпълнителен процес следва да се съобразят задължителните
указания, дадени с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В същото се прие, че задължителните указания, дадени с ППВС № 3/1980 г. следва да
се считат за изгубили сила, предвид новите обществени реалности и промените в
процесуалната уредба. По задължителен начин се уреди правилото, че в изпълнителния
4
процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да „действа” (да иска
нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да „не действа” (да не
иска нови изпълнителни способи). Относно прекъсването на давността се прие, че при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането от взискателя да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. За разлика от изпълнителното дело, ищецът
няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои
действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен
способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач,
отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
От приложеното изпълнително дело № **** г. по описа на ****, рег. № **** на
КЧСИ, с район на действие – ОС - Пловдив, се установява следното:
на 18.05.2013 г. е подадена молба /л. 41/ от първоначалния взискател – „Обединена
Българска Банка“ АД до ЧСИ за образуване на изпълнително дело пред ****, с рег. №
**** на КЧСИ, с район на действие – ОС - Пловдив, въз основа на издадения
изпълнителен лист от 16.12.2010 г. В молбата е посочено, че след издаване на
изпълнителния лист, длъжникът В.Н. е направила доброволни вноски за погасяване на
дълга, който към датата на образуване на изп. дело е в размер на 11 863.39 лева –
главница, ведно със законната лихва. В молбата, също така са посочени конкретни
изпълнителни способи при липса на доброволно плащане – запор на движими вещи и
техен опис и възбрани.
Впоследствие по отношение на длъжника – ищец са извършени справки за
имуществото, като искането за тях и самото им осъществяване, не представляват действия
по изпълнението и не прекъсват давността, доколкото не са част от динамичния фактически
състав на никакъв, предвиден в ГПК изпълнителен способ. Изпращането на покана за
доброволно изпълнение също не представлява изпълнително действие и не прекъсва
предвидената в закона давност /съобразно ТР/.
Така срокът е бил прекъснат 25.02.2014 г., когато е наложен от **** запор на МПС на
длъжника Д. Д. Д. /л.155/.
От материалите по изпълнителното дело се установява, че след 25.02.2014 г. по
5
отношение на длъжника Д. Д. Д., не са предприемани или искани изпълнителни
действия до 22.03.2017 г. /л.295/, когато е депозирана от първоначалния взискател
„Обединена Българска Банка“ АД молба по изп. дело, в която е посочен конкретен
изпълнителен способ – запор на трудово възнаграждение по отношение на длъжника
Д. Д. Д..
Следователно от 25.02.2014 г., тъй като не са предприемани или искани изпълнителни
действия до 25.02.2016 г. по отношение на длъжника Д. Д. Д., двугодишният срок е изтекъл
на 25.02.2016 г. и производството се е прекратило по силата на закона по отношение на този
длъжник. Прекратяването на изпълнението е настъпило по силата на закона с изтичането на
срока, а именно на 25.02.2016 г., в какъвто смисъл са и разясненията, дадени в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, както и в
предхождащото го Тълкувателно решение № 47 от 1.IV.1965 г. по гр. д. № 23/65 г., ОСГК, с
което се тълкуват разпоредбите на чл. 330, ал. 1 б. а-д ГПК (отм). Предвид прекратяването
на изпълнителното дело по силата на закона, предприетото след това принудително
изпълнение се явява незаконосъобразно и не може да доведе до прекъсване на
погасителната давност.
Подаването на молби от взискателя след този момент, както и извършването на
последващи действия от съдебния изпълнител, насрочване на описи и пр., не могат да
породят правни последици, тъй като не почиват на съществуващо и валидно изпълнително
производство.
С ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, т.10, се прие, че нова
погасителна давност за вземанията започва да тече от датата, на която е поискано или
предприето последното валидно изпълнително действие. Ако за такова се приеме
наложения запор върху МПС спрямо длъжника Д. Д. Д., от 25.02.2014 г., на 25.02.2016 г.
изпълнителното дело е перемирано по силата на закона, поради липса на валидно извършени
изпълнителни действия, а 5-годишната давност за главницата е изтекла на 25.02.2019 г., т.е.
преди образуване на 17.12.2019 г. на новото изпълнително дело № **** г. по описа на ****.
За пълнота, съдът отбелязва, че в конкретния случай, не могат да намерят
приложение постановките на ППВС № 3/18.11.1980 г., при което давността да не е текла по
време на изп. процес, поради следното:
Съгласно ППВС - на основание чл. 115, б. ж/ ЗЗД след образуване на изпълнително
дело, при висящност на изпълнителния процес, прекъснатата вече давност се спира.
Следователно изисква се валиден и действащ изп. процес. Както се посочи обаче, след
образуването на изп. дело, запорът върху МПС - то на длъжника Д. Д. Д. от 25.02.2014 г.,
друго действие по изпълнението спрямо този длъжник не е предприемано до изтичане на
двугодишния срок на перемпцията на 25.02.2016 г. Поради това и изп. дело е прекратено по
силата на закона, поради бездействие от страна на взискателя в рамките на посочения срок,
и оттогава вече липсва висящ изп. процес, през който давността да е спряла. В конкретния
случай, 5-годишната давност за главницата е изтекла на 25.02.2019 г., т.е. преди образуване
на 17.12.2019 г. на новото изпълнително дело № **** г. по описа на ****.
Предвид изложеното, искът за неплатена главница е доказан по основание и размер и
следва да бъде уважен.
Относно законната лихва:
Видно от самия изпълнителен лист от 16.12.2010 г., главницата е присъдена, ведно със
законната лихва от 15.12.2010 г. до окончателното й погасяване, т.е. лихва е присъдена.
Доколкото такова вземане се претендира от ответника, видно и от молбите му като
взискател по изпълнителното дело /л.432, л. 457/, с посочен конкретен размер 2468.24 лева,
съдът приема, че ищецът има правен интерес да установи недължимостта и на това
6
акцесорно вземане.
Относно разноските по изп. лист:
Видно от самия изпълнителен лист от 16.12.2010 г., са присъдени разноски в размер на
1062.12 лева. От изп. дела, обаче, се установява, че тези разноски са заплатени, макар и от
другите длъжници по изп. дело. Поради тази причина и такова вземане не се претендира от
ответника. Този извод се потвърждава, както от молбите на ответника като взискател по
изпълнителното дело, вкл. и от последното съобщение до длъжника Д. Д., изпратено му от
**** **** по изп. дело /л.509/.
Действително, длъжникът може да оспори съществуването на вземането, с
предявяването на установителен иск за всички суми по издадения изпълнителен лист,
доколкото ищецът не е длъжен да търпи продължаващо принудително изпълнение, след
като твърди, че същото се провежда незаконосъобразно поради изтекла погасителна давност
и не може да му се отрече правото на защита. Такъв иск обаче може да се предяви само за
вземания, които не са били погасени към датата на предявяването му, т.е. за такива, които
предстои да бъдат събирани, тъй като целта на исковата защита по иска по чл.439 ГПК е да
се отрече правото на принудително изпълнение. При положение, че вземанията за разноски
са вече погасени и не предстои провеждане на принудително изпълнение, за длъжника
липсва правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за тези вземания, с
който да се иска установяване на недължимостта им. Ето защо, в тази част, искът е
недопустим, поради което и исковата молба в тази част ще да бъде върната, а
производството в тази част - ще се прекрати.
Предвид изложеното, предявените искове за недължимост на сумата от 11863.39 лева
– неплатена главница и на сумата от 2468.24 лева – законна лихва от 15.12.2010 г. –
04.02.2022 г. следва да бъдат уважени изцяло, като се установи недължимостта им, предвид
изтеклата давност на вземанията, а за разноските в размер на 1062.12 лева, исковата молба,
като недопустима, следва да бъде върната, а производството в тази част – прекратено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на двете
страни, по съразмерност, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът е направил искане, представил е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за
плащане на: 620 лева – ДТ и 48 лева – такси за изп.дела. По съразмерност се дължат 621.91
лева.
По отношение искането на упълномощения от Д. Д. – адв. С. П., да му се определи
адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатът може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, а съгласно ал. 2
на същата разпоредба, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се
определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда
другата страна да го заплати.
В конкретния случай, съдът като взе предвид, че предпоставките на тази разпоредба са
налице, тъй като видно от представения договор за правна защита не е било уговорено
възнаграждение, а е уговорена безплатна правна помощ на материално затруднено лице, а и
ответникът дължи разноски, доколкото предявения иск частично се уважава. Следователно
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, съобразно изхода на делото. Според чл.
7
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. в полза на адв. С. П., следва да се определи
възнаграждение в размер на 991.81 лева, като по съразмерност му се присъди 923.37 лева.
Посочената сума следва да се присъди в полза на процесуалния представител, а не на ищеца,
с оглед на обстоятелството, че последният не е реализирал този разход.
Ответникът не е сторил разноски, поради което не му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. Д. Д., ЕГН
********** не дължи на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********, следните суми: 11 863.39
лева /единадесет хиляди осемстотин шестдесет и три лева и тридесет и девет стотинки/ –
неплатена главница по договор за банков кредит, сключен на 11.10.2007 г., сумата от
2468.24 лева /две хиляди четиристотин шестдесет и осем лева и двадесет и четири стотинки/
- законната лихва за периода от 15.12.2010 г. – 04.02.2022 г., за които суми е издаден
изпълнителен лист от 16.12.2010 г., по ч.гр.д. № 21595/2010 г. по описа на ПРС, в полза на
„Обединена Българска Банка“ АД, които вземания са били прехвърлени на „ЕОС Матрикс”
ЕООД.
ВРЪЩА исковата молба В ЧАСТТА относно предявения от Д. Д. Д., ЕГН
**********, против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, иск по чл. 439 ГПК за
установяване, че Д. Д. Д. не дължи на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********, сумата от
1062.12 лева – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 16.12.2010 г., по
ч.гр.д. № 21595/2010 г. по описа на ПРС, в полза на „Обединена Българска Банка“ АД, които
вземания са били прехвърлени на „ЕОС Матрикс” ЕООД, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството В ЧАСТТА по гр.д. № 2574/2022 г. по описа на ПРС,
относно предявения от Д. Д. Д., ЕГН **********, против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК
*********, иск по чл. 439 ГПК за установяване, че Д. Д. Д. не дължи на „ЕОС Матрикс”
ЕООД, ЕИК: *********, сумата от 1062.12 лева– разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 16.12.2010 г., по ч.гр.д. № 21595/2010 г. по описа на ПРС, в полза на
„Обединена Българска Банка“ АД, които вземания са били прехвърлени на „ЕОС Матрикс”
ЕООД.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********, да заплати на Д. Д. Д., ЕГН
**********, сумата от 621.91 лева /шестстотин двадесет и един лева и деветдесет и една
стотинки /- разноски по делото по съразмерност.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********, да заплати на адв. С. П., АК –
Пловдив, сумата от общо 923.37 лева /деветстотин двадесет и три лева и тридесет и седем
стотинки/ - адвокатско възнаграждение по съразмерност за процесуалното представителство
на Д. Д. Д. в производството по настоящото дело.
В частта на прекратяването, решението има характер на определение и подлежи на
обжалване, пред Окръжен съд – Пловдив в едноседмичен срок, от връчването му на
страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________
8