Присъда по дело №376/2017 на Районен съд - Ямбол

 Мотиви към Присъда № 106/06.07.2017 г. по НОХД № 376/2017 г.:

 

          ЯРП е предявила обвинение против Т.М.К. *** за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, вр. чл.342, ал.1 от НК.

          По делото съдът конституира като частен обвинител пострадалия С.А. *** с повереник адв.С.П. ***.

След даване ход на делото защитникът на подсъдимия и подсъдимия, на основание чл.371,т.1 от НПК, поискаха производството да приключи по Гл.27 от НПК - Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, като се извърши разпит само на свидетелите П.К. и М.Р., както и на в.л. д-р Й.С., изготвил заключението по съдебномедицинската експертиза/СМЕ/, а на останалите свидетели и в.л. по автотехническата експертиза/АТЕ/ и химическата експертиза/ХЕ/ да не се провежда разпит, а показанията на тези свидетели и заключенията на в.л. да бъдат приобщени към доказателствения материал по реда на чл.373,ал.1 от НПК.

Прокурорът изрази становище, че делото може да се разгледа по реда поискан от защитата, като се разпитат само лицата, поискани от подсъдимия и неговия защитник, а останалите гласни доказателства и заключенията на в.л. по АТЕ и ХЕ се приобщят към доказателствения материал, събран от съда в с.з.

Повереникът на гр.ищец изрази становище, че делото може да бъде разгледано по този ред и подкрепи становището на прокурора, като частният обвинител заяви, че подкрепя казаното от своя повереник.

Сьдьт, след като изслуша страните, прие, че може делото да бъде разгледано по реда на Гл.27 от НПК и откри Съкратено съдебно следствие по тази глава от НПК. На основание чл.372,ал.1 и ал.3 от НПК, разясни на подсъдимия правата му, както и че няма да бъде провеждан разпит само на посочените от защитата свидетели и в.л. по АТЕ и ХЕ, като тези доказателства ще бъдат приобщени към събрания в с.з. доказателствен материал, който ще бъде ползван при постановяване на присъдата. С определение съдът премина към предварително изслушване на страните по реда на чл.371,т.1 от НПК като одобри даденото съгласие от страните, с определение на основание чл.372,ал.3 от НПК, да не бъде провеждан разпита на посочените свидетели и в.л. по АТЕ.  

          Участващият по делото прокурор заяви при пледоариите, че поддържа обвинението, като счита, че същото е доказано от обективна и субективна страна. Прави се искане подсьдимия да бьде признат за виновен по предявеното му обвинение и на основание чл.78а от НК бъде освободен от наказателна отговорност, след като имуществените вреди са възстановени на собственика на л.а. „Форд Сиера“, и наказан административно с глоба в размер на 2000лв. и лишен от право да управлява МПС за срок от 1год. и 6мес.

          Чрез повереника си частният обвинител пледира подсъдимия да бъде признат за виновен по настоящото обвинение и по чл.78а от НК освободен от наказателна отговорност и наказан административно с глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1год. и 6мес. Претендират се направените по делото разноски.

Подсъдимият участва лично в с.з. с упълномощен защитник. Признава се за виновен, съжалява за извършеното. Подсъдимият и защитата заявиха пред съда, че признават фактите, изложени в обвинителния акт, с изключение на това, че пострадалият е загубил съзнание след настъпване на ПТП. В тази насока бяха дадени обяснения от подсъдимия, в които той посочи, че частният обвинител не е бил в безсъзнателно състояние след настъпване на катастрофата. Пледира чрез адвоката си за приложението на разпоредбата на чл.78а от НК и налагане само на административно наказание глоба в минимален размер, защото подсъдимият е селскостопански производител и лишаването му за срок от 1год. и 6мес. ще се отрази изключително негативно на финансовото му състояние. Прави се искане за нелишаване на подсъдимия от право да управлява МПС, защото разпоредбата на чл.78а,ал.4 от НК е диспозитивна или за налагане на такова наказание за минимален срок.

 

          Сьдьт, за да постанови присьдата си, приема за установена следната фактическа обстановка:

 

На 13.12.2015г., около 13,30 часа, на път III - 7072, в отсечката след разклона за с.Козарево, обл.Ямбол, в посока към гр.Ямбол се движил лек автомобил автомобил „Опел Вектра" с ДК № ***, управляван от подс.Т.М.К. ***. Автомобилът се движил със скорост от 50,2 км/ч. Движението се е осъществявало при оптимални атмосферни и пътни условия - дневна светлина, суха асфалтова настилка, с нарушения на целостта й. По същото време, насрещно за лекия автомобил, управляван от подс.К., в дясната пътна лента в посока към с.Чарган, обл.Ямбол, със скорост от около 74 км/ч., се движел лек автомобил „Форд Сиера" с ДК №***, управляван от свид. С.А. ***. Подс.К. предприел маневра изпреварване на попътно движещ се автомобил и навлязъл в насрещната лента за движение, въпреки, че в този момент той нямал достатъчно видимост и не се бил уверил, че няма насрещно движещи се автомобили. В момента на навлизане в насрещната лента за движение и изпреварване на движещия се пред него автомобил, подс.К. забелязал насрещно движещия се л.а."Форд Сиера" с ДК № ***, но не успял да реагира с аварийно спиране. Свид.М. също видял движещия се в неговата лента за движение л.а. „Опел Вектра" с ДК № *** и реагирал веднага посредством спирачната система на автомобила си с аварийно спиране. Независимо от това настъпил сблъсък между двата автомобила, в лентата, принадлежаща за движение на л.а. „Форд Сиера". Сблъсъкът бил челен, обхващащ голяма част от торпедните отсеци на автомобилите. След удара, л.а."Форд Сиера" продължил аварийното си движение напред и надясно, като по този начин навлязъл в крайпътните площи и отводнителната канавка. Л.а. „Опел Вектра" бил „върнат" назад от предварителната си посока на движение и се е завъртял около вертикалната си ос, преминаваща през масовия му център.

Непосредствено след инцидента, на място пристигнали органите на полицията, както и на „Спешна помощ". Със санитарен автомобил пострадалите подс. К. и свид. С.М. били откарани в МБАЛ "Св.Пантелеймон“ - Ямбол, за оказване на спешна медицинска помощ, като бил издаден фиш за спешна медицинска помощ.

Видно заключението по назначената по делото съдебномедицинска експертиза/СМЕ/ при настъпилото пътно-транспортно произшествие /ПТП/, пострадалият С.А.М. е получил: масивна разкъсно - контузна рана на меките черепни обвивки тип скалп с размери 5-6 см/17-18 см и сътресение на мозъка, за което, според в.л., имало данни, че в началото е протекло с пълна загуба на съзнание. По този начин това увреждане на главата било довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия М.. Това състояние представлявало „средна телесна повреда" по смисъла на чл.129, ал.1 от НК, но в хода на съдебното следствие бе установено, че пострадалият не е бил в безсъзнателно състояние при настъпване на кастастрофата и след това при оказване на медицинската помощ. Луксацията на дясната тазобедрена става със счупване на задния ръб на ацетабулума е довело до затруднения в движенията на десния крак за срок от около 8-10 месеца при нормален ход на оздравителните процеси. По този начин увреждането е осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак трайно затрудняване движенията на десния долен крайник. Това състояние представлявало „средна телесна повреда" по смисъла на чл.129, ал.1 от НК.

Видно от заключението на химическа експертиза/ХЕ/ в предоставената за изследване проба кръв, взета от свид.С.М. не се доказало съдържание на етилов алкохол.

Подс.Т.К. бил изпробван от свид.Е.П. - служител в РУ - Тунджа, за наличие на алкохол в кръвта, с техническо средство „Дрегер", като пробата била отрицателна.

Подс.К. бил правоспособен водач на МПС, от категориите "В,ТКТ, АМ,В1".

Свид.М. бил правоспособен водач на МПС, от категориите "В,
М".

Видно от заключението на назначената по делото автотехническа експертиза/АТЕ/, причина за настъпване на произшествието била осъществената маневра „изпреварване" от страна на водача на л.а. "Опел Вектра", при положение, че в насрещната лента се е движел друг автомобил. При констатираната ограничена видимост от страна на подс.К., същият не е трябвало да навлиза в насрещната лента за движение и да предприема маневра изпреварване. C това си поведение подс.К. е създал опасност и пречки за насрещно движещия се л.а. „Форд Сиера" с ДК №*** и независимо от предприетите спасителни мерки от страна на водача му - свид.М., ударът е бил неизбежен.

При осъществяване на деянието подс.Т.К. виновно е нарушил правилата за движение, визирани в: чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП: „Водач, който изпреварва е длъжен, когато при изпреварването навлиза в пътната лента, предназначена за насрещно движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея; чл.43, т.1 от ЗДвП, тъй като изпреварването на МПС е забранено, когато разстоянието на видимост, ограничено поради характера на пътя ... е по - малко от необходимото за изпреварване при избраната скорост на движение".

Тези нарушения се намирали в пряка причинно - следствена връзка с настъпилия обществено - опасен резултат, а именно предизвикване на ПТП, при което по непредпазливост е била причинена една средна телесна повреда на свид. С.А. ***.

Л.а. „Форд Сиера“ с рег. №***е бил продаден от св.Н. Б. на св.С.С. с договор за покупко-продажба на МПС на 17.11.2015г., но промяната на собствеността на МПС не е отразена в регистъра на Сектор „ПП“-Ямбол при ОД на МВР-Ямбол. 

          Подс.Т.К. е неосьждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по чл.78а от НК.

          Изложената обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимия от с.з., показанията на разпитаните свидетели в с.з. П.К. и М.Р. и от показанията на свидетелите С.М., С.С., Е.П., Н. Б., дадени в хода на досьдебното производство/ДП/ и приобщени към доказателствения материал, събран при проведеното съдебно следствие по реда на чл.373,ал.1 от НПК. Обясненията и показания на свидетелите от с.з. и ДП, в кредитираната им част, са логични, последователни и безпротиворечиви, кореспондиращи с кредитираните от съда писмени и веществени доказателствени средства /протокол за оглед на ПТП с приложен фотоалбум, както и снимки, схеми и скица на ПТП от АТЕ/, приложени по делото, предявени по чл.284 от НПК и прочетени на страните по чл.283 от НПК,  както и със заключението на в.л. по СМЕ/в кредитиранта й част/, приобщено по чл.282,ал.1 от НПК и заключенията на в.л. по АТЕ и ХЕ, последните две приобщени към доказателствата, събрани в с.з., на основание чл.373,ал.1 от НПК.

          Съдът не кредитира само онази част от показанията на св.Ст.М. от ДП, в които се сочи, че е бил изпаднал в безсъзнателно състояние при настъпване на ПТП и се е свестил в болницата. Тези негови показания се опровергават от обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите П.К. и М.Р., както и фиш за спешна медицинска помощ, изготвен от св.К. при прегледа на двамата пострадали от ПТП/подсъдимия и частния обвинител/. В тази връзка съдът не прие и онази част от заключението на в.л. по СМЕ, в което се сочи, че частният обвинител е бил в коматозно състояние, защото неговите обяснения от ДП не се подкрепиха от показанията на разпитаните от съда медици, както и от фиша за спешна медицинска помощ. Видно от извършения медицински преглед на частния обвинител на мястото на ПТП не са констатирани характерните признаци на коматозното състояние, към момента на неговото настъпване и след връщане в съзнание на пострадалия. В тази насока в.л. заяви, че няма по-обективни данни от показанията на частния обвинител от ДП, като при изготвянето на заключението в.л. не е ползвало фиша за спешна медицинска помощ и не е било запознато с показанията на неговите колеги – П.К. и М.Р.. Макар в.л. да поддържа заключението си по СМЕ, съдът не прие онази част от заключението, в която се сочи, че е имало и изпадане в безсъзнателно състояние на пострадалия Ст.М., защото от показанията на медиците, разпитани в с.з., показанията на св.Ем.П./очевидец на състоянието на частния обвинител след ПТП/ от ДП и от фиша за спешна медицинска помощ се установи, че изпадане в безсъзнание на частния обвинител след катастрофата не е имало.

          В останалата част съдът приема за достоверни показанията на св.Ст.М. и заключението на в.л. по СМЕ, защото същите кореспондират с кредитирания от съда доказателствен материал.

          Съдът кредитира изцяло и обясненията на подсъдимия от с.з. и показанията на останалите свидетели, тези разпитани в с.з., и тези от ДП/С.С., Н. Б., Е.П. и отчасти показанията на Ст.М./, защото същите кореспондират, както помежду си, така и със събраните в с.з. писмени доказателства, касаещи здравословния статус на св.Ст.М. и подсъдимия, съдимостта на подсъдимия, правоспособността и статуса на частния обвинител Ст.М. и подс.Т.К. като водачи на МПС, огледа на местопроизшествието и установените повреди по двете МПС-ва, това, че л.а.“Форд Сиера“ е собственост на С.С., който е бил и възмезден за причинените имуществени вреди по л.а./договор за покупко-продажба на МПС/. Визираните гласни и писмени доказателства кореспондират и с заключенията на в.л. по АТЕ и ХЕ, и отчасти със заключението на в.л. по СМЕ.     

От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:

Подс.Т.М.К. *** е осъществил, както от обективна така и от субективна страна сьстава на престьплението по чл.343, ал.1, б.”б”, вр.чл.342, ал.1 от НК, тьй като на 13.12.2015 г., около 13.30 ч., на път III - 7072, в отсечката след разклона за с.Козарево, обл.Ямбол, в посока към гр.Ямбол, при управление на моторно превозно средство - собствения му л.а."Опел Вектра" с рег.№ *** е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в: чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП, тъй като при предприетата от него маневра „изпреварване" е навлязъл в пътната лента, предназначена за насрещно движение, създавайки опасност и пречки за превозните средства, движещи се по нея; чл.43, т.1 oт ЗДвП, тъй като изпреварването на МПС е забранено, когато разстоянието на видимост, ограничено поради характера на пътя е по - малко от необходимото за изпреварване при избраната скорост на движение, и въпреки, че не е имал достатъчно видимост е навлязъл за изпреварване в насрещната лента за движение и е предизвикал пътно-транспортно произшествие, като блъснал насрещно движещия се л.а."Форд Сиера" с ДК № ***, собственост на Н. Д. Б. от гр.Бургас, управляван от С.А. ***, в резултат на което е причинил по непредпазливост на С.А. *** средна телесна повреда: „трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник", вследствие на луксация на дясната тазобедрена става със счупване на задния ръб на ацетабулума.

От обективна страна подсьдимият е нарушил правилата за движение по пьтищата, визирани по-горе, при управлението на собствения си автомобил, които нарушения са в пряка каузална връзка с настъпилите общественоопасни последици/ средна телесна повреда: „трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник", вследствие на луксация на дясната тазобедрена става със счупване на задния ръб на ацетабулума на пострадалия/. Подсъдимият не изпълнил изискванията на ЗДвП, което е довело до настьпването на ПТП, вследствие, на което на св.Ст.М. е причинена визираната средна телесна повреда, посочена от прокурора и в.л. по СМЕ. При анализа на всички доказателствени материали, включително и заключението на в.л. по АТЕ се установи, че водачът, ако беше спазил нормативната уредба на ЗДвП ПТП не би настъпило. Не са налице данни за т.нар.”случайно деяние” по смисъла на чл.15 от НК. ПТП е настъпило единствено и само по вина на подсъдимия. Престъпният резултат е настъпил поради неправомерното поведение на подсъдимия като водач на МПС и няма съпричиняване на този резултат от пострадалия. ЯРС изцяло кредитира заключенията по назначените експертизи, тъй като същите кореспондират с останалите сьбрани по делото гласни, писмени и веществени доказателствени средства, с които страните са запознати, с изключение на онази част от заключението по СМЕ, в която се сочи, че на св.Ст.М. е причинена и още една средна телесна повреда - „разстройство на здравето, временно опасно за живота", изразяващо се в масивна разкъсно - контузна рана на меките черепни обвивки тип скалп и сътресение на мозъка, което в началото е протекло с пълна загуба на съзнанието. В посочената част заключението на в.л. за настъпило коматозно състояние се опровергава от показанията на свидетелите очевидци – П.К., М.Р. и Ем.П., напълно незаинтересовани от изхода на делото. Визираните свидетели/първите двама медици, оказали първа помощ на пострадалия след ПТП, а третият полицейски служител/ са имали възможност непосредствено след настъпване на ПТП да видят и подсъдимия и св.Ст.М.. От показанията на тези очевидци и фиша за спешна медицинска помощ не се установи пострадалият да е бил в коматозно състояние след настъпване на ПТП, поради което съдът не кредитира заключението на в.л. по СМЕ в посочената част и призна подс.Т.К. за невиновен в това да е причинил на Ст.М. *** и средна телесна повреда: „разстройство на здравето, временно опасно за живота", изразяващо се в масивна разкъсно - контузна рана на меките черепни обвивки тип скалп и сътресение на мозъка, което в началото е протекло с пълна загуба на съзнанието, и на основание чл.304 от НПК го оправда по така предявеното му обвинение в тази част. По делото не бяха събрани категорични и безспорни доказателства, които до водят до извода, че на Ст.М. е причинена и тази средна телесна повреда, поради което подсъдимият бе оправдан по това обвинение.

          Не бе установено по делото подсьдимият да е употребил алкохол или настъпването на ПТП да е било предизвикано умишлено от него.

          От субективна страна инкриминираното деяние е извьршено при несъзнавана непредпазливост. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, съобразно ЗДвП, състоянието, в което се е намирал, пътната обстановка и сьбраните по делото доказателства, но е бил длъжен и е могьл предвиди и предотврати тези последици. В тази връзка съдът приема доводите на защитата, че подсъдимият е извършил престъплението и е причинил само една средна телесна повреда на частния обвинител, а отхвърля като неоснователни правните изводи и аргументация на прокурора и частния обвинител и неговия повереник, че Т.К. е причинил с деятелността си две средни телесни повреди по непредпазливост на пострадалия Ст.М.. Съображенията на съда в тази насока се подкрепят от анализа на всички гласни, писмени и веществени доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, и водят до категоричния извод, че ПТП е настъпило само по вина на подсъдимия, и от това произшествие на пострадалия е причинена само една средна телесна повреда: „трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник", вследствие на луксация на дясната тазобедрена става със счупване на задния ръб на ацетабулума. Тези фактически и правни изводи на съда се подкрепят от обясненията на подсъдимия от с.з., показанията на свидетелите от с.з. П.К. и М.Р. и от показанията на свидетелите Ст.М./в кредитираната им част/, Ст.С., Н.Б., Ем.П. от ДП, както и от заключенията на в.л. по СМЕ/в кредитираната и част/, АТЕ/с изготвените снимки, скици и схема на ПТП/, ХЕ, както и от протокола за оглед на ПТП с приложен фотоалбум, медицинските документи по делото и в частност фиш за спешна медицинска помощ, разписка-декларация за възстановявате на имуществените вреди по л.а. „Форд Сиера“, справки за водачи на МПС, справки за съдимост на подсъдимия, договор за покупко-продажба на МПС, констативен протокол за ПТП, свидетелство за регистрация на МПС част І.     

          С оглед изложеното сьдьт прие, че подс.Т.К. е осъществил инкриминираното деяние по чл.343, ал.1, б.”б”, вр. чл.342, ал.1 от НК и е причинил на частния обвинител Ст.М. само една телесна повреда/посочена по-горе/ и го призна за виновен по това обвинение.

 

          Относно вида и размера наложените наказания:

 

          С извършеното от подсъдимия инкриминирано деяние се засягат обществените отношения свързани с безопасността на транспорта. Деянието е с висока степен на обществена опасност, тъй като с него се застрашава живота, здравето, правата и интересите на неограничен кръг от хора.

          Личността на подс.Т.К. е с невисока степен на обществена опасност, имайки предвид извършеното инкриминирано деяние, чистото му съдебно минало и това, че на собственика на л.а.“Форд Сиера“ – св.Ст.С. – са възстановени причинените имуществени вреди.

          Съдът, след като взе предвид гореизложеното, добрите характеристични данни на подсъдимия, това, че ПТП е инцидентен случай в живота на Т.К., семейното, професионалното и имотното му положение, както й времето, мястото и начина на осъществяване на деянието, след като призна подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение и взе предвид, че имуществените вреди от деянието са възстановени и могат да се  приложат разпоредбите на чл.78а от НК, приложи разпоредбите на чл.78а, ал.1 и ал.4 от НК, освободи подсъдимия от наказателна отговорност и му наложи административни наказания глоба в размер на 1000/хиляда/лв. и лишаване от право да управлява МПС/ЛПУМПС/ за срок от 6/шест/мес.

          Разпоредбата на чл.59,ал.4 от НК не бе приложена, т.к. СУМПС на подсъдимия не е отнемано от полицейските и разследващите органи.

          При определяне на вида и размера на наказанията съдът взе предвид, изложените вече съображения на съда, това, че за извършеното престъпление се предвиждат наказания до 3год. ЛС или пробация, че подсъдимият е пълнолетен, както и това, че подсъдимият вече е бил няколкократно наказван по ЗДвП за извършени от него административни нарушения, поради което не прие доводите на защитата за неналагане на административно наказание ЛПУМПС, както и съображенията на прокурора, частния обвинител и неговия повереник за налагане на по-тежки наказания. 

               Според съда с така наложените наказания ще се постигнат целите на индивидуалната и генерална превенция, визирани в чл.36 от НК.

         

Граждански иск по делото не бе предявен.

         

Сьдьт не осъди подсъдимия да заплати на частният обвинител направените по делото разноски, защото по делото не бяха представени писмени доказателства, от които да е видно, че такива разноски са направени.

 

          Причина за извьршване на инкриминираното деяние от подсьдимия е нарушаване на правилата за движение по пьтищата.

 

          При този изход на делото, сьдьт на основание чл.189,ал.3 от НПК осьди подсьдимия да заплати разноските по делото в размер на 752,54 лв. в приход на Републиканския бюджет по сметката на ОД на МВР-Ямбол и 120 лв. в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Ямбол.

 

          По тези сьображения сьдьт постанови присьдата си.

 

                                                                     Районен сьдия: