Р Е Ш Е Н И Е
№ 389/9.3.2022г.
Град Пловдив, 09.03.2022
година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на двадесет и първи
януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Административен
съдия: Анелия Харитева
при
секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2555 по описа на
съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на С.Р.Т. *** срещу ревизионен
акт № Р-16001620005068-091-001 от 24.02.2021 г., издаден от З.Д.В., началник
сектор в ТД Пловдив на НАП, възложил ревизията, и Ф.Г.К., главен инспектор
по приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с
решение № 261 от 11.05.2021 г. на директора на дирекция ”Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Пловдив, с който е установена отговорност по
чл.19 ДОПК на С.Р.Т. в качеството на член на органа на управление – общото
събрание на съдружниците на „Адлер-МК“ ООД, ЕИК *********, за задълженията на
дружеството в общ размер на 860 855,40 лв. и лихви в общ размер на
321 084,98 лв.
Според жалбоподателката ревизионният акт е
неправилен, издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и необоснован. Твърди се
неправилност в преценката и анализа на събраните от органите по приходите
писмени доказателства и липса на мотиви, както и липса на всички кумулативни
предпоставки за реализиране на фактическия състав на чл.19, ал.1 ДОПК. Иска се
отмяна на обжалвания ревизионен акт и присъждане на
разноските.
Ответникът чрез процесуалния си представител счита
жалбата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съображения по съществото на спора са изложени в депозираната на 28.01.2022 г.
писмена защита.
Съдът намира, че жалбата е подадена от
активно легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването, тъй като с
оспорения ревизионен акт за жалбоподателката се създават нови публични
задължения. Ревизионният акт е обжалван в срок пред горестоящия в йерархията на
приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Изпълнението
на изискването за изчерпване на административното оспорване и подаването на
жалба до съда в рамките на предвидения в чл.156, ал.1 ДОПК срок, налагат извод,
че жалбата е допустима, а разгледана по същество, тя е основателна поради
следните съображения:
Ревизията е възложена
със заповед за възлагане на ревизия № Р-16001620005068-020-001 от 21.08.2020 г.,
изменена със заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001620005068-020-002
от 18.11.2020 г., и обхваща отговорността на жалбоподателката за задълженията
на дружеството за корпоративен данък за периода 01.01.2015 г.
– 31.12.2019 г., за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях
правоотношения за периода 01.01.2015 г. – 31.05.2020 г., за данък върху
добавената стойност за периода 01.01.2015 г. – 31.01.2017 г., за ДОО за
осигурители, за вноски за здравно осигуряване за осигурители, за УПФ за
осигурители и за професионален пенсионен фонд за периода 01.01.2015 г. –
31.05.2020 г. Въз основа на установените факти и събраните доказателства е съставен
ревизионен доклад № Р-16001620005068-092-001 от 03.02.2021 г., въз основа на
който е издаден обжалваният ревизионен акт № Р-16001620005068-091-001 от
24.02.2021 г. – предмет на настоящото съдебно производство.
Съдът намира, че в хода на ревизионното
производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на
ревизионния акт само на това основание. Заповедта за възлагане на ревизия и за
нейното изменение са издадени от надлежно упълномощено длъжностно лице, срокът
за извършване на ревизията е съобразен с предвидените в чл.114 ДОПК срокове.
Извършените процесуални действия и събраните доказателства в хода на
ревизионното производство са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на
основните принципи на кодекса. Ревизионният доклад и ревизионният акт са
издадени от компетентните за това органи по приходите и в сроковете по чл.117,
ал.1 и чл.119, ал.2 ДОПК. Както ревизионният доклад и ревизионният акт, така и
решението на директора на ДОДОП Пловдив са били надлежно съобщени на
жалбоподателката, с което й е била осигурена възможност да упражни правото си
на защита в пълен обем.
След справка в
Търговския регистър органите по приходите са установили, че „Адлер-МК“ ООД е с
регистриран капитал 5 000 лв., първоначално разпределен между съдружниците
С.Р.Т., притежаваща 500 лв., и Георги
Николов Томбаков, притежаващ 4 500 лв. С договор за прехвърляне на
дружествени дялове от 11.05.2012 г. съдружникът Г.Т.е прехвърлил половината от
своите дялове на стойност 2 250 лв. на сина си Николай Томбаков, а след
смъртта на Г.Т.на 09.03.2014 г. останалите му дялове в размер на 2 250 лв.
са наследени поравно от С., Н. и Р. Т.. Към момента на ревизията
разпределението на капитала на „Адлер-МК“ ООД между съдружниците е следното:
Николай Томбаков – 60 дяла по 50 лв. или 3 000 лв., представляващи 60% от
капитала на дружеството; С.Т. – 25 дяла по 50 лв. или 1 250 лв.,
представляващи 25% от капитала на дружеството; Росен Томбаков – 15 дяла по 50
лв. или 750 лв., представляващи 15% от капитала на дружеството.
Съгласно
справка от търговския регистър С.Т. е съдружник и представляващ „Адлер-МК“ ООД
от учредяването на дружеството до настоящия момент.
С протокол № Р-16001620005068-ППД-001 от 20.01.2021
г. към ревизионното производство са присъединени доказателства, събрани при извършена
ПУФО на С.Т., документирана с протокол № П-16001619163922-073-001 от 29.07.2020
г. (л.1052 и сл.).
За
периодите, включени в обхвата на настоящата ревизия, на „Адлер-МК“ ООД не е
извършвана ревизия. Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 22.07.1998 г. и дерегистрирано на
06.01.2017 г. поради наличие на обстоятелства по чл.176 ЗДДС. „Адлер-МК“ ООД е
подавало декларации по чл.92 ЗКПО, справки-декларации по ЗДДС, декларации обр.1
и обр.6 за дължими данъчни и осигурителни вноски на наетите по трудови
правоотношения лица, формирали невнесени
публични задължения за периода от 01.01.2015 г. до 31.05.2020 г. Спрямо „Адлер-МК“ ООД са били предприети
множество действия за принудително събиране на просрочените публични задължения
съгласно данните от справка с изх.№ С190016-181-0105654 от 21.11.2019 г. на
дирекция „Събиране“ при ТД на НАП, присъединена към ревизионното производство с
протокол № 1581078 от 20.01.2021 г., в която подробно са описани наложените
обезпечителни мерки – запор на движими вещи (машини, съоръжения, МПС), възбрана
на недвижими имоти, запор на банкови сметки, запор на безналични ценни книжа. Образувано е изпълнително дело (ИД)
№ 16140002640/2014 г. Мерките за запор на банкови сметки са ефективно наложени
в „Прокредит банк“ АД, „Райфайзенбанк България“ АД, „Алианц банк България“ АД, ПИБ АД, ОББ АД,
„Търговска банка Д“, „Юробанк България“ АД, но към 21.11.2019 г. няма преводи
от банките към НАП за погасяване на публичните задължения на „Адлер-МК“ ООД. Дружеството
е било на мониторинг, а протоколът за прекатегоризация на дълга в несъбираем, докладът
на директора на ТД Пловдив на НАП и справката за проученото имуществено
състояние на дружеството са изпратени в ЦУ на НАП. След одобрение дружеството е
отпаднало от мониторинга. Движимите вещи са оставени във владение на длъжника,
тъй като до 2016 г. дружеството е работило на разрешителен режим по чл.229 ДОПК, спазвало е условията на разпорежданията и ежемесечно е внасяло вноските
по приетия погасителен план. Не е назначен пазач, защото с активите се работи,
не са на едно място, много са и са разнородни, не могат да се поставят в
помещение с ограничен достъп, където да се гарантира тяхната цялост и да се
възпрепятства достъпа до тях от недобросъвестни лица. Установено е, че повечето
от специализираните машини не са закупени като нови, че пазарната стойност на
активите се формира, отчитайки експлоатацията, физическото и морално
изхабяване, техническите и експлоатационни характеристики, поведението им в
работен режим и др. технически характеристики.
Приходната
администрация е установила, че последното доброволно плащане от „Адлер-МК“ ООД
е извършено на 24.06.2016 г. в размер на 9 377,45 лв., с основание – за
погасяване на ДДС за м.май 2016 г., и за принудително събиране на публични
вземания в размер на 2 100 лв. След спиране на плащанията е започнало
принудително изпълнение по реда на ДОПК. На 19.07.2016 г. е издаден отказ за
издаване на разпореждане по чл.229 ДОПК заради преустановяване на плащанията по
сметките на НАП. Движимите вещи са
запорирани с постановление № 0057/2013/000104 от 26.03.2014 г. на публичния
изпълнител. Машините и съоръженията са описани по документи, предоставени от
„Адлер-МК“ ООД, само по инвентарен номер без точна спецификация и
идентифициращи данни за всяка вещ поотделно. Насрочени са описи на активите, но
поради липса на съдействие от страна на представляващите дружеството реално
описани са само част от движимите вещи, а голяма част от другите не са
представени на мястото и датата за опис.
Върху недвижимите имоти е учредена договорна
ипотека от „Прокредит банк“ АД. По изпълнителното дело има присъединен
обезпечен кредитор с размер на вземането 1 139 172,41 лв. и издадени три
изпълнителни листа, представени на ЧСИ за образуване на изпълнително дело по
ГПК. Имотите са обявени за публична продан по реда на ГПК. В ТД Пловдив на НАП
е започнала тръжна процедура за продажба на 125 МПС. След проведени пет тръжни
процедури е продадено едно МПС за сумата 1 450 лв. Вещта е предадена на
купувача в лошо състояние – изтръгнати двигател, скоростна кутия, свалени
канати и др. Посочено е, че управителят отказва да получава кореспонденция и да
отговаря на телефонни обаждания, а изпратените по електронен път съобщения до
дружеството са избирателно потвърждавани като получени.
С оглед на
установените факти е издадено искане по чл.212 ДОПК във връзка с провеждане на
тръжна процедура процесните МПС на основание чл.234, ал.2 и чл.257, ал.2 ДОПК
да бъдат доставени и иззети на съхранение в склада на ТД Пловдив на НАП.
Искането е получено в дружеството на 22.10.2018 г., но до момента на издаване
на ревизионния акт управляващите дружеството органи – общо събрание на
съдружниците и управител – не са изпълнили дадените в него указания. Към
момента на издаване на ревизионния акт всички активи са във владение на „Адлер-МК“
ООД и достъпът до тях е възпрепятстван.
До длъжника е
изпратено искане изх.№ С190016-007-0000211 от 23.01.2019 г. за предоставяне на справки
обр.№ Сд1-Сд5, пълна информация за активите на дружеството, подробно описани с
балансова стойност към 31.12.2018 г., счетоводен баланс, оборотна ведомост,
инвентарна книга, аналитична и синтетична справка по група 20 и група 30, изискани
са договори, нотариални актове, скици/схеми, издадени от общините, службата по
вписванията, СГКК, талони на МПС, фактури и други, удостоверяващи собствеността
на активите, които могат да послужат за обезпечение на задължението, и
документи, удостоверяващи липсата на възбрани върху активите. Исканията са
връчени на управителя Николай Томбаков след няколко посещения на адреса за
кореспонденция и на адреса на производствената база съвместно с органите на
МВР, но отговор няма и не са представени исканите активи в НАП. Информация не е
представена и до момента на издаване на ревизионния акт.
С писмо с изх.№ С190016-178-0003468 от 28.01.2019
г. от Николай Томбаков е изискано на основание чл.12, ал.4, т.2 и 4 и чл.13,
ал.1 ДОПК на 07 и 08.02.2019 г., от 10:30 до 17 часа, да осигури пълен достъп
до помещенията в базата на дружеството в гр. Пловдив, местност „Инджерлийка“ и
да се подготвят за оглед поставените под запор по постановление изх.№
0057/2013/000104 ат 26.03.2014 г., за да се установи физическото състояние на
вещите. Поради неявяване на управителя действията по идентифициране на
наличните активи не са извършени.
Производствената база
е посетена от публичните изпълнители съвместно с органите на МВР, община
Пловдив, район „Север“, инспекцията по труда и лицензиран оценител, за да извърши
опис на наличните активи. Към момента на издаване на ревизионния акт има оценка
на движимите вещи, направена от лицензиран оценител, възлизаща на 98 540
лв. Оценените активи са предложени на публична продан със съобщение
С190016-111-0001591 от 28.05.2019 г. Тръжната процедура е спряна поради
постъпила жалба от трето лице с претенции за самостоятелни права върху
активите.
Органите по приходите
са приели, че управителят и съдружниците възпрепятстват насрочените от публичните
изпълнители действия и не може да се гарантира, че ще се осъществи публична
продан на активите. Не се допускат потенциални купувачи за извършване на оглед.
Със съдействието на органите на МВР и публичните изпълнители двама от
потенциалните купувачи са посетили производствената база и са разгледали част
от машините, но повечето МПС, включени в съобщението за продажба, са липсвали. Постъпили
са жалби от „Аксения-МК“ ООД и „Адлер-ИН“ ООД с претенции за собственост върху предложените
на публична продан активи. Принудителното изпълнение върху процесните активи е
спряно до произнасяне на съда, а подадените предложения за участие в търга с
тайно наддаване са оттеглени.
С оглед поведението
на съдружниците и на управителя Николай Томбаков реализацията на активи чрез
изнасянето им на публична продан до момента на издаване на ревизионния акт не
може да се осъществи. В тази връзка от приходната администрация е прието, че
съдружникът С.Р.Т. не е предприела мерки и с бездействието си е поддържала
неправомерните действия на управителя Николай Томбаков по възпрепятстване на
публичните изпълнители да удовлетворят натрупаните данъчни и осигурителни
задължения на „Адлер-МК“ ООД към НАП.
В хода на ревизията органите
по приходите са изискали от дирекция „Събиране“ при ТД Пловдив на НАП (писмо
изх. № 60 от 14.01.2021 г.) информация за предприетите действия по обезпечаване
на публичните задължения на дружеството и постигнатите резултати, за активите и
вземанията по баланса на дружеството, за размера на имуществото, служещо за
обезпечение към момента на категоризирането на дълга като несъбираем, за поведението
на длъжника, както и информация, дали формираните към този момент задължения и
бъдещи такива ще бъдат събрани. В отговор (служебна бележка вх.№ 60-1 от 29.01.2021
г.) публичният изпълнител заявява, че в служебна бележка изх.№
С190016-181-0105654 от 21.11.2019 г. подробно са описани фактите и
обстоятелствата, относими към ИД № 16140002640/2014 г. срещу „Адлер-МК“ ООД,
обезпечителните мерки, активите, изпълнителните действия и поведението на
длъжника, че няма наложени нови обезпечителни мерки и че поведението на
управителя и на съдружниците не е променено, че г-жа Т. като съдружник е
запозната с всички публични вземания на дружеството, че е контактувала с
публичните изпълнители и приходната администрация по повод издадените
разрешителни режими по чл.229 ДОПК до 2016 г., присъствала е на посещенията на
публичните изпълнители в производствената база и е оказала съдействие само при
първия опис на движимите вещи през 2015 г., не е спомената в следващите
протоколи при извършване на изпълнителни действия от публичните изпълнители,
тъй като е отказвала да се ангажира със съдействие и да участва като
представител на дружеството. Към момента на издаване на ревизионния акт са
установени промени в състоянието на активите – извършена продажба от ЧСИ и е
постъпила сума по ИД № 16140002640/2014 г. в размер на 321 037,38 лв.
В хода на ревизията по
повод връчено ИПДПОЗЛ жалбоподателката е представила документи и обяснения с
вх.№ 11861 от 26.11.2020 г., според които не е сключвала договори като
съдружник в „Адлер-МК“ ООД за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2020 г., подавала
е информация към НАП и НСИ с неин електронен подпис, за което е била
упълномощена от управителя, нямала е право да ползва електронен подпис до
19.09.2018 г., че не е имала представителни права от и за сметка на дружеството
за ревизирания период, като контрол върху дейността и счетоводната отчетност на
дружеството е осъществявал управителят. Посочва още, че през периода 01.01.2015
г. – 28.02.2018 г. счетоводството на дружеството е водено от М. И. Д.-П.,
назначена на трудов договор, а за периода 01.03.2018 г. – 31.10.2020 г. счетоводството
е водено от „Интер консулт 2010“ ЕООД по договор за счетоводно обслужване и лице
за контакт е бил управителят Н. Т. За последния период информацията към НАП,
НСИ и НОИ е подава от „Интер консулт 2010“ ЕООД. Жалбоподателката заявява също,
че всички документи са предадени на проверяващите на 19.09.2019 г. във връзка с
ревизията на Н. Т., както и копия на всички протоколи от общото събрание на
съдружниците за периода на ревизията.
Жалбоподателката е
попълнила справки, в които декларира, че: 1) притежава недвижими имота –
апартамент в гр. Пловдив, 4/6 идеални части от три поземлени имота в гр.
Пловдив и един в гр. Пещера; 2) притежава 4/6 идеални части от лек автомобил с
балансова стойност 200 лв.; 3) вземания от трети лица – 60 000 лв. по
договор за заем от 15.12.2015 г. с длъжник „Адлер-МК“ ООД и 14 772,45 лв.
по ИД № 20168190400299 с длъжник „Адлер-МК“ ООД, която сума е изплатена в
полза на „Прокредит банк“ АД за
погасяване на задължения на дружеството.
С протокол № 1581078
от 20.01.2021 г. към ревизионно производство са присъединени ревизионен акт №
Р-16001619006118-091-001 от 02.04.2020 г. и приложените към него доказателства,
издаден на Николай Томбаков в качеството на управител за установяване на
отговорност за задълженията на „Адлер-МК“ ООД за периода 01.12.2013 г. –
31.07.2019 г.
От установените факти
органите по приходите са констатирали, че в случая е налице изграден механизъм,
чрез който „Адлер-МК“ ООД избягва плащане на декларираните и дължими от
дружеството данъчни и осигурителни задължения, като се извършва поредица от
действия в полза на свързано лице „Адлер ИН“ ЕООД, от които не постъпват
финансови средства в „Адлер-МК“ ООД. Установено е, че „Адлер-МК“ ООД е
изпълнител на възложени от „Адлер ИН“ ЕООД СМР, но вместо да превежда на
„Адлер-МК“ ООД дължимите за изпълнението суми „Адлер ИН“ ЕООД погасява
задължения към трети лица (банки,
доставчици). По този изграден механизъм реално не постъпват финансови средства
в „Адлер-МК“ ООД за погасяване на публичните задължения на дружеството към НАП.
Установено е също, че С.Т., като член на органа на управление – общото събрание
на съдружниците, и управителят, знаейки за декларираните от дружеството
задължения за преки и косвени данъци и осигурителни вноски на работниците и служителите, не ги
погасяват, като формално дружеството не получава приходи от дейността си по
банков и касов път, а чрез посочения механизъм извършва плащания по кредити към
банки и доставчици, т.е., „Адлер-МК“ ООД продължава да извършва стопанска
дейност. Установено е получаване на заеми от „Адлер ИН“ ЕООД (свързано лице) в
брой, счетоводно отразени в счетоводството на „Адлер-МК“ ООД за плащане на
трудови възнаграждения на работниците и служителите. Според приходната
администрация налице е финансиране на стопанската дейност на „Адлер-МК“ ООД
чрез предоставяне на заеми от „Адлер ИН“ ЕООД и впоследствие по повод
фактуриране на извършени СМР от страна на „Адлер-МК“ ООД към „Адлер ИН“ ЕООД се
извършва прихващане на взаимно дължими суми. Общата стойност на протоколите за
прихващане на вземания и задължения между „Адлер ИН“ ЕООД и „Адлер-МК“ ООД е в
размер на 832 133,64 лв. за периода 2016 – 2018 г.
Констатирано е още,
че „Адлер-МК“ ООД е продало ДМА, съхранявани в собствената му база и след
продажбата, като активите не се използват от формално вписания купувач „Аксиния
МК“ ООД според обясненията на управителя М. М. Общата стойност на продадените
през 2018 г. от „Адлер-МК“ ООД активи е 44 950 лв. Констатирано е, че
„Адлер-МК“ ООД е продало ДМА, които се използват от вписания купувач „Адлер ИН“
ЕООД, но активите не са транспортирани, тъй като свързаното лице „Адлер ИН“
ЕООД ползва базата на „Адлер-МК“ ООД по договор за наем. Общата стойност на
продадените през 2016 г. от „Адлер-МК“ ООД активи е 34 362 лв. През 2015
г. „Адлер-МК“ ООД е предоставило парични заеми на „Дженералс ауто“ ЕООД в общ
размер 93 000 лв. и на „Вип стил“ ООД в общ размер на 69 000 лв.,
като по този начин са отклонявани пари от касата на „Адлер-МК“ ООД. През 2017
г. управителят Н. Т. е изтеглил от касата на дружеството суми в общ размер
774 389.96 лв. според представени при извършената му ревизия РКО, с които
суми не са плащани заплати на работници и служители в дружеството, т.е.,
имуществото на „Адлер-МК“ ООД е намаляло
с изтеглените през 2017 г. от касата на дружеството общо със 774 389.96
лв.
Органите по приходите
са направили извод, че с тези действия „Адлер-МК“ ООД е лишено от възможността
да извършва разплащания с републиканския бюджет и това е причината да не са
платени дължими данъци и осигурителни вноски.
По отношение на
жалбоподателката е установено, че тя като съдружник в „Адлер МК“ ООД, притежаващ
25% от капитала на дружеството, и член на общото събрание на съдружниците, т.е.,
член на органа на управление на „Адлер-МК“ ООД, е приемала и одобрявала за
публикуване изготвените ГФО на дружеството за периода 2015 – 2019 г., имала е право
да взема решения и да одобрява разходи на дружеството, знаела е и/или е била
длъжна да знае, какво е имущественото и финансово състояние на дружеството,
наличието на неплатени от дружеството публични задължения, действията на
управителя, целящи отклоняване на парични средства и намаляване ликвидността на
дружеството с цел избягване на плащане на данъци и осигурителни вноски, декларирани
с подадените за ревизирания период декларации, предоставяла е парични заеми и е
погасявала задължения на дружеството към „Прокредит банк“ АД по запорно
съобщение от ЧСИ, но в същото време не е предприемала никакви действия за
погасяване на декларираните данъчни и осигурителни задължения на „Адлер-МК“
ООД. Органите по приходите са приели, че жалбоподателката е субект на
отговорност по чл.19, ал.1 ДОПК, като член на орган на управление на задълженото
лице по смисъла на чл.14, т.1 и 2 ДОПК, като в резултат на нейното виновно
поведение е налице невъзможност да бъдат събрани задълженията за данъци и осигурителни
вноски за периоди 01.012015 г. – 31.05.2020 г. от „Адлер-МК“ ООД. Затова с
обжалвания ревизионен акт е вменена отговорност по чл.19, ал.1 ДОПК на С.Т. за
неизплатените задължения на дружеството по ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ, ДОО, ЗО, УПФ и
ППФ в общ размер на 860 855,40 лв.
В хода на съдебното
производство по искане на жалбоподателката е допуснато извършване на
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото писмени
доказателства.
След анализ на всички
приложени по делото документи – оборотни
ведомости за 2014 г. – 2020 г. с аналитични салда за вземания и задължения и на
дълготрайните активи, вещото лице е описало всички активи и пасиви в табличен
вид по години, наименование на счетоводна сметка, отчетна стойност, набрано
изхабяване на ДМА и балансова стойност в края на съответната година. По аналогичен
начин са описани краткотрайните и дълготрайни активи, вземанията и задълженията
с лица и размери, дата на придобиване, отчетна стойност в края на съответната
година и балансова стойност. Вещото лице
е направило извод, че по счетоводни данни и счетоводни регистри в периода 2014
– 2020 г. „Адлер-МК“ ООД е разполагало с активи за удовлетворяване на
кредиторите. Т.е., със заключението на вещото лице е оборена констатацията на
органите по приходите, че с действията си жалбоподателката е създала пречка за
събиране на данъчните и осигурителните задължения на дружеството.
При тези факти съдът
намира, че обжалваният ревизионен акт е законосъобразен.
Спорният въпрос по
делото е за наличието на поведение от страна на жалбоподателката, изразяващо се
в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е била длъжна да обяви пред
органа по приходите или публичния изпълнител, като вследствие на това поведение
не могат да бъдат събирани задълженията за данъци на дружеството.
Нормите на чл.19,
чл.20 и чл.21 ДОПК уреждат предпоставките и реда за ангажиране на особен вид
отговорност, предвидена за трети лица – членове на органи на управление или
управители на задължено лице по смисъла на чл.14, т.1 и 2 ДОПК. Чл.19, ал.1 и 2 ДОПК регламентират две самостоятелни хипотези на тази отговорност, които се
различават по своя фактически състав. Реализирането на отговорността по чл.19,
ал.1 ДОПК изисква кумулативното наличие на няколко предпоставки: субект на
отговорността е физическо лице, имащо качеството на член на орган на управление
или управител на задължено по чл.14, т.1 и 2 ДОПК лице; това лице да е укрило
факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да обяви пред органа по
приходите или публичния изпълнител; като резултат от поведението на лицето по
укриването на фактите и обстоятелствата да е налице състояние на невъзможност
да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. При
доказан фактически състав, включващ посочените елементи, физическото лице
отговаря за несъбраното задължение.
Чл.21 ДОПК урежда
процесуалния ред за реализиране на отговорността на третите лица, като
предвижда, че отговорността се установява с ревизионен акт. Производството по
издаване на ревизионен акт следва да бъде подчинено на императивните правила на
ДОПК, включително посочване в заповедта за възлагане на ревизия на ревизиран
период и размер на задълженията, което би осигурило възможност на ревизираното
лице своевременно да организира защитата си. Възможностите на ревизираното лице
да предяви възраженията си срещу ревизионния доклад и да обжалва ревизионния
акт гарантират правото му на защита, но това право е накърнено с факта, че в
заповедите за възлагане на ревизия не е посочен размер на задълженията.
Първият елемент на
фактическия състав на отговорността по чл.19, ал.1 ДОПК е лесно установим
предвид регистрационния режим, установен за органите на управление на
юридическите лица. По качеството на жалбоподателката като субект на отговорност
по чл.19, ал.1 ДОПК не се спори, а то е и категорично установено от събраните
доказателства.
Задължителен елемент
от фактическия състав е наличието на укриване на факти и обстоятелства, които
по закон лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния
изпълнител. Укриването на факти и обстоятелства като проявна форма на
поведението на субекта на отговорността предполага активно, съзнателно
действие. При наличието на законово задължение за лицето като член на орган на
управление или управител да обяви определени факти и обстоятелства пред органа
по приходите или пред публичния изпълнител нормата на чл.19, ал.1 ДОПК изисква
това лице не просто да не изпълни задължението си за обявяване на фактите и
обстоятелствата, но да ги укрие. Неизпълнението, което може да е резултат на
различни причини, включително и небрежност, не е достатъчно. Нормата изисква да
е налице волевото действие на укриването на тези факти. Обхватът на фактите и
обстоятелствата следва да бъде установяван за всеки конкретен случай. Законът
придава правно значение на укриването на фактите и обстоятелствата в хипотезата
на чл.19, ал.1 ДОПК като определящи за събирането на данъчните задължения и
задължителните осигурителни вноски. Обективната невъзможност да бъдат събрани
задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски като последица от действията
по укриването на фактите и обстоятелствата е предвидена в закона като съществен
елемент от фактическия състав. Текстът „не могат да бъдат събрани...“ не може
да бъде тълкуван разширително и свързван със затрудняване или друг начин на
ограничаване на възможностите за принудително събиране на публичните вземания.
Текстът е еднозначен и изисква установяване, че задълженията не могат да бъдат
събрани въпреки предприетите действия от приходната администрация и публичния
изпълнител, т.е., налице е невъзможност да бъдат събрани. Следователно,
независимо дали укритите факти и обстоятелства са относими към процеса на
заявяване и определяне на данъчните задължения или задължителните осигурителни
вноски пред/от органа по приходите или към етапа на принудителното изпълнение,
предприето от публичния изпълнител, във всички случаи тяхното укриване следва
да бъде причината за несъбирането на задълженията. Причинно-следствената
връзка, обусловеността на несъбираемостта на публичните задължения от
укриването на фактите и обстоятелствата е абсолютно необходима предпоставка за
възникване на отговорността по чл.19, ал.1 ДОПК.
При
така очертаната хипотеза на особената отговорност по чл.19, ал.1 ДОПК
процесуалният ред за осъществяването й възлага доказателствената тежест за
установяване на елементите от фактическия състав на органа по приходите. Негово
е задължението е да установи качеството на лицето като субект на отговорността,
наличието на факти и обстоятелства, които субектът на отговорността е бил
длъжен да обяви, тяхното укриване като обективно действие и субективното
съзнателно отношение към този факт, причинната връзка между укриването и
невъзможността да бъдат събрани данъчни задължения и осигурителни вноски,
включително самата невъзможност да бъдат събрани публичните задължения.
Изложеният в ревизионния акт общ извод, че жалбоподателката като член на органа
на управление – общото събрание на съдружниците, знаейки за декларираните от
дружеството задължения за преки и косвени данъци и осигурителни вноски, не ги
погасява и укрива действията на управителя, целящи отклоняване на парични
средства и намаляване ликвидността на дружеството с цел избягване на плащане на
данъци и осигурителни вноски, не е основан на конкретни твърдения и
доказателства.
В ревизионния акт,
макар да са посочени фактите и обстоятелствата, които органът по приходите
приема за правно релевантни, липсва анализ на доказателствата. Констатациите в
ревизионния доклад за формирания извод по отношение на жалбоподателката са, че
тя е била наясно с публичните задължения на „Адлер-МК“ ООД, тъй като в информационния
масив на НАП има данни за подадени заявления от нейно име за ползване на
електронни услуги с КЕП от „Адлер-МК“ ООД, респ., подавала е и осигурителни и
данъчни декларации, а като част от общото събрание на съдружниците е приемала и
одобрявала за публикуване на ГФО на дружеството, одобрявала е разходите на
дружеството (установените заеми, предоставени на „Вип стил“ ООД и „Дженерал
ауто“ ЕООД през 2015 г., изтеглени пари от касата на дружеството от Николай Томбаков през 2017 г.). На база
тези констатации е формиран извод, че жалбоподателката е действала
недобросъвестно, тъй като е знаела, че дружеството има данъчни задължения.
В действителност не
се оспорва от страна на приходната администрация, че всички декларации по ЗДДС,
ГДД по чл.92 ЗКПО и декларации обр.1 и обр.6 са приети надлежно от приходната
администрация и не е констатирано разминаване на данни в тях. Съгласно чл.118,
ал.1 т.1 ДОПК с ревизионния акт се установяват, изменят и/или прихващат
задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски. В случая липсва
издаден ревизионен акт по отношение на „Адлер-МК“ ООД за сочения период, има
извършени ревизии за предходни периоди. На практика ревизионният доклад възпроизвежда
констатациите от мотивите на ревизионен доклад № Р-16001619006118-091-001 от 10.03.2020
г. за периода от 01.12.2013 г. до 31.07.2019 г., обективиращ резултатите от
извършената на Николай Томбаков ревизия по чл.19 ДОПК, и посочва само обобщени данни за съответните
периоди, а анализът и обсъжданията се свеждат до позоваване на мотивите на този
ревизионен доклад. В ревизионното производство не са събрани доказателства за
невярно деклариране на обстоятелства, включително доказателствата, които са
послужили при ревизията на Н. Т. Основани на мотивите, преценките и изводите на
друг орган по приходите, изградени в друго ревизионно производство, тези
констатации са непротивопоставими на жалбоподателката в производството за
реализиране на нейната отговорност по чл.19 ДОПК.
Отговорността по
чл.19 ДОПК за чужди задължения изисква установяване с допустимите от закон
доказателства и доказателствени средства на твърдените от органа по приходите
факти. В проведеното ревизионно производство липсва основната предпоставка –
заявяване на конкретните факти и обстоятелства, които да са укрити от задълженото
лице. Това несъобразяване с нормата на чл.19, ал.1 ДОПК от страна на органа по
приходите опорочава ревизията като цяло и налага извод за нейната
незаконосъобразност. Действията на жалбоподателката по укриване на правно
значими факти са недопустимо презумирани с наличието на влязъл в сила
ревизионен акт, установяващ задължения за друго лице – управителя на дружеството.
При съществено процесуално нарушение органът по приходите основава изводите си
за имущественото състояние на дружеството и за несъбираемост на публичните
задължения на основата на предположения. За доказване състоянието на
несъбираемост на вземанията не са предприети съответни процесуални действия и
не са събрани относими доказателства. От друга страна, в заключението на вещото
лице е установено, че средствата на дружеството са били напълно достатъчни за
удовлетворяване на претенцията на държавата. В този смисъл основателно е
възражението на жалбоподателката, че е налице бездействие на публичния
изпълнител предвид факта, че дружеството разполага с имущество, което може да
бъде обект на изпълнение.
По изложените
съображения за допуснати съществени процесуални нарушения съдът намира за недоказано
укриването на факти и обстоятелства от страна на С.Т. в качеството на член на
орган на управление на "Адлер-МК" ООД, в резултат на което са
останали несъбрани задължения за данъци и осигурителни вноски, установени по
декларации, което изключва ангажирането на отговорността й по чл.19, ал.1 ДОПК.
Предвид всичко
изложено обжалваният ревизионен акт следва да бъде отменен като
незаконосъобразен. При този изход на делото и предвид своевременно направеното
от процесуалния представител на жалбоподателката искане за присъждане на
разноски същото като основателно и доказано в размер на 10 050 лева (10
лв. за държавна такса, 400 лв. за депозит за вещо лице и 9 800 лв. за
адвокатско възнаграждение) следва да бъде уважено и да бъде осъдена НАП да
заплати тази сума на жалбоподателката. Затова и на основание чл.160, ал.1 и
чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на С.Р.Т.,
ЕГН **********,***, ревизионен акт №
Р-16001620005068-091-001 от 24.02.2021 г., издаден от З.Д.В., началник сектор
в ТД Пловдив на НАП, възложил ревизията, и Ф.Г.К., главен инспектор по
приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение
№ 261 от 11.05.2021 г. на директора на дирекция ”Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Пловдив, с който е установена отговорност по
чл.19 ДОПК на С.Р.Т. в качеството на член на органа на управление – общото
събрание на съдружниците на „Адлер-МК“ ООД, ЕИК *********, за задълженията на
дружеството в общ размер на 860 855,40 лева и лихви в общ размер на
321 084,98 лева.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати
на С.Р.Т., ЕГН **********,***, сумата от 10 050 (десет хиляди и петдесет)
лева, разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок
от съобщаването.
Съдия: