Решение по дело №1444/2020 на Районен съд - Перник

Мотиви към решение № 379 от 30.09.2020 г. по анд № 01444/2020 г. по
описа на Районен съд Перник:
Районна прокуратура Перник е внесла за разглеждане досъдебно
производство № 51/2019 г. по описа на ОСлС при Окръжна прокуратура
Перник, с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК на
обвиняемата А. В. И. за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б”, вр. чл. 342, ал.1
от НК, за това, че на 07.09.2019 г. в гр. Перник, кв. Проучване № 34 при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Форд”, модел
„Фиеста” с рег. № ******** е нарушила правилата за движение, предвидени в
чл. 21, ал.1 от Закона за движението по пътищата (нарушила е забраната,
предвидена в посочената разпоредба и е превишила стойността на скоростта
за моторно превозно средство Категория В за населено място-50 км/ч, като се
е движела със скорост около 68 км/ч) и по непредпазливост е причинила на
Д.М.М. средна телесна повреда, изразяваща се в открито многофрагментарно
счупване на костите на лява подбедрица, което травматично увреждане е
довело до трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за период
от време около 7-8 месеца.
Съдът е насрочил и разгледал делото по реда на диференцираната
процедура на глава ХХVІІІ-ма от НПК (чл.376 и следващите от НПК).
Районна прокуратура Перник - редовно призована, не изпраща
представител за насроченото съдебно заседание.
Обвиняемата А. В. И. в хода на съдебното следствие дава подробни
обяснения и изразява съжаление за извършеното.
Защитникът на обвиняемата- адв. Р.К. от ПАК, пледира за
постановяване на решение, с което И. да бъде освободена от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК, като
излага доводи за определяне на размера на същото.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, по реда на чл. 14 и 18 от НПК прие за
установено следното:
От фактическа страна:
Обвиняемата А. В. И. е родена на ***** г. в гр. Перник. Студентка е в
Химико-технологичен институт, гр. София. Не е осъждана и не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел ІV-ти на глава
VІІІ-ма от НК.
А. И. е правоспособен водач на моторно превозно средство, като
притежава свидетелство за управление категории В и М, издадено на
1

19.07.2018 г.
На 07.09.2019 г. св. Д.М.М. управлявал лек автомобил „Пежо 308” с
рег. № 2729 в посока от с. Дивотино към гр. Перник. Около 15:00 часа
паркирал колата на тротоара пред склад за дървени материали. Същият се
намира в гр. Перник, кв. Проучване № 34. М. бил забелязан от своя познат -
св. Д.П.И. който също спрял управлявания от него лек автомобил „Мерцедес
МЛ 320” с рег. № ******** в близост до входа на склада за дървен материал,
като качил десните колела моторното превозно средство(в посока гр. Перник)
на тротоара, а лявото предно и задно колело останали разположени на
пътното платно.
Свидетелите Д. М. и Д.И. застанали на пътното платно, зад
„Мерцедеса” и започнали да разговарят помежду си. Д.И. бил с гръб към
дясната лента в посока от с. Дивотино към гр.Перник, към която бил обърнат
с лице св. Д. М..
По същото време обвиняемата А. И. управлявала лек автомобил
„Форд”, модел „Фиеста” с рег. № ******** по път ІІІ-802, като се
придвижвала от с. Дивотино към в гр. Перник. Пътувала сама. В района на кв.
„Проучване” в гр. Перник, в участъка между разклонението за кв. Църква и
пътен възел при пресичане на транзитната магистрала, където пътното платно
е с ширина 7,80 метра, обвиняемата се движела в дясната лента по посока на
движение, която е с широчина 3,90 метра. След преминаване на участък от
пътя с крива на десен завой А. И., управлявайки автомобила със скорост
около 68 км/ч, възприела, че върху пътното платно има течаща вода, която
преминавала от ляво на дясно. Обвиняемата предприела аварийно спиране, но
поради избраната от нея скорост на движение и ниското сцепление на гумите
на моторното превозно средство с мократа в този периметър асфалтова
настилка, загубила контрол върху управлението на автомобила, в резултат на
което колата се насочила към стоящите на пътното платно, зад паркирания
„Мерцедес МЛ 320” с рег. № ******** Д. М. и Д.И.. Първият възприел
приближаващият се автомобил и избутал в посока към десния тротоар (по
посока на огледа – гр. Перник) Д.И., но последвал приплъзващ удар между
дясната страна на „Форда” и Д.И.. Същевременно Д. М. останал в коридора на
движение на автомобила, при което последвал удар в неговото тяло с
предната част, в областта на десния фар на моторното превозно средство. От
удара тялото на М. било качено на предния капак, чупейки челното стъкло,
след което било отхвърлено напред и паднало на пътното платно.
Автомобилът на обвиняемата продължил диженито си и спрял в
срещуположната пътна лента, където бил установен при огледа.
Пострадалите Д.И. и Д. М. били транспортирани до болнично
заведение, където били констатирани травматични увреждания, причинени
им вследствие на конфликта с управлявания от обвиняемата автомобил.
2

Били уведомени полицейските органи, които пристигнали на мястото
на пътнотранспортното произшествие. А. И. била придружена до болнично
заведение, където й била взета кръвна проба. При извършените изследвания
на биологичната проба не се установило наличие на алкохол и наркотични
вещества.
Вследствие на получения удар при описаното по-горе
пътнотранспортно произшествие на пострадалия Д. М. били причинени
травматични увреждания за които вещото лице по назначената
съдебномедицинска експертиза е дало следното заключение: откритото
многофрагментно счупване на костите на лява подбедрица е довело до трайно
затруднение на движенията на ляв долен крайник за период от време около 7-
8 месеца; контузията в областта на главата и разкъсно-контузната рана в
тилната област на главата са осъществили критериите на медико-биологичния
признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота. По
отношение на констатираното телесно увреждане на св. Д.И. (мекотъканно
увреждане в областта на левия долен крайник) еспертът е дал становище, че
се касае за временно разстройство на здравето, неопасно за живота,което
отзвучава за период от време около 3-4 седмици.
От назначената и изготвена в хода на досъдебното производство
автотехническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и обосновано, се установява, че мястото на удара между
управлявания от обвиняемата автомобил и пострадалия Д. М. е на платното за
движение, на 1,5-2,0 метра в ляво от десния край, считано по посока гр.
Перник, като непосредствено преди пътнотранспортното произшествие лекия
автомобил се е движил със скорост от порядъка на 68 км/ч, при която и
предвид конкретните пътни условия опасната зона за спиране на моторното
превозно средство е 48,30 метра.
По доказателствата:
Не се спори, че пътния инцидент между управлявания от обвиняемата
А. И. лек автомобил „Форд”, модел „Фиеста” с рег. № ******** и
пострадалия Д.М.М. е станал в границите на населеното място гр. Перник,
както и че в пътния участък липсва знак за ограничение на скоростта, поради
което е важало общото ограничение от 50 км/ч.
Доказано е по несъмнен начин, че произшествието е настъпило в
светлата част на денонощието, при дневна видимост и прав участък от пътя.
В кредитирания като писмено доказателство протокол за оглед на
местопроизшествие са установени и описани подробно, ясно и в пълен обем
обективните данни установени непосредствено след пътния инцидент, както и
точното местонахождение на управлявания от обвиняемата автомобил и на
паркирания „Мерцедес” с рег. № ********, които не са били премествани
след инцидента. В посочения протокол са отразени широчината на пътното
3

платно – 7,80 м, както и наличието на поставени бордюри и оформени
тротоари. В протоколът са отразени измереното разстоянието от приетия за
ориентир метален кол от масивен навес, разположен пред входа на пункта за
дървен материал до установената течаща вода в посока кв. Цалева круша -53
м, както и че образувания поток върху платното за движение е достигал 2
метра от десния бордюр. Отразено е, че на разстояние около 65 м преди
посочения ориентир има лек завой на дясно, след който следва прав участък
от гладък асфалт. Костатирано е, че на разстояние 3,5 м и 3,95 м от металния
кол започват две успоредни спирачни следи, които са със съответна дължина
от 8,20 м и 8,30 м, като първата е на 2,58 м, а втората на 3,92 м от десния
бордюр.
По несъмнен начин съдът прие за доказано, че скоростта с която се е
движел управлявания от обвиняемата автомобил при пътния инцидент е била
около 68 км/ч. Последната е установена експертно в хода на досъдебното
производство и не поражда съмнение за правилността й. Вещото лице
категорично е обосновало извода, че наличието на течаща вода през платното
за движение е извън опасната зона за спиране на автомобила, т.е. наличието
на водно препятствие в дясната зона на платното за движение на „Форда” не е
от значение за настъпилото произшествие. Водачът е разполагал с
възможност да спре преди мястото на удара, като експертът посочва като
причина за конфликта, че А. И. не е реагирала своевременно със спиране на
колата. Автотехническата експертиза допринася в голяма степен за
изясняване на причините за възникването на пътнотранспортното
произшествие и механизма на неговото развитие. Заключението е депозирано
от компетентно вещо лице, като няма каквото и да е основание неговата
добросъвестност и професионални знания да се поставят под съмнение.
Изводите на експерта кореспондират с описаните в протокола за оглед на
местопроизшествието обективни данни за пътната обстановка, дължината на
спирачните следи и изминатия път от автомобила на обвиняемата, оставени
по платното за движение, които са релевирани към местонахождението на
лекия автомобил „Мерцедес” (което не е било променяно от момента на
неговото паркиране от св. Д.И. до установяването му от разследващия орган)
и водното препятствие, получено от течащата по пътното платно вода, поради
което и съдът прие за безспорно доказано, че А. И. е управлявала автомобила
си с превишена скорост,в нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Съдът дава вяра на обясненията на обвиняемата в частта в която
еднопосочно, последователно и безпротиворечиво е заявила, че
непосредствено преди конфликта с пострадалия, е възприела спрелия
„Мерцедес” и стоящите зад него двама мъже, които са се намирали на
пътното платно, в нейната лента за движение. Същите кореспондират с
показанията на св. Д.И., който категорично свидетелства, че заедно с Д. М. са
стояли на пътното платно, зад паркирания „Мерцедес”, т.е. двамата са
разговаряли в дясната част на лентата за движение на управлявания от
4

обвиняемата автомобил. Не е логично този свидетел, който също се явява
увредено лице и евентуално може да претендира да получи обезщетение във
връзка с пътния инцидент, да не установява обективно факти, касателно
мястото където е бил заедно с Д. М. при възникналия пътен инцидент, поради
което и не може на същия да се вмени, че с показанията си цели редуциране
на отговорността на обвиняемата. Още повече, че показанията на Д.И. и
обясненията на обвиняемата се подкрепят от посочените по-горе обективни
данни, отразени в протокола за оглед на местопроизшествието, ведно с
изготвената скица и фотоалбум към него, както и с коментирана
автотехническа експертиза.
Съдът не дава вяра на показанията на св. Д. М. в частта, в която
свидетелства, че към момента на удара се е намирал на тротоара, тъй като
същите от една страна се опровергават от анализирания по-горе
доказателствен материал, а от друга - лицето се явява заинтересовано от
изхода на делото, тъй като има качеството на пострадал по смисъла на чл. 74
от НПК, поради което и неговата позиция има защитен характер и цели
избягване на вменените му задължения като пешеходец съгласно Закона за
движението по пътищата и Правилника за неговото прилагане.
Същевременно, не са налице доказателства, сочещи че непосредствено
след произшествието обвиняемата е предприела действия за оказване помощ,
тъй като не се спори по делото, че тя практически не се е ангажирала със
здравословното състояние на пострадалия. Самата тя не е била с адекватна
реакция, предвид емоционалното й състояние след пътнотранспортното
произшествие, за което свидетелстват К. И. Г. и Н.А.Л.. Ето защо и не следва
да се приеме, че в случая са налице досказателства за приложение на
привилегирования състав на чл.343а, ал.1 б. „а” от НК за предявеното на
обвиняемата престъпление.
Причини за извършване на деянието са ниското правно съзнание на
обвиняемата и пренебрежителното й отношение към установените правила за
движение по пътищата.
От правна страна:
При така приетата за установена фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира, че обвиняемата А. В. И. е осъществила от обективна и
субективна страна фактическия състав на чл. 343, ал.1, б. „б”, вр. чл. 342, ал.1
от НК, за това, че на 07.09.2019 г. в гр. Перник, кв. Проучване № 34 при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Форд”, модел
„Фиеста” с рег. № ******** е нарушила правилата за движение, предвидени в
чл. 21, ал.1 от Закона за движението по пътищата (нарушила е забраната,
предвидена в посочената разпоредба и е превишила стойността на скоростта
за моторно превозно средство Категория В за населено място-50 км/ч, като се
е движела със скорост около 68 км/ч) и по непредпазливост е причинила на
5

Д.М.М. средна телесна повреда, изразяваща се в открито многофрагментарно
счупване на костите на лява подбедрица, което травматично увреждане е
довело до трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за период
от време около 7-8 месеца.
От обективна страна деянието е извършено чрез действие - управление
на моторно превозно средство от страна на обвиняемата - на лек автомобил
„Форд Фиеста” с рег. № ********, при което виновно е нарушила
императивна разпоредба, установена в специалния Закон за движението по
пътищата. И. е нарушила разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата, тъй като при движение в населеното място гр.
Перник е превишала общо установената стойност за скорост за моторно
превозно средство Категория В, която е релевантна за населено място-50
км/ч, като се е движела със скорост около 68 км/ч. В случая за А. И. е била
налице техническа възможност да възприеме пострадалия, който се е намирал
на пътя, извън пътно превозно средство, не е извършвал работа, поради което
се явява участник в движението, и своевременно да реагира със спиране на
автомобила, което тя не е сторила. Нарушавайки виновно разрешената за
населеното място скорост обвиняемата се е поставили в обективна
невъзможност да спре и да не настъпи конфликт със стоящия на пътното
платно пешеходец.
Безспорно в резултат на нарушението на чл. 21, ал.1 от ЗДвП
обвиняемата е причинила пътнотранспортното произшествие в резултат на
което пострадалият Д. М. е претърпял посочените по-горе травматични
увреждания. Извън всяко съмнение е, че открито многофрагментарно
счупване на костите на лява подбедрица е с характер на средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК, тъй като е довело до трайно
затруднение на движенията на ляв долен крайник за период от време около 7-
8 месеца, т.е. същият надхвърля установения в теорията и съдебната практика
критерий за трайност – тридесет дни. Тази причинена по непредпазливост
травма се явява пряка и непосредствена последица от извършеното от
обвиняемата нарушение на посоченото по-горе правило за движение, при
спазването на което пътнотранспортното произшествие не би настъпило.
Съдът намира, че в конкретния случай деянието е осъществено при
условията на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия Д. М., макар и същото да не е в значителна степен. Същият към
момента на удара се е намирал на платното за движение, в неговата крайна
дясна част, по посока на движението на управлявания от обвиняемата
автомобил, поради което и е придобил качеството пешеходец по смисъла на
чл. 107 от ЗДвП. Като такъв той е участник в движението, поради което и
очевидно не е реагирал своевременно на възникналата опасност на пътя,
каквато представлява движещият се в същата лента автомобил.
6

От субективна страна деянието е извършено от обвиняемата А. И. при
форма на вина несъзнавана непредпазливост, по смисъла на чл. 11 ал.3 от НК,
тъй като от поведението й, предхождащо и съпътстващо инкриминираното
деяние при очертаната по-горе в настоящите мотиви пътна обстановка, се
установява, че тя не е предвиждала настъпването на общественоопасните
последици, но като водач на МПС е била длъжна и е могла да ги предвиди и
избегне.
Причини за извършване на деянието са заниженото правно съзнание на
обвиняемата и пренебрежителното й отношение към установените правила за
движение по пътищата.
По вида и размера на наказанието:
Предвид гореизложените правни изводи, съдът призна А. В. И. за
виновна в това, че е извършила престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б”, вр. чл.
342, ал.1 от НК, като намери, че са налице едновременно условията на чл.78а,
ал.1 от НК, тъй като за това престъпление, което е непредпазливо се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години или наказание
пробация, обвиняемата е пълнолетна, като не е осъждана за престъпление от
общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на
раздел ІV-ти на глава VІІІ-ма от НК, както и не са причинени съставомерни
имуществени вреди, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НПК
постанови освобождаване на дееца от наказателна отговорност за посоченото
престъпление, като на същото основание й налага административно наказание
глоба в размер на 1000 лв (хиляда лева). При индивидуализацията на
наказанието съдът съобрази обстоятелствата по чл.27, ал.2 от Закона за
административните нарушения и наказания, с оглед задължителното за
съдилищата указание, съдържащо се в т.6 от Постановление № 7 от 4.11. 1985
г. по н. д. № 4/85 г., Пленум на ВС, съгласно което след освобождаването от
наказателна отговорност, когато съдът налага административно наказание по
чл.78а от НК, се прилагат разпоредбите на ЗАНН, включително и чл.27 от
ЗАНН, като взема предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както
и имотното състояние на нарушителя.
Тежестта на процесното инкриминирано деяние, съдът не намира за
завишена, предвид конкретните обстоятелства при които обвиняемата е
допуснала визираното по-горе нарушение на правилата за движението по
пътищата. Като смекчаващи отговорността обстоятелства настоящият състав
отчете добрите характеристични данни за А. И., която е студентка, липсата на
каквито и да било противоправни прояви до момента, младата й възраст,
оказаното съдействие в хода на съдебното следствие, изразеното от нея
искрено съжаление за извършеното. Същевременно не се констатираха
отегчаващи отговорността обстоятелства. При определяне на размера на
7

административното наказание съдът съобрази също и имотното състояние на
обвиняемата, която не реализира доходи от трудова дейност, като
същевременно нейните разходи, свързани с обучението й се поемат от
родителите й.
С оглед на изложените факти, релевантни при индивидуализацията на
наказанието и извършената оценка на същите, съдът достигна до извода, че на
обвиняемата следва да бъде наложено административно наказание глоба в
минималния, предвиден в разпоредбата на чл.78а от НК размер от 1000
(хиляда) лева, като същият би оказал необходимото възпитателно и
предупредително въздействие върху дееца и способствал за най-пълното
постигане на целите на наказанието по чл.36 от НК.
Не е спорно, че в разпоредбата на чл.78а, ал.4 от НК законодателят е
визирал, че в правомощията на решаващият съд, който налага глобата по ал. 1
е и да наложи административно наказание лишаване от право да се
упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако
лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.
Настоящият състав намира, че по отношение на обвиняемата следва да бъде
наложено кумулативно предвиденото в чл.343г от НК наказание, а именно
лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК, като при индивидуализацията на
това наказание, съдът счита, че същото следва да е за срок от седем месеца.
Именно един такъв срок се явява справедлив и съответен на обществената
опасност на обвиняемата като водач на МПС и най – пълно би постигнало
целите на наказанието по чл.36 от НК, както по отношение на личната, така и
по отношение на генералната превантивна функция на наказанието, тъй като
се касае за водач на моторно превозно средство, който е с изключително
кратък срок като такъв – от 2018 г.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК
настоящият състав осъди А. В. И. да заплати по сметка на Окръжна
прокуратура Перник сумата от 879,60 лв (осемстотин седемдесет и девет лева
и шестдесет ст.), представляваща направени разноски за изготвените в хода
на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на Д. М.,
съдебна химикотоксикологична и автотехническа експертизи. Същата се
доказва от приложените съответно на л.135, л. 111 и л.185 в т.І-ви на
досъдебното производство постановления на разследващия орган, с които са
определени съответните възнаграждения на вещите лица, изготвили
експертизите.
Мотивиран от изложеното и в същия смисъл съдът постанови
диспозитива на решението си.

8

Председател:

9

Номер на акта:	379
Дата:	30 септември 2020 г. (в сила от 16 октомври 2020 г.)
Съдия:	Петя Йорданова Котева

Дело:	20201720201444
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	1 септември 2020 г.

Решение по дело №1444/2020 на Районен съд - Перник

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите