Решение по дело №158/2024 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл.208-чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „***“ ЕООД, [ЕИК], [населено място] чрез адв. Л. Д. – М., САК срещу Решение № 20/17.01.2024г., постановено по АНД № 1194/2023 г. по описа на Районен съд – Перник. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 14-2300020 от 07.06.2023г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Перник, с което на „***“ ЕООД в качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер] (хиляда и петстотин лева) на основание чл. 416, ал.5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от същия кодекс.

По съображения за допуснати от районния съд съществени процесуални нарушения и нарушение на закона – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, се иска въззивното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови ново от касационната инстанция по същество на правния спор, с което да се отмени изцяло оспореното наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "Инспекция по труда" – Перник, редовно призован, за представител изпраща юрисконсулт М.. Моли съда да остави в сила решението на районния съд, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Перник предлага на касационния съд да остави в сила решението на Районен съд – Перник като правилно и законосъобразно.

А. съд- Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведени касационни основания, прилагайки нормата на чл.218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

Решението е неправилно.

С АУАН № 14-2300020 от 02.05.2023г., подписан от актосъставителя, нарушителя и свидетели било установено, че при извършената на 22.04.2023г. проверка на място в обект на контрол: магазин „***", находящ се в [населено място], [улица], „***" ЕООД, в качеството си на работодател по смисъла на §1,т.1 от ДР на КТ, не е уредил отношенията при предоставяне на работна сила като трудови правоотношения, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето В. В. А., който изпълнявал функциите на касиер. Актосъставителят приел, че с това е била нарушена разпоредбата на чл. 62,ал.1 от КТ, във вр. с чл.1,ал.2 от КТ.

Въз основа на съставения АУАН и събраните в хода на производството пред административнонаказващия орган доказателства, последният в лицето на Директора на Дирекция „ Инспекция по труда“- Перник е издал наказателно постановление № 14-2300020 от 07.06.2023г., с което на „***“ ЕООД в качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер] (хиляда и петстотин лева) на основание чл. 416, ал.5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от същия кодекс, състоящо се от обективна страна в това, че в качеството на работодател не е уредил отношенията при предоставянето на работна сила като трудови правоотношения, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето В. В. А.. Отбелязано е в НП, че до приключване на проверката, от страна на работодателя не е представен сключен писмен трудов договор с В. А..

За да потвърди обжалваното НП, районният съд е приел от фактическа страна, че „***" ЕООД, в качеството му на работодател, по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби от Кодекса на труда, на 22.04.2023 г., е допуснал до работа В. В. А., на длъжност „касиер", в горепосочения обект, преди да му предостави екземпляр от заверено от ТД на НАП копие от уведомлението за регистрация на трудовия договор по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда. Приел,че в хода на проверката от жалбоподателя бил представен Трудов договор, сключен с работника на 21.04.2023г., който е подписан от управителя на жалбоподателя от една страна и от работника В. А. от друга. От правна страна приел, че жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ, която норма постановява, че работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1. Счел, че предвид изложеното може да се направи единствения правилен извод, че с деянието си дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ, тъй като е допуснало до работа лицето В. В. А. преди да му връчи копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП, с което е извършено нарушение на трудовото законодателство и осъществяване на вменения на работодателя административнонаказателен състав.

Видно от изложеното, съдът се е произнесъл за наличие на извършено нарушение на трудовото законодателство, което не е предявено с АУАН и санкционирано с НП. Съдът не е посочил въз основа на какви доказателства е установил изложената в решението фактическа обстановка. В случая липсват мотиви относно извършената преценка на събраните по делото доказателства и посочване на кои факти и обстоятелства съдът е приел за установени и въз основа на кои доказателствени материали. Изводът за безспорна установеност на фактическата обстановка не може да бъде споделен, тъй като е взет при неправилна оценка на доказателствата по делото, има противоречие между съдържащите се в преписката материали и описанието на фактическа обстановка, обективирано в подложеното на касационен контрол съдебно решение. Формалното излагане на мотиви, които не се основават на преценка на събрания доказателствен материал и на обсъждане на релевантните за наличието на съставомерни деяния факти и обстоятелства по повдигнатото административно обвинение, следва да бъде приравнено на липса на изискуемите се от закона мотиви към съдебния акт. Съдът е дължал произнасяне по съществото на спора, каквото в случая липсва. Изложеното води на извод за постановяване на решението при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и е основание за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, тъй като предвид въведената забрана за нови фактически установявания в касационната инстанция, не е налице законова възможност за произнасяне по съществото на спора.

При новото разглеждане районният съд следва да установи пълно и ясно действителната фактическа обстановка и изложи конкретни и ясни мотиви относно това има ли извършено нарушение от страна на касатора на посочените в НП правни норми, извършено ли е то виновно и от кои доказателства се подкрепя, санкцията правилно ли е определена и съответна ли е на извършеното нарушение

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на А. съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 20/17.01.2024г., постановено по АНД № 1194/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Перник.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.