Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,13.05.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести април две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
75/2021година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е
образувано от „Е.П.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***
против М.С.О., ЕГН ********** с постоянен и настоящ **** иск с правно основание
чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца
сумите, както следва: 1329,91лева,
представляваща цена на консумирана и неплатена електрическа енергия за
остойностяване, на която са издадени фактури в периода 21.04.2020г. до
20.10.2020г. за аб.
№ ********** и кл. № **********, за обект
находящ се в ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда- 06.01.2021г. до окончателното
погасяване на задължението и сумата от 53,51лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от падежа на
всяка фактура до 27.11.2020г.
Ищецът основава исковите си
претенции на следните фактически твърдения: Ответникът има качество на потребител на доставяна от ищеца ел. енергия в
обект находящ се в ****. Като титуляр на партидата с кл.
********** и аб. № ********** се води наследодателят
му С.Х.. Отношенията между страните се регламентират от ОУ на ДПЕЕ на „Енерго- Про Продажби” АД, приети
на основание чл. 98а от ЗЕ и одобрени от регулаторния орган КЕВР. Твърди, че
ответната страна не е изпълнила договорните си задължения по чл.17, т.2 от ОУ
за заплащане на потребената ел. енергия в периода м.03- м.09.2020г., за която
са издадени фактури в периода 21.04.2020г. до 20.10.2020г. на обща стойност
1329,91лв. Съгласно чл. 38 ОУДПЕЕ при неизпълнение на задължението в срок,
потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
ден на просрочие. Искането е за уважаване на исковата
претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника. С него
исковете се признават. Посочва, че предвид епидемиологичната обстановка в
страната е бил в невъзможност да плати задължението, поради което и е поискал
неговото разсрочване от ищеца. Искането му не е било прието, тъй като титуляр
на партидата се е водел все още покойният му баща. Изразява желание и готовност
съобразно възможностите си да погаси задължението.
В с.з. исковата молба се поддържа. Иска се постановяване
на решение при признание на иска. Претендират се присъждане на разноски.
Ответникът редовно призован, явява се негов процесуален
представител. Поддържа депозирания отговор и направеното признание на исковата
претенция.
При така заявеното признание на иска в отговора на исковата молба,
депозиран от упълномощен представител на ответника, разполагащ с представителна
власт по разпореждане с предмета на делото, съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 237, ал.1 ГПК за постановяване на решение при признание
на иска, като същевременно не са налице пречките за това, защото признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави и е от категорията такива,
с които страната може да се разпорежда. Изявлението за
признание на иска, означава съдът да преустанови извършването на по- нататъшни
действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените
твърдения, и да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска
и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът
следва да бъде уважен, така както е предявен.
По разноските
Съобразно изхода на
спора, разноски се дължат в полза на ищеца по общото правило на чл. 78, ал.1 ГПК. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се търсят разноски в
размер на платена дължима държавна такса от 100лева, 5лева за съд.удостоверение
и юк. възнаграждение. На основание чл. 78, ал.8 ГПК
/ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съобразявайки липсата на правна и фактическа сложност на спора, съдът
определя юк. възнаграждение в полза на ищеца в размер
на 100лева. Или общо размерът на разноските става 205лв.
Водим от изложеното съдът :
Р Е Ш И
ОСЪЖДА М.С.О., ЕГН ********** с постоянен и настоящ ****
ДА ЗАПЛАТИ на „Е.П.” АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** сумите, както следва: 1329,91лева, представляваща цена на
консумирана и неплатена електрическа енергия за остойностяване, на която са
издадени фактури в периода 21.04.2020г. до 20.10.2020г. за аб. № ********** и кл.
№ **********, за обект находящ се в ****, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-
06.01.2021г. до окончателното погасяване на задължението и сумата от 53,51лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата, считано от падежа на всяка фактура до 27.11.2020г.,
на основание чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.С.О., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на „Е.П.” АД, ЕИК ********* сумата от 205лева, представляваща сторените в настоящото производство
съдебно- деловодни разноски за платена държавна такса, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в
двуседмичен срок от връчването му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: