№ 222
гр. Харманли, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Т.Г.Ч.
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Гражданско дело №
20225630100003 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба подадена от ТП ДГС
Маджарово, с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. Маджарово
ул.*** против Д. Г. А., ЕГН********** гр.Мажарово, ул.**** с правно
сонованание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.203, ал.2 КТ, вр. чл.45 от ЗЗД.
В исковата молба са сечи, че ответникът по искова молба работил по
трудов договор на длъжност „шофьор” в ТП ДГС Маджарово като трудовото
му правоотношение било прекратено със Заповед №РД-10-89/15.07.2021г.,
поради съкращаване на длъжността.
По време на действието на трудовият договор на ответника бил
предоставен за управление и стопанисване, с оглед на длъжността, която
заемал служебен автомобил марка „УАЗ” с регистрационен №****.
Установено било в края на месец юни 2021 г, че служебният автомобил е
повреден, за което ответника е уведомил само устно предишният Директор на
ТП ДГС Маджарово, и за което след образуване на нарочно производство по
реда на КТ, със Заповед №РД-10-88/14.07.2021г на ответника било наложено
наказание по КТ „Предупреждение за уволнение». Установено по безспорен
начин било нарушение на трудовата дисциплина - увреждане на имущество
на работодателя изразяващо се в причиняване на повреди на служебен
автомобил УАЗ с рег.№****, измежду които и повреда на диференциал. Още
преди налагане на наказанието, инж. Й.Д. е определила поименно комисия,
която да извърши оглед и проверка на състоянието на автомобила, който бе
оставен от ответника в с.Силен, общ.Стамболово, и следваше да бъде
репатриран до гр.Харманли и отремонтиран в сервиза на фирма „Бамзи"ООД
1
гр.Харманли. Видно от констативният протокол съставен на 06.07.2021г.,
удостоверяващ извършеният първоначален оглед на автомобила е, че същият
е със строшени рога на предната броня, строшен габарит за мъгла, строшен
диференциал /счупени зъби на зъбните колела/, липсва кората на предната
лява врата, както и липсват дръжките за отваряне на вратата и прозореца. При
проба на спирачната система на автомобила е установено, че същата е
повредена, гумите на автомобила са увредени и износени.
В инициираното производство за налагане на наказание по КТ било
установено по безспорен начин и че на автомобила гореописаните повреди
били причинени в периода 09.02.2021г-25.03.2021г и същият не е бил
отремонтиран в продължение на близо три месеца, а самоволно оставен в
с.Силен от ответника. След репатриране на автомобила в гр. Харманли,
същият бил отремонтиран в сервиза на „Бамзи„ООД и бил предаден на ищеца
с протокол на 10.08.2021 г. В посоченият протокол били описани
подменените части и консумативи, ремонта на диференциала и цената за
репатриране на автомобила, като била издадена фактура №11544/10.08.2021 г
за стойността на частите, услугата и репатрирането на автомобила на обща
стойност 1165.80 лева, която заплатихме. Отделно от това във връзка с
отремонтирането на автомобила били поръчани, и били доставени и
заплатени отищеца по издадената ни фактура №1588/ 28.06.2021 г на „Вивет”
ЕООД авточасти, необходими за ремонта на същият автомобил на стойност
560 лева .представляваща цената на лагер касета - 2бр и комплект корона и
касета -1бр. Посочените части също бяха подменени след получаването им в
сервиза на „Бамзи „ООД.
От предоставянето на автомобила на ответника през 2019г. и до
причиняването на повредите, същият бил управляван и стопанисван
предимно от ответника. Съгласно длъжностната му характеристика за
длъжността „шофьор”, същият отговаря за автомобилите собственост на ТП
ДГС Маджарово и следял за тяхното техническо състояние. С действията си
ответникът е причинил имуществени вреди на поделението при и по повод
изпълнение на трудовите си задължения,за което следвало да бъде
реализилана пълната му имуществена отговорност съгласно чл.211 КТ.
Съгласно чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Ищецът счита, че ответника виновно е причинил
имуществена вреда общо в размер на 1725.80 лева.
Тъй като всеки е длъжен да поправи вредите, които е причинил
виновно другиму ищецът подал Заявление по чл.410 от ГПК пред Районен
съд Харманли, за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
дължимата сума представляваща равностойността на причинената на
поделението имуществена вреда и присъждане на сторените от нас разноски в
производството. По подаденото заявление било образувано ч.гр.д№928/2021г.
по описа на Районен съд Хармани.
На 06.12.2021 г. ищецът получил съобщение от Районен съд
2
Харманли, че по ЧГРД№928/21г. Районен съд Харманли за предявяване на
установителен иск в едноседмичен срок от съобщението относно вземането
си предмет на заявлението, като се довнесе държавна такса.
Ето защо и с оглед на изложеното и във връзка с връченото ни
съобщение от PC Харманли, и в указаният от съда срок, предявяваме
настоящият иск пред съда. Моли след доказване на основателността на
претенциите си съдът да постанови решение, с което признае за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищеца общо сумата в размер на
1725.80лева - имуществени вреди, представляваща сбор от заплатена от
ищеца цена на частите, услугата и репатрирането на автомобил УАЗ с рег.
№**** на стойност 1165.80лева по фактура №11544/10.08.2021г. и сумата в
размер на 560.00 лева по фактура №1588/28.06.2021 г., заплатена цената на
лагер касета -2бр и комплект корона и касета -1бр. във връзка с ремонта на
автомобил УАЗ с рег.№****, /причинени имуществени вреди на поделението
/ ведно със законната лихва върху главницата от 1725.80 лева, считано от
датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК и до окончателното и
изплащане. Прави искане за присъждане на розноските по заповедтното
производство в размер на 34.52 лева заплатена д. такса, както и дасе осъди
ответника за разноските в настоящото производство.
В едномесечния срок по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор. В него ответникът оспорва предявения иск по основателност,
като не оспорва размера на иска. Сочи, че изложените факти в исковата молба
не отговарят на действителните обстоятелства, като всички дейности,което е
извършил са били съгласно длъжностните му задължения и за посочените
повредени части е изготвял доклади и обяснения, с които е посочил, че
частите са счупени в резултата на употребата им по време на работа.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
По делото безспорно е установено и няма спор, че по силата на
сключен между страните трудов договор №14 от 10.11.2014г. ответникът е
бил назначен на длъжността "Шофьор», като съгласно Заповед № РД-89 от
15.07.2021 г. на директор Й.Д. трудовото му правоотношение е прекратено,
считано от 15.07.2021г.
Не се спори между страните, че Фактура №1588/28.06.2021 г., ведно
с платежен документ от 06.07.2021 г. и заверен препис на Фактура
№11544/10.08.2021г., ведно с платежен документ от 30.08.2021 г. обективират
ремонт на автомобил УАЗ **** в сервиза на „Бамзи „ООД, който
преимуществено е ползван от ответника.
От Констативен протокол от 06.07.2021г. се установява, че от
комисия назначена по устна заповед на Директора на ТП „ДГС Маджарово“ е
извършен оглед на репатриращият се аварирал автомобил УАЗ ****,като е
установено следното: километропоказател – 39339; строшени рога на
предната броня; строшен габарит за мъгла; строшен диференциал /счупени
3
зъби на зъбните колела/; липсва кората на предната лява врата, както и
липсват дръжките за отваряне на вратата и прозореца; гумите силно увредени
и износени, оригинални за смяна; при натискане на спирачките автомобила
не спира- повреда в спирачната система, гумите на автомобила са увредени и
износени.
От Длъжностна характеристика на длъжност шофьор в ТП „ДГС
Маджарово“ от 10.11.2014 г. подписана от ответника се сочи, че същият е
задължен да следи за техническото състояние, комплектността и външен вид
на превозните средства и съответствието им с нормативните изисквания;
проверява техническото състояние на автомобилите след работа, определя
необходимостта от ремонт; носи отговорност за вреди и автопроизшествия
поради некачествен ремонт;отговаря за техническото състояние и правилната
експлоатация на автомобилите и другите транспортни средства.
От заповед №РД-10-88/14.07.2021г на Директора на ТП „ДГС
Маджарово“ се установява, че на ответника е наложено наказание по КТ
„Предупреждение за уволнение „.Бе установено по безспорен начин
нарушение на трудовата дисциплина - увреждане на имущество на
работодателя изразяващо се в причиняване на повреди на служебен
автомобил УАЗ с рег.№****, измежду които и повреда на диференциал.
Справка за движението на автомобил УАЗ **** за периода от
31.10.2019 г до 25.03.2021 г. се установява, че за периода от 31.10.2019г. до
25.03.2021г. същият е управляван освен от ответника и от Е.Е. и Х.Е..
Спорните по делото въпроси са дължи ли ответникът на ищцовото
дружество сумата за възстановяване на причинените имуществени вреди на
управлявания преимуществено от него на автомобил УАЗ **** и може ли
претенцията да бъде реализирана по реда на чл. 211 вр. чл. 203, ал. 2 от
КТ вр. чл. 45 ЗЗД.
Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК ищцовото дружество е поискало издаване на заповед за процесното
вземане. На 16.09.2021 г. е била издадена заповед по чл. 410 от ГПК, срещу
която ответникът е възразил в законоустановения срок.
В конкретният случай, съдът е сезиран с искова молба от
работодател против работник, с която се иска да се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца общо сумата в размер на
1725.80лева - имуществени вреди, представляваща сбор от заплатена от
ищеца цена на частите, услугата и репатрирането на автомобил УАЗ с рег.
№**** на стойност 1165.80лева по фактура №11544/10.08.2021г. и сумата в
размер на 560.00 лева по фактура №1588/28.06.2021 г., заплатена цената на
лагер касета -2бр и комплект корона и касета -1бр. във връзка с ремонта на
автомобил УАЗ с рег.№****, /причинени имуществени вреди на поделението
/ ведно със законната лихва върху главницата от 1725.80 лева, считано от
датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК и до окончателното и
изплащане.
4
В исковата молба са изложени ясни фактически твърдения за това, че
страните по настоящото дело са били в трудови правоотношения, както и че
ответника като служител на ищеца виновно е причинил на работодателя си
имуществени вреди, при и по повод изпълнение на трудовите му задължения.
Твърдението за нанасяне на имуществени вреди и търсенето на пълна
обезвреда за тях сочи на извод, че се търси реализация на пълна имуществена
отговорност на основание чл. 211 вр. чл. 203, ал. 2 от КТ вр. чл. 45 ЗЗД.
При така установените по делото факти и обстоятелства съдът
достига до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1,вр. чл.211, вр. чл.
203, ал. 2 от КТ, вр. чл. 45 ЗЗД.
За да бъде уважен иск за присъждане на обезвреда и за да се
ангажира пълната имуществена отговорност на работника/ служителя, е
необходимо да са налице елементите на фактическия състав на деликта, а
именно: наличие на деяние, чийто автор е ответника, деянието да е
противоправно, да е причинена вреда и да е налице причинна връзка между
деянието и вредата. Следва на са налице и елементите от фактическия състав
на чл. 203, ал. 2 КТ, като деянието следва да е осъществено при или по повод
на възложената работа и съответно деецът да е действал виновно и при
условията на умисъл.
Съгласно чл. 203, ал. 1 КТ, когато вредата е причинена на
работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите
задължения отговорността на работника или служителя може да бъде само
ограничена и да се реализира по реда предвиден в раздел втори, глава десета
от КТ, а не по общия ред.
Основно правило е, че ограничената имуществена отговорност има
договорен характер, тъй като възниква при неизпълнение на задължение по
конкретно трудово правоотношение, а пълната имуществена отговорност има
деликтен характер, тъй като има своето основание в неизпълнение на общото
задължение да не се вреди другиму. Според разрешенията на т. 2 от ТР № 3
от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК хипотезите на пълна
имуществена отговорност по чл. 203, ал. 2 КТ касаят деликт, отговорността за
който се реализира по реда на чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД, както е прието и в
практиката на ВКС (Решение № 9 от 31.01.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1504/2017 г., IV г. о.; Решение № 65 от 9.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №
865/2012 г., III г. о.). Това разграничение на характера на двата вида
имуществена отговорност на служителя е традиционно застъпвано и в
трудовоправната теория (Мръчков, В. Трудово право. С.: Сиби, 2010, 523-524,
527; Средкова, Кр. Трудово право. Лекции. Специална част. Дял I
Индивидуално трудово право. С.: Университетско издателство "Св. Климент
Охридски", 2011, 373).
По делото безспорно е установено, че по силата на сключен между
страните трудов договор №14 от 10.11.2014г. ответникът е бил назначен на
5
длъжността "Шофьор», като същият е управлявал преимуществено автомобил
УАЗ **** за периода от 31.10.2019 г до 25.03.2021 г. От Справка за
движението на автомобил УАЗ **** за периода от 31.10.2019 г до 25.03.2021
г. се установява, че за периода от 31.10.2019г. до 25.03.2021г. същият е
управляван освен от ответника и от Е.Е. и Х.Е.. От протокол от 06.07.2021г.
се установява, че от комисия назначена по устна заповед на Директора на ТП
„ДГС Маджарово“ е извършен оглед на репатриращият се аварирал
автомобил УАЗ ****,като е установено следното: километропоказател –
39339; строшени рога на предната броня; строшен габарит за мъгла; строшен
диференциал /счупени зъби на зъбните колела/; липсва кората на предната
лява врата, както и липсват дръжките за отваряне на вратата и прозореца;
гумите силно увредени и износени, оригинални за смяна; при натискане на
спирачките автомобила не спира- повреда в спирачната система, гумите на
автомобила са увредени и износени. За нарушения на трудовата дисциплина
и задълженията посочени в длъжностна характеристика на длъжност шофьор
в ТП „ДГС Маджарово“ от 10.11.2014 г. подписана от ответника на същият е
наложено със Заповед №РД-10-88/14.07.2021г на Директора на ТП „ДГС
Маджарово“ дисциплинарно наказание по КТ „Предупреждение за
уволнение” за нарушение по чл.187, ал.1, т.3 и т.9 от КП,която заповед не е
обжалвана от ответника. В мотивите на заповедта се сочи, че работникът
следва да следи за техническото състояние; да проверява техническото
състояние на автомобилите след работа, определя необходимостта от ремонт;
да регистрира повредите при автопроизшествия и изяснява причините за тях;
да извършва контрол на качеството на техническото обслужване,да предава и
приема МПС за обслужване и ремонт и контролира спазването на
технологичните режими,като за повредата няма подадени писмени доклади и
одобрени за средства за ремонт.
Съгласно чл.203, ал.3 от КТ имуществената отговорност на работника
или служителя се прилага независимо от дисциплинарната,
административнонаказателната и наказателната отговорност за същото
деяние, като няма пречка да се търси имушествена отговорност от работника,
на който е наложено дисциплинарно наказание, но следва да са налице по-
горе посочените предпаставки. При така установеното по делото, а и от
събраните гласни доказателствени средства, чрез разпита на свид. Й.Д.
процесният автомобил бил предаден на ответника, но за предаването му не е
съставена писмена заповед. За другите лица, които фигурират в пътните
листове, също не били съставени заповеди за предаване на автомобил УАЗ
****. При ревизия на автомобилния парк се наложило да се направи нови
норми и при самата ревизия се оказало, че автомобил УАЗ с рег.№**** не е
по местонахождение, като предишният директор на Горското и е казал, че
автомобилът е в ремонтна работилница в с. Силен, а и ответникът я уведомил,
че имал счупен диференциал, имало много повреди по автомобила,като съдът
кредитира показанията на свидетелката в тази част. Не се доказа безспорно,
че за соченият период 09.02.2021г-25.03.2021г ответникът е увреден
6
автомобил УАЗ с рег. №****.
От изложеното по- горе следва да се приеме за безспорно установено
липсата на първата предпоставка, а именно извършено противоправно деяние,
което да е осъществено от страна на работника-ответник, което да е
противоправно деяние и е в причинна връзка с причинената на работодателя-
ищец вреда.
Предвид вида и характера на предявения иск, в тежест на ищцовата
страна е да докаже, че умишлено и в резултат на виновни и умишлени
действия от страна на работника- ответник по предявения иск ищецът е
претърпял имуществени вреди, които са му причинени умишлено и в резултат
на виновни и умишлени действия от страна на работника, ответник по
предявения иск.
Съгласно чл. 203, ал. 2 КТ, пълната имуществена отговорност може
да бъде реализирана когато вредата е причинена умишлено, т. е за да се
ангажира пълната имуществена отговорност на работника следва да се
установи субективно отношение на дееца към деянието и неговите последици,
както и че деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите последици и е искал или допускал настъпването им.
По делото липсват доказателства ответникът по предявения иск да е целял
или допускал настъпването на вредите. Въпреки разпределената от съда
доказателствена тежест, в хода съдебното производство не са събрани
доказателства, че ответникът Д. Г. А., е целял или допускал настъпването на
вредоносния резултат за ищцовото дружество и че умишлено е причинил този
резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от НК, деянието е умишлено,
когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването
на тези последици. Деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди, или когато с предвиждал настъпването на тези последици, но
е мислил да ги предотврати / чл. 11, ал. 3 от НК/.
Съгласно чл. 203, ал. 2 от КТ, при умишлено причинена вреда на
работодателя или на вреда, причинена от престъпление, отговорността на
работника се определя от гражданския закон. Основанието за възникване на
тази отговорност е наличието на умисъл у работника при причиняването й. В
настоящия случай, от събраните по делото доказателства, в т. ч. и от
изложеното в самата искова молба от ищеца, не може да се направи извод, че
ответникът е действал умишлено, защото липсват каквито и да е данни той да
е целял или допускал настъпването на вредоносния резултат. Самият ищец в
исковата си молба посочва, че "извършеният ремонт на служебния автомобил
е последица от виновно поведение на ответника”.
Въз основа на събраните по делото по делото доказателства и при
съобразяване на неблагоприятните последици на доказателствената тежест
възложена на ищеца, съдът приема за недоказан в пълнота фактическият
7
състав за реализиране на търсената от ответника пълна имуществена
отговорност. С оглед изложеното следва да се приеме,че ищецът в чиято
тежест е да установи и докаже вината на ответника не е провел необходимото
пълно и главно доказване за наличието на вина у ответника. Не се налице
елементите от фактическия състав на чл. 203, ал. 2 КТ във вр. с чл. 45 ЗЗД и
след като не се установява, че ответникът е причинил вредите умишлено,
предявеният срещу ответника иск се явява неоснователен и следва да се
отхвърли. С оглед установените по делото факти и обстоятелства, съдът счита
че отговорността на работника може да бъде ангажирана единствено по реда
на чл. 203, ал. 1, вр. чл. 210 от КТ.
С оглед изхода на спора съдът не дължи произнасяне за разноски по
делото в полза на ответника, тъй като нито е направено искане за
присъждането им, нито са представени доказателства за заплащането на
такива.
Мотивиран от горното и на основание чл.235, ал.5 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ТП «Държавно горско стопанство»
Маджарово, с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. Маджарово
ул.*** против Д. Г. А., ЕГН********** гр.Мажарово, ул.**** иск с правно
сонованание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.203, ал.2 КТ, вр. чл.45 от ЗЗД да се
признае за установено по отношение на ТП ДГС Маджарово, с ЕИК **** със
седалище и адрес на управление гр. Маджарово, че Д. Г. А., ЕГН**********
гр.Мажарово, ул.**** дължи общо сумата в размер на 1725.80лева за
имуществени вреди, представляваща сбор от заплатена от ищеца цена на
частите, услугата и репатрирането на автомобил УАЗ с рег.№**** на
стойност 1165.80 лева по фактура №11544/10.08.2021г. и сумата в размер на
560.00 лева по фактура №1588/28.06.2021 г., заплатена цената на лагер касета
2бр и комплект корона и касета -1бр. за ремонт на автомобил УАЗ с рег.
№****, ведно със законната лихва върху главницата от 1725.80 лева, считано
от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК-14.09.2021г. до окончателното и изплащане, като
НЕСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
8