РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 766
Гр. Пловдив,24.04. 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XXXI касационен състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и седми март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЪР КАСАБОВ
СВЕТОМИР
БАБАКОВ
при секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА и участието на прокурора
МАРИЯ ТОДОРОВА, като разгледа
докладваното от председателя касационно
АНД № 171 по описа за 2023 год., за
да се произнесе взе предвид следното :
І. За характера
на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
2. Образувано е по касационна жалба,
предявена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител М.К., против Решение № 1265 от 19.06.2022г.,
постановено по АНД № 1793 от 2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, VІ н.с.,
с което е отменено наказателно постановление (НП) № 617397-F630612 от
09.12.2021г., издадено от И.Д. Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив,
дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „РАМАКС“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Григор Пърличев“ № 11, ет. 4, представлявано от Р.Е.А., на основание чл. 273
от ДОПК е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на
500лв. за извършено нарушение по чл. 13, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 12,
ал. 1, т. 7 от ДОПК, във връзка с чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК.
Поддържаните
касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е неправилен
и необоснован. В тази връзка се посочва, че РС неправилно е приел, че НП е
издадено при допуснато съществено процесуално нарушение, засягащо реквизитите
по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП нарушението е
индивидуализиращо до степен, позволяваща да се разбере в какво се изразява
административното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, законовите разпоредби, които са нарушени, както и правната
квалификация на нарушението. По отношение датата на извършване на нарушението,
се твърди в ПИП сер. АА № 0004830 е допусната техническа грешка относно датата,
до която следва да бъдат представени изисканите оборотни ведомости. Такива не
са представени до издаването на АУАН и НП, като на датата на съставяне на АУАН
са депозирани писмени обяснения относно причините за неизпълнение на
задължението.
На следващо
място, според касатора, неправилно е посочено в съдебния акт, че санкционната
правна норма следва да е тази по чл. 278б, ал. 1 от ДОПК, вместо посочената в
НП – чл. 273 от ДОПК. Нормата на чл. 278б от ДОПК касае неизпълнение на
задължение при извършване на фискален контрол върху движение на стоки с висок
фискален риск, докато в случая е извършена оперативна проверка в търговски
обект. Претендира се отмяна на решението на районния съд и потвърждаване на
обжалваното наказателно постановление, както и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за всяка инстанция, съобразно представен списък. Прави
възражение за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение
до законоустановения минимум.
3. Ответникът по касационната жалба – „РАМАКС“ ЕООД,
чрез пълномощника адв. Е., в писмен отговор оспорва жалбата. Счита
постановеното решение за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
направените разноски за двете съдебни инстанции.
4. Участвалият по делото прокурор, представител на
Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че решението на Районен съд -
Пловдив следва да се потвърди като правилно и законосъобразно
ІІ. За допустимостта:
5. Настоящият състав на Административен съд – Пловдив,
като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на
страните, както и след служебна проверка на основание чл.218 ал.2 АПК за
валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е
процесуално ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Районният съд е бил сезиран с жалба против
наказателно постановление (НП) № 617397-F630612 от 09.12.2021г., издадено от
И.Д. началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на
„РАМАКС“ ЕООД, на основание чл. 273 от ДОПК е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение по чл. 13, ал.
1 от ДОПК, във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 7 от ДОПК, във връзка с чл. 37, ал. 2
и ал. 3 от ДОПК.
Установено е
от фактическа страна, че дружеството „РАМАКС“ ЕООД не е оказало съдействие на
орган по приходите във връзка с извършване на проверка в обект – склад, находящ
се на Стокова борса „Първенец“ – с. Първенец, общ. Родопи, обл. Пловдив, като
не е представил изисканите от него документи в гр. Пловдив, ул. „Победа“ № 17,
офис на ГДФК, в определения 7-дневен срок от връчване на протокол за извършена
проверка (ПИП) сер. АА № 0004827 от 10.09.2021г. В посочения протокол, издаден
на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 110, ал. 4 от ДОПК, са
изискани следните документи: оборотни ведомости за периода от 01.01.2021г. до
31.08.2021г. Протоколът е връчен лично на представляващия дружеството Р.А. на
10.09.2021г., като в срок до 17.09.2021г. изисканите документи не са
представени. Това обстоятелство е констатирано със съставянето на протокол сер.
АА № 0004830 от 08.10.2021г.
Прието е от
актосъставителя, че бездействието на жалбоподателя по отношение задължението му
да представи в срок изисканите документи е довело до невъзможност за
установяване на наличните в дружеството активи. Прието е, че нарушението е
извършено на 18.09.2021г., въз основа на констатациите в протокол сер. АА №
0004830 от 08.10.2021г., съгласно които към 17.09.2021г. не са представени
изисканите документи. Съставен е АУАН № F630612 от 08.10.2021г. срещу „РАМАКС“
ЕООД за извършено нарушение по чл. 13, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 12, ал.
1, т. 7 от ДОПК, във връзка с чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК.
Въз основа
на така установеното е издадено и обжалваното наказателно постановление, с
което на нарушителя, на основание чл. 273 от ДОПК е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 500лв.
7. В хода на първоинстанционното производство е разпитан
съставителя на АУАН – Б.Д..
8. За да отмени
НП, въззивният съд е приел, че са налице противоречия относно срока, в който
дружеството е следвало да представи изисканите му документи. Съгласно АУАН и НП
счетоводните документи следва да се представят „в 7-дневен срок от връчването
на протокола“, което е направено на 10.09.2021г. Това означава, че задължението
за представянето на документи е следвало да бъде изпълнено до 17.09.2021г., но
в протокол сер. АА № 0004827, на стр. 3 представляващият А.е поканен да се яви
в гр. Пловдив, ул. „Победа“ № 17 на 18.09.2021г. в 9,00ч. и да представи
„оборотна ведомост за периода от 01.01.2021г. до 31.08.2021г.; документи за
наличната стока към 10.09.2021г.“.
Наред с
това, съгласно показанията на разпитания в съдебно заседание актосъставител,
изисканите документи е следвало да бъдат представен в срок до „31.09.2021г.“.
Срокът е от съществено значение, тъй като определя периода, в който съответното
лице следва да изпълни изискуемото действие от контролните органи, като при
бездействие първият ден след изтичане на срока ще се счита за дата на
нарушението. След като са налице противоречиви данни относно крайният срок на
представяне на изисканите документи, не може да се определи датата, на която е
извършено нарушението – 18.09.2021г., според констатациите в АУАН и НП, или
01.10.2021г., съгласно показанията на актосъставителя. Това означава, че е допуснато
съществено нарушение, отнасящо се до датата на извършване на нарушението,
неговото описание и обстоятелствата, при които е извършено, което засяга
реквизитите по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН (отнасящи се до НП) и по чл. 42, т.
3 и т. 4 от ЗАНН (отнасящи се до АУАН).
Допълнително
са изложени мотиви относно неправилна санкционна норма, на която се е позовал
АНО – тази на чл. 273 от ДОПК, вместо специалната такава по чл. 278б, ал. 1 от ДОПК (в сила от 01.01.2014г.). Съгласно разпоредбата на чл. 278б, ал. 1 от ДОПК
лице, което не изпълни задължение по чл. 13, се наказва с имуществена санкция
за ЮЛ и ЕТ в размер от 3 000лв. до 20 000лв. Това означава, че разпоредбата на
чл. 278б, ал. 1 от ДОПК се явява специална и изключва възможността за прилагане
на общата разпоредба на чл. 273 от ДОПК при извършено нарушение по чл. 13 от ДОПК. Специалната разпоредба, която АНО е следвало да приложи, предвижда
по-тежко наказание от наложеното на нарушителя, при което не е спазен основния
принцип за законоустановеност на наказанието.
ІV. За
правото:
9. Така постановеното решение е
правилно, с някои уточнения досежно изразените от
районният съд мотиви.
Правилни са мотивите на решаващия съд, че e налице е
липса на съответствие и между фактическото описание на нарушението в АУАН и дадената
му правна квалификация. Дружеството
е санкционирано за нарушение на чл. 13 от ДОПК, за нарушението на която
разпоредба е предвидена специална санкционна норма. Съгласно чл. 278б от ДОПК лице, което не изпълни
задължение по чл. 13, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв. - за
физическите лица, или с имуществена санкция в размер от 3000 до 20 000 лв. - за
юридическите лица и едноличните търговци. Наличието на специална санкционна
разпоредба изключва приложение на общата. Като не е приложил съответната на
нарушението санкционна разпоредба, наказващият орган е допуснал съществено
процесуално нарушение, което е неотстранимо и налага отмяна на наказателното
постановление.
Неправилното определяне на наказващата норма е довело до
незаконосъобразно ангажиране на отговорността на дружеството на посоченото в
ДОПК основание, което е основание наказателното постановление да бъде отменено.
В този смисъл, като е приел, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално
нарушение, засягащо правото на защита на субекта на административна
отговорност, вменявайки му неясно и неправилно обвинение, което съществено
процесуално нарушение опорочава наказателното постановление и налага отмяната
му като незаконосъобразно, Пловдивският районен съд е постановил правилно
решение.
10.
Само за пълнота следва да се отбележи, че касационната инстанция не споделя
извода на районният съд досежно формалната незаконосъобразност на
постановлението, относно датата на нарушението. В случая няма никакво съмнение,
че нарушението е осъществено чрез бездействие – непредставяне на изисканите
документи в срок, като както АУАН, така
и НП съдържа ясно и еднозначно посочване на срока /до 17.09.2021г. включително/,
в който дружеството е следвало да извърши предписаното от закона действие – предоставяне
на изисканите документи. Тъй като се касае за нарушение извършено чрез
бездействие, за неизпълнение в определен от закона срок на предписано от закона
действие, то нарушението е времево индивидуализирано чрез посочване на крайния
момент, в който е следвало да се извърши действието. Настоящият състав
констатира наличието на този задължителен реквизит за АУАН и за НП, с оглед
посочения краен срок - до 17.09.2021г. включително, в който е трябвало да бъдат
предоставени съответните документи на органа по приходите на основание чл. 13 от ДОПК. С оглед
изложеното, настоящият съдебен състав счита, че времето на извършване на
нарушението е достатъчно конкретизирано по начин, че санкционираното лице да разбере за какво
нарушение се ангажира отговорността му.
В
този случай е достатъчно в постановлението да се отрази крайната дата, до която
задълженият субект е следвало да действа правомерно, за да се установи и
началната дата, от настъпването на която е налице проявлението на
административно-наказателния състав.
Посоченото
обаче не влияе на извода на настоящата инстанция за правилно като краен
резултат решение.
11. Водим от изложеното,
съдът намира, че не са налице касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК,
поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила./ По тези
съображения, настоящият състав преценява, че обжалваното решение, с което наказателното
постановление е отменено, е валидно, допустимо и правилно постановено и на
основание чл. 221, ал.2 АПК следва да се остави в сила.
V.
За разноските:
12.При този изход на
спора и предвид претенциите на страните за присъждане
на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на ответника и същите
се констатираха в размер в размера на 300 лева за адвокатска защита пред
касационната инстанция, съобразно представения по делото договор за правна
защита и съдействие от 06.07.2022г. Касационният жалбоподател е направил
своевременно възражение за прекомерност на претенцията за адвокатския хонорар.
Според чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.
144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата (ЗАдв). Според чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на
възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 18, ал. 4 вр.
ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за процесуално представителство,
защита и съдействие по административнонаказателни дела с материален интерес до 1000лв.
-минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 400лв. В случая,
претенцията на ответника е под установения минимален размер, поради което
възраженията на жалбоподателя са неоснователни.
Водим от горното, и на основание
чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Пловдивският административен съд, ХХХI – ри касационен състав
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1265
от 19.06.2022г. на Пловдивски районен
съд, VI- ти н.с.,
постановено по а.н.д № 1793 по описа на
същия съд за 2022 г.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите,
гр. София, ул. "Княз Александър Дондуков" № 52 да заплати на „РАМАКС“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Григор Пърличев“ № 11, ет. 4, сумата от 300 лева, съставляваща адвокатско
възнаграждение за касационната съдебна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.