Р Е Ш Е Н И Е
№ от
06.01.2023 г.
гр. С.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І -9 състав, в публично съдебно заседание на първи декември две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕНА ШИПКОВЕНСКА
при секретаря Юлия Асенова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 11524 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от К.П.К. срещу ЗАД „Д.Б.: Ж.И. З.“
АД за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 200000,00 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди -
изживени болки и страдания от настъпилата на 23.06.2020 г. смърт на неговия
баща П.К. К., ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 18.06.2020 г. до окончателното му изплащане.
Ищецът К.П.К. твърди, че на 18.06.2020
г., около 18.20 часа, на автомагистрала „Тракия“, на около 120 м. преди 8-ми
км. в посока вход гр. С., настъпило пътно- транспортно произшествие, в резултат на
което пострадал неговия баща П.К. К.. Последният бил пътник в лек автомобил „Тойота
Авенсис“, с рег. №*******, управляван от К.Н.П..
Поддържа, че произшествието
е настъпило вследствие противоправното и виновно поведение на К.П., който като водач на лек автомобил
„Тойота Авенсис“, реализирал ПТП с аварийно спрелия на пътното платно
лек автомобил „Сеат“, с рег. №*******. В резултат на удара лек автомобил
„Тойота“ се отклонил и се ударил в аварийно спрелия в аварийна лента лек
автомобил „Ауди“ с рег. № *******. За автомобил „Тойота Авенсис“ бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество,
по
силата на полица №*******, валидна за
периода 19.12.2019 г. до 19.12.2020 г. Пострадалият П.К. бил приет в УМБАЛ „Света Анна“, където било
установено, че получил изключително тежки травматични увреждания, изразяващи се в съчетана травма: глава – гръден
кош – крайници. Установените увреждания били тежка черепно-мозъчна травма, открита импресионна полифрагментна фрактура на челната
кост двустранно, полифрагментна фрактура на черепната основа,
фрактура на зигоматичните кости двустранно, епидурален хематом вляво фронто-париетално,
травматичен субарахноидален
кръвоизлив, хемоцефалия, пневмоцефалия, мозъчен едем, множествени контузионни огнища, контузионен бял дроб, фрактура на стернум, фрактура
на десен хумерус- диафазарна полифрагментна. Вследствие получените травматични
увреждания пострадалият починал на 23.06.2020 г., в резултат на
тежките травми, получени при ПТП. Ищецът твърди, че
със смъртта на баща си загубил
най-близкия и скъп човек, когото имал. От загубата изпитвал ежедневно мъка, страдания и болки. Поддържа, че
понесъл изключително тежко загубата на баща си, който
бил неговата опора, и с който живели в едно домакинство. Загубата на баща
му бил тежък удар,
от който не можел да
се възстанови психически. Неговия любим баща загинал в разцвета на своя
живот, внезапно и неочаквано. С оглед на
гореизложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата в размер на 200000,00 лева, представляваща
неимуществени вреди – изживени болки и страдания от настъпилата на 23.06.2020
г. смърт на неговия баща П.К. К., ведно със законната лихва от 18.06.2020 г. до
окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът ЗАД „Д.Б.: Ж.И. З.“ АД не оспорва съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, за процесния лек автомобил „Тойота“, с
рег. №******* към датата на процесното ПТП. Ответникът оспорва противоправното
поведение и вината на водача К.Н.П. и механизма на процесното ПТП от 18.06.2020
г. Твърди, че вината за настъпване на процесното ПТП се носила изцяло от водача
на другия участващ в процесното ПТП автомобил „Сеат“, с рег. №******* -Д.Т.Т., застрахован при „Д.О.з.“ ЕАД. В тази връзка твърди, че
водачът на автомобил „Сеат“ бил спрял автомобила на забранено за това място,
извън аварийната лента, евентуално предприемал маневра за включване в
движението, нарушавайки предимството на управлявания от П. автомобил. Оспорва,
че вследствие на процесното ПТП ищецът е претърпял описаните в исковата молба
вреди, като сочи, че наличието на кръвна връзка не може да бъде основание за
присъждане на обезщетение без доказани трайни близки отношения между ищеца и загиналия.
Оспорва размера на предявения иск, като счита, че същия е завишен. Ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, тъй като същият не е използвал обезопасителен
колан като пътуващ в лек автомобил. Поддържа, че при починалия били налице
предхождащи процесното ПТП заболявания, които допринесли за настъпване на
неговата смърт. Оспорва искането за присъждане на законната лихва от датата на
твърдяното ПТП, тъй като с извънсъдебната си претенция ищецът не е представил
банкова сметка ***ние. Претендира разноски.
Третото лице - помагач на ответника „Д.О.з.”
АД оспорва предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и
становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното
от фактическа страна:
По делото е представена
присъда от 25.06.2021 г. по НОХД № 1521/2021 г. на Софийски градски съд, НО, 27
състав, влязла в законна сила на 26.01.2022 г., с която К.Н.П. е признат за
виновен за това, че на 18.06.2020 г., около 18:20 часа, в района на гр. С., на АМ „Тракия“, при управление на моторно превозно
средство -лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“ с рег. № ********, с посока на движение от гр.
Пловдив към гр. С., на около 120 метра, преди 8-мия километър на магистралата в
посока вход към гр. С., е нарушил
правилата за движение по пътищата,
а именно – чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП – „Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението“, като водачът на лекия автомобил К.П. не
намалил своевременно скоростта си на движение и не спрял преди възникналата
опасност за движението- спрелият и аварирал на пътното платно лек автомобил
марка „Сеат“, модел „Леон“ с рег. № ********, въпреки че П. е имал обективната
възможност да го възприеме и да спре и реализирал пътно- транспортно
произшествие със спрелия в аварийната лента лек автомобил „Ауди 80“, с рег. № ********,
като по непредпазливост причинил смъртта на пътника от лек автомобил марка
„Тойота“, модел „Авенсис“- П.К. К. с ЕГН **********,
починал на 23.06.2020 г. в УМБАЛ „Света Анна“ – гр. С., като настъпилата смърт
е в пряка и непрекъсната причинно следствена връзка с травматичните увреждания,
получени при настъпилото ПТП- престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“,
вр. ал. 1, б. „в“ НК, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
От
удостоверение за наследници, изд. на 30.06.2020 г. от общ. Перник, се
установява, че П.К. К. е починал на 23.06.2020 г. и е оставил следните
наследници по закон: Т.С.К.- съпруга, ищецът К.П.К. – син, Д.П..К.– дъщеря и К.П.К.-
син.
С оглед на наведените фактически твърдения от страните с неоспорения от
страните доклад по делото съдът е обявил на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.
4 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване с други доказателствени
средства обстоятелството, че с ответника е бил сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил „Тойота Авенсис“, с рег. №*******, към датата на процесното ПТП-18.06.2020
г.
От заключението
на приетата по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза /КСМАТЕ/ и от показанията на св. К.Н.П.- участник в процесното
ПТП, се установява, че, на 18.06.2020 г. около 18.20 часа в район на 120 метра преди км. 8 на
автомагистрала „Тракия“ и в посока към гр. С., е настъпило процесното ПТП, при
следния механизъм: водачът на автомобил „Тойота Авенсис“
с рег. № *******се е движил в лява пътна лента /изпреварваща лента/ в посока
към гр. С. и със скорост 120 км/ч; в същия времеви момент и на същото място /в
лява пътна лента/ се намирал в състояние на покой лек автомобил „Сеат“, модел
„Леон“, с рег. №*******, който преди това бил претърпял пътнотранспортно
произшествие с друг лек автомобил, като този автомобил не е бил изместен в
„аварийна“ лента, бил обозначен с включени „аварийни“ светлини, без да е
обозначен по друг начин /с предупредителен триъгълник или по друг допустим
начин/; като в аварийната лента междувременно се установил и лек автомобил
„Ауди 80“ с рег. № *******, упрявляван от И.Й., с цел
водачът му да „помогне“ при нужда на участниците в събитието; в този момент
водачът на автомобил „Тойота“ се движел в лявата пътна лента, в условията на
частично ограничена видимост, който би могъл своевременно да възприеме
наличието на обект на платното за движение; бил настъпил кос челен удар между
предната, челна, лява зона на лек автомобил „Тойота“ и задната дясна част на
лек автомобил „Сеат“, като вследствие на удара лекият автомобил „Тойота“
продължил своето движение, и реализирал втори по ред удар между предната дясна
зона в задна лява зона на лекия автомобил „Ауди“. Установява се, че пострадалият
П.К. К. е постъпил на лечение в УМБАЛ „Света Анна“ на 18.06.2020 г. и е починал
на 23.06.2020 г. с диагноза: съчетана травма: глава, гръден кош, крайници.
Тежка- черепно-мозъчна травма. Открита импресионна полифрагментна фрактура на челната кост двустранно. Епидурален хематом в ляво фронто-париетално.
Фрактури на зигоматични кости, двустранно фрактура на
черепната основа. Травматичен субаханоидеален
кръвоизлив. Хемоцефалия. Пневмоцефалия.
Множество контузионни огнища. Контузия на бял дроб.
Фрактура на стренум. Фрастура
на десен хумерус- диафизарна,
полифрагментна. От медицинската документация не са
установени данни за предхождащи заболявания, които да са спомогнали за
настъпването на смъртта му.
Травматичните увреждания на пострадалия са настъпили вътре в купето на
автомобила. Автомобил „Тойота“, модел „Авенсис“ е
оборудван с 5 /пет/ броя триточкови, инерционни, предпази колани с донатягане за всяко едно от местата в него и две предни
въздушни възглавници за намиращите се на предните седалки- водач и пътник на
предна дясна седалка. Съгласно механизма на настъпилото събитие е налице челен
удар на процесния автомобил, поради което ефективността на предпазния колан е
налице. Това е така, тъй като при правилно поставен предпазен колан, последният
би предпазил субекта от последващо инерционно движение в посока „напред“ и не
би се достигнало до контакт между тялото му с части от вътрешното оборудване на
автомобила. Съгласно заключението на КСМАТЕ пострадалият се е намирал в купето
на автомобила на задна седалка в лявата й част /зад водача на автомобила/, като
при правилно поставен предпазен колан тялото на пострадалия не би достигнало до
контакт със средната лява колонка, тавана на автомобила и преднонамиращата
се седалка /седалката на водача/ на автомобила. Единствено свободно подвижните
части на тялото – глава, крайници /горни/ биха могли да достигнат до части на
интериора и в последствие да бъдат травмирани от контакт с тези части, но не и
в степента и тежестта, в която са установени в конкратния
случай. Вследствие на действието на инерционните сили тялото на пострадалия е
придвижено „напред“ и „нагоре“, а вследствие на ротационното движение на
автомобила около масовия му център и по посока „обратна“ на часовниковата
стрелка се е отклонило на ляво, при което главата с лицевата си част е
достигнала до горната част на средната колонка и тавана на автомобила, като по
този начин се е получила тежката черепно мозъчна травма. Останалите травматични
увреждания в областта на гръдната кост, контузия на белия дроб, счупване на 4-
то ребро вляво и счупване на дясната раменна кост са получени при удари в
предната седалка и вляво странично в интериора на автомобила при движението на
тялото при настъпилото ПТП. От заключението на комплексанта
експертиза се установява, че пострадалият е бил без поставен предпазен колан,
както и че при правилно поставен предпазен колан не би се получила тежката
черепно- мозъчна травма, от която е настъпила смъртта в процесния случай.
Според показанията на
свидетелката М.А.Р., във фактическо съжителство с ищеца от 2019 г., които
настоящата инстанция кредитира като последователни и съответни на останалите
доказателства и при отчитане на възможната им заинтересованост - чл. 172 ГПК, се
установява, че ищецът и баща му П.К. съжителствали заедно в къщата в с.
Студена. Отношенията между ищеца и неговия баща били много добри, били
изключително сплотено семейство, разбирали се и правили абсолютно всичко заедно
и най- простите базови неща в ежедневието, като в най- тежките моменти те били
заедно и си помагали във всеки един аспект от живота. На ищеца му се отразило
изключително тежко смъртта на баща му, първоначално бил в шок, когато се
случило произшествието и поради младата възраст на починалия родител. Не можел
да приеме дълго време загубата. На ищецът му личало, че усеща липсата на баща и
не може да се справи със загубата - говорил затова доста често, присещал се и имал доста емоционални моменти.
При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ дава право
на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск за
обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който
деликвента има застраховка „гражданска отговорност”. С оглед правилото на чл.
154, ал. 1 ГПК ищеца следва да установи при условията на пълно и главно
доказване следните правопораждащи факти: 1/ предпоставките по чл.45, ал.1 ЗЗД –
че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС, фактическият състав
на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от
което са произлезли вреди /неимуществени/, както и какъв е дължимия размер на
обезщетението и 2/ наличието на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо
от договор за застраховка „гражданска отговорност” между този водач и ответното
дружество. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
По отношение на
деликтната отговорност на виновния водач К.Н.П., следва да бъде зачетено, по правилото на чл. 300 ГПК,
влязлата в сила присъда по НОХД №
1521/2021 г. на Софийски градски съд, НО, 27 състав – т.е. доказано е,
че на 18.06.2020 г., в района на гр. С.,
на АМ „Тракия“, при управление на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“ с рег.
№ ********, същият е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр.
2 ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на П.К. К..
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца,
както и относно вредите, в случай, че са елемент от състава на престъплението, за което подсъдимият е бил признат за виновен. При това положение СГС намира,
че следните
факти - виновното и противоправно причиняване на процесното ПТП от страна на К.Н.П.,
в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на П.К. К. – баща на
ищеца – са доказани по делото и не могат да бъдат пререшавани в рамките на
настоящото производство.
Неоснователно
се явява реливираното от ответника възражение, че не е
установено, че водачът на л.а. „Тойота“, модел „Авенсис“ с рег.
№ ********
- К.Н.П.,
не е осъществил противоправно деяние, вследствие на което е починал бащата на ищеца.
На основание чл. 300 ГПК влязлата в сила на 26.01.2022 г. присъда по НОХД № 1521/2021 г. на СГС, НО, 27 състав е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от
престъпното деяние относно всички съставомерни
признаци на престъплението, вкл. и авторството на деянието и неговите общественоопасните
последици. При това положение по делото се установява по несъмнен начин, че
водачът на л. а. „Тойота Авенсис”, с рег. №
********,
е извършил престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, вр. ал. 1, б. „в“
НК, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, като на 18.06.2020 г. по непредпазливост е
причинил смъртта на бащата на ищеца – П.К. К. /пътник в л. а. „Тойота Авенсис”, с рег. № ********/.
При т. нар.
независимо съпричинителство /когато двама или повече делинквенти са причинили вредоносния резултат/ делинквентите отговарят солидарно /арг.
чл. 53 ЗЗД/ за пълното заплащане на заместващото обезщетение, но това
обстоятелство не обуславя „съпричиняване” на вредоносния резултат от
пострадалия, респ. намаляване размера на дължимото застрахователно обезщетение.
В частност, без значение в случая е дали и водачът на л. а. „Сеат“ с рег. №******* има
принос за настъпване на процесното
ПТП. Ако и двамата водачи са виновни за
настъпване на ПТП, при което е починал
бащата на ищеца, то съгласно чл. 53 ЗЗД, те отговарят спрямо ищеца солидарно,
а на основание чл. 122 ЗЗД ищецът има право
да търси пълно изпълнение на задължението от всеки солидарен
длъжник. При
това положение, с претенцията за обезщетение от застрахователя на л. а. „Тойота Авенсис”, ищецът има право да
получи обезщетение за всички вреди,
които е претърпял от деликта. А в
случай, че и трети на спора лица, са допринесли в единния цялостен съпричинителен процес за настъпване на вредоносен резултат,
застрахователят по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите би имал право на регрес срещу субекта, който също носи
отговорност /арг. чл. 499, ал. 7 КЗ, вр. чл. 127 ЗЗД
- за възстановяване на съответната част от заплатеното застрахователно
обезщетение съобразно вътрешните им отношения/.
На следващо място, не е спорно по делото съществуването на
валидно правоотношение с ответника по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, който има за обект „Тойота Авенсис“, с
рег. №*******, както и че процесното ПТП е настъпило в срока на действие на
този договор /тези обстоятелства са приети за безспорни между страните/.
По горните съображения настоящият състав приема, че
ищецът е доказал предпоставките
за уважаване на иска, предявен пряко срещу застрахователя на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ, вкл. претърпените от него неимуществени вреди, поради което искът се явява
установен по своето основание.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС № 4/1968
г. „справедливостта“,
като критерий за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при
деликт, не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства. Във всички случаи правилното
прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от деликт е обусловено
от съобразяване на редица критерии, които в случай на причинена смърт
на близък – в конкретния случай баща, са степента на родствена близост
между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, момента и начинът на извършване на противоправното деяние
и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, претърпените от ищеца
психически страдания от загубата на близкия родственик, неговата възраст, действителното съдържание на съществувалите
между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения,
социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие –средата на 2020 г., както и високият нормативно
определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно
причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – до
10,420 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица /арг.
чл. 492, т. 1 КЗ/. В този смисъл е
и трайната
съдебна практика, която е доразвита в
постановени от ВКС редица решения по реда на чл.290 ГПК.
В
случая се установява
от събраните гласни доказателства чрез разпита на св. Р., че ищеца и баща му са били силно привързани един към друг, и че двамата
са си помагали във всеки един аспект от живота. Ищецът е живеел в едно домакинство
с баща си, който му е помагал.
Двамата ежедневно взаимно са се подкрепяли. Ищецът е загубил морална подкрепа и
обич на родител, което му се е отразило изключително тежко - първоначално е бил
в шок, а дълго време след това не можел да се справи със загубата си. За
определяне размера на обезщетението съдът съобрази освен така установените действителни отношения между починалия и ищеца /баща - син/, внезапното настъпване на неговата
смърт, възрастта на починалия към
датата на настъпване на произшествието
– 44 г., и
възрастта на ищеца към този момент- 21 г., при съобразяване и на социално-икономическите условия в страната към
средата на 2020 г., както и
обстоятелството, че загубата на близък родственик, към когото ищецът е бил
силно привързан, ще го съпътства през целия му живот и ще бъде лишен от
емоционален контакт, и от неговата морална подкрепа, т.е. ще продължи да
изпитва болки и страдания от загубата на починалия му баща, които следва да
бъдат отчетени при определяне размера на дължимото обезщетение. От друга страна
обаче, не се доказаха превишаващи обичайните неимуществени вреди от загубата на
близък родственик – в случая баща, изразяващи се в душевни болки и страдания,
свързани с естествената скръб. С оглед на всички конкретни обстоятелства, съотнесени към критерия за
справедливост, следва да се счете,
че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД е обезщетение в размер на 150 000,00 лв.
Действително,
законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното
обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди, но съобразно
обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
процесното застрахователно събитие – средата на 2020 г., и наложилите се
морални норми в обществото, респ. съдебната практика по отношение на присъжданите от съдилищата обезщетения в сходни случаи,
справедливият размер за заплащане на обезщетение при смъртта на баща, към
когото неговия син е изпитвал силна привързаност, е в размер на сумата от 150
000,00 лв. Следва да се отбележи и обстоятелството, установено от представеното
удостоверение за наследници и събраните гласни доказателства, че материално
легитимирани да претендират от застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите заплащане на застрахователно
обезщетение за причинените неимуществени вреди от кончината на П.К. К. са още
трима правни субекта – преживялата съпруга и още две деца, за които също се е
породило субективно право да получат застрахователно обезщетение за преживените
болки и страдания след смъртта на П.К..
Основателно се явява релевираното в отговора на исковата молба възражение от
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от загиналия. Относно
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е формирана непротиворечива практика на ВКС,
по реда на чл. 290 ГПК, според която за да бъде намалено на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на
пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
застрахователя чрез защитно възражение и да бъде доказан по категоричен начин
при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че
вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем. Определянето на
степента на съпричиняване предполага съпоставяне на поведението на увредения с
това на делинквента и отчитане тежестта на
допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат,
за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за
настъпването на пътното произшествие /в този смисъл решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на
ВКС, ІІ т. о., решение № 16
от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, І т. о., решение № 117
от 8.07.2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 118
от 27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г., І т. о. и др./. Същевременно само обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник е пътувал в лек автомобил, и че не е ползвал
предпазен колан не е достатъчно, за да
се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В тези случаи намаляването на обезщетението за вреди на основание
чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани
категорични доказателства, че вредите не
биха настъпили или биха били
в по-малък обем, ако по време
на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. Тежестта за установяване
на тези обстоятелства
е върху страната, която твърди, че
е налице съпричиняване.
От приетата като компетентно изготвена
и неоспорена от страните комплексна СМАТЕ се установява по несъмнен начин, че
при челния удар между двата леки автомобила смъртоносното увреждане на
починалия е в резултат на тежка черепно- мозъчна травма, която травма се е
получила от удар в лявата странична
колонка /средна лява колонка на автомобила/ и в тавана на автомобила,
вследствие на движението на тялото в купето на автомобила. Съобразно вида и
степента на травматичните увреждания, които са причинили смъртта на бащата на ищеца,
вещите лица достигат до категоричния извод, че пострадалият е пътувал на лява
задна седалка /зад водача на автомобила/ без поставен предпазен колан. Вещото
лице-инженер установява, че автомобилът е оборудван с 5 броя триточкови,
инерционни, предпазни колани с донатягане за всяко
едно от местата в него. Вещите лица са
посочили категорично, че при поставен
предпазен колан тялото на пострадалия не би достигнало до контакт със
средната лява колонка и тавана на автомобила и е нямало да получи тежката черепно - мозъчна травма, която е основната причина за настъпилата
смърт на пострадалия. Заключението на вещите лица е ясно,
категорично и обосновано, като то не
допуска възможност травмата, довела до смъртта
на П.К. К. да е настъпила при поставен
предпазен колан,
т.е. в
този случай настъпването на претърпяното
от К. увреждане, довело до летален
изход, би
било невъзможно. Действително
според вещите лица, при поставен предпазен колан биха се получили и други
травми, напр. в областта, през която преминава колана, ключица, ребра, гръдна
кост, както и в областта на шията в следствие на камшичен
удар, но техния конкретен интензитет не е изяснен по делото. В случая същественото
за правилното решаване на правния спор, предмет на делото, представлява категорично
установеното от заключението на комплексната експертиза правнорелевантно
обстоятелство, че триточковия предпазен колан, с който задната лява седалка на
процесния лек автомобил е бил оборудван, би предотвратил процесните тежки
травматични увреждания, довели до смъртта на пострадалия. Като не е
използвал наличния предпазен колан при настъпване на процесното застрахователно
събитие, починалият чрез своето противоправно поведение /нарушение на
диспозицията на правната норма, уредена в чл. 137а, ал. 1 ЗДвП/ е допринесъл в
съвкупния съпричинителен процес за настъпване на
тежките травматични увреждания в областта на главата. Поради това настоящият
състав намира, че заключението на комплексната експертиза следва да бъде
кредитирано изцяло и въз основа на
същото следва да се приеме
за доказан приносът на пострадалия за
настъпилото увреждане, който настоящият състав определя в размер на 20 %,
като взема предвид приноса на всички участници в процесното ПТП, както и че
първопричината за настъпване на всички вредоносни последици е противоправното
поведение на делинквента- застрахован при ответното
дружество по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Следователно,
определеното обезщетение на ищеца за причинените му вследствие на смъртта на неговия
баща неимуществени вреди следва да се намали с 30000,00 лв. /150000 лв. х 20%/,
като то възлиза на сумата от 120000,00 лв. /150000 лв. х 80%/, до който размер
искът следва да бъде уважен.
Неоснователно се явява възражението на ответника, че законна лихва върху така определеното обезщетение не се дължи,
тъй като от ищеца не е посочена банкова
сметка ***то и затова дружеството не е в забава. Несъмнено е, че както преди завеждането
на делото, така и до момента – в хода на съдебното
производство, застрахователят не е заплатил застрахователното
обезщетение не поради непосочване на банкова сметка
***, а защото е оспорвал дължимостта на обезщетението. Непосочването на банкова сметка
съгласно нормата на чл. 380, ал. 3 КЗ само по себе
си не касае
дължимостта на обезщетението и не може да бъде
основание за отказ за определяне
на размер на застрахователното обезщетение, а може да се приеме
за кредиторова забава само при
вече определено от застрахователя или от съда
обезщетение, какъвто не е настоящият случай. Забава на кредитора по
чл. 380, ал. 3 КЗ е налице само ако
неплащането на обезщетението се дължи единствено и само на непосочване
от увредения на банкова сметка,
явяващо се дължимо по чл. 380, ал. 3 КЗ съдействие от страна
на кредитора за изпълнение на
задължението на застрахователя за плащане на обезщетението,
но когато длъжникът отказва изпълнение, защото счита същото за
недължимо, не може да се
приеме, че причина за неизпълнението
е неоказано от кредитора съдействие, поради което няма
основания в този случай за длъжника
да отпаднат негативните последици на собствената му забава /в този смисъл решение № 167/30.01.2020 г. на
ВКС по т. д. № 2273/2018 г., на ВКС, II
т.о./. Установява
се по делото, че т. нар. застрахователна претенция - за заплащане на дължимото
застрахователно обезщетение, е отправена от ищеца до ответното застрахователно
дружество на 15.07.2020 г. /л. 12 от делото/, поради което от този момент се
дължи и законната лихва. По отменения КЗ застрахователят отговоря за дължимата
от делинквента законна лихва /от момента на
настъпване на увреждането – застрахователното събитие/ – арг.
чл. 227, т. 2 КЗ /отм./, вр. чл. 223, ал. 2, изр. 2 КЗ /отм./, а по действащия
КЗ застрахователят дължи законна лихва, за която отговаря делинквентът, считано 1/ от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие или 2/ от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е
най-ранна – чл. 429, ал. 3 КЗ. Съгласно правната норма, уредена в чл. 429, ал.
2, т. 2 КЗ, в застрахователното
обезщетение се включват и лихвите за забава, дължими от делинквента. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана
в решение № 128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на ВКС, I т.о.
При
този изход на спора, съобразно уважената част от предявения иск, на основание
чл. 38, ал. 2 ЗА следва в полза на процесуалния представител на ищеца адв. С.К.Н.
от САК да се присъди адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
пред СГС в размер на сумата от 3318,00 лв. - на основание чл.
7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се
дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска,
които съдът намира за доказани
в общ размер на
3940,00 лв., от които сумата
от 480,00 лв. за възнаграждение за вещи лица и сумата от
3460,00 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Съгласно определение на съда от 23.06.2022г. внесения от ответника депозит за
възнаграждение на свидетел не е оползотворен и е разпоредено
сумата от 30,00 лв. да бъде възстановена на ответника по посочена от него с
писмена молба банкова сметка. Ето защо претендираните с представения списък по
чл. 80 ГПК разноски за възнаграждение на свидетел съдът не присъжда.
Ищецът е освободен от плащане на
държавна такса в производството, поради което съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
/дори частично/ на ответника, последният дължи заплащане на държавната
такса по
делото в полза на бюджета на
съда. Същата
съобразно уважения размер на иска
следва да се присъди в размер на 4800,00 лв.
Водим от горното Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.И. З.“ АД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „********да
заплати на К.П.К., ЕГН **********, с адрес с. Студена, ул. „********по иск
с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 120 000,00
лв. /сто и двадесет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение
за причинени неимуществени вреди от настъпило на 18.06.2020 г. застрахователно
събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите /смъртта
на неговия баща П.К. К./, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2020 г. до окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.П.К., ЕГН **********, с адрес с. Студена,
ул. „********против ЗАД „Д.Б.: Ж.И. З.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „********, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл.
45, ал. 1 ЗЗД за разликата
над 120000,00 лв. до
пълния предявен размер от 200000,00
лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди от настъпило на 18.06.2020 г. застрахователно
събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
/смъртта на неговия баща П.К. К./, както и акцесорната
претенция за заплащане на законната лихва, изтекла за периода от 18.06.2020 г.
до 14.07.2020 г.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.И. З.“ АД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „********да
заплати на адв. С.К.Н. от САК, с адрес: гр. София, бул.
„********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата 3318,00
лв. /три хиляди триста и осемнадесет лева/, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА К.П.К., ЕГН **********,
с адрес с. Студена, ул. „********, да заплати на ЗАД „Д.Б.: Ж.И. З.“ АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „********, на основание
чл.78, ал.3 ГПК направените разноски в размер на 3940,00 лв. /три хиляди
деветстотин и четиридесет лева/.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.И. З.“ АД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „********,
да заплати по сметка на
Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата 4800,00 лв. /четири хиляди и
осемстотин лева/, представляваща разноски за държавна такса в
производството.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ответника „Д.О.З.“ АД, ЕИК ********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от
съдебния акт.
СЪДИЯ: