№ 36
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:ГЕОРГИ СТ. МУЛЕШКОВ
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500006 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на СУ „В. Л.“ с Булстат .........и адрес гр.Е.
П.,ул.“В.“ № .,против решение № 40 от 19.10.2021г. на РС-Елин Пелин по
гр.д.№ 595/2021г.,с което е признато за незаконно уволнението на М. Д.
Ф.,възстановена е на длъжността „психолог“ и работодателят е осъден да
заплати обезщетение по чл.225,ал.1 КТ в размер на 11 209.02 лв. и 548.36
лв.държавна такса.Релевират се оплаквания за необоснованост,материална и
процесуална незаконосъобразност.Въззиваемата не се явила на работа 5 дни
/от 05.04.21г. до 09.04.21г. включително/ въпреки,че не била получила
писменото разрешение по чл.173,ал.1 КТ от работодателя да ползва през това
време отпуск,за което подала предварително писмена молба.Неправилно
съдът приел,че това дисциплинарно нарушение не е достатъчно тежко. За
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.Действително,периодът
съвпадал с пролетната ваканция,но психологът не бил длъжен да предоставя
само психологическа подкрепа на учениците, а също бил член на
педагогическия съвет и следвало да бъде на разположение за изготвяне на
правилници,програми и прочие.Не било доказано,че частните психологически
сесии чрез електронната платформа Скайп през процесния период били
свързани с трудовите задължения;такива сесии тя извършвала във връзка с
работата чрез платформата Тиймс.Претендира съдебни
разноски,включително 1200лв. адвокатско възнаграждение за първата
инстанция и 1200 лв. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
1
Въззиваемата страна оспорва жалбата.безспорно било,че ищцата
подала заявление вх.№ 3-2-981/05.04.2021г. за ползване платен годишен
отпуск през посочения период.съдът правилно приел,че са недоказани
предпоставките на чл.330,ал.2,т.6 от КТ.:виновно
неизпълнение,нсъответствие между извършеното нарушение и наложеното
наказание.Работодателят не извършил преценка по чл.189 КТ относно
тежестта на нарушението,поведението на работника,обстоятелствата при
които е извършено.Липсвали данни отсъствието на ищцата да е нанесло вреди
на административната работа на училището,нито на интересите на
учениците.Липсвали данни за предходни нарушения на трудовата
дисциплина.Преди процесния период децата са били на дистанционно
обучение и липсвали доказателства във вътрешните правила да се изключва
ползването на Тиймс платформата.
След преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност,въззивният съд намира жалбата процесуално допустима,но
неоснователна.
По делото е безспорно установено,че по силата на трудов договор
№486/02.01.2018г. М. Д. Ф. с образование „магистър“ „Социална и
политическа психология“ и доктор по научна специалност „социална
психология“ е назначена безсрочно на длъжността „психолог“ в
училището.По силата на трудовия договор и допълнителните споразумения
ТВ било в размер на 1023лв.1439 лв. и 1655 лв;допълнителното ТВ за
доскторска степен е 120 лв., увеличено на 130 лв;допълнителното
възнаграждение за прослужено време става съответно: 173.91 лв.273.41 лв. и
331 лв.Увеличенията са от 17.01.2020г. и 07.01.2021г.Не е оспорено
заключението относно размера на обезщетението за оставане без работа в
продължение на шест месеца.Не се спори,че е подала писмено заявление вх.
№ 3-2-981/05.04.2021г.за ползване на пет дни отпуск през пролетната
ваканция от 05.04.2021г. до 09.04.2021г. по чл.155 КТ.В долната част на
заявлението е отбелязано,че е издадена заповед № 899/05.04.2021г. на
осн.чл.258,ал.1 и чл.259,ал.1 ЗПУО и чл.155,ал.5 КТ,но не е положен
подпис.Не се спори,че през визирания период ищцата не е била на работното
си място.С изх.№ 223/13.04.2021г. са поискани писмени обяснения в първия
ден,в който дошла на работа.Ищцата обяснила,че е учудена за неразрешения
й отпуск при положение,че двукратно директорката телефонирала с покана
да си пусне молба за отпуск по време на ваканцията.Същевременно Е.М.-
логопед в училището,съставила протокол,че на 02.04.2021г. провела разговор
с Ф. относно заповед № 861/01.04.21г. на директора на училището за
извършване „контрол и наблюдение на психологическата работа с ученици от
СУ „В. Л.“ в платформата Тиймс,но Ф. не предоставила достъп с аргумент-
доверителния характер на терапевтичната работа,за която учениците не били
подготвени.Няма данни въпросната заповед № 861/01.04.21г. да е била
връчена на Ф..Въпреки това св.Н. установява,че внукът му със специални
образователни потребности общувал по интернет с Ф. почти
ежедневно,включително през пролетната ваканция.Със заповед №
942/20.04.2021г. на осн.чл.330,ал.2,т.6 КТ Ф. е дисциплинарно уволнена на
2
осн.чл.188,т.3 от КТ.Според регистрационната карта се регистрирала на
23.04.2021г. в Д“Бюро по труда“ е отпуснато обезщетение за безработица в
минимален размер 12лв. дневно. От 20.04.2021г. до 19.08.2021г.;изплатени са
общо 828 лв.Брутното ТВ на ищцата за март 2021г. възлизало на 1868.17 лв.
не се спори,че Ф. нямала предходни нарушения на трудовата дисциплина. С
писмо вх.№18-232/19.05.2021г. до министъра на образованието и
науката,Кмета на Община Е.П. и директора на ответното училище група
родители на деца със специални образователни потребности в училището
изразили несъгласие и огорчение от уволнението като посочили,че работила
успешно с децата.
За да отмени уволнението със съответните имуществени последици и да
възстанови на работа ищцата,първоинстанционният съд е приел,че
атакуваната заповед не отговаря на изискванията за мотивиране по чл.195,
ал.1 КТ.Действително се изисква писмено разрешение на
работодателя,обективирано в заповед, за ползване на отпуск.работодателят не
е длъжен да уведоми работника за отказа да разреши ползването на
отпуск.неявяването на работа за процесните пет дни реализиран нарушението
по чл.187,т.1 КТ, но не задължава работодателя да уволни работника.
Работодателят е длъжен да прецени тежестта на
нарушението,обстоятелствата,при които е извършено,субективното
отношение на работника/чл.190,ал.1,т.2 КТ/ като съобрази критериите на
чл.189,ал.1 КТ във всеки конкретен случай.В настоящия казус най-тежкото
наказани не несъразмерно с тежестта на нарушението.В този смисъл
неоснователни са възраженията на възивника ,основаващи се на хипотетични
вреди за административната дейност на училището.Настоящият състав
споделя изводите на първоинстанционния съд от фактическа и правна страна.
Следва да се добави,че приоритет имат реалните интереси на децата при
специфичната дейност на психолога,като в случая е училището е нарушило
създадена доверителна връзка с децата със специални нужди,отдавайки
приоритет на административни формалности,макар и
законоустановени.Работодателят би могъл да постигне нужния ефект с
пропорционални средства,налагайки по –леко наказание-забележка,
предупреждение и пр.По изложените съображения решението следва да бъде
потвърдено като законосъобразно и правилно.С оглед изхода на делото
възвивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
800лв.адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, платено в брой .
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 40 от 19.10.2021г. по гр.д.№ 595/2021г. на
РС-Елин Пелин.
ОСЪЖДА Средно училище „В.Л.“ гр. Е.П.,Булстат ......... с адрес гр.
Е.П.,ул.В.“ №., да заплати на М. Д. Ф. с ЕГН ********** с адрес гр.С., ж.к.
„К. п.“ в. ч., бл...,вх..,ет..,ап...., адвокатско възнаграждение за въззивната
3
инстанция в размер на 800лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4