Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.258 и сл., във вр. с чл.317 от ГПК. Жалбоподателят „П. Т. П.”-Г. О., със седалище и адрес на управление гр.Г. О.,ул.”Ц. О.”, №..., представлявано от директор Димитър Петков Димитров, поделение на „Б.-Т. П.” Е. , със седалище и адрес на управление гр.С., община С., район С.,ул.”И. В.”, №...,представлявано от управителите Г. Д. Д. и А. И. М., с жалбата си до съда оспорва Решение № 402/13.08.2010 г. на Горнооряховски районен съд, постановено по гр.д.№1423/2010 г. по описа на съда, с което съдът е уважил предявените от Н. Х. С. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ ,като е признал уволнението на ищеца от длъжността „Н.” в Г. Г. О.- разпределителна при „П.-Г. О.” към „Б.-Т. П.” Е., извършено с Акт за прекратяване на трудов договор №... г. на Директора на „П.-Г. О.” за незаконно.Отменил е Акт за прекратяване на трудов договор №... г. на Директора на „П.-Г. О.”, с който на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищеца.Възстъновил е Н. Х. С. на заеманата до уволнението длъжност „Началник влак товарно движение” в Г. Г. О.- разпределителна при „П.-Г. О.” към „Б.-Т. П.” Е..Осъдил е „Б.-Т. П.” Е. с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”И. В.” №..., представлявано от управителите Г. Д.Д. и А. И.М., чрез „П. Т. П.-Г. О.”, със седалище и адрес на управление гр.Г. О., ул.”Ц. О.” №..., представлявано от директор Д. П.Д., да заплати на Н. Х. С. сумата 614,38 лв обезщетение за времето, през което той е останал без работа в резултат на незаконното уволнение,след извършено съдебно прихващане на изплатените му обезщетения по чл.220, ал.1 и по чл.222, ал.1, от КТ във вр. с чл.34, ал.5 от КТД,заедно със законната лихва,считано от датата на завеждането на исковата молба-23.06.2010 г. до окончателното й изплащане, както и 500 лв разноски по делото.В тази част решението се обжалва. Със същото решение съдът е отхвърлил претенцията на ищеца по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за разликата от 614,38 лв до пълния й размер от 4350,00 лв.Осъдил е ответника да заплати разноски по делото в полза на Районен съд Г. О..В тази част решението не се обжалва и е влязло в сила. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на постановеното решение в частта, с която са уважени обективно съединените искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон.Жалбоподателят счита за неправилен направеният от първоинстанционния съд извод за незаконосъобразност на извършения общ подбор за длъжностите „Д.” и „Н.”, поради липсата на сходство между тях.Счита, че от анализа на длъжностните характеристики на двете длъжности, следва обратният извод-за сходство между тях.Така в длъжностната характеристика на „Д.” е вписано като основно задължение да „организира и контролира движението на превозния процес в гарата”, което според жалбоподателя е идентично с основното задължение на длъжността „Н.”, а именно „да организира, ръководи и осъществява обслужването на товарните влакове, както и да ръководи извършването на маневра в гарите”.Намира, че от длъжностните характеристики на двете длъжности може да се направи извод не само за сходство между тях, но и за общи за двете задължения, най-вече по отношение извършването на маневрената дейност в гарите.Идентичност според него има и в задължението за подаване на вагоните за ремонт, в композирането и разкомпозирането на влаковете.Това обосновава правото на работодателя да извърши общ подбор между работниците, които са заемали двата вида длъжности и този подбор е бил възможен, с оглед на факта, че по отношение на изискващото се образование за длъжността „Н.” не е съществувала пречка за заемането от работник на длъжността „Диспечер”, която изисква по-висока квалификация и правоспособността му включва и тази на началник влак.Целта на работодателя е била да не се стигне до уволнение на по-добре работещ диспечер, тъй като са закрити всички съществуващи щатни бройки за диспечер, а да остане по-лошо работещият началник влак товарно движение. Жалбоподателят счита за неправилен също така и направения от първоинстанционния съд извод за незаконосъобразност на извършения подбор, поради това, че не е установено въз основа на какви конкретни обстоятелства комисията е стигнала до вписания в протокола от 23.06.2009 г. краен извод кой работи по-добре.Акцентира на направения от комисията извод,че при оценката на работника тя е взела под внимание богатото откъм нарушения дисциплинарно минало на ищеца, за което свидетелстват многобройните заповеди за дисциплинарни наказания. Жалбоподателят счита за неоснователен и недоказан предявения акцесорен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ,поради обстоятелството, че не са доказани фактите, пораждащи правото му на обезщетение по чл.225 ,ал.1 от КТ-оставането без работа и причинната му връзка с незаконното уволнение.Служебната бележка от Бюрото по труда счита за късно представена , а не в указания от съда срок, което би следвало да препятства нейното приемане като доказателство.Освен това, сама по себе си, тя установява единствено факта на регистрация на ищеца като безработен към датата 07.06.2010 г., но не и наличието на причинна връзка между оставането му без работа и уволнението, което е станало на 23.04.2010 г.Налице е един период, през който той е могъл да има сключен трудов договор с друг работодател. Жалбоподателят иска отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове.Претендира разноски. В законоустановения срок е постъпило от ответника, чрез процесуалния му представител адв. С. Я.-ВТАК, възражение по въззивната жалба.В него се излагат съображения за законосъобразност на обжалваното решение.Ответната страна счита,че районният съд правилно е преценил доказателствата в тяхната съвкупност и е стигнал до верния извод за липсата на сходство между длъжностите „Д.„ и „Н.”.,при което извършеният общ подбор не може да се приеме за законосъобразен.При несъответствие на двете длъжности, при липсата на сходство между тях и при наличие на реално съкращаване на щата единствено за длъжността „Д.” и отсъствието на съкращаване на щатни бройки за длъжността „Н.” е налице незаконосъобразност на уволнението.Счита,че действително не е изяснено по делото как се е формирала крайната преценка на комисията при точкуването, който е отразен в протокола от 23.06.2009 г.- кой работи по-добре.Неотносими към спора са дисциплинарните наказания на ищеца,доколкото те са заличени и той е с чисто дисциплинарно минало.Иска отхвърляне на жалбата и потвърждаване на обжалваното решение.Претендира разноски. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: С решението си, постановено по гр.д.№1423/2010 г. Горнооряховският районен съд е уважил обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ , които е предявил Н. Х. С., против Б. „Т. П.” Е., гр.С., чрез „П. Т. П.”-Г. О. гр.Г. О., като е признал уволнението му от длъжността „Н.” в Г. Г. О.- разпределителна при „П.-Г. О.” към „Б.-Т. П.” Е., извършено с Акт за прекратяване на трудов договор №... г. на Директора на „П.-Г. О.” за незаконно.Отменил е Акт за прекратяване на трудов договор №... г. на Директора на „П.-Г. О.”, с който на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищеца.Възстановил е Н. Х. С. на заеманата до уволнението длъжност „Началник влак товарно движение” в Г. Г. О.- разпределителна при „П.-Г. О.” към „Б.-Т. П.” Е..Осъдил е „Б.-Т. П.” Е. с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”И. В.” №..., представлявано от управителите Д.Д. и А. И.М., чрез „П. Т. П.-Г. О.”, със седалище и адрес на управление гр.Г. О., ул.”Ц. О.” №..., представлявано от директор Д. П.Д., да заплати на Н. Х. С. сумата 614,38 лв обезщетение за времето, през което той е останал без работа в резултат на незаконното уволнение, след извършено съдебно прихващане на изплатените му обезщетения по чл.220, ал.1 и по чл.222, ал.1, от КТ във вр. с чл.34, ал.5 от КТД, заедно със законната лихва, считано от датата на завеждането на исковата молба-23.06.2010 г. до окончателното й изплащане, както и 500 лв разноски по делото. За да постанови решението, съдът е събрал и анализирал изчерпателно сочените от страните писмени и гласни доказателства.Изслушал е заключението на вещо лице по допуснатата съдебно- икономическа експертиза.Въз основа на подробния ,точен и обективен анализ на доказателствата по делото е стигнал до извода за основателност на исковете по чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ и частична основателност на иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ.Приел е за безспорно установено, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника и то е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ- поради съкращение в щата.Извършен е общ подбор при условията и прилагането на чл.329, ал.1 от КТ, съгласно кой‗о, при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата ,или намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре.Не е спорен фактът, че е налице действително съкращаване на щата за длъжността „Д.” в Г. Г. О.-разпределителна към район за Т. П. Г. при „П.-Г.”.С новото щатно разписание в сила от 01.04.2009 г.съществуващите две щатни бройки за диспечер са закрити, а съществуващите 5 щатни бройки за длъжността „Н.”, от които 4 са били заети , а 1 свободна, са запазени.Едната от тях е заемал ищецът.Правилно районният съд е изложил съображения, че в случая на чл.329, ал.1 от КТ работодателят е длъжен да извърши съпоставка и подбор само между тези работници и служители, които заемат близки, сходни длъжности и следва да обхване всички работници и служители,заемащи щатните бройки на сходните длъжности.Анализирайки длъжностните характеристики за двете длъжности „Д.„ и „Н.”, както и свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели Й. И. и П., съдът е стигнал до извода, че не се касае до сходни или близки длъжности, което не позволява на работодателя да извърши общ подбор между заемащите ги лица.Така в длъжностната характеристика за длъжността „Д.” се съдържа като общо описание на работата задължението да „организира и контролира движението на превозния процес на гарата, да ръководи пряко маневрената дейност с цел правилното композиране и разкомпозиране на влаковете, да контролира спазването на специализацията от композираните маневри и недопуска нарушаването й, да осигурява подаването на вагоните за ремонт…”.За заемането на тази длъжност се изисква средно образование и 5 години стаж по специалността.В длъжностната характеристика на „Н.” се съдържат задълженията „Да организира , ръководи и осъществява обслужването на товарните влакове, военните, маневрените и работни влакове, влаковете, превозващи извънгабаритен товар и влаковете със специално предназначение, както и да ръководи извършването на маневри в гарите, на междугарие и в индустриалните клонове и общи разтоварища.”.За заемането на тази длъжност се изисква средно образование и 3 години стаж.Съпоставката в длъжностните характеристики сочи на очевидни различия в двете длъжности – едната се свежда до обслужвването на влаковете, а другата- до контрол и ръководство на цялостното движение на превозния процес на гарата. Фактът, че длъжността „Д.” изисква по-голяма квалификация не се отразява на сходството между двете длъжности.Правилно съдът се е позовал и на показанията на св.Т. Й., който установява, че съществуват три гари- приемен парк, разпределителен парк и отправен парк, при което началник влак за разлика от диспечера работи в приемния парк и отправния парк.В този смисъл разликата е не само в описанието на длъжността, взаимоотношенията ,отговорностите, но и в мястото на работата.При това, извършеният общ подбор е незаконосъобразен и доводите на жалбоподателя не могат да се приемат . Второто съображение на районния съд да приеме уволнението за незаконно е, че самият подбор е лишен от конкретна и реална преценка на работата на оценяваните работници .Тя не почива на конкретни факти, не е установен начинът на формиране на преценката на комисията по отношение прилагането на критерия „начин на изпълнение на възложената работа”-количество, качество, срочност. В този смисъл представеният от ответната страна Протокол на комисията по подбора с дата 23.06.2009 г., в който са отразени резултатите от точкуваното, частен документ изхождащ от работодателя, оспорен в процеса от другата страна ,при липса на доказателства в подкрепа на установените в него факти, не може да служи като годно доказателство. При така приетата за установена фактическа обстановка ,съдът е направил правилния извод за незаконосъобразност на уволнението, който настоящата инстанция споделя. Подробно, точно и обстоятелствено са обсъдени останалите въпроси, касаещи законосъобразността на уволнението от гледна точка на разрешението на Инспекцията по труда,мнението на ТЕЛК и синдикатите и всички останали законови изисквания. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за недоказаност на акцесорния иск по чл.344, ал.1, т.3, във вр. счл.225,ал.1 от КТ относно обезщетението за времето, през което работникът е останал без работа поради незаконното уволнение.По делото е представено ксерокопие от трудовата книжка на ищеца, от което е видно, че след датата на прекратяване на трудовото правоотношение -23.04.2010 г., той е останал без работа.Не е в тежест на ищеца да доказва че от тази дата до регистрацията си в Бюрото по труда – на 07.06.2009 г. той не е работил никъде.Отрицателните факти не се доказват .На доказване подлежат положителните факти, от които страната ,която ги твърди, черпи право.В случая ответната страна следва да докаже, че работникът е бил на друга работа през този период , ако го твърди. Направената от първоинстанционния съд преценка на доказателствата и доводите на страните, както и последващите я правни изводи, е подробна, логична, обективна и правилна.Това прави обжалваното решение правилно, обосновано и законосъобразно, което налага потвърждаването му.Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на районния съд и препраща към тях съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК . При този изход на делото, в полза на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени направените от него разноски пред въззивната инстанция в размер на 500 лева. Водим от изложеното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 402/13.08.2010 г. на Горнооряховски районен съд, постановено по гр.д.№1423 по описа на съда за 2010 г. ОСЪЖДА „Б.-Т. П.” Е., с ЕИК..., със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”И. В.”, №..., представлявано от управителите Г. Д.Д. и А. И.М.”,чрез „П. Т. П.-Г. О.”, със седалище и адрес на управление гр.Г. О., ул.”Ц. О.”, №..., представлявано от директор Д.П.Д.”, да заплати на Н. Х. С. , с ЕГН * от гр.В.Т., ул.”Г. Т.”, №... сумата 500 лв /петстотин лева/ разноски направени пред въззивната инстанция. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ |