Р
Е Ш Е Н И Е
№
............
гр. София, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-B въззивен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА
мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Кристина
Първанова, като разгледа докладваното от младши съдия М. Малоселска
в.гр.дело № 9445 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение
№ 116016 от 15.05.2019 г., постановено по гр. д. № 66268 по описа за 2018 г. на
СРС, ГО, 168 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че Д.С.Ж.
дължи на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******, сумата от 3243.01 лева, от която 2800.58 лева -
главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода
м. 05.2014 г. - м. 04.2017 г. за имот с абонатен № 084225, сумата 371.34 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
топлинна енергия за периода от 16.09.2015 г. до 22.02.2018 г., сумата 59.00
лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.
05.2014 г. - м. 04.2017 г. и сумата 12.09 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение
за периода от 16.09.2015 г. до 22.02.2018 г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.03.2018 г.
до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №16560/2018 г., по описа на СРС, 168 състав.
Решението е
постановено при участието на привлеченото в хода на първоинстанционното
производство от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.
Недоволен решението
останал ищецът „Т.С.“ ЕАД, предвид което и в срока чл. 259, ал. 1 ГПК депозирал въззивна жалба срещу съдебния акт, с който предявените срещу
ответника искове са отхвърлени. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност
и незаконосъобразност на постановения съдебен акт поради нарушения на
материалния закон, тъй като неправилно според ищеца първоинстанционният съд приел,
че ответницата няма качеството на потребител на топлинна енергия през процесния
период. В тази връзка се поддържа, че по делото е установено, че Д.С.Ж. е
собственик на имота, като дали върху същия имало запазено право на ползване за
трето по спора лице било от значение само за вътрешните отношения между
ползвателя и голия собственик. Счита, че в тази насока е разрешението, дадено с
Тълкувателно решение № 2/2017 от
17.05.2018 г. на ВКС, ОСГК. Позовава се и на представената по делото
молба-декларация, подадена от ответницата за откриване на партида на нейно име
за топлоснабдения имот. Искането до въззивния съд е да отмени постановеното
решение и да уважи предявените искове за пълните им размери.
С отговор, постъпил
в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, ответницата в производството оспорва жалбата,
като заявява, че доводите на въззивника не съответстват на събраните по делото
доказателства и трайната съдебна практика, в това число и тълкувателната
такава. Действително в случая било установено, че ответницата е собственик на
¾ идеални части от процесния имот, като праводателят ѝ обаче си
запазил пожизнено правото на ползване върху същия. Изразява становище, че
въззивникът некоректно интерпретира мотивите на Тълкувателно решение по
тълкувателно дело № 2/2017 г., ВКС, ОСГК, като в заключение обобщава, че
задължен за цената на топлинната енергия в имота по арг. от чл. 57 ЗС е вещният
ползвател. Заявява искане за потвърждаване на решението като правилно и
законосъобразно.
Третото
лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба на ищеца.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието
на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема
следното:
Предявени за
разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото обаче е
частично неправилно, като съображенията на въззивния съд да достигне до този
извод, са следните:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба от "Т.С." ЕАД против Д.С.Ж., с която по
реда на чл. 422 ГПК ищецът е предявил искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумите, за които е била издадена
оспорената от длъжника заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 16560/2018 г. на СРС,
168 състав.
Спорно по делото се
явява обстоятелството дали през процесния период страните са били обвързани от
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
доколкото с исковата молба ищецът твърди, че ответникът има качеството на
потребител на топлинна енергия по см.на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, а с отговора на
исковата молба последният е оспорил да е налице валидно облигационно
правоотношение, породено от договор за доставка на топлинна енергия за битови
нужди за процесния недвижим имот, като изрично са наведени доводи, че притежава
само ¾ идеални части от правото на собственост върху имота, но с оглед
запазеното от прехвърлителя вещно право на ползване и по арг. от разпоредбата
на чл. 57 ЗС материално легитимиран да отговаря по исковете е вещният ползвател
на имота. С отговора ответницата е изразила становище, че представената и
описана като приложение към исковата молба молба-декларация, подадена от нея на
17.07.2002 г. е неотносима към предмета на спора, доколкото според страната
документът и откриването на партида на нейно име имали само
вътрешноадминистративно значение за ищеца и са правно ирелевантни за спора.
Съгласно чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период
е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно
тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1
ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на
договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане
на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот,
през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови
нужди и дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие. Правоотношението
по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от
писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване.
Следователно
договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда
намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен
/при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и
презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното
право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да
е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще
на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката
с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с
кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна
енергия /изричен или презюмиран/.
След така
направените принципни разяснения съдът намира следното:
В хода на съдебното
дирене пред първата инстанция са представени и са приети писмени доказателства,
като анализирани в съвкупност същите обуславят извода, че ответницата е
придобила ¾ идеални части от правото на собственост върху процесния
топлоснабден недвижим имот, за който при ищеца е открита партида с абонатен №
084225. Видно е от представения по делото нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка №106, дело № 16198/1997
г., на нотариус при Софийски районен съд, че прехвърлителката П.Г.Ж. си е
запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху недвижимия имот.
Не е спорно между
страните, като за това обстоятелство е налице изрично признание в отговора на
исковата молба, че на 17.07.2002 г. ответницата е подала до ищеца
молба-декларация партидата на топлоснабдения имот да бъде прехвърлена на нейно
име.
Видно е от
представените и приети като доказателства по делото документи за главен отчет и
изравнителни сметки за имота, а също и от заключенията на съдебно-счетоводната
и съдебно-техническата експертиза, че през процесния период титуляр на
партидата при ищеца е ответницата Д.Ж..
С решението си
решаващият състав на първия съд е приел, че макар
представените по делото доказателства да установяват, че ответницата е
собственик на 3/4 идеални части от процесния имот, приоритет следва да се
отдаде на лицето, по отношение на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Посочил е, че с възникването на последното за собственика остава
т.нар. гола собственост, като реално ползвателят е този, който потребява доставената
му топлинна енергия, с оглед което и доколкото по делото не е установено
правото на ползване да е погасено вещният ползвател е потребител на доставяната
до имота топлинна енергия. Съдът не е обсъдил значението на безспорния между
страните факт, че през 2002 г. и след като е придобила през 1997 г. ¾
идеални части от правото на собственост върху имота, ответницата е подала до
ищеца молба декларация, че желае партидата да бъде прехвърлена на нейно име.
Основателни в тази
връзка се явяват оплакванията, заявени с въззивната жалба. Макар и идентичен с
настоящия случай да не е обсъден с тълкувателното решение по т.д. № 2/2017 г.,
ВКС, ОСГК, то не може да бъде споделено застъпеното с отговора на въззивната
жалба становище, че подаването на молба декларация от различно от трето за
имота лице, което ползва същия по силата на облигационно правоотношение със
собственика, респ. вещния ползвател, има само вътрешноадминистративно значение
за ищеца. Както се посочи и по-горе, в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е уреден
презумптивният неформален договор за доставка на топлинна енергия за битови
нужди при общи условия. Тази презумпция не изключва възможността облигационното
правоотношение да възникне на друго основание - при постигнато изрично съгласие
между доставчика и неговия клиент. По делото е установено, че ответницата
притежава право на собственост върху ¾ ид.ч. от имота. Подаденото
заявление-декларация за откриване на партида на нейно име в качеството ѝ
на съсобственик, притежаващ ¾ ид.ч. от имота, в настоящия случай
представлява по своето правно естество именно предложение за сключване на
договор за доставка на топлинна енергия, отправено от единия от съсобствениците
до топлофикационното дружество. Вземайки предвид датата на подаване на
заявлението за откриване на партида на нейно име, съдът приема, че до този
момент партидата е имала друг титуляр. По делото е установено, че през
процесния период партидата вече е била на името на ответницата, с оглед което следва
да се приеме, че ищецът е приел предложението за сключване на договор,
продължавайки да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, поради което
между страните е породено облигационно правоотношение, което ги обвързва. Следователно
материално легитимирана да отговаря по предявените искове е именно ответницата,
доколкото възникването на облигационното правоотношение между нея и ищеца
следва във времето придобиването от страна на праводателката на ответницата на
вещно право на ползване върху имота.
В допълнение на
гореизложеното следва да се посочи, че не могат да бъдат споделени доводите на
въззиваемата, че откриването на партида на нейно име и вписването ѝ като
"титуляр на партида" има единствено вътрешно-счетоводно значение и не
е относимо към предмета на спора – същото сочи, че ищецът е приел сключването
на договор при публично известни общи условия именно с ответницата, а
последната се е задължила да заплаща цената за същата, при това за целия имот,
доколкото определяща е изразената с подаденото заявление воля за встъпване в
правоотношение с ищеца, а не каква част от правото на собственост притежава
ответницата. Какво е естеството на вътрешните отношения между голия собственик
и вещния ползвател и дали към 2002 г. вещното право на ползване е било погасено
в конкретния случай е ирелевантно, доколкото възникването на всяко следващо във
времето облигационно правоотношение води до прекратяване на договора с
предишния потребител на топлинна енергия за същия имот, било то съсобственик
или вещен ползвател.
По делото е
установено, че сградата, в която се намира процесният недвижим имот, е
топлоснабдена, като за това обстоятелство също са приети писмени доказателства.
Въз основа на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза настоящата инстанция приема, че
количеството на топлинна енергия за абонатната станция през процесния период е
измервано и отчитано съгласно Закона за енергетиката от средство за търговско
измерване – общ топломер, монтиран в абонатната станция. В имота на ответницата
са извършвани реални отчети на показанията на 2 броя ИРРО, начислявана е ТЕ,
отдадена от 1 брой щранг лира, а ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е
начислявана на база отопляемия обем на жилището. ТЕ за подгряване на вода е
начислявана след реален отчет на показанията на 1 брой водомер. За
отоплителните сезони, включени в процесния период, са изготвяни изравнителни
сметки, отразяващи извършените отчети. Вещото лице е посочило, че през целия
исков период са отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи. Установява
се, че сумата за потребена топлинна енергия за процесния период е в размер на 3205,66 лева,
включваща сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинна
енергия за отопление на имота и топлинна енергия за подгряване на вода. За периода 01.02.2015 г. – 30.04.2017 г. стойността на топлинната енергия е в размер на 2451,77
лева.
Съгласно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза през процесния период от страна
на ответницата са извършвани плащания, с които са погасени задълженията по
фактурите, издадени през м.07.2016 г. и м.07.2017 г., като от дължимите
съгласно заключението на СТЕ суми за топлинна енергия за периода 01.02.2015 г.
– 30.04.2017 г. следва да бъде приспадната платената от ответницата сума в размер
на общо 485,54 лева.
Доколкото купувачът
дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена
следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а
тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните
сметки. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът ползва данните
на СТЕ и ССчЕ. Ответникът своевременно /с отговора на исковата молба/ е
релевирал в производството възражение за погасяване по давност на част от
вземанията, възникнали през исковия период, което възражение следва да бъде
разгледано от въззивния съд.
Моментът, от който
започва да тече погасителната давност е определен от законодателя в зависимост
от възникване на вземането и настъпването на изискуемостта. Изискуемостта на
вземането и изпадането в забава на плащането на същото са различни юридически
факти, от тях произтичат и различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от
2014 г., приложима за процесните вземания, сочи изискуемост на месечното
вземане, което не е обвързано с изравнителната сметка, поради което и
обвързването от ищеца на началния момент на погасителната давност за месечните
задължения с издаването на обобщена фактура по изравнителната сметка е
неоснователно. Следователно искът /при съобразяване погасяването на част от
вземанията с кратката тригодишна давност/ се явява основателен за периода от
01.02.2015 г. до 30.04.2017 г. и за сумата съгласно
заключението стойността на СТЕ в размер на 2451,77 лева. Следва да бъде взето
предвид и заключението на ССчЕ, съгласно което към този период са относими
извършени от ответницата плащания на суми в размер от 485,54 лева или искът за
главница за топлинна енергия е следвало да бъде уважен за периода 01.02.2015.
г. – 30.04.2017 г. и за сумата от 1966,23 лева.
По претенцията на
ищеца за цена на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия, следва
да се посочи, че според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост,
се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ - чл. 139
– чл. 148 и в
Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, с оглед което съдът
намира, че ищецът се явява легитимирано да претендира вземането лице.
С оглед факта, че
от доказателствата по делото се установява, че до имота на ответника е
доставяна топлинна енергия, както и че е осъществявана услугата дялово
разпределение през процесния период, то дължима се явява сумата за цена на тази
услуга като основателността на този иск е обусловена от основателността на иска
за главница за топлинна енергия. Пред първоинстанционния съд е представена
справка за дължимите от ответницата суми за дялово разпределение /л. 22 от
гр.д. № 66268/2018 г./ на СРС, въз основа на която и по реда на чл. 162 ГПК
съдът намира иска основателен за сумата от 48,33 лева и за периода 01.02.2015
г. – 30.04.2017 г., за която част решението на първия съд следва да бъде
отменено, а претенцията – уважена за посочения размер.
По исковете с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД въззивният съд намира
следното:
Основателността на
акцесорните искове предполага наличие на главни задължения и забава в
погасяването на същите. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните. Съгласно чл. 33, ал.2 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Т.С.” EАД на клиенти в град София /в сила
от 12.03.2014г./, на които ищецът изрично се позовава в исковата си молба, купувачът
е длъжен да заплаща стойността на реално потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база на изравнителна сметка, в
тридесетдневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата на
продавача. Като продавачът начислява лихва за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 от ОУ, а именно върху тези, начислени
с фактура за реално потребено количество топлинна енергия, определено на база
на изравнителните сметки /чл.33, ал.4 ОУ/. Съгласно чл.33, ал.5 от цитираните
Общи условия, при забава в плащането на задълженията по чл.33, ал.2 от ОУ,
потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва. Ищецът обаче не твърди
и не представя доказателства за публикуването на общата фактура за отчетния
период на интернет страницата си /например съставени от нотариус констативни
протоколи, удостоверяващи явяването на последния и извършените действия по
публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигурен интернет достъп до
индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството,
осъществен чрез официалната уебстраница на ищеца/, съставляващо своеобразно
уведомление до длъжника за възникване на задълженията и необходимо с оглед
маркирането на началото на течението на предвидения срок за настъпване на изискуемостта
им, предвид което и съдът приема, че без доказателства с изложеното съдържание
забава за длъжника в плащането на установената главница до датата на депозиране
на исковата молба в съда, не е налице. При липсата на други твърдения за
различен начин на изпадане в забава на купувача и позоваване на други общи
условия, приложими към договора /респ. непредставяне на такива по делото/,
съдът приема, че искът правилно е отхвърлен от СРС, макар и по различни от
изложените от настоящата инстанция съображения. В тази част решението следва да
бъде потвърдено.
По отношение иска
за лихва върху сумата за дялово разпределение, последният се явява
неоснователен по съображенията, изложени във връзка с обезщетението за забава в
размер на законната лихва върху главницата за цената на ползваната топлинна
енергия, с оглед което в тази част въззивната жалба също се явява
неоснователна, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, макар и
с посочените по-горе различни от тези на първостепенния съд мотиви.
Доколкото изводите
на настоящия въззивен състав частично не съвпадат с тези на СРС /по отношение
на исковете за главници/, въззивната жалба в тази част се явява основателна, като решението следва да бъде отменено в
очертаните по-горе части, а именно, с които е отхвърлен иска с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за сумата от 1966,23
лева, представляваща цена на доставена в имота на ответницата топлинна енергия
в периода 01.02.2015 г. - 30.04.2017 г., както и за сумата от 48,33 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода 01.02.2015 г. – 30.04.2017 г. и същите да бъдат уважени, а в останалата
обжалвана част - да се потвърди като правилно, макар и по различни съображения.
По разноските:
В резултат от
изводите, до които въззивният съд достигна, а именно частична основателност на
въззивната жалба, следва да се преразпределят и разноските, сторени от страните
в първоинстанционното производство, като на
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, бъде присъдена сумата
от 71,35 лева за заповедното производство /за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, съгласно издадената заповед за изпълнение и основателната част
от исковете/, както и сумата от 413,01 лева /за държавна такса, депозити за
експертизи и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева
съобразно основателната част от исковете/ за исковото производство. По
отношение на присъдените в полза на ответника разноски за първоинстанционното производство,
като съобрази неоснователната част от исковете и обстоятелството, че
производство по чл. 248 ГПК не е инициирано, въззивният състав приема, че
решението следва да бъде отменено за сумата над 371,22
лева за заповедното производство и за сумата над 530,32 лева за исковото
производство.
Разноските за
въззивната инстанция също следва да бъдат разпределени между страните съобразно
изхода от спора. Сторените от въззивника разноски са в размер на 64,86 лева –
за заплатени държавни такси. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК и доколкото
страната е представлявана от свой служител в производството пред СГС, съдът, като
съобрази фактическата и правна сложност на делото и обема на процесуални
усилия, извършени от представителя на дружеството, определя възнаграждение за
юрисконсулт в размер от 50 лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
въззиваемата следва да се възложи сумата от 71,35 лева, представляваща разноски
за въззивното производство по съразмерност. Въззиваемата е извършила разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лева, за които се сочи,
че са заплатени в брой при подписване на представения договор за правна защита
и съдействие. Въззивникът своевременно е релевирал възражение за прекомерност
на тези разноски по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, което въззивният съд намира за
основателно. Като съобрази ниската фактическа и правна сложност на спора,
обстоятелството, че е подаден отговор на въззивната жалба, но страната не е
представлявана в откритото съдебно заседание пред въззивния съд, в което е
даден ход на делото и ход по същество, като не е изразила и писмено становище
във връзка с провеждането му, разноските, които следва да се присъдят в полза
на въззиваемата като се вземат предвид разпоредбите на чл. 9, ал. 1, вр. чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
следва да бъдат редуцирани до сумата от 342,76 лева.
Така мотивиран,
Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение
№ 116016 от 15.05.2019 г., постановено по гр. д. № 66268 по описа за 2018 г. на
СРС, ГО, 168 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.
чл.149 ЗЕ за признаване за установено, че Д.С.Ж. , ЕГН **********,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, сумата от 1966,23
лева, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода 01.02.2015
г. – 30.04.2017 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******, абонатен № 084225, сумата от 48,33 лева - главница за извършена
услуга за дялово разпределение за периода 01.02.2015 г. – 30.04.2017 г., ведно
със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 12.03.2018 г. до окончателното плащане, както и в
частта за разноските, с която „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на Д.С.Ж.
сумата над 371,22 лева до присъдената с решението сума от 980 лева – разноски за
заповедното производство и за сумата над 530,32 лева до присъдената с решението
сума от 1400 лева – разноски за исковото производство, като вместо това
постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Д.С.Ж. , ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******,
сумата от 1966,23 лева, представляваща стойността на неизплатена топлинна
енергия за периода 01.02.2015 г. – 30.04.2017 г. за имот, находящ се в гр. София,
ж.к. ******, абонатен № 084225, ведно със законната лихва от 12.03.2018 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 48,33 лева - главница за извършена
услуга за дялово разпределение за периода 01.02.2015 г. – 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от 12.03.2018 г. до окончателното
плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 16560/2018 г. по описа на СРС, 168 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 116016 от 15.05.2019 г., постановено по гр.
д. № 66268 по описа за 2018 г. на СРС, ГО, 168 състав, в частта, с която
са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване
за установено, че Д.С.Ж., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******, сумата над 1966,23 лева до сумата от 2800,58 лева,
представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014
г. – 31.01.2015 г. за имот находящ се в гр. София, ж.к. ******, абонатен №
084225, сумата от 371,34 лева - обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 16.09.2015 г. до
22.02.2018 г., сумата над 48,33 лева до сумата от 59,00 лева - главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. – 31.01.2015
г. и сумата от 12,09 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от
16.09.2015 г. до 22.02.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №16560/2018 г., по описа на СРС, 168 състав, както и в
частта за разноските, с която „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на Д.С.Ж. сумата до
371,22 лева – разноски за заповедното производство и сумата до 530,32 лева –
разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д.С.Ж., ЕГН **********,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, сумата от 71,35 лева, представляваща
разноски за заповедното производство, както и сумата от 413,01 лева,
представляваща разноски за исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д.С.Ж., ЕГН **********, да
заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******, сумата от 71,35 лева, представляваща разноски за
въззивното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, да заплати на Д.С.Ж.,
ЕГН **********, сумата от 342,76 лева, представляваща разноски за въззивното
производство.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД, на страната на въззивника
„Т.С.“ ЕАД.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.