Р Е Ш
Е Н И Е
№ 858 / 13.07.2020 година, град Бургас
Административен съд - Бургас,
на втори юли две хиляди и двадесета година, в открито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ:
Веселин Енчев
Димитър Гальов
Секретар Галина Драганова
прокурор Величка Костова
разгледа
докладваното от съдия Енчев КНАХ дело № 996/2020 година
Производството по чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано е по касационна жалба от
началника на РУ – Несебър към ОД – Бургас на МВР против решение №
127/16.04.2020 година по н.а.х.д. № 1605/2019 година на Районен съд – Несебър
(РС), с което е отменено наказателно постановление № 19-0304-000995/27.05.2019
година, издадено от началник на сектор в РУ - Несебър при ОД – Бургас на МВР
(НП).
С НП, на Б.Г. ***, за нарушение на
чл. 25 ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.179
ал. 2 във връзка с чл. 179 ал. 1 т. 5 от ЗДвП, е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 200 лева.
Касаторът оспорва решението. Цитира
мотивите на РС и твърди, че не е допуснато нарушение на чл. 40 ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение (АУАН). Поддържа, че непосочването на
конкретни материални щети по моторните превозни средства (МПС) в резултат на
възникналото пътнотранспортно произшествие (ПТП) не обосновава извод за
незаконосъобразност на НП, защото в постановлението изрично е било посочено, че
от произшествието има нанесени материални щети и за това обстоятелство е
съставен протокол от присъствалия служител на МВР.
Иска решението да бъде отменено като
бъде „решен спора по същество“.
Ответникът в подробен писмен отговор
на касационната жалба възразява срещу доводите на касатора, прави анализ на
приложимото процесуално право и поддържа, че допуснатото нарушение при
съставянето на АУАН е от категорията на съществените.
Прокурорът пледира неоснователност
на жалбата.
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.
С НП Б.Г. е наказан за това, че на
18.05.2019 година, около 02:00 часа, в град Несебър, на улица без име, до
магазин „Жанет“, в посока кръгово кръстовище, управлява лек автомобил с рег. № СВ
8602 ВК, собственост на Сашка Колева, като извършва неправилна маневра при
навлизане в съседна лента отляво – надясно и удря движещия се по нея лек
автомобил с рег. № ТХ 6029 АТ, предизвиквайки ПТП с материални щети.
За да постанови решението си РС е
приел, че:
1. е налице съществено разминаване в
показанията на актосъставителя и свидетеля по акта относно мястото на
нарушението (на възникналото ПТП), защото според първия това се е случило до
„първото кръстовище близо до магазин Жанет“ като автомобилите са се движили
успоредно от посока магазина в посока град Несебър, а според втория – ПТП не е
осъществено при движение от магазин „Жанет“ към кръговото кръстовище, а е
възникнало при движение на автомобилите от „квартал Черно море в посока
кръговото кръстовище“;
2. има неяснота при правната
квалификация на нарушението (чл. 25 ал. 1 от ЗДвП) с оглед използвания в НП
израз „неправилна маневра при навлизане в съседна лента“, който позволява и
квалифицирането му по друг текст (чл. 25 ал. 2 от ЗДвП), а това е довело до
засягане правото на защита на санкционирания, защото го е лишило от
възможността да узнае точно какви правила за движение е нарушил с извършеното
деяние и съответно – да изложи възражения срещу констатациите;
3. при съставянето на АУАН е било
допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 40 ал. 3 във връзка с ал. 1
от ЗАНН, тъй като актът е съставен в присъствието на само един свидетел, който
е бил свидетел единствено по съставянето му, вместо необходимите поне двама
свидетели;
4. дори посочването на двама
свидетели при съставянето на акта не би довело до доказване на извършването на
нарушението, предвид данните за наличие на очевидци при настъпването на ПТП,
което е следвало да бъдат посочени, за да бъдат разпитани, при необходимост;
5. непосочването на конкретните
материални щети от ПТП в АУАН и в НП е
довело до нарушение на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН в степен, нарушаваща правото
на защита на наказания, защото не са ангажирани никакви доказателства, че те са
настъпили от съприкосновението на автомобила на санкционираното лице с другия
автомобил, съответно – не може да се установи в какво се изразяват те, за да се
приеме, че е налице ПТП по смисъла на § 6 т. 30 от ДР на ЗДвП.
Решението е правилно, като краен резултат,
по само един от изложените мотиви.
Настоящият състав не споделя първия
основен довод за отмяна на НП.
Действително, налице е разминаване в
показанията на актосъставителя и на свидетеля по АУАН относно посоката на
движение на автомобилите, участвали в ПТП, както и относно точното място на
установяването им от пристигналите служители на МВР – първоначално свидетеля
Дянков, а впоследствие актосъставителя Ибрям – но то не е съществено до степен,
че да лиши наказания от възможността да се ориентира в местоположението,
посочено от наказващия орган по НП.
В показанията си актосъставителят
Ибрям заявява, че при пристигането си е установил автомобилите „до първото
кръстовище близо до магазин Жанет“, а посоката им на движение е била от
„грандмаркет „Жанет“ посока Несебър“ (лист 21 стр. 2 от н.а.х.д. № 1605/2019
година). От своя страна, свидетелят по акта – полицай Дянков – поддържа, че
първоначално (като част от полицейски патрул) е получил информация за ПТП „за
кв. Черно море, в близост до първото или второто кръгово движение от посока
грандмаркет „Жанет“ към гр. Несебър“, а автомобилите са били „от страната на
кв. Черно море, т.е. в дясната страна спрямо посоката на движение грандмарект
„Жанет“, като автомобилите не са се движили по този път – магазин Жанет – гр.
Несебър“, а „... до настъпването на ПТП същите са се движили от кв. Черно море
– посока кръговото движение.“ (лист 22 от н.а.х.д. № 1605/2019 година).
Касационният състав приема, че по
отношение на времето и мястото на настъпване на ПТП няма неяснота, която да е
засегнала правото на защита на жалбоподателя. Нито във възражението си по АУАН,
нито в подадената, впоследствие, жалба срещу НП до РС, Г. не оспорва мястото и
часа на настъпване на ПТП, и на установяването на нарушението, описани в акта и
в постановлението. Деянието е осъществено на 18.05.2019 година, около 02:00
часа в град Несебър, на безименна улица в района между магазин „Жанет“, ж.к.
„Черно море“ и „първото“ кръгово
кръстовище, в отсечка от пътя с обща дължина не повече от 500 метра. По делото няма данни, а и липсват
твърдения от страните, че на същата дата и приблизително по същото време на
денонощието, в същия участък от пътната мрежа Б.Г. е участвал в друго ПТП с
материални щети и затова не е в състояние да прецени за извършването на кое
нарушение, именно, е санкциониран с НП. Липсва спор и по механизма на
настъпване на произшествието – успоредно движение на две МПС, като едното
(управлявано от наказания водач) навлиза в съседна лента отляво – надясно и
удря автомобил, предизвиквайки материални щети.
Налице е, обаче, неточност при
правната квалификация на нарушението по чл. 25 ал. 1 от ЗДвП с оглед
използвания в НП израз „неправилна маневра при навлизане в съседна лента“, позволяващ
квалифицирането му по друг текст (чл. 25 ал. 2 от ЗДвП), както е приел РС.
Съгласно чл. 25 ал.1 от ЗДвП, водач
на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да
се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине
в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път
или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява
с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Според нормата на чл. 25 ал. 2 от ЗДвП, при извършване на маневра, която е
свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато
такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от
две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство,
което се намира в дясната пътна лента.
Съпоставката на двата текста, като
че ли, не обосновава извод за неправилна правна квалификация на деянието,
описано в НП. Нормата на чл. 25 ал. 1 от ЗДвП установява задължение за водача преди извършването на определени (но
неизчерпателно изброени) действия, сред които и преминаване в друга пътна
лента, да се убеди, че няма да
създаде опасност за другите участници в движението, както и да съобразява
своята маневра с тяхното разположение и параметри на движение, всичко това – за
осигуряване на пътната безопасност. Съответно, разпоредбата на чл. 25 ал. 2 от ЗДвП урежда единствено правоотношенията, свързани с предимството на водачите
при престрояване от една в друга съседни
пътни ленти в две хипотези – при самостоятелно преминаване на едно МПС от една
лента в друга лента и при едновременни маневри на две пътни превозни средства
от две съседни пътни ленти.
В конкретния случай, деянието на Г.,
както е описано в административнонаказателната преписка, е свързано с маневра,
при която той е навлязъл в съседна лента (престрояване) към движещото се в нея
ППС, без да е налице едновременна маневра от страна на Г. и на другия водач за
преминаване в двете съседни пътни ленти. Г. не осигурил предимство на водача на
пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента и при
навлизането си е ударил автомобила с рег. № ТХ 6029 АТ, т.е. действал е без
предварително да се убеди, че така няма да създаде опасност за преминаващото
край него ППС и в нарушение на изискването за пропускането му, с което деяние е
осъществен именно състава на чл. 25 ал. 2 от ЗДвП. Като е квалифицирал
неправилно деянието, наказващият орган е засегнал правото на защита на Г.,
подвеждайки извършеното от него под фактически състав, съдържащ обективни
елементи, неотносими към казуса.
Що се отнася до останалите
аргументи, изложени от РС за отмяна на НП, настоящият състав счита, че те са
изложени при неправилно тълкуване на фактите, установени по делото.
Не е налице констатираното от РС
съществено процесуално нарушение на чл. 40 ал. 3 във връзка с ал. 1 от ЗАНН,
тъй като АУАН е съставен в присъствието на само един свидетел, който е посочен
като свидетел по съставянето му, вместо необходимите в този случай поне двама
свидетели.
От разпита на свидетелите Дянков и
Ибрям се изяснява, че когато актосъставителят Ибрям е пристигнал на
местопроизшествието, там вече се е намирал свидетеля Дянков, като част от
автопатрул № 1, т.е. Дянков непосредствено е възприел съществените факти,
констатирани впоследствие от Ибрям чрез съставянето на АУАН – разположението на
автомобилите и самоличността на водачите (лист 21 стр. 2 абзац последен и лист
22 стр. 1 абзац последен от н.а.х.д. № 1605/2019 година). На практика, Дянков
се явява свидетел при установяване на нарушението (който не е очевидец на момента
на настъпването на ПТП), а не свидетел при съставянето на акта (т.е. трето
лице, невъзприело лично обстоятелствата по случая). В АУАН Дянков
неправилно/погрешно е посочен от Ибрям като свидетел по съставянето на акта, а не като свидетел при установяване на
нарушението, какъвто е в действителност. Затова и актосъставителят не е имал
задължението да приложи нормата на чл. 41 ал. 3 от ЗАНН като осигури
подписването на акта от други две лица – с изричното посочване, че с подписите
си те удостоверяват самото съставяне на акта, а не фактите, съдържащи се в
него. Съответно, по аргумент от чл. 53 ал. 2 от ЗАНН, настоящият състав прави
извод, че наказващият орган не е допуснал нарушение на процесуални правила при
позоваването си на така подписания АУАН, когато е наложил санкцията с
издаденото НП.
Във връзка с изложеното, не може да
бъде споделена и тезата на РС, че дори посочването на двама свидетели при
съставянето на акта не би довело до доказване на извършването на нарушението,
предвид данните за наличие на очевидци при настъпването на ПТП, които е
следвало да бъдат посочени (а не са), за да бъдат разпитани, при необходимост.
По делото са разпитани актосъставителят и и свидетелят при установяване на
нарушението, и техните показания, анализирани поотделно и в съвкупност с
останалите доказателства по делото, са напълно достатъчни, за да бъде
установено дали в производството пред РС наказващият орган е доказал (или не)
извършването на нарушението чрез фактите, описани в НП и преписката към него.
В цялото производство нарушителят –
жалбоподател поддържа, че съставеният АУАН не е бил подписан от нито един
свидетел, като представя своя екземпляр от акта, а това било съществено
процесуално нарушение. Факт е, че върху екземпляра на Г. не е положен подпис на
свидетел. Такъв подпис, обаче, се съдържа в АУАН, представен от наказващия
орган като част от преписката и този екземпляр е приет като доказателство по
делото от РС. Отразеното в него е в синхрон с друго доказателство по делото –
информацията в показанията на свидетеля Дянков, който изрично потвърждава, че е
присъствал на местопроизшествието, описва фактите по сблъсъка и заявява, че е
бил посочен като свидетел от актосъставителя. Така, липсата на подпис на
свидетел в екземпляра от АУАН, връчен на жалбоподателя, не обосновава извод за
незаконосъобразност на НП, защото в преписката е представен друг екземпляр от
АУАН, съдържащ всички реквизити и чието съдържание е потвърдено посредством
допълнително извършено от съда процесуално действие – разпит на свидетел.
Не е налице и съществено процесуално
нарушение в производство по налагането на наказанието, явяващо се отменително
основание, предвид липсата на изрично и конкретно изброяване на материалните
щети, причинени на автомобилите от инцидента, за да бъде определен той като
ПТП, съобразно нормата на § 6 т. 30 от ДР на ЗДвП. Както в АУАН, така и НП, е
посочено, че е от удара между двата автомобила са причинени „материални щети“,
а за това обстоятелство не се спори в административнонаказателното производство
и по делото пред РС, т.е. налице е именно ПТП по смисъла на цитираното легално
определение от ЗДвП.
При така установените факти и с
оглед изложените правни мотиви, настоящият касационен състав приема, че
решението на РС е правилно, като краен резултат - и следва да се остави в сила.
Затова, на основание чл. 221 ал. 2
от АПК, във връзка с чл. 63 ал. 1 изр. 2 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
127/16.04.2020 година по н.а.х.д. № 1605/2019 година на Районен съд – Несебър.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: