Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Б.С. 23.03.2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав, в публичното си заседание на 18 февруари, Две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАЙЛО ШАБАНСКИ
при секретаря Ивелина Витанова, като разгледа докладвано от съдия Шабански АНД № 5/2021г. по описа на РС-Б.С.
За да се произнесе взе предвид следното:
С.П.Б. ***, ЕГН **********, е обжалвал електронен фиш за налагане на глоба, Серия К № 1849275 на ОД на МВР В., с който му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 210.00 лв., на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.59 - 63 ЗАНН.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният електронен фиш /ЕФ/ и се прави искане за неговата отмяна.
Въззиваемата страна ОДМВР-В. не изпраща представител в с.з. и не ангажира становище по жалбата. /становище изразено от РУ - Б.С., но те не са страна по делото/
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в с.з.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид релевираните в жалбата претенции и след цялостна служебна проверка на атакувания ЕФ, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл. 59-60 от ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна. Разгледана по същество тя е основателна.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 19.10.2017 год., около 16.26 часа, служителят на РУ - Б.С. – свидетелят Л.М.Ц., бил изпратен за извършване на контрол по безопасност на движението за разрешена скорост на път ІІ-13, км. 65+930 – пътя гр.Кнежа към гр.Б.С.. Този участък от пътя е определен като участък с повишена концентрация на ПТП и има два знака за ограничение на максимално разрешената скорост в този участък от 60 км./ч. Той позиционирал служебния си автомобил, който бил оборудван с техническо средство за видео - заснемане, марка TFR1-M № 549. Към него се приближил лек автомобил „Опел Астра”, с рег.№ М 8001 АТ и автоматизираното техническо средство № TFR1М - 549, с което бил снабден служебният автомобил, засякло превишение на скоростта от лек автомобил „Опел Астра” с 43 км/ч., или лекият автомобил се е движил със скорост 103 км/ч., при разрешена скорост 60 км/ч. за този участък от пътя. На собственика на л.а. „Опел Астра” бил издаден електронен фиш, в който е описано, че на горепосочената дата и място е превишил разрешената скорост с 40 км/ч.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства – Електронен фиш за налагане на глоба /ЕФНГ/, фотоснимка на автомобила с установена скорост и място, протокол за метрологична проверка на техническо средство, разпечатка от паметта на същото, скица от мястото на нарушението, справка за собственост на автомобила, протокол за използвано техническо средство, показание на служителя на МВР.
Съдът констатира, че при издаване на обжалваният Електронен фиш не са допуснати твърдените в жалбата съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на електронния фиш само на това основание.
Издаването на електронния фиш е последваща дейност, която се извършва от териториалните структури на МВР въз основа на показанията на одобрените технически средства, които могат да бъдат както мобилни, така и стационарни. Единственото изискване посочено в чл.189 ал.4 ЗДвП е при издаване на фиша е същият да съдържа точно тези данни, които са посочени в правната норма, а именно - териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези задължителни реквизити се съдържат в обжалвания фиш, поради което при издаването му не са допуснати процесуални нарушения твърдени в жалбата и в с.з. С измененията на чл.165 ал.2 т.8 и ал.3 и в чл.189 ал.4 и ал.8, всички от ЗДвП /обн. ДВ бр.19/2015 г. в сила от 22.05.2015 г./ и с приетата Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр.36/19.05.2015 г./ процесът на установяване и заснемане на нарушения чрез използване на мобилни технически средства за видеоконтрол е изрично регламентиран. С посочените по-горе законодателни изменения ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС на ВАС практически загуби своето значение, поради което съображенията на жалбоподателя, основаващи се на мотиви от това решението не се споделят от настоящият състав. С промените в Закона за движение по пътищата, както и с разпоредбите на посочената по-горе наредба, бе преодоляна празнотата относно работата с мобилните технически средства в процеса на заснемане на нарушения. За първи път беше дадено и легално определение на понятието „автоматизирани технически средства и системи“ в §6 т.65 от ДР на ЗДвП – това са уреди за контрол, които работят самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени, съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или в отсъствие на контролен орган и могат да бъдат стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Налице е и дефиниция за ЕФНГ съгласно §6 т.63 от ДР на ЗДвП- електронно изявление върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно –информационна система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, като в конкретният случай именно такова е използваното под № 549. Според показанията на свидетеля Л.М.Ц. автоматизираното техническо средство, с което процесното нарушение е било установено, е мобилно, като тяхната задача като контролни органи се е свеждала единствено и само до поставяне начало и край на работния процес на техническото средство. При това положение настоящият състав приема, че описаното в ЕФ нарушение е установено в съответствие с изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП, при наличие на които се издава именно фиш, а не се съставя АУАН по ЗАНН.
От представените от АНО и приобщени от Съда писмени доказателства става ясно, че са спазени и условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, въведени с Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Използваното автоматизирано техническо средство TFR1 М № 549, било одобрено по реда на Закона за измерванията и притежавало удостоверение за одобрен тип средство за измерване със срок на валидност до 24.02.2020 г. В ЕФНГ е посочен само индивидуалният номер на техническото средство, което съобразно данните в протокола за последващата метрологична проверка съответства на типът одобрение средство за измерване. От този протокол се установяват по безспорен начин годността на техническото средство, чрез което е измерено превишението на скоростта, както и възможността на това средство автоматично да фиксира допуснати нарушения за скорост при предварително зададени параметри.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че състава на административното нарушение по чл. 21, ал.2 от ЗДвП е осъществен от обективната и субективна страна.
Установено било и не се оспорва от страните, че процесният автомобил бил собственост на жалбоподателя. Съобразно чл. 188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. По делото не бяха представени и не се събраха доказателства, жалбоподателят да е посочил пред компетентните органи различно лице, на което да било предоставено управлението на този автомобил към дата и часа на констатираното нарушение.
Съдът обаче намира, че в конкретния случай, издадения електронен фиш на жалбоподателят, следва да бъде отменен по следните съображения:
С тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС се прие, че е недопустимо
административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен
период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в
правния мир, като освен това извършителите на деяния със значително по-ниска
степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха
били поставени в по-тежко материално правно положение от извършителите на
деяния с най-висока степен на обществена опасност, каквито са например
престъпленията против личността. В този смисъл институтите на давността в двете
ѝ разновидности – давност за преследване, след изтичането на която се погасява
възможността на компетентният орган да реализира правомощията си по
административнонаказателното правоотношение, и давност за изпълнение на
наложено наказание, с изтичането на която се погасява възможността
компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложената
административна санкция, намират приложение и в административнонаказателния
процес, независимо дали имат изрична уредба в ЗАНН. От принципите,
че извършителите на административни нарушения не могат да бъдат поставени в
по-неблагоприятно положение от извършителите на престъпления и от принципа за
субсидиарно приложение на НК за случаите, които нямат изрична уредба в
административнонаказателния процес (чл. 11 от ЗАНН), следва, че нормите на
давността уредени в НК ще намерят съответно приложение и в
административнонаказателния процес във всеки един случай, когато в ЗАНН няма
изрична уредба.
В цитираното
постановление се прие още, че пример за такова субсидиарно приложение е
института на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал.
1, т. 5 от НК. С това обаче далеч не се изчерпват случаите, когато разпоредбите
на давността уредени в НК следва да намерят субсидиарно приложение.
Трайно установено
положение е, че погасителната давност ограничава във времево отношение
възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с
влязъл в сила акт наказателната/административнонаказателната отговорност на
дадено лице. Погасителната давност в общия случай започва от деня, в който е
довършено престъплението/нарушението - чл. 80, ал. 3 от НК, и тече до
реализиране на наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца
с влязъл в сила акт.
Погасителната
давност бива два вида: обикновена и абсолютна. Обикновената давност се прекъсва
с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само
спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на
действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност - чл.
81, ал. 2 от НК. Абсолютната давност изключва наказателното/административнонаказателното
преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност -
чл. 81, ал. 3 от НК.
В чл. 34 от ЗАНН са
изрично регламентирани две действия, които прекъсват обикновената погасителна
давност - издаването на АУАН и издаването на НП. Предвидени са и специални
давностни срокове за извършване на тези конкретни действия три месечен,
съответно едногодишен за издаване на АУАН и шест месечен за издаване на НП. С
издаването на АУАН и НП обаче не се изчерпват необходимите действия на
държавата по реализиране на административно наказателната отговорност на дееца.
След издаването на НП същото следва да бъде връчено на наказаното лице, като
предпоставка за влизането му в сила. Доколкото електронният фиш подлежи на
обжалване като НП и може да влезе в сила, след което му се придава значението
на влязло в сила НП, то следва спрямо него да се приложат и разпоредбите
касаещи наказателните постановления. Тъй като за действието по връчване на
електронните фишове в ЗАНН и ЗДвП не е предвиден специален давностен срок, то
следва субсидиарно да се приложи чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и да се приеме, че
за връчване на електронния фиш тече обикновена погасителна давност в размер на
3 години.
В случая не може да
намери приложение двугодишния срок по чл. 82 от ЗАНН, доколкото приложението му
би довело до смесване между двата основни вида давност – преследвателна и
изпълнителна. Както бе посочено по-горе преследвателната давност тече от
извършване на нарушението до реализиране на отговорността на дееца с влязъл в
сила акт. Изпълнителната давност по чл. 82 от ЗАНН започва да тече от влизане в
сила на съответния акт, с който отговорността на дееца е ангажирана. Тоест, за
да е приложим срока по чл. 82 от ЗАНН, електронният фиш следва да е влязъл в
сила. Предпоставка за влизане в сила на електронния фиш е надлежното му
връчване. Преди връчването и съответно влизане в сила не тече изпълнителната
давност по чл. 82 от ЗАНН, а общата преследвателна давност по НК. Това изрично е
обсъждано в тълкувателно постановление на ВКС и ВАС.
Съобразявайки се с
приетите постановки с Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк.
д. № 1/2014 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд следва
да се отчете, че действително чл. 34 от ЗАНН не урежда хипотеза, аналогична на
разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК относно абсолютната давност. Затова и тази
празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал.
1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН, т.е. за административнонаказателното производство
е приложима абсолютната давност от 4 години и 6 месеца. Същевременно обаче
въпросното постановление не посочва изрично изключване на приложението на
обикновената погасителна давност от 3 години по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.
Наистина ЗАНН е специален спрямо НК и съгласно чл. 11 от ЗАНН, само доколкото
не се предвижда друго в него, може да бъде приложен НК. В този смисъл сроковете
по чл. 34 от ЗАНН са специални спрямо погасителната давност по чл. 80, ал. 1,
т. 5 от НК, затова и последната не може да бъда прилагана по отношение на срока
за образуването на административнонаказателното производство, така и по
отношение на срока за издаване на НП. Това обаче не изключва приложението на
давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК след издаването на НП, на още по-голямо
основание след издаването на електронен фиш. При електронния фиш не са
предвидени издаване на АУАН и НП, а той самият е едновременно и двете.
С оглед
гореизложеното следва да се приеме, че по силата на препращащата норма на чл.
11 от ЗАНН за връчването на електронния фиш следва да тече обикновена
тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и абсолютна погасителна давност
в размер на 4 години и половина на основание чл. 81, ал. 3 от НК.
В процесния случай
електронният фиш е издаден на 19.10.2017 г., от която дата е започнала да тече
обикновената тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК за връчване на
електронния фиш. От административнонаказващия орган не са изложени твърдения за
наличие на действия водещи до прекъсване на течащата обикновена давност за
връчването му, а същият е връчен на нарушителя на 15.12.2020 г., т.е. след повече
от 3 години и 1 месец след издаването му. Не са и представени доказателства за
извършване на действия, водещи до нейното прекъсване.
От
гореизложеното следва, че обикновената тригодишна давност като непрекъсната е
изтекла на 19.10.2020 г. Електронният фиш е връчен на 15.12.2020г., т.е. след
изтичане на давностния срок за това действие. По посочените съображения следва
да се приеме, че административно наказателната отговорност на дееца е погасена
по давност и електронният фиш като незаконосъобразен следва да се отмени.
Водим от горното и на основание чл.63 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ електронен фиш Серия К № 1849275/19.10.2017 г., издаден от ОД на МВР В., с който на С.П.Б. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 210.00 лв., на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС, по реда на АПК в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: