Р Е Ш Е Н И Е
Номер 778 14.06.2022г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, XVI-ти състав, на деветнадесети май две хиляди двадесет и
втора година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: МАРИНА Н.
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: Г.С.
Прокурор: Андрей Червеняков
като
разгледа докладваното от съдията Д.Гальов КАНД № 685 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр.
с чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр.
чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е по две касационни жалби на „СЪМЪР ТАЙМ“ ЕООД, като първата
е насочена против решение № 37 от 13.02.2022г., постановено по АНД № 634/2021г.
по описа на Районен съд-Н., с което е потвърдено изцяло наказателно
постановление, издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“- гр.Бургас,
с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за
нарушение по чл.62, ал.1 от КТ, вр. с чл.1,
ал.2 от КТ.
В първата касационна жалба се сочи, че постановения съдебен акт е
недопустим, защото настоящото АНП е образувано по жалба с вх.№ 21076490 от
04.08.2021г. подадена от „СЪМЪР ТАЙМ“ ЕООД против НП № 02-0003646 от 27.07.2021г.
на ДИТ, но съдът е разгледал съвсем различно НП, а именно НП с № 02-0003217 от
17.03.2021г. издадено против различен субект и описаната в решението фактическа
обстановка няма отношение към процесното НП оспорено
от настоящия жалбоподател. Иска се решението да бъде обезсилено, като
недопустимо, а в условието на евентуалност да бъде отменено, като неправилно.
Втората касационна жалба е насочена против Решение № 57 от 24.02.2022г.
по същото дело- АНД № 634 от 2021г. Сочи се, че според касатора
и това решение е недопустимо, тъй като е постановено в производство по реда на
чл.414, ал.1, т.1 от НПК и е поправена очевидна фактическа грешка, но
поправеното решение не е влязло в законна сила. Изтъква се, че по цитирания
производствен ред е предвидена възможност съдът постановил влязъл в сила
съдебен акт да се произнесе по всички затруднения и съмнения, свързани с
тълкуването им, но доколкото в случаят въобще не е налице влязъл в сила съдебен
акт, предвид касационното оспорване на първото решение, то и процедурата по
цитирания текст на процесуалния закон е неприложима. Оспорва се и по същество
вмененото нарушение на трудовото законодателство. Правят се аналогични искания
за обезсилване или отмяна на второто съдебно решение.
Посочените в жалбата оплаквания съдът
квалифицира по чл.348, ал.1, т.1-2 от НПК – неправилно решение поради
противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. В съдебно заседание касаторът се
представлява от упълномощен представител, който поддържа жалбите и претендира
разноските по делото пред двете съдебни инстанции.
Ответникът по касация – Дирекция „ИТ“- гр.Бургас, редовно уведомен, се
представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва касационните жалби и
моли да бъдат отхвърлени. Не сочи доказателства. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава
заключение за потвърждаване на оспорените решения, като законосъобразни.
Административен
съд-Бургас, като обсъди доводите и становищата на страните, събрания доказателствен материал, въз
основа разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Двете касационни жалби са подадени в срока
по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради
което са процесуално ДОПУСТИМИ.
Разгледани по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира, че и
двете касационни жалби са ОСНОВАТЕЛНИ, поради следното:
Районен съд – Н. е
постановил решение № 37 от 13.02.2022г. по АНД № 634 от 2021г., с което е потвърдил
НП № 02-0003646 от 27.07.2021г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“-гр.Бургас, издадено срещу „СЪМЪР ТАЙМ“ ЕООД.
Наред с това, дружеството е осъдено да заплати на ИА „ГИТ“ сумата от 80 лева
разноски по делото, с оглед изхода от оспорването.
Видно от уводната и от обстоятелствената част
на същия съдебен акт е разгледана жалба от съвсем различен субект, а именно
дружество с наименованието „ГРАНД
ПРОПЪРТИ“ ООД, респективно издаденото срещу това дружество НП с № 02-0003217 от 17.03.2021г. на Директора
на ДИТ-гр. Бургас. Действително, както сочи и касатора,
АНД № 634 от 2021г. образувано в РС-Н. има съвсем различен предмет, а именно
издаденото срещу „СЪМЪР ТАЙМ“ ЕООД наказателно постановление, което обаче
въобще не е обсъдено в обстоятелствената част на съдебния акт, респективно процесната жалбата на „СЪМЪР ТАЙМ“ ЕООД не е разгледана по
същество. Въпреки това, в диспозитива на съдебното
решение е обективирано волеизявление за потвърждаване
на оспореното по това дело наказателно постановление, без да са обсъдени относимите към неговата законосъобразност факти и
обстоятелства. Налице е несъответствие между формираната воля на съда и нейното
изразяване в постановения от него диспозитив, спрямо
мотивите на съда. В случаят, в хода на съдебното производство пред районния
съд, на основание чл.84 от ЗАНН е приложима процедурата по НПК, която не
допуска поправка на фактически грешки, по смисъла на чл.247 от ГПК и чл.175 от АПК. В настоящата хипотеза и не би могло да се твърди наличие на грешка относно
конкретен факт доколкото в уводната част и мотивите на съдебното решение не е
цитирано и обсъдено процесното НП, а съвсем различни
факти, относими към друга проверка на съвсем различно
юридическо лице, поради което въобще липсват съображения относими
към предмета на конкретното АНП. Поради това допуснато от РС-Н. нарушение се
преценява като съществено процесуално нарушение, тъй като е налице
волеизявление досежно различен спрямо процесния санкционен акт, макар в диспозитива
на решението да е посочено действителното НП. Съдебното решение съставлява единство
от две безусловно необходими части – мотиви и диспозитив,
които следва да са взаимносвързани. Мотивите са
преценката на доказателствата, фактическите заключения и правните изводи, въз
основа на които съдът стига до своето решение и които обосновават неговия краен
извод, обективиран в диспозитива
на съдебния акт, респективно изразяващ волята на съда. Противоречието между
двете основни части на акта на съда винаги съставлява процесуално нарушение от
категорията на съществените, което касационната инстанция не може да отстрани.
Наличното противоречие води до невъзможност да се установи волята на първоинстанционния съд, който е разгледал законосъобразността
на едно НП, а е потвърдил съвсем различен санкционен акт, а оттам неминуемо се ограничават
и процесуалните права на двете страни в процеса. Несъответствието прави
невъзможна и преценката на касационната инстанция, относно законосъобразността
на атакувания пред него съдебен акт.
Противоречието между мотиви
и диспозитив се приравнява на липса на мотиви относно
обективираната в диспозитива
воля на съда, защото именно диспозитивната част на
съдебния акт изразява волята на решаващия орган. Тази констатация обосновава
наличието на касационно основание за отмяна по чл.348, ал.1, т.2, вр. ал.3, т.2, предл.1 от НПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2, предл.2
от ЗАНН.
По отношение на втората
касационна жалба:
Решение № 57 от 24.02.2022г. постановено
по същото дело се основава на процедурата по чл.414, ал.1, т.1 от НПК. Видно от
съдържанието на цитираната разпоредба „Съдът,
който е постановил влязлата в сила присъда или определение, се произнася по: 1.
всички затруднения и съмнения, свързани с тълкуването им“. При
постановяване на втория съдебен акт, съдът обосновава прилагането на тази
процедура с констатирано несъответствие на обстоятелствената част на
генерираното в ЕИСС съдебно решение /№ 37
от 13.02.2022г./, с изготвеният акт на електронен носител, съхранен в
компютъра на съдията-докладчик. При тези констатации е обоснован извод за
наличие на „очевидна фактическа грешка“, която създавала затруднения при
тълкуването на съдебния акт, поради което същата следва да се отстрани
посредством института на тълкуването.
Настоящият касационен състав намира,
че и второто съдебно решение е незаконосъобразно. Първо, следва да се отбележи,
че „очевидната фактическа грешка“ и „тълкуване на съдебен акт“ са два съвсем
различни правни института, като процедурата по тълкуване на съдебен акт е предвидена в НПК и действително е
приложима само за влезли в сила актове, какъвто процесният
очевидно не е, при положение, че е била подадена касационна жалба срещу първото
решение, след което е издадено решението за тълкуване. На следващо място, но не
по важност, следва да се отбележи, че дори да е налице такъв влязъл в сила акт
не би могло да се променят описаните в мотивите на решението факти и
обстоятелства, а само да се тълкува волята на решаващият орган при наличие на някаква
неяснота относно смисловото значение на направеното с акта волеизявление. С
други думи тази процедура е приложима при неясно изразена воля, т.е. при
неразбираемо изявление, което би могло да се дължи на неправилен словоред,
пропуск на дума или частица, чиято липса променя значението на записаното и
т.н., но по този ред не би могло да се променят изцяло мотивите на съда,
обусловили потвърждаване на процесното НП с излагане
на съображения за съвсем различен от първоначално описания акт и свързаните с него
факти и обстоятелства.
Предвид изложеното, настоящият
касационен състав счита, че и двете касационни жалби са ОСНОВАТЕЛНИ,
респективно двете цитирани решения на предходната инстанция следва да бъдат
отменени като постановени при съществени процесуални нарушения, а делото
върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
При новото разглеждане,
съдът следва да се произнесе и по направените разноски, включително пред
настоящата инстанция и с оглед изхода от спора, съгласно чл.226, ал.3 от АПК.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл.222, ал.2, т.1, вр. чл.218 от АПК, вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд-гр.Бургас, XVI-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение
№ 37 от
13.02.2022г. и Решение № 57 от 24.02.2022г., постановени по АНД
№ 634 от 2021г. по описа на Районен съд-Н. и
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на РС-гр.Н..
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протестиране.
Председател:
Членове: 1. 2.