РЕШЕНИЕ
Гр.София,17.01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен
състав в публично съдебно заседание на единадесети декември през
две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл.с-я ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при
секретаря Антоанета
Луканова
и прокурора сложи
за разглеждане
сложи
за разглеждане докладваното от съдия Маркова въззивно гражданско дело № 5429 по описа за 2012 г.
Производството е по реда на чл. 196 от ГПК /отм./. във
връзка с пар.2 от ПЗР на ГПК.
С решение от 04.08.2009 г., постановено по гр.д.№ 5916
по описа за 2006 г. на СРС, ГО, 26-ти състав, са отхвърлени като неоснователни,
предявените от М.А.Я., Я.М.Я., А.М.Я. и Л.М.Я. срещу Б.Б.Я., Х.Я.Х. и Б.Я.Х.,
главни искове с правно основание по чл.97, ал.1 ГПК, отм. вр. с чл.26 ЗЗД и по
чл.97, ал.1 ГПК, отм.вр. с чл.26, ал.2,предл.2 ЗЗД за признаване за установено,
че договор за покупко-продажба, сключен на 07.09.2004 г. с нот.акт № 174, дело
146/2004 г. на нотариус Д.С., с който С.Х.Я., чрез пълномощника си Б.Я.Х., е
продала на Б.Б.Я., недвижим имот, представляващ ап.2, находящ се в гр.София, ж.к.“********,
/стар 313-1/, вх.Б, ет.7 с площ от 63,69 кв.м.,
е нищожен поради това, че не е била заплатена уговорената продажна цена
и поради липса на съгласие.
За да стори това, СРС е приел, че неплащането на
продажната цена не прави сделката недействителна. Това само давало основание за
разваляне на договора. Относно липсата на съгласие СРС е приел, че по делото е
доказано, че продавачка С.Я. била страдала от слабоумие. Това, обаче, водело до
унищожаемост на сделката по чл.31 ЗЗД. Унищожаемост, обаче, можело да се иска
само приживе на лицето. След неговата смърт унищожаемост можело да се иска само
ако приживе по отношение на лицето е било поискано поставянето му под запрещение
или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. В
случая тези предпоставки не били налице.
Със същото решение се признава за установено по
отношение на Б.Б.Я., че договора за покупко-продажба сключен на 07.09.2004 г. с
нот.акт № 174, дело 146/2004 г. на нотариус Д.С., с който С.Х.Я., чрез
пълномощника си Б.Я.Х., е продала на Б.Б.Я., недвижим имот, представляващ ап.42,
находящ се в гр.София, ж.к.“********, /стар 313-1/, вх.Б, ет.7 с площ от 63,69
кв.м., е недействителен до размер на 1/3
идеална част, като извършен при първоначална липса на надлежна представителна
власт, тъй като пълномощното с рег.№
2315 от 25.08.2004 г., заверено от нотариус Н.В., рег.№ 014 на НК, не е
подписано от упълномощителката С.Х.Я., по евентуалния иск с правно основание
чл.97, ал.1 ГПК, отм., вр. с чл.42, ал.2 ЗЗД, предявен от М.А.Я., Я.М.Я., А.М.Я.
и Л.М.Я. срещу Б.Б.Я..
За да уважи евентуалният иск, СРС е приел, че липсата
на представителна власт води до недействителност на сделката. В случая
ненадлежно представлявана била С.Я., която оставила за наследници след смъртта
си трима синове. При това положение наследственият дял на М.Я., чийто
наследници били предявили иска, бил 1/3 идеална част като се е арг. с чл.5,
ал.1 ЗН. Затова предмет на делото можело да бъде само 1/3 ид.част. Същевременно
СРС е приел, че ново основание за недействителност може да бъде допуснато по
реда на чл.116, ал.1 ГПК, отм. и само срещу един от ответниците по делото.
СРС е прекратил производството като недопустимо по
предявения евентуален иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК, отм. вр. с чл.42,
ал.2 ЗЗД в частта му, която се отнася до останалите 2/3 идеални части от
продадения имот.
По отношение на предявената 1/3 идеална част СРС е
приел, че истинността /авторството/ на пълномощно № 2315 от 25.08.2004 г.,
заверено от нотариус Н.В. е опровергана в хода на делото. СРС се е позовал на
единичната и тройна съдебно-почеркова експертизи, които установили, че
пълномощното не е подписано от сочения автор- С.Х.Я.. Затова и съдът е
достигнал до извода, че посочения като упълномощен Б.Я.Х. е действал като
представител без представителна власт, изразяваща се в начална липса на
упълномощаване, при сключването на процесния договор. В случая бил налице отказ
от потвърждаване на сделката от страна на М.Я.; липсвали данни преди
образуването на производството последният да е направил волеизявление за
потвърждаване на договора за покупко-продажба от 11.11.1996 г. в предписаната
от закона писмена форма. Затова и атакуваният договор следвало да бъде обявен
за недействителен до размер на 1/3 идеална част.
Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби, както следва:
1-подадена от Б.Я.Х.
/ответник в производството
пред СРС/ в частта, в която е уважен
евентуалния иск иск с правно основание чл. 97 ал. 1 от ГПК /отм./ във връзка с
чл.42,ал.2 ЗЗД. Излагат се доводи, че
решението е недопустимо, неправилно, поради допуснати нарушения на материалния
закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че съдът
бил ненадлежно сезиран с иск по чл.97, ал.1 ГПК, отм. във връзка с чл.42,ал.2 ЗЗД и в този смисъл се бил произнесъл свърхпетитум. Дори да се приемело, че има
искане за разглеждане на евентуален иск с това правно основание, то същото не
било допуснато по реда на чл.116 ГПК, отм. По същество излага доводи, че
неправилно СРС бил кредитирал заключенията на съдебно-графологичните
експертизи, защото по делото бил представен като сравнителен материал, който
изобщо не изхождал от С.Я.. Не били взети предвид възраженията за
неотносимостта на този сравнителен материал. Твърди се, че бил оказан натиск
върху експертите, което довело до оттегляне на определеното от негова страна
вещо лице и опорочаване на крайното заключение. Твърди, че подписът върху
пълномощното било на майка му – С.Я.; не била надлежно оборена официалната
удостоверителна сила на нотариалните удостоверявания във връзка с пълномощното
рег.№ 2315 от 25.08.2004 г.
По тази въззивна жалба е подаден отговор от М.А.
Я., ищец пред СРС, в която се излага становище за неоснователност на
същата и правилност на така постановеното съдебно решение. Счита, че решението
е допустимо, защото съдът бил длъжен служебно да следи за унищожаемост на
сделката, когато се претендирала недействителност. Съдът следвало да определи
правната квалификация. Счита, че чл.116 ГПК, отм. касаел подсъдността и не
намирал приложение, защото страните живеели в един блок. По същество излага
доводи, че правилно СРС бил кредитирал събраните експертизи; същите били с
идентични изводи и от тях се установило, че е надлежно оборена официалната
удостоверителна сила на нот. удостоверяване във връзка с издаденото пълномощно
№ 2315 от 25.08.2004 г. По делото бил представен оригинален сравнителен
материал, обхващащ голям период от време, именно въз основа на него били изготвени
заключенията от вещите лица. Сочи, че доводите на въззивника били несериозни.
С определение от 30.10.2015 г.
въззивната инстанция е констатирала, че въззивникът Б.Я. не е страна по
уважения евентуален иск по чл.97, ал.1 ГПК, отм. във връзка с чл.42, ал.2 ЗЗД и
затова въззивната жалба е оставена без движение за уточняване предмета
й/л.358/.
С определение от 27.11.2015 г.
въззивната инстанция е приела, че е налице очевидна фактическа грешка в
диспозитива на обжалваното решение по отношение на Б.Я. и е изпратил делото на
СРС за нейното отстраняване.
С определение от 21.01.2016 г. СРС, Първо ГО, 26-ти
състав е оставил без разглеждане искането за допускане на поправка на ОФГ в
диспозитива на решението в частта относно евентуалния иск. Прието е, че такава
не е налице, защото съдът при постановяване на решението изрично бил посочил,
че страни по иска по чл.97, ал.1 ГПК, отм. вр.с чл.42, ал.2 ЗЗД са страните по
сделката –продавач и купувач. Б.Я.Х. не бил страна по сделката и затова не бил
ответник по този иск, респ.не фигурирал в диспозитива на решението.
2- подадена от Б.Б.Я., ответник пред СРС, с която също се обжалва решението по
евентуалния иск с доводи идентични с тези по въззивната жалба на Б.Я..
По тази въззивна жалба е постъпило становище от ищците, пред СРС- М.А.Я., Я.М.Я.,
А.М.Я. и Л.М.Я.. Излагат се доводи за нейната неоснователност. Сочат, че
исковата молба била редовна. Заключенията на които се бил позовал съда били
събрани по реда на ГПК и правилно СРС се бил позовал на тях. Сравнителният
материал, изхождал от С.Я.. Установило се, че подписът под пълномощното не е
положен от последната. Твърдят, че не са оказвали влияние на вещите лица да се
произнесат по определен начин; този довод бил неоснователен.
Отделно от това становище М.А.Я. е депозирала и самостоятелен отговор
по въззивната жалба на Б.Я., в който се излагат идентични доводи с тези в
отговора по въззивната жалба на Б.Я..
3- подадена от А.М.Я.,
ищец пред СРС.
По тази въззивна жалба е подаден отговор от ответниците пред СРС- Б.Б.Я. и Б.Я.,
в който отговор излагат становище за немотивирана и неоснователна. В обжалваната
част производството по делото било прекратено защото ищците не били
легитимирани да оспорват чрез иск сделката за останалите 2/3 идеални части по
арг. от чл.15, ал.2 ГПК, отм. Правилно СРС бил определил квотите на
наследниците на С.Я.. Правилно СРС бил отхвърлил главните искове.
С определение от 30.10.2015 г. въззивната инстанция е
приела, че не е я. предмета на въззивната жалба и въззивникът А.Я. следва да го
уточни.
С определение от 27.11.2015 г. съдът е приел, че решението
се обжалва в частта, в която е бил прекратен предявеният иск за останалите 2/3
идеални части, по което имало произнасяне. Затова и производството по тази жалба е било прекратено с определение от
същата дата. Определението е било четено в о.с.з. на което А.Я. е бил
представляван от адв.С.. Срещу това определение не е била подадена частна жалба
и следователно същото е влязло в сила.
4-
въззивна жалба от М.А.Я.. Решението се обжалва в частта, в която са отхвърлени
главните искове. Излагат се доводи за неправилност и постановяване на
решението при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неправилно
СРС бил приел, че липсват твърдения, че страните не били имали намерение
собствеността да бъде прехвърлена. Следвало да се има предвид, че се касае до
единственото жилище на прехвърлителката и тя нямало къде да живее, ако го
прехвърли. Не било обсъдено инкриминираното пълномощно. Не било взето предвид,
че липсва съгласие от страна на продавачката С.Я., както и, че сделката е с порок,
изразяващ се в безпаричност. Неправилно СРС бил посочил в мотивите, че
собствеността върху имота е преминала върху приобретателя след като се
установило, престъпно обстоятелство досежно инкриминирания подпис на
пълномощното, предмет на разпоредителната сделка. Това било потвърдено и от
графологическата експертиза. Счита, че СРС е тълкувал закона стеснително. СРС
бил наблегнал единствено на твърдяната нищожност на сделката поради
неплащането, а не се занимал с волеизявлението на продавачката, което било
станало без нейно съгласие, тъй като подписът под пълномощното не бил нейн. Неправилно
СРС не се занимал с въпроса с нищожността на договора за продажба вследствие на
престъпно обстоятелство, установено по време на процеса. СРС следвало да
тълкува закон по начин, който отговора на правното съзнание на обществото и
нуждите на практическия живот. Вместо това съдът се занимавал с термина
„деменция“ и приел, че липсата на съгласие е по причина слабоумие и същото било
основание за поставяне на С.Я. под запрещение.
Счита, че указанията на съда по разпределяне на доказателствената тежест
били излишни, тъй като по време на упълномощаването С.Я. била дееспособна и
нямало решение за поставянето й под запрещение. Счита, че СРС следвало служебно
да следи за унищожаването на сключената сделка, защото когато се претендирала
недействителност на договорните правоотношения, съдът следвало сам да определи
правната квалификация на порока, от който страда договора или волеизявлението,
ако има такова, като не се обвързва от дадената от ищците квалификация.
Неправилно СРС бил приел, че е налице висяща недействителност във връзка с
чл.42,ал.2,предл.2 ЗЗД, тъй като това ползувала само извършилите
инкриминираното деяние за придобиването на 2/3 идеални части от имота. СРС бил
превишил правата си като трансформирал делото в такова за делба. СРС следвало
да изпълни функцията си и да се погрижи за икономически по-слабия и да внесе в
решението си справедливост, каквото не бил сторил.
По тази въззивна жалба е постъпил отговор от Б.Б.Я. и Б.Я.Х., ответници пред
СРС. Излага се становище за неоснователност на същата. Сочат, че от СРС
била дадена правилна правна квалификация. Наред с това съдът се бил съобразил с
доводите за нищожност сочени в исковата молба. Правилно бил определен предмета
на делото. Неоснователно се сочило, че СРС бил трансформирал делото в такова за
делба. Служебно били конституирани надлежните страни в процеса. Обсъдени били
събраните доказателства. Съдът се бил съобразил със заключенията на двете
съдебно-почеркови експертизи и приел, че пълномощното не е подписано от сочения
за негов автор-С.Я.. Решението било постановено в съответствие с чл.31 ЗЗД.
Правилно бил приложен и чл.42,ал.2 ЗЗД.
5-частна въззивна
жалба от М.А.Я. срещу решението в частта за разноските. Излагат се доводи
за неправилност, тъй като договорът бил признат за нищожен поради извършено
инкриминирано деяние и затова ищците не дължали разноски. Неправилно разноските
били определени като при делба- съответстващи на дяловете.
Подаден е отговор
от Б.Б.Я., в който се излага становище за неоснователност на частната
въззивна жалба; СРС се бил съобразил с квотата . Останалите доводи били
неотносими в случая.
С определение от 10.02.2012 г. на СГС,
ГО, по ч.гр.д.№ 11669 по описа за 2011 г. частната
жалба е била оставена без разглеждане, тъй като е налице подадена въззивна
жалба от М.Я..
6-Частна
въззивна жалба от А.Я., ищец пред СРС, с която е било обжалвано определението
за прекратяване на делото за 2/3
идеални части от процесния имот. Изложени са доводи за неправилност.
С определение от 12.08.2010 г. на СГС,
ГО по ч.гр.д.№ 4906 по описа за 2010 г. е оставил частната жалба без уважение
като е приел, че СРС правилно е прекратил производството по делото за 2/3
идеални части, които не принадлежат на наследниците, ищци по иска по чл.42,
ал.2 ЗЗД. Изцяло са били възприети мотивите на СРС.
С определение № 27/11 от 19.01.2011 г.
ВКС, Първо ГО по ч.гр.д.№ 524 по описа за 2010 г. е приел, че законът не
предвижда процесуална субституция на един от наследниците по отношение частите
на останалите наследници, а съгласно чл.15, ал.2 ГПК, отм., респ. чл.26, ал.2 ГПК,
сега действащ, никой не може да предявява пред съд чужди права, освен в изрично
предвидените от закона, случаи.
Следователно, въпросът относно това дали целият
договор е предмет на иска по чл.42,ал.2 ЗЗД или само наследствената квота на
починалия в течение на процеса ищец – М.Я., е решен и не подлежи на
преразглеждане; определението за прекратяване в частта за останалите 2/3
идеални части е влязло в сила.
С определение от 10.02.2011 г. по
в.гр.д. № 1477 по описа за 2011 г. на СГС, Четвърто Б, производството по делото
е прекратено и същото върнато за администриране на въззивните жалби.
Образувано е настоящето в.гр.д.№ 5429
по описа за 2012 г.
По
допустимостта на въззивните жалби:
За решението на СРС въззивницата М.А.Я. е била
уведомена на 07.03.2011 г., въззивникът Б.Б.Я. е бил уведомен на 24.09.2009 г.,
а Б.Я.Х. на 14.09.2009 г.
Въззивнатата жалба на М.А.Я. е подадена на 30.10.2009 г.
Въззивнатата жалба на Б.Я.Х. е подадена на 28.09.2009
г. по пощата. Въззивнатата жалба на Б.Б.Я. е подадена на 08.10.2009 г.
Следователно въззивните жалби са подадени в
14-дневния срок по чл.197 ГПК, отм.
С оглед гореизложеното настоящата инстанция следва да се произнесе по въззивните жалби,
подадени от:
-М.А.Я., в частта, в която се обжалва първоинстанционното
решение относно отхвърлените искове по чл.26 ЗЗД.
С оглед приетото в т.18 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, приложимо относно въззивното производството
по вече отменения ГПК, страната не може да
обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като резултат.
Следователно доколкото мотивите на съда не подлежат на
обжалване, то в частта, в която от въззивницата се излагат доводи за
неправилност на мотивите по иска по
чл.42,ал.2 ЗЗД /който иск е бил уважен от СРС/, въззивната жалба не следва да бъде разгледана.
-Б.Б.Я., в частта, в която се обжалва първоинстанционното
решение във връзка с уважения евентуален иск по чл.42, ал.2 ЗЗД.
-Следва да бъде разгледана и частната жалба, подадена от М.А.Я. срещу първоинстанционното решение в частта му за разноските.
Относно въззивната жалба, подадена от Б.Я.Х.,
настоящата инстанция ще се произнесе при обсъждане допустимостта на решението
по иска с правно основание чл.42,ал.2 ЗЗД.
Съгласно т.4 от ТР № 1/04.01.2001
г. на ОСГК на ВКС за валидността и допустимостта на решението на първата
инстанция въззивният съд следи служебно. При проверка на неговата правилност,
съдът не е обвързан от оплакванията в жалбата, а разглежда спора по същество
без да изхожда единствено от наведените от въззивника основания за порочност на
обжалваното решение.
Софийски
градски съд, действащ като въззивна
инстанция, за да се произнесе взе предвид следното от фактическа и правна страна
на спора:
С искова молба,
подадена на 24.10.2005 г. от наследодателя на настоящите ищци – М.Я.Я. е
поискано да бъде обезсилена сделката по покупко-продажбата с нот.акт № 174,
рег.№ 13860, дело № 146/2004 г. като
симулативна на основание чл.26 ЗЗД, както и по реда на чл.431,ал.2 ГПК да
бъде отменен нот.акт. Като основания за това е посочено следното: сделката била
изповядана чрез пълномощника Б.Я.Х. /брат на ищеца/, който се бил възползвал от
напредналата възраст и здравословно състояние на прехвърлителката С.Я. /тяхна
майка/ и пълномощникът прехвърлил имота на сина си Б.Б.Я.. Целта била да се
обезнаследят останалите синове на С.Я. независимо, че приживе същата била
обещала да остави имота и на тримата си синове. Следвало да се има предвид и,
че това било единственото жилище на прехвърлителката, а последната била
зависима от Б.Я., който живеел заедно с нея. Посочено е още, че в нот.акт
фигурирала данъчната оценка, а пазарната цена на имота не била установена.
Продавачката била заявила, че е получила покупната цена на имота, но след
смъртта й не се установили парични средства в банки. Това означавало, че сделката е симулативна,
т.е. няма платена цена. В самият нот.акт не фигурирало по какъв начин е сторено
плащането. Декларацията на купувача, че е платил цената от 27 500 лв. била
симулативна и невярна.
Като ответник е посочен единствено Б.Б.Я..
Впоследствие с молба от 17.04.2006 г. /л.4 по делото
на СРС/ от М.А.Я. са посочени адреси на ответниците Х.Я.Х. и Б.Я.Х. и съдът с разпореждане от 05.05.2006 г. е
конституирал като ответник Х.Я.Х..
Във връзка с указанията за вписване на исковата молба
на 18.05.2006 г. отново М.Я. е представила препис от исковата молба, видно от
който като ответници са посочени Б.Б.Я., Х.Я.Х. и Б.Я.Х. /л.6/.
С молба от 16.02.2006 г. М.А.Я. е поискала от съда да
конституира като ищци по делото самата нея, Я.М.Я., А.М.Я. и Л.М.Я. /л.14/, тъй
като първоначалния ищец М.Я.Я. е починал
на 30.01.2006 г. и лицата, посочени в молбата са негови наследници по закон
като последното се установява от представеното на л.15 удостоверение за
наследници от 15.02.2006 г.
С разпореждане от 30.03.2006 г. СРС е приел, че е
сезиран с иск за установява нищожност на сделка по която първоначалния ищец не
е страна, но се явява наследник на продавачката; затова като задължителни
необходими другари следвало да участват останалите наследници, които следвало
да бъдат конституирани служебно. Следвало да бъде дадена възможност на
новоконституираните ищци да насочат иска си срещу останалите наследници на
починалата С.Х.Я., а именно Х.Я.Х. /виж по-горе той вече е бил конституиран/ и Б.Я.Я..
Със същото разпореждане са конституирани като ищци М.А.Я., Я.М.Я., А.М.Я. и Л.М.Я.,
а исковата молба е била оставена без движение за посочване адреси за
призоваване на Х.Я.Х. и Б.Я.Х..
В първото по делото публично съдебно заседание
пълномощникът на ищците е поискал да му бъде дадена възможност да поиска
изменение на иска без подробности в какво ще се състои то/виж л.42/.
Пълномощникът на ответника Б.Я. е оспорил твърдяната
от ищците симулация.
Съдът е дали възможност на ищците да направят искане
по чл.116 ГПК, сега отм. С молба от
23.10.2006 г./л.46 по делото пред СРС/ адв.Х., пълномощник на ищците, е
посочил, че сделката атакувана от тях имала следните пороци: 1-купувачът не бил
платил цената, т.е.сделката била привидна по арг. от чл.26, ал.2 ЗЗД; 2-
сделката е сключена от лице с деменция по пълномощие с пълномощно № 2315 от
25.08.2004 г., което означавало, че 2.1-пълномощното
не е подписано от нея и има визираните пороци в чл.26, ал.2 ЗЗД – липса на
съгласие; 2.2. /алтернативно/, ако е
подписано от нея, то същата не е могла да разбира последиците от тази сделка и
смисъла й. В последния случай била налице хипотезата на чл.31, ал.1, предл.последно
от ЗЗД и сделката била унищожаема. Затова е поискано исковете да бъдат
разгледани при условията на кумулативност. Поискано е на основание чл.116, ал.1 ГПК да бъде допуснато изменение на иска като същият се счита предявен за
установяване на недействителност на едностранна сделка по реда на чл.31,
ал.1,предл.последно от ЗЗД вр.с чл.27 ЗЗД. А останалите искове да бъдат
разгледани като евентуални.
Видно от протокола, съставен за проведеното на
20.11.2006 г. пълномощникът на ответника Б.Я. е възразил срещу допускането на
исканото изменение като е посочил, че със същото се изменя както основанието на
иска, така и искането, което било недопустимо от разпоредбата а чл.116, ал.1 ГПК, сега отм.; по същество се преминавало към нов иск- от установителен към
конститутивен.
Във връзка с направеното от адв.Ганев възражение по
допустимостта на поисканото изменение, от ищците е била депозирана молба на
24.11.2006 г./л.50/ в която се сочи, че
било поискано само изменение на основанието; искането не се променяло, защото и
в хипотезата на чл.26, ал.2 ЗЗД се искало установяване на недействителност на
сделка като привидна и съответно обезсилване на нот.акт, и в хипотезата на
чл.31, ал.1, предл.последно ЗЗД също се искало установяване на недействителност
на едностранна сделка и съответно обезсилване на нот.акт. Разпоредбата на чл.
116, ал.1 ГПК, сега отменен, допускала възможност във всяко положение на
делото, до приключването му, ищеца да премине от установителен иск в осъдителен
и обратно, без да се препращало към изречение първо на същата разпоредба. В
случая не бил предявен иск по чл.97, ал.1 ГПК, отм. Пороците на атакуваната
сделка били следните- привидна сделка /чл.26, ал.2 ЗЗД/, сделка без
представителна власт и сделка при която продавачката не е могла да разбира
каква сделка се изповядва и е ли същата в нейн интерес /чл.31,ал.1,предл.последно ЗЗД вр. с чл.27 ЗЗД/. Искането било едно и също – обезсилване на сделката.
Видно от изразеното от пълномощника на ищците в о.с.з.
на 24.01.2007 г. /л.58/ същият е поддържал и трите искания като е посочил, че
изменението се състои в „добавяне на ново основание към първоначалното, като
твърдим, че сделката е сключена и при липса на съгласие на прехвърлителката,
както и евентуално, че същата при сключване на договора не е могла да разбира и
ръководи действията си. Не става дума за душевна болест.“.
По това искане СРС е приел, че чрез довода си, че
сделката е сключена и при липса на съгласие на прехвърлителката, ищците добавят
ново основание към първоначално заявеното. Това било допустимо и уместно с
оглед защитата на ответниците. Същевременно е прието, че с исковата молба съдът
е сезиран с иск по чл.26, ал.2,предл.5 ЗЗД поради привидност; ищците под
формата на изменение на иска, предявявали такъв за унищожаемост в хипотезата на
чл.31,ал.1 ЗЗД, което било недопустимо защото се сочели нови правопораждащи се
факти, така и нов петитум. Вследствие на тези си мотиви СРС е допуснал като се
е мотивирал с чл.116, ал.1 ГПК, сега отменен, изменение на предявения
установителен иск за нищожност чрез добавяне
на ново основание, а именно –липса на съгласие на прехвърлителката С.Я. при
сключването на процесния договор за покупко-продажба. В останалата част
искането за изменение е оставено без уважение. По нататък СРС е приел, че
предмет на обсъждане в производството е дали процесната сделка е сключена без
представителна власт.
След представянето на нот.дело в о.с.з. на 19.03.2007
г. пълномощникът на ищците е поискал да му бъде дадена възможност да направи искане
за изменение на иска при условията на евентуалност като е счел, че съдът следва да се произнесе дали сделката
е сключена без представителна власт с оглед констатираното от адв.Х., че
подписът върху пълномощното в полза на Б.Х. бил подправен. За пореден път СРС е
дал възможност на ищците да направят искане по чл.116 ГПК, отм.
С молба от 26.03.2007 г. /л.94 по делото пред СРС/
пълномощникът на ищците е поискал да бъде допуснато изменение на основанието на
иска като същият се счита предявен за“ прогласяване на нищожност на сключената
сделка поради липса на валидна представителна власт“, тъй като подписът под
пълномощното с което била изповядана сделката с нот.акт № 174, том 1 от
07.09.2004 г. не принадлежал на С.Я..
Видно от протокола за о.с.з. на 21.05.2007 г. адв.Х.,
пълномощник на ищците е заявил, че поддържа поисканото в молбата от 26.03.2007
г. изменение на иска на новото основание
за нищожност на сделката, при условията на евентуалност. СРС е приел, че
исканото изменени е допустимо доколкото се добавяло ново основание, а също било
и своевременно направено, поради което го е допуснал така, както е било
поискано.
По
допустимостта и валидността на така постановеното от СРС, решение:
Съгласно ГПК, отм. чл.
116, ал.1 ищецът
може при всяко положение на делото в първата инстанция да измени
основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът намери
това за уместно. Ищецът може също, без да изменя основанието, да
увеличи, да намали или да измени своето искане. Той може до приключване
на устните състезания да премине от установителен иск към осъдителен и обратно.
Основание на иска
са твърдените от ищеца юридически факти, от които произтича претендираното от
него материално субективно право. С петитума се сочи видът на търсената
с иска защита- дали ищецът търси само установяване на съществуването или
несъществуването на спорното право, или търси още и осъждане или правна
промяна. Изменение едновременно на основанието и на петитума на иска е
недопустимо, защото променя изцяло предмета на делото, т.е. води до
предявяване на нов иск.
От друга страна
предпоставките за общо разглеждане при съединение на искове бяха уредени в разпоредбата на чл.
103 ГПК (отм.), сега чл. 210 ГПК
/действащ/, а именно: исковете да са предявени с една искова молба, между едни и
същи страни, да са подсъдни на един съд и да се разглеждат по реда на една и
съща процедура.
Основанията
за нищожност на договорите са посочени в чл. 26 ЗЗД. Всяко от тях е
самостоятелно и конкретно и се релевира чрез отделен иск. Всички факти, от
които произтича твърдяната нищожност, ищецът следва да посочи изрично в
исковата молба. По този начин се постига определеност на предметния обхват на
спора и подлежащите на доказване факти. Прибавянето на ново основание за
нищожност след завеждане на делото представлява изменение на иска, което
съгласно чл. 116, ал. 1 ГПК (отм.) ищецът може да предприеме до
приключване на устните състезания пред първата инстанция.
В конкретния случай с исковата молба, подадена на 25.10.2005 г. СРС е бил
сезиран с иск с правно основание чл.26, ал.2,предл.5 ЗЗД за прогласяване
нищожността на процесния договор за продажба, като привиден –симулативен. В този смисъл е дадената от СРС правна квалификация в
определението, четено в о.с.з. на 24.01.2007 г. /л.58/.
С
определение № 125/28.01.2010 г. по ГР. Д. № 1537/2009 Г., Г. К.,
ІV Г. О. на ВКС е
допуснато касационно
обжалване по процесуалноправния въпрос навеждането на ново
основание в евентуалност с първоначалното, допустимо ли е по реда на чл.
116, ал. 1 ГПК (отм.).
В постановеното впоследствие
решение № 473 от 01.06.2010 г. се приема следното: Предметът
на иска се индивидуализира чрез страни, правопораждащи юридически факти и
петитум. С промяната в някой от посочените елементи, се изменя и иска и това
може да стане чрез замяна на страна, основание, петитум или прибавяне на
страна, основание, петитум наред с първоначалните.
При
замяната или прибавянето на основание, не трябва да се променя първоначалния
петитум, а при замяна или прибавяне на петитум, се запазва първоначалното
основание.
В случаите на
замяна на страна, основание или петитум се стига до
предявяване на нов иск, като по стария съдът се десезира, но при
запазване на извършените процесуални действия. Тези хипотези се съчетават с
правилата на чл. 119 ГПК (отм.) според това дали ищецът, предприемайки
съответното изменение, оттегля или се отказва от иска срещу първоначалния
ответник, от иска при първоначалното основание или от иска с първоначалния
петитум.
Когато наред с
първоначалната страна, основание или петитум се прибавят нова
страна, основание или петитум, на практика се стига до субективно или
обективно съединяване на искове, при което се съблюдават правилата на чл.
103, ал. 2 ГПК (отм.). Съединяването е кумулативно или евентуално според
начина, по който са прибавени новата страна, новото основание или новия
петитум.
Като краен извод
касационната инстанция приема, че прибавянето на нови правопораждащи юридически
факти, наред с тези по исковата молба или в евентуалност, е допустимо изменение
на иска. За това е нужно още да не се променя първоначалния петитум, а също
така съдът да прецени, че с оглед защитата на ответника, това е уместно.
В случая при
предявяването на ново основание на иска наред с първоначално заявеното
основание се
достига до обективно съединяване на искове, виж в този смисъл и
аргументите в т.2 Б от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 4 ОТ 14.03.2016 Г. ПО
ТЪЛК. Д. № 4/2014 Г., ОСГК НА ВКС.
С определението от
24.01.2007 г. от СРС не е било допуснато изменение на иска като такъв с
правно основание чл.31, ал.1 ЗЗД като недопустимо. Независимо от това в
мотивите си съдът е посочил, че не са налице предпоставките за предявяване на
този иск. Използвал е сравнение между хипотезите на чл.26, ал.2,предл.2 ЗЗД и
тази по чл.31,ал.1 ЗЗД. Доколкото и в диспозитива на първоинстанционния съдебен
акт по съществото на спора липсва произнасяне по този иск, това не повлиява на
валидността и допустимостта на обжалваното решение.
Ето защо неоснователен е
довода на въззивника Б.Я., че постановеното от СРС, решение е недопустимо.
С оглед гореизложеното
настоящата инстанция намира, че не е надлежно сезирана с иск по чл.31,ал.1 ЗЗД
поради което не ще се произнесе по такъв иск.
При това положение
сезирани сме с искове по чл.26 ЗЗД- за обявяване на недействителност на сделка
поради твърдяна от ищците привидност-чл.26, ал.2,предл.5 ЗЗД; липса на съгласие
при сключването й- хипотеза на чл.26, ал.2,предл.2 ЗЗД и по чл.42,ал.2 ЗЗД –
липса на представителна власт.
При
кумулативно обективно съединяване, съдът дължи произнасяне по
всеки един от предявените искове. При евентуално съединяване по почин на
ищеца, съдът се произнася по евентуалния иск, ако отхвърли главния иск. Алтернативното
съединяване предполага изявление на ищеца, че съдът може да се произнесе по
исковете без значение, на кое от конкуриращите се основания ще го уважи.
Ако
ищецът не направи такова изявление или поддържа исковете при условията на
кумулативност, то съдът следва да разгледа исковете в поредност, съответна на
естеството на правоотношението - Определение № 494/05.08.2011 г. по ч.гр. д. №
267/11 г. на ІV гр. о.
В конкретния случай като взе
предвид молбите-уточнения на пълномощника на ищците и изявленията му в
публичните съдебни заседания, съдът намира, че сме изправени пред евентуално
съединени искове.
Следва да посочи и, че с определение
№ 221 от 26.03.2019 г. , постановено по ГР. Д. № 3313/2018 Г., Г. К., ІІІ Г. от ВКС е
допуснато касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК,
по процесуалноправния въпрос за поредността на произнасяне на съда при
предявени евентуално съединени искове за недействителност на сделка, какъвто е настоящия случай.
Освен това по
поставения въпрос е налице произнасяне от ВКС и формирана практика с Решение №
97 от 08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г., І т. о., Решение № 199 от
12.07.2016 г. по гр. д. № 583/2016 г. IV г. о., Решение № 106 от 1.03.2011 г.
по гр. д. № 1460/2009 г., IV г. о., Решение № 198 от 10.08.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 5252/2014 г., IV г. о. Даденото правно разрешение е, че исковете
за недействителност на сделка, претендирана на повече от едно основание,
независимо от поредността и съотношението, които е посочил ищецът, се считат
предявени в условията на евентуалност - ако сделката е нищожна на едно
основание, то последващото прогласяване на недействителност на друго основание
е безпредметно. Съдът е длъжен да разгледа основанията за нищожност според
тежестта на порока - от най-тежкия /противоречие със закона или
заобикалянето му/
и ако отхвърли този иск да премине към следващите по-леки пороци /липса
на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет и пр./, а
когато уважи иска на едно от основанията, разгледани според естеството на
порока не дължи произнасяне по останалите, предявени при условията на
евентуалност искове. Предявените при условията на евентуално съединяване
искове за недействителност на договор следва да се разгледат по същество и то в
посочената по-горе поредност, тъй като тя е обусловена от тежестта на порока,
от който се твърди да страда атакуваната сделка, а не от начина на подреждане
на претенциите в исковата молба. Когато съдът прогласи нищожността на
сделката на едно от сочените от ищеца основания, разгледани в поредност според
тежестта на порока, отпада вътрешнопроцесуалното условие под което са предявените
останалите евентуално съединени искове, основаващи се на по-леки пороци. Съдът
не може да се произнася в решението си по тези искове, тъй като условието, под
което те са предявени не се е сбъднало, а постановеното решение по тези искове
подлежи на обезсилване като недопустимо.
По главните искове по чл.26 ЗЗД:
Не се спори по делото, че с договор
за покупко-продажба сключен на 07.09.2004 г. с нот.акт № 174, дело 146/2004 г.
на нотариус Д.С., С.Х.Я. е продала на Б.Б.Я., недвижим имот,
представляващ ап.42, находящ се в гр.София, ж.к.“********, /стар 313-1/, вх.Б,
ет.7 с площ от 63,69 кв.м.
Не се спори и, че сделката е
изповядана от името на продавачката чрез пълномощник - Б.Я.Х..
Нотариалният
акт за сделка, като официален свидетелстващ документ с материална
доказателствена сила удостоверява фактите, които са се осъществили пред
нотариуса: явяването на страните по сделката или техните представители пред
нотариуса, прочитането на нотариалния акт и изявлението им, че са съгласни със
съдържанието на прочетения акт. Страната /или неин правоприемник/, която
оспорва някой от удостоверените от нотариуса факти носи тежестта да докаже
пълно /по
несъмнен начин/
твърдените от нея различни факти.
Съгласно чл.
26, ал.2 ЗЗД нищожни са
и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които
липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и
привидните договори.
Договорът
е сключен при липса на съгласие, когато то е изтръгнато чрез
насилие или изразеното от страната признание е без намерение за обвързване, тъй
като е дадено на шега или като учебен пример, но във всеки случай без
съзнателно намерение на страната да се обвърже с договора.
Както вече беше отбелязяно
по-горе правното основание на иска при твърдяната липса на съгласие е чл.26,
ал.2 ЗЗД, а липсата на представителна власт е иск по чл.42, ал.2 ЗЗД; първият е
предявен като главен, а втория като евентуален.
От събраните на страните на
ищците свидетелски показания не се установи върху продавачката С.Я. да е
оказван психически натиск или физически тормоз с оглед разпореждането с
процесния недвижим имот/виж разпита на свидетелите П., Л.и Х.в о.с.з., състояло
се на 17.10.2007 г., л.126-127 по делото пред СРС.
От представената медицинска
документация се установява, че продавачката С.Я. е страдала от деменция.
Даденото от вещото лице Б.Щ.заключение
по допуснатата и изслушана съдебно-психиатрична експертиза/л.176/, че липсва
информация С.Я. да е страдала от определено заболяване или е била с помрачено
съзнание, което да изключва формиране на воля, не следва да се кредитира, тъй
като същото е изготвено само на основание свидетелските показания, а и
противоречи на събраните по делото медицински документи. Въз основа на
последните е било изготвено допълнително заключение в което вещото лице Щ.е
достигнал до противоположния извод, че С.Я. е страдала от тежко слабоумие, глобална
деменция, което изключва психична годност за формиране на собствена воля.
В заключението на
тройната-съдебно психиатрична експертиза е потвърдено, че С.Я. страда от
напреднало оглупяване, съчетано и с атрофия на мозъка; психичните й годности –
внимание, памет, мислене, интелект са били дълбоко увредени, поради което не е
могла да формира свободно воля/л.343/ и заявеното при изслушване на
заключението в о.с.з. на 01.04.2009 г./л.345/.
Видно от отразеното в
решението на ТЕЛК от 24.01.2005 г. /л.193/ заболяването датира от около 5
години, т.е. от около 2000 г., когато освидетелстваната постепенно започнала да
забравя като в последната година състоянието й се влошава- не може да се
ориентира в дома си. В последните месеци не се сеща за храна и е изцяло
обгрижвана от близките си.
Видно от представение по
делото препис извлечение от акт за смърт С.Я. е починала на 06.04.2005 г.
Не се спори, а и от
събраните по делото доказателства не се установява приживе лицето да е било
поставено под запрещение.
Това попада в хипотезата на
чл.31,ал.1 ЗЗД, съгласно който договорът, сключен от дееспособно
лице е
унищожаем, ако то при сключването му не е могло да
разбира или да ръководи действията си. Както беше вече посочено по-горе – с иск по
чл.31,ал.1 ЗЗД не сме сезирани, защото поисканото изменение на иска е
недопустимо- предявен е бил установителен иск по чл.26 ЗЗД, а иска по
чл.31,ал.1 ЗЗД е конститутивен, т.е.недопустимо е да се изменя и основанието, и
искането.
При
привидни /симулативни/ договори страните нямат намерение да
бъдат обвързани така, както външно са изразили воля. Те обективират
волеизявления в правната действителност, които стават известни на трети лица,
но в действителност те съзнателно изобщо не желаят настъпването на правните последици /абсолютна
симулация/
или желаят настъпването на други последици, различни от тези, които биха се
породили от външно изразената им воля /относителна симулация/.
Самите страни създават по своя воля и с постигнато между тях съгласие тази
двойственост; симулацията е насочена към трети лица.
Сключеният
договор е привиден, когато страните са се съгласили, че няма да си дължат
посочените престации. Ако страните са се съгласили, че няма да си дължат нищо,
симулацията е абсолютна, а ако са се съгласили, че ще си дължат друго,
симулацията е относителна. В тежест на страната, която претендира, че сделката
е привидна е да докаже симулацията, виж в този смисъл РЕШЕНИЕ
№ 163 ОТ 15.06.2011 Г. ПО ГР. Д. № 1536/2009 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС.
Неоснователен е довода на
въззивницата М.А.Я., че указанията на съда по разпределяне на доказателствената
тежест били излишни.
В конкретния случай от
ангажираните по делото писмени доказателства не се установи наличие нито на
абсолютна нито на относителна симулация.
С оглед гореизложеното главните
искове са недоказани и недоказани и като такива правилно са били отхвърлени от
СРС.
Съгласно т.9 от ТР № 1/2001 по ГР.
Д. № 1/2000 Г., ОСГК НА ВКС по въпросите на въззивното обжалване по вече отменения ГПК, пред
въззивната инстанция не могат да се предявяват нови искове или да се изменя
предявеният иск по страни, основание или петитум. В случая пред първата съдебна инстанция не е
бил предявен иск по чл.97, ал.4 ГПК, отм., както и такъв не е бил приет за
разглеждане от настоящата инстанция поради което доводите на въззивницата М.А.Я.
в този смисъл, не подлежат на обсъждане.
Съдът
не следи служебно за недействителността на сделките освен когато последиците на
сделката са явно несъвместими с обществения ред, например последиците на
неравноправна клауза в договор с потребител, какъвто настоящия казус безспорно не е.
Ето защо неоснователен е
довода на въззивницата М.А.Я. в този смисъл.
Затова и ирелевантни за изхода на спора са и доводите й за
справедливост, респ. за защита на по-слабата икономически страна.
Справедливостта би имала значение в хипотеза на иск предявен за обезщетение за
неимуществени вреди /например по чл.45 или по чл.49 ЗЗД/, чийто размер се
определя във връзка с чл.52 ЗЗД.
РАЗГЛЕЖДАНЕТО
НА ЕВЕНТУАЛНИЯ ИСК ЗАВИСИ ОТ СБЪДВАНЕТО НА ПОСТАВЕНО ОТ САМИЯ ИЩЕЦ УСЛОВИЕ И ТО
Е ОТХВЪРЛЯНЕТО НА ГЛАВНАТА МУ ПРЕТЕНЦИЯ.
С оглед приетото по –горе,
че главните искове са неоснователни, то съдът се произнася:
По иска по чл.42,ал.2 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл.
42 ЗЗД лицето,
което е действувало като представител, без да има представителна власт, дължи
обезщетение на другата страна, ако тя е била добросъвестна.
Лицето,
от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го
потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за
упълномощаването за сключване на договора.
Съдът
сам квалифицира исковете, с които е сезиран, като изхожда от правопораждащите
юридически факти, петитум и страни, посочени в исковата молба. Следва да бъде посочено и
това, че съдът не
е обвързан, както от сочената от страните правна норма, така и от
употребените от тях правни понятия, което е също част от правната квалификация.
Предявеният
иск е за обявяване недействителност на сделката поради сключването й от лице без представителна власт,
поради което е с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
В
случая, материалноправната нормата е и точно издирена - чл. 42 ЗЗД. Единствено непрецизна се
явява привръзката с чл.97, ал.1 ГПК, отм.
Недействителността по чл.
42 ЗЗД е различна от тази по чл. 26 ЗЗД и на
нея може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът
или неговите универсални правоприемници.
Разрешаването
на спорното правоотношение не изисква задължителното участие в процеса на
пълномощника- Б.Я.,
който не е страна по атакуваната сделка, а изразява само изявената от
упълномощителя воля в упълномощителната сделка. Ако бъде уважен иск с правно
основание чл. 42
ЗЗД ще настъпи промяна в правната сфера единствено на упълномощителя и третото
лице, страна по сделката, а не и в тази на пълномощника.
Следва да отбележим и, че обстоятелството
дали пълномощникът е действал във вреда на упълномощителя няма отношение към
иска по чл. 42, ал. 1 ЗЗД, какъвто е предявен, а е елемент от
фактическия състав на иска по чл. 40 ЗЗД, с какъвто съдът не е сезиран.
Ето
защо не може да се приеме, че предяваването на иск по чл. 42 ЗЗД от
едната страна по сделката /в случая от наследника на
продавачката С.Я., починалия в течение на процеса първоначален ищец- М.Я. и заместен
от неговите наследниците / срещу другата- Б.Я., без
участието и на пълномощника – Б.Я. като страна по делото, води до недопустимост на
производството по този иск.
Необходимото
другарство е по правило факултативно, а задължителното е изключение, а не
обратното и, както е изяснено принципно в ТР № 3/2016 на ОСГК, предвид
ограничителния му характер, задължителното другарство не може да се тълкува и
прилага разширително по отношение на хипотези, в които законът не го предвижда
или естеството на спора не налага задължително участие на определени лица.
Наред с това, обаче, не може
да не отбележим, че Б.Я.Х. е бил конституиран като ответник по делото, виж
по-горе. Липсва изрично четено определение, по силата на което производсвото по
отношение на него по иска по чл.42,ал.2 ЗЗД да е било прекратено. Нещо повече,
на с.2 от съдебното решение Б.Я.Х. е посочен като ответник.
Относно
въззивната жалба на Б.Я.Х.:
Необходимите
другари /и
факултативни, и задължителни/ са обвързани от постановеното решение, независимо
дали са били конституирани като страни по делото, поради което, при висящо
дело, имат право на жалба срещу решението, постановено без тяхно участие -т. 17
от ТР 1/04.01.2001 г. по т.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС.
С оглед гоеизложеното настоящата инстанция намира, че следва да се произнесе и по въззивната жалба, подадена от Б.Я.Х..
По
основателността на иска по чл.42, ал.2 ЗЗД:
От заключенията на допуснатите, изслушани и приети по
делото /пред СРС/ съдебно-графологични експертизи – единична/л.146/ и тройна
/л.352 пред СРС, макар и наречена допълнителна е изготвена от 3 вещи лица/, се
установява, че подписът за „упълномощител“ в пълномощно № 2315 от 25.08.2004
г., посочено в нот.акт № 174, том I, дело
146/2004 г. на нотариус Д.С., не е положен от С.Х.Я., от чието име изхожда.
Това, което мотивира настоящата инстанция да кредитира заключението, изготвено
от вещото лице И. е, че последният е изследвал подписа на С.Я. върху нот.акт за
дарение на недвижим имот с дата 27.04.1972 г./л.160 и л.314-315/, който като
сравнителен материал не е оспорен от нито една от страните по спора.
Допълнителното заключение на вещото лице И./л.244/,
изготвило първата единична експертиза, отговаря на въпроса дали пълномощното с
№ 2515 от същата дата – 25.08.2004 г. е подписано за упълномощител от сочената
като негов автор С.Я. и тук отговора също е „не“. В обстоятелствената част на
заключението вещото лице е посочило, че е изследвало два варианта на
пълномощното като единият екземпляр се е съхранявал /към този момент - 19.05.2008
г./ в нотариалното дело на Нотариус Н.В. и вторият, който е бил представен от
ответника Б.Я. и копие на същият се намира на л.248 от делото пред СРС и касае
изрично продажбата на процесния недвижим имот. Видно от отразеното в съдебния
протокол за публичното заседание, проведено на 20.10.2008 г. вещото лице е
посочило, че не е използвало като сравнителен материал документите от пенсионната
преписка, тъй като от свидетелските показания се установявало, че подписите за
получаване на пенсията не са полагани от С.Я./виж л.255/. Действително,
свидетелят П., пощальон, е заявил, че е носел пенсията на С.Я. вкъщи. След като
Я. се разболяла, той давал пенсията й на сина й Б.Я..
Тройната съдебно-почеркова експертиза /л.352 пред СРС,
макар и наречена допълнителна е изготвена от 3 вещи лица- М.З., А.Б.и И.И./,
също е изследвала двата екземпляра на пълномощното, което е посочено с № 2515
от 25.08.2004 г. При изслушването си в о.с.з. на 25.05.2009 г. вещото лице
Златев, което е докладвало от името на тримата експерти, е заявило, че не са
установили подписите да са положени от лице със здравословни проблеми. Такива
са признаците за вълнообразно изписване на част от елементите на съответните
подписи, а така също и необосновани спирания. Такива признаци не са установили,
виж л.375.
При изслушване на допълнителната съдебно-психиатрична
експертиза в о.с.з. на 20.10.2008 г. вещото лице Щ.е заявил, че болестта на
Алцхаймер от която е страдала С.Я. в зависимост от стадия в който е достигнала,
може да влияе на почерка, по-осезателно в правописа, но в началните стадиии би
могло и да не се проектира върху написаното.
При изслушване на тройната съдебно-психиатрична
експертиза в о.с.з. на 01.04.2009 г. вещита лица са заявили, че повлияването на
почерка е предимно неврологичен проблем, а съдържанието на написаното –
психиатричен. Може да има запазен смисъл и дълбоко увредени графични
възможности и обратно.
Въз основа
на събраните пред въззивната инстанция писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства съдът приема следното:
Настоящето производство се развива по вече отменения
ГПК. С него беше възприет модела на
пълното въззивно обжалване, който се характеризираше с неограничена възможност делото да се попълва с нови
доказателства и да се изследват нови обстоятелства от въззивния съд, т.е. последният действаше „като втора първа
инстанция“.
Съгласно ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС,
постановено по отношение правомощията на въззивната инстанция по вече отменения
ГПК, при
тази система обжалващият може да посочи и такива доказателства, които е бил в
състояние да посочи пред първоинстанционния съд, но което не е сторил поради
виновното си процесуално поведение, т. е. чрез въззивното обжалване се цели не
само поправянето грешките и пропуските на първоинстанционния съд, но и тези на
заинтересованата страна по делото. Спорът е висящ, намира се в стадия на
фактическото си изясняване преди постановяване на съдебен акт, който го
разрешава със сила на пресъдено нещо. Установяването
на обективната истина в процеса може да се реализира предимно, чрез активността
на страните, на които трябва да се предостави неограничена възможност да
представят нови доказателства и да изтъкват нови факти пред въззивния съд. Допустими пред въззивния съд не само писмени доказателства
и самопризнания, но и гласни доказателства, при спазване ограниченията на чл.
133 и чл. 134 ГПК.
Въззивната инстанция намира, че показанията на
разпитаната като свидетел Н.В., Нотариус, заверила пълномощното въз основа на
което е изповядана процесната покупко-продажба, не следва да бъдат ценени,
защото си противоречат- така например по образуваната прокурорска преписка №
41844/2006 г. по описа на СРС, В. е
обяснила, че при изповядането на сделката продавачката се е явила лично
и лично била подписала пълномощните /л.73 от въззивното дело/. А при разпита си
пред настоящата инстанция, проведен и обективиран в съдебния протокол за о.с.з.
на 09.12.2013 г. сочи, че лично била ходила на адреса за заверката на
пълномощното; така била заявила и пред разследващите органи/л.199 от настоящето
въззивно производство/.
С писмо от 31.05.2017 г. Нотариус Н.В. уведомява съда,
че пълномощно № 2515 от 25.08.2004 г., съставено от името на С.Х.Я. е заверено
от нея като била отбелязала, че заверката е извършена у дома й след работно
време. Пълномощното не подлежало на съхранение, съгласно закона /л.539/. В
отговор на искането на съда до Нотариус Н.В. какъв документ е отбелязан в
регистрите й под № 2315 от 2004 г. същата е заявила с писмо от 25.07.2017 г.,
че архивът й от 2004 г. бил унищожен в изпълнение на заповед № 04/19.01.2015 г.
на Нотариалната камара /л.557/.
Следва да се отбележи и факта, че сделката по
покупко-продажбата е изповядана от
Нотариус Д.С., а не от Н.В..
С молба от 03.10.2017 г. Нотариус Д.С. е изпратила
копие от изрично пълномощно за извършване на покупко-продажба на процесния имот
с дата на съставяне 25.08.2004 г. като върху същото с дата 02.10.2017 г.
Стойкова е удостоверила верността на това копие, снето от копие, съхранявано в
кантората й, на оригинала на
пълномощното, което е било приложено по нот.дело № 146/2004 г./л.592/.
Констатира се, че върху същото липсва прогаряне върху рег.№ на втората цифра
след цифрата „2“.
Съгласно приетото в т.10. от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, приложимо при
действието на вече отменения ГПК, допускането на експертиза, оглед и освидетелстване може да
стане не само по почин на страната, но и служебно от съда. При огледа и
освидетелстването това се налага от необходимостта от непосредствено сетивно
възприятие на съда върху истинността на факт, отнасяш се до вещ или лице, а при
експертизите - от съобразяване на опитни правила и положения на науката,
отнасящи се до специални области на знанието.
В тройната съдебно –почеркова експетиза, депозирана пред
въззивната инстанция, вещите лица Г., В. и Г.Т. са дали заключение, че
подписите за упълномощител под три броя пълномощни под рег., № 2515 с дата от
25.08.2014 г./годината е грешно посочена/ най-вероятно са положени от С.Я.. В
нот.дело № 146 от 2004 г. на отчет при Нотариус Д.С. нямало нот.заверено
пълномощно с рег.№ 2315/25.08.2014 г./л.691 по настоящето въззивно дело/. При
изследване на втората цифра от рег.№, вещите лица са констатирали, че се
наблюдава изпълнение на числото „5“, което по своите характеристики е близко до
визуалното приемане на числото „3“. Вещите лица са отговорили, че от
направените заверки в регистъра на Нотораиус В. се установявало, че под № 2315
с дата, предхождаща дата на заверките на пълномощните, обект на експертизата,
бил заверен документ от друго естество и за лице различно от С.Х.Я./л.686/.
С решение № 158 от 03.07.2013 г. по гр.д.№ 1455 по
описа за 2013 г. на ВКС, ГК, Второ ГО, е прието, че експертно заключение, в което е посочено, че
документът вероятно е подписан от лицето, посочено като негов
автор, може да обоснове извод за автентичността на документа и да се приеме за
достатъчно за установяване действителността на разпореждането, ако
причините, поради които експертите са стигнали до извода, че е налице само вероятност
по отношение на авторството на оспорения документ с оглед на особеностите на
конкретния случай допускат това.
Подобно
заключение следва
да се преценява от съда с оглед на всички установени по делото факти и
обстоятелства.
Действително, на л.55,56 и 57 /от настоящето дело/ са
представени 3 бр. пълномощни с посочен автор С.Я. и пълномощник Б.Я.Х., както
следва: първото за снабдяване с документи за заличаване на ипотеката върху
процесния ап.№ 42, вторият-да продаде на Б.Б.Я. същият апартамент и третият –
да се снабди с документ за данъчната му оценка. Същите са представени „без
гръб“, т.е. не е видна заверката на нотариуса /ако има такава/.
Прегореният документ е на с. 77 от първоинстанционното
дело, където е прогорена втората цифра след цифрата 2, т.е. тази за която се
спори дали е „3“ или „5“.
Оставените за съхранение в касата на съда 4 броя
пълномощни, представляват, както следва: първото - представеното от Нотариус Д.С.
и представляващо с оглед декларираното от нея, такова по сделката за
покупко-продажба, изповядана с процесния
нот.акт, а останалите 3 бр. са всъщност 3-те бр.пълномощни на л.55,56 и 57 от
настоящето дело, но съдържащи заверката на нотариуса на гърба и съотвено рег. №
на всяко едно от тях. Това с рег.№ 2513
и дата 25.08.2004 г., т.е. същата
като това за покупко-продажбата, е за
подаване на молба за данъчна оценка; рег.№ 2514 е във връзка със заличаването на ипотеката и дата 25.08.2004. Последното е именно това
за упълномощаване на Б.Я.Х. да продаде от името на С.Х.Я. на Б.Б.Я., процесния
ап.№ 42. Това е пълномощното за което е спорна дали втората цифра е „3“ или
„5“, респ. „2315“ или „2515“. Екземплярът,
представен от Нотариус Д.С. явно е копиран от оригинала на последното цитирано
пълномощно, т.е. това със спорния рег.№.
Въззивната инстанция приема, че в случая се касае до документ с нечетливо изписана втора цифра след
цифрата „2“.
Този „друг
документ“, за който говорят вещите лица Г., В. и Г.Т. в тройната съдебно
–почеркова експетиза, депозирана пред въззивната инстанция, обаче, виж по-горе,
касае регистрите на Нотариус Д.С., а Нотариус Н.В., която е заверила
пълномощните, е подала изрична писмена молба, в която сочи, че общия й регистър
бил унищожен, пак там.
Ето защо въззивната инстанция приема, че тройната
съдебно –почеркова експетиза, депозирана пред въззивната инстанция и изготвена
от вещите лица Г., В. и Г.Т., не обосновава извод
за автентичността на документа /пълномощно/, респ. да се приеме за достатъчно за
установяване действителността на разпореждането по атакуваната покупко-продажба.
Както е изяснено в т. 2
от ТР № 5/2014 г. на ОСГТК, договор, сключен от лице, действало като представител,
без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не
поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от
името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
В случая не се установи С.Я. да е потвърдила
атакуваната от наследниците й сделка.
Действително, пред въззивната инстанция е представен от
А.М.Я., ищец пред СРС, документ наречен „оттегляне на пълномощно“ датиран на
29.08.2004 г., в който е посочено, че С.Я. оттегля и анулира пълномощно с №
2315/25.08.2004 г. поради „лични причини“ и същевременно дарява на сина си Б.Х.Я.
процесния ап.№ 42. Същевременно е посочено, че „дареният“ следва да
представлява дарителката пред Нотариуса. По силата на този документ, който по
нататък в текста е наречен „съглашение“, явно защото има поставени подписи за
„дарител“ и „дарен“, Б.Я.Х. се задължавал да се грижи за дарителката като
последната си запазвала пожизнено правото на ползва дарения имот, защото нямала
друг такъв. Следвало да бъде уведемоне нотариуса за новата й воля и да се
определи нова дата. Този документ е оспорен като неистински и неавтентичен от
въззивника Б.Б.Я. /молба на л.17 и 18 от настоящето въззивно дело/.
От една страна, „дарението“ не е съставено в
предписаната от закона форма, която е за действителност-нотариален акт, арг. от
чл.18 ЗЗД.
От друга, доказа се от изслушаната и приета по делото
съдебно-графологическа експертиза /изготвена от вещото лице С.Ц., л.152 от
настоящето въззивно производство/, че подписа под документа, наречен „оттегляне
на пълномощно“ не принадлежи на сочения в него автор- С.Я.. Съдът кредитира
това заключение, тъй като същото е изготвено на база надлежен сравнителен
материал, изхождащ /като автор/ от упълномощителката С.Я., вкл.документ за
самоличност на последната, издаден на 20.03.1985 г.
С разпореждане от 08.04.2015 г. вещото лице Ж.П. е освободен
от участието в допуснатата от въззивната инстанция тройна съдебно-почеркова
експертиза/виж разпореждането на л.289 по настоящето дело/ поради което
възраженията на А.Я. срещу това вещо лице, като и представените документи срещу
него, се явяват ирелевантни за спора.
С влязло в сила решение по гр.д.№ 23687
по описа за 2011 г. , постановено от СРС, Първо ГО, 42 състав по предявен от Х.Я.Х.
срещу М.А.Я., Я.М.Я., А.М.Я., Л.М.Я., Б.Я.Х. и Б.Б.Я., иск по чл.42, ал.2 ЗЗД за
прогласяване на недействителност на договор за покупко-продажба, обективиран в
нот.акт № 174 от 07.09.2004 г./т.е.процесния и по настоящето дело/ до размера
на 1/3 идеална част поради липса на надлежно учредена представителна власт, е
прието, че подписът за упълномощител в пълномощното не е бил положен от
посочения като негов автор- С.Я.. Затова и искът е бил уважен. С решение от
21.04.2015 г., постановено от СГС, ГО, II Д въззивен състав по гр.д.№ 14020 по описа за 2013 г.
Съгласно приетото в ТР № 7/14
г. от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по въпросите на отмяната, но
имащо значение и досежно силата на пресъдено нещо /СПН/:
„Основанието
на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК ще е налице, когато разрешаването на спора
по единия иск - обусловената претенция имплицитно съдържа в себе си
произнасянето по другия иск - обуславящата претенция и разрешенията по
обуславящия спор си противоречат. 3а да възникнат предпоставките по
разпоредбата, трябва да е налице съвпадение между страните, както и да
съществува обективно тъждество на производствата, но за разлика от хипотезата,
при която обективното тъждество на производствата е резултат от еднаквите
спорни предмети, в разглеждания случай обективният идентитет не се изразява в
еднакъв предмет на делата, те имат различни спорни предмети, но предметът на
обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело. Въпреки
различието в спорните предмети, между диспозитивите на двете решения възниква
съотношение по силата, на което предметът на единия диспозитив имплицитно се
включва в предмета на другия диспозитив. Разрешаването на спора по обусловения
иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо по
постановеното преди него /преди решението, чиято отмяна се иска/ влязло в сила
решение по преюдициалното правоотношение, което му противоречи. Предметите на
двете решения са в съотношение, при което правото по обусловеното решение е
мълчаливо отречена правна последица от предмета на решението по обуславящия иск“.
В конкретния случай страните по двете дела са
идентични, но в различно процесуално качество; касае се до една и съща правна
сделка – договор за покупко-продажба. Правното основание на предявените искове
по двете дела е едно и също – чл.42,ал.2 ЗЗД. Настоящата инстанция намира, че
изхода по настоящия спор е обусловен от приетото във влязлото в сила решение по
гр.д.№ 23687 по описа за 2011 г. , постановено от СРС, Първо ГО, 42 състав,
относно порока на упълномощителната сделка. Няма и житейска логика по едното
дело да се приеме, че упълномощителната сделка страда от порок, водещ до
недействителност на договора за покупко-продажба по иска от единия от
наследниците на упълномощителката – Х.Х., а по иска, предявен от наследниците
на другия син на упълномощителката, да се приеме, че е налице надлежно учредена
представителна власт.
Налага се извод, че обжалваното решение е правилно затова
и ще следва да бъде оставено в сила.
В исковата молба е направето искане за отмяна на
нот.акт по реда на чл.431, ал.1 ГПК, отм.
но по арг. от ТР № 11/12 от 21.03.2013 г. на ОСГК на ВКС, това се прави
само при констативните нот.актове, какъвто процесния не е.
По
разноските:
Пред първата
съдебна инстанция:
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и
като се има предвид изхода на спора по производството по обжалване на
определението за частичното прекратяване на исковете, решението на СРС е
правилно и в частта за разноските.
Пред
въззивната инстанция:
С оглед изхода на спора на въззивниците разноски не се следват.
Въззиваемите
страни – Я.М.Я., Л.М.Я. и Х.Я.Х. не
са подали жалби срещу първоинстанционното решение.
По отношение на тях настоящата инстанция намира, че
следва да съобрази процесуалното им положение спрямо поддържаната теза, а
именно- Я.М.Я. и Л.М.Я. са ищци пред СРС и същите поддържат въззивната жалба на
М.Я. срещу решението. Затова с оглед изхода по нея и като се взе предвид, че
главните искове бяха приети за недоказани и неоснователно, то на тях разноски не следва да се присъждат.
Х.Я.Х. е ответник пред СРС; В първото по делото /пред
въззивната инстанция/ публично съдебно заседание, пълномощникът му-адв.В. е
оспорила въззивните жалби /л.88/, в течение на поризводството същият изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба. С молба от 04.04.2018 г.
пълномощникът му адв.Владиирова/пълномощно на л.50 от въззивното гр.дело/
претендира разноски, вкл. адв.възнаграждение /л.637/. Видно от съдържанието на
договора за правна защита и съдействие /л.51/ договорено е адв.възнаграждение в
размер на 400 лв. като е посочено „изплатени“; липсва, обаче, начин на плащане
– в брой или по банков път. С оглед приетото в т.1 на ТР № 6/12 от 06.11.2013
г. на ОСГТК на ВКС /относно разноските/ не се доказва, че адв.възнаграждение е
реално платено. Представянето на списък /л.369/ не означава, че такива са
сторени. Още повече, че производството е по отменения ГПК и там не се съдържаше
разпоредба аналогична на чл.80 от сега действащия ГПК. Липсват данни
въззиваемият да е правил разноски за вещи лица и др., поради което такива не му
се присъждат.
Водим от гореизложеното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от
04.08.2009 г., постановено по гр.д.№ 5916 по описа за 2006 г. на СРС, ГО, 26-ти
състав.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба, подадена от М.А.Я., в частта, в която се обжалва решението по иска по чл.42,ал.2 ЗЗД, като
недопустима.
Решението
може да се обжалва пред ВКС на РБ при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: