РЕШЕНИЕ
№ 307
гр. Пловдив, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20215300503098 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от„Микрокредит“ АД,
против решение № 1635/29.09.2021г. по гр.д.№ 849/2021г. на ПдРС, V гр.с., с което е
прогласена недействителността на сключения между страните- жалбоподателя и
въззиваемата И. С. Л., Договор за заем „Microcredit“ № 9002- 00016977 от 07.02.2020 година
и на Договор за допълнителни услуги от същата дата. Твърди се, че обжалваното решение на
първо място е недопустимо, тъй като липсвал правен интерес от предявения иск. Липсата на
правен интерес се обосновава с това, че въззиваемата не била платила нито възнаграждение,
нито лихви по договора за допълнителни услуги. Оспорва се изводът на
първоинстанционния съд, че по отношение на този договор са приложими разпоредбите на
Закона за потребителски кредит. Твърди се, че между договора за допълнителни услуги и
договора за кредит няма нищо общо, и същите се регулират от различни нормативни актове.
Оспорва се и изводът на Районния съд, че неспазването на изискването за минимален шрифт
12 обосновава недействителност на договора за кредит. Това правило не следвало да се
прилага формално, а единствено в случаите, когато поради по- дребен шрифт потребителят е
лишен от възможността да се запознае с клаузите на договора. В конкретния случай това не
било така, въззиваемата била напълно наясно какви задължения има. Иска се цялостна
отмяна на обжалваното решение, не са заявени доказателствени искания.
От въззиваемата И. С. Л. е подаден отговор на въззивната жалба, с който оспорва
същата като неоснователна. Поддържа се, че всичките фактически и правни изводи на
първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни.
ПОС, ХІV гр.с., след като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 849/2021г. на ПдРС, V гр.с. е образувано по искова молба
от И. С. Л. против „Микро Кредит“АД, с която са предявени обективно съединени искове
по чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1, вр. чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК и чл. 26 от
ЗЗД, от които главният за признаване на установено в отношенията между страните, че
1
Договор за заем „Microcredit” № 9002- 00016977 от 07.02.2020г. и Договор за допълнителни
услуги към договор за заем „Microcredit” № 9002-00016977 от 07.02.2020 г. са нищожни
поради това, че са съставени в шрифт по-малък от „12“ и че в договора и допълнителното
споразумение към него не е посочен действителният годишен процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите и предявен при условията на евентуалност
иск за признаване на установено в отношенията между страните, че клаузите на чл. 2, ал.1 от
Договор за заем „Microcredit” № 9002-0016977 от 07.02.2020 г. и на чл. 3 и чл. 4 от Договора
за допълнителни услуги към договор за заем „Microcredit” № 9002-00016977 от 07.02.2020 г.
са нищожни на основание противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите
нрави и неспазване на предписаната от закона форма.
С подадения от „Микро кредит“АД отговор на исковата молба предявените искове са
оспорени на първо място като недопустими, тъй като ищцата се възползвала от
възможността да погаси предоставената в заем сума в 30- дневния срок, за което заплатила и
такса. Сочи се, че доколкото всички суми по договора са заплатени, то за ищцата не
съществува интерес от прогласяване цялостната или частична нищожност на договора.
Исковете са оспорени и като неоснователни по същество.
Видно от приетото по делото на ПдРС заключение по ССЕ, изготвено от вещо лице
М. М., на въззиваемата И.Л. е отпуснат заем в размер от 3300 лева, но тя реално е получила
сума в размер от 3117,84 лева, тъй като още при усвояване на заема й е приспадната сумата
от 182,16 лева- възнаграждение за допълнителната услуга „Връщане в 30- дневен срок“. Тя е
погасила целия отпуснат й заем в размер от 3300 лева в 30- дневен срок от сключването на
договора, а именно на 05.03.2020г., поради което за нея не е възникнало задължение за
заплащане на възнаградителни лихви. Независимо от това, че от „Микро кредит“АД
твърдят, че с плащането от въззиваемата на сумата от 3300 лева, представляваща чистата
стойност на кредита, договорните отношения с нея са приключили, съдът намира, че е
налице правен интерес от предявените искове за прогласяване нищожността
/недействителността по смисъла на чл.22 от ЗПК/ на договора за заем и договора за
допълнителни услуги, тъй като е налице необходимост от внасяне на пълна яснота в
отношенията между страните. На първо място в зависимост от действителността или
недействителността на договорите е дължимостта на прихваната за възнаграждение за
допълнителна услуга сума в размер от 182,16 лева, която реално не е постъпила в полза на
въззиваемата, но е платена от нея при погасяване на заема. Освен това, с оглед на
твърдението на жалбоподателя, че договорът за допълнителни услуги е напълно
самостоятелен спрямо договора за заем, не е изключено от негова страна да бъдат заявени
претенции за плащане на останалата част от възнаграждението за допълнителни услуги,
което, видно от погасителния план към съответния договор, е в общ размер от 1925,20 лева.
По същество на спора съдът намира на първо място за неоснователно твърдението на
жалбоподателя за липса на връзка между двата договора- договора за заем и договора за
допълнителни услуги, най- малкото поради това, че в пълното заглавие на втория договор е
„договор за допълнителни услуги към заем „Microcredit” № 9002-0016977. Договорът за
допълнителни услуги е сключен с оглед ползването на някакви действителни или привидни
преференции от въззиваемата в качеството й на заемополучател по договора за заем. Освен
това погасителните вноски по договора за заем са прибавени в погасителния план по
договора за допълнителни услуги към погасителните вноски за възнаграждението за
допълнителни услуги. Цената за услугата „Връщане в 30- дневен срок“ в размер от 182,16
лева е приспадната от сумата от отпуснатия заем. Ето защо, следва да се приеме, че макар и
оформен като отделен документ, договорът за допълнителни услуги представлява
неразделна част от договора за заем.
В чл.3 от договора за допълнителни услуги са описани следните услуги, включени в
пакет „Комфорт“: 1. Посещение вкъщи или на удобно място в рамките на населеното място
за събиране на вноски, 2. Внасяне на вноска директно на каса в офис на „Микро кредит“АД,
2
3. Внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по сметка на „Микро кредит“АД,
събрани предварително от служител на дружеството, 4. Предоговаряне и разсрочване на
заема, 5. СМС- известяване за направено плащане, 6. Преференциално одобрение-
разглеждане на искането за нов кредит преди исканията на други клиенти, 7.
Преференциално обслужване в офиса- експресно обслужване на клиента преди всички
останали, 8. Право за участие в специални промоции. Първите три услуги се отнасят до
начина на плащане, като и без тях не би следвало да има никакви ограничения за
кредитополучателя да заплаща вноските си по банков път или в брой. Посещението вкъщи
би било полезно в случай, че кредитополучателят е възпрепятстван да излиза от дома си, но
в тази връзка следва само да се отбележи, че, съгласно стандартния текст на искането за
допълнителни услуги, кредитополучателят декларира, че няма здравословни проблеми и
определена група инвалидност. Като цяло е твърде съмнително в какъв случай клиентът би
имал полза от посещението вкъщи. Възможността за плащане на каса в офис е нещо напълно
нормално, като при това същата би могла да се реализира при положение, че дружеството
има офис в съответното населено място. Внасянето на вноската по банкова сметка на
дружеството- кредитодател, след като негов служител е получил вноската от
кредитополучателя в брой, не съставлява абсолютно никакво облекчение за последния.
Всъщност на интерент- сайта на „Микро кредит“АД всички възможности за плащане,
включително на представител на дружеството в удобно за клиента време и място, са
посочени като общо валидни условия, а не като такива, представляващи част от пакет
допълнителни услуги. Възможността за предоговаряне и разсрочване на заема съществува и
без въпросната услуга при наличието на съгласие и от двете страни, като в тази връзка
следва да се има предвид, че с предоставянето на тази услуга кредитодателят не се
задължава да удовлетвори всяко едно искане за предоговаряне и разсрочване или дори не и
при някакви конкретно определени параметри / максимален брой на вноските, които могат
да бъдат разсрочени, максимален срок на разсрочване или др./. СМС- известяването от
години е нещо стандартно, а и преференциалното одобрение за нов кредит и
преференциалното обслужване в офис не създават някакво особено удобство предвид
възможността за дистанционни плащания и подаване на документи за отпускане на заем.
Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.“. На практика с
договора за допълнителни услуги се набавя печалба за кредитодателя, извън
възнаградителната лихва, в резултат от което общият разход по кредита за потребителя се
завишава с 200,64 лева. При положение, че възнаграждението за допълнителните услуги
представлява част от общия разход по кредита, то същото е следвало да бъде прибавено към
сумата в графа „Обща стойност на плащанията“ в договора, но това очевидно не е сторено,
което води до извод за некоректно изпълнение на изискванията по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК,
което некоректно изпълнение е равносилно на пълно неизпълнение. Некоректното
отразяване на действителния общ разход по кредита дава основание да се счита, че
годишният процент на разходите не е в посочения размер от 49,96 %, а надхвърля 50%-
обстоятелство, което се установява и от приетото по първоинстанционното дело заключение
по ССЕ, изготвено от в.л.А. Д..
От приетото по първоинстанционното дело заключение по СТЕ, изготвено от вещо
лице И.Л., категорично се установява, че договорът за заем и договорът за допълнителни
услуги са изпълнени с шрифт с размер 11, а общите условия, приложими към договора за
заем- в размер 10,3. Изискването по чл.10, ал.1 от ЗПК всички елементи на договора за
потребителски кредит да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-
малък от 12 е императивно и не подлежи на стеснително тълкуване. Ето защо, обжалваното
3
решение ще следва да бъде потвърдено, като в полза на въззиваемата бъдат присъдени
направените от нея съдебни разноски за адв.възнаграждение в размер от 300 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1635/29.09.2021г. по гр.д.№ 849/2021г. на ПдРС, V
гр.с., с което е прогласена недействителността на сключения между страните-
жалбоподателя „Микро кредит“АД и въззиваемата И. С. Л., Договор за заем „Microcredit“ №
9002- 00016977 от 07.02.2020 година и на Договор за допълнителни услуги от същата дата.
ОСЪЖДА „Микро кредит“АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
гр.*****, да заплати И. С. Л. от гр.*****, ЕГН: ********** сумата от 300 лева- съдебни
разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4