Р Е Ш Е Н И Е
№………./……..07.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на десети юни през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар Албена Янакиева,
като разгледа докладваното от съдията
Митева
въззивно търговско дело №241 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Приета е за разглеждане въззивна
жалба на С.Ю.А., чрез адв. Н. срещу решение №388/27.12.2019г., постановено по
гр.д. №956/19г. по описа на ПРС, с което е бил уважен иск на кредитор за
установяване на дължимост на 10 388.78лв предсрочно изискуема главница и
893,40 лв. лихви, начислени по договор за потребителски кредит и лихви за
забава в размер на 1027,42лв, удостоверени като изпълняем дълг в оспорена заповед
за изпълнение и съответно са били определени разноски за исково и заповедно
производство.
Въззивникът, представляван от назначен в първа инстанция особен
представител, сочи допуснати нарушения при постановяване на решението,
изразяващи се в неправилно установени факти, обусловили и неприлагане на
императивни правила на материалния закон. Счита, че легитимацията на ищеца като
правоприемник на кредитора не е била обоснована
и че съдът е пропуснал да упражни служебната си активност при преценка
на потребителски договор и да констатира несъответствието му със специални
изисквания на ЗПК. Позовава се на липса на яснота по поетото задължение за
застраховките на кредитополучателя, уговорката за ГПР и непълнота на
погасителния план, които изключват действието на договора. Оспорва извода за
надлежно упражняване на правото за предсрочна изискуемост и преценката за
дължимост на вноски, които не са падежирали, като сочи че необосновано е приета
неизправността на длъжника и неправилно е отчетена доказателствена тежест за
опровергаване на разписка за доставено уведомление до длъжника. Позовава се на
недоказано сключване на застрахователни договори, породили задължение на
клиента на кредитора за застрахователни премии, които са били събирани като
части от месечни вноски и така оспорва извода, че потребителя дължи начислените
от кредитора остатъчни вноски в претендирания размер. С тези доводи обосновава
неоснователност на претенция за установяване на предсрочно изискуемия дълг и
моли решението за бъде отменено и установителния иск отхвърлен.
По същество особеният представител в писмено становище пледира за пълно
отхвърляне на предявените от кредитора претенции.
Въззиваемата страна, чрез юрисконсулт П., оспорва жалбата с доводи за
правилно установени факти и прилагане на закона. Позовава се на валидно
договорен потребителски договор, съобразен с разпоредбите на ЗПК, възприемани
като проявление на Директива 2008/48.
Позовава се на право да получи присъждане на вноските с настъпил падеж
независимо от упражняване на правото му да обяви изискуемост при наличие на
обективните предпоставки за това, включително и ако изискуемостта настъпва в
хода на производството. С доводи за неоснователност на оплакванията моли за
потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
С писмено становище представителят на въззиваемия кредитор по същество
моли неоснователната жалба да бъде отхвърлена.
Претенция за присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение
е заявена само от кредитора.
Предварителните въпроси и допустимостта на
производството въззивният съд е разгледал в определение №557/20.02.2020г., като към настоящия момент не са настъпили
обстоятелства, които да налагат промяна на това произнасяне.
Решението на
първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите
към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и съответства на предявения иск за
установяване на вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение по
твърдения на кредитора (чл. 410 ГПК). Обжалваният осъдителен диспозитив
възпроизвежда основанието на иска, така както е въведено с твърденията на
кредитора за пораждане на изискуеми парични задължения от неизпълнение на
договора за паричен заем, заявени като главница и лихви, формиращи вноски с
настъпили падежи и обезщетение за забава.
В рамките на служебната
проверка за допустимост съдът констатира наличието на издадена заповед за
изпълнение в полза на въззиваемия търговец за вземания, индивидуализирани на
тези основания за присъдените размери. Заповедта е била връчена по реда на чл.
47 ал.5 ГПК, което изключва ефективна защита на длъжника и налага съдебно
установяване по специалния ред. Произнесеното съдебно решение, изцяло съвпада с
очертания предмет в заповедното производство и е допустимо.
Съдът, след преценка на изложените в
жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Заявлението си за издаване на заповед за изпълнение кредиторът е основал на
твърдения за легитимацията си като чуждестранен търговец, извършващ търговска
дейност, чрез регистриран клон в България, който е придобил като приемащо
дружество правата на преобразуван при сливане заемодател, регистриран като
българско дружество. Справката в публичния регистър на юридическите лица -
търговци сочи, че договарящото се с ответника дружество "БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД е било заличено поради вливането му в чуждестранния
търговец (негов едноличен собственик), като поемането на преобразуваното
българско дружество е вписано с рег.№ 20180424134752 въз основа на
акта за регистрация на преобразуването от органа по регистрация на поемащото
френско дружество – въззиваемия „БНП Париба Пърсънъл Файненс”С.А.Париж.
Вписаното обстоятелство удостоверява универсално правоприемство (чл. 10 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ). Опровергаване на достоверността на вписването не е предприето и
съответно не е доказано, поради което въззивният съд намира за неоснователно
оплакването за липса на легитимация на правоприемника да упражни всички права
на заличения си праводател.
Представените писмени доказателства,
приложени към исковата молба не са били оспорени своевременно за автентичност,
поради което и документите следва са се преценяват от съда като писмено
изявление, отразяващо действителната воля за обвързване на ответника с
ищеца(чл. 180 ГПК). Съответно на
съдържанието на договор за потребителски паричен кредит PLUS -13773650 от
24.08.2016г., два сертификата за присъединяване към групови застраховки в полза
на кредитора и стандартен европейски формуляр за информация на потребителя,
съдът установява че кредитополучателят А. се е договорил да върне на кредитора
според погасителния план с последен падеж към 20.09.2024 г., отпусната по
банков път главница от 11000 лв, като заплати начална такса и лихва с фиксиран
размер 16.13% годишно, разпределена на 96 равни месечни анюитетни вноски от по
248.31 лв, включващи както части от главница и начислената лихва, така и
застрахователна премия в общ размер 3960лв по застраховката „Защита на
плащанията”.
Спорна е валидността на това договаряне. Доколкото предмет на делото несъмнено е
потребителско кредитиране, договорната свобода на страните е ограничена от
правилата за защита на кредитополучателя като потребител по Закона за
потребителския кредит(редакция от 29.07.2016 г.). Сключеният договор отговаря
на изискванията за писмена форма, а към този момент чл. 10 ал.1 ЗПК е изисквал
ясно и разбираемо и за двете страни оповестяване на всички елементи на договора
с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. В случая това
изискване съдът намира за спазено, като преценява само документа,
материализиращ съдържанието на кредитната сделка. Доводите за прилагане на
същите изисквания и към сертификатите за присъединяване към групата на
застраховани лица по комбинирана застраховка, сключена от кредитора за
застраховане на риска от загуба на обичайния доход на кредитополучателя в
резултат на смърт, увреждане на здравето или безработица не могат да бъдат
споделени. Това застрахователно правоотношение, макар и да съпътства като
обезпечение на кредитора основната кредитна сделка се урежда от други специални
правила по КЗ, където няма подобно изискване.
По отношение на съдържанието
на сделката обаче, съдът констатира разминаване между предварително
оповестената съществена за потребителя преддоговорна информация и подписания
договор. В стандартния формуляр, изискуем по чл. 5 ал.2 от ЗПК не се сочи
никакво оповестяване на застраховането на кредитора за сметка на
кредитополучателя. Не е попълнена графа за обезпечения, което обозначава че
такива кредиторът не е изисквал, а в т.
3 на част трета, кредиторът е отрекъл изрично да е изисквал и сключване на застраховка, свързана с този
предлаган кредит. Въпреки че груповата застраховка има за обект нематериални
блага - живота, здравето или телесната цялост на физическо лице, които по
принцип са предмет на застрахователна закрила по личните застраховки – „Живот”
и „Злополука”, предложената на кредитополучателя застраховка има типично
съдържание на допълнителна гаранция за отпускаща кредит финансова институция
срещу риска от непредвидени финансови затруднения на кредитополучателя
(чл. 456 КЗ) и се сключва за негова сметка след предварителното му
писмено съгласие за това( чл. 382, ал. 2 КЗ, във вр. с чл. 443, ал. 1 КЗ). Макар това застраховане да не е било
оповестено като условие на кредитирането обаче,
като обща сума, която потребителят би бил задължен да заплати при
ползване на тази кредитна услуга още в предварително съставения стандартен
формуляр е посочен сбор, който не може да се формира само от общия размер на
договорена главница и оповестените във формуляра лихви от 16.13 % годишно и
разходите, изчерпващи се еднократната такса за ангажимент в размер на 275 лв.
Общото задължение, съответно изцяло на общия брой равни месечни вноски,
посочени в т. 6 и т. 6 от част втора от формуляра, всъщност е съответно на
вписаните в договора за кредит сборни плащания, в които изрично вече е посочено
и допълнително задължение по застрахователна премия (в размер 3960лв). Няма
никакво съмнение, че месечните вноски са оповестени както във формуляра за предварителна
информация, така и в погасителния план по договора, в размер включващ и
премията за застраховането на финансовия риск на кредитора, въпреки че този
разход не е бил ясно обявен в преддоговорния процес. Това се потвърждава и от
справката от счетоводните книги на кредитора, в които месечния размер от
248.31лв на вноската по уговорения в договора план е начислен като сбор от
падежирали ежемесечно части от главница и договорена лихва, но и горница от
41.25лв ежемесечно дължима застрахователна премия. Съответно при
предварителното оповестяване на задълженията, кредиторът явно е предвидил и
това допълнително плащане като част от месечна вноска, но не го е оповестил
като разход в тежест на кредитополучателя. Напротив, като е пропуснал посочване
на присъединяването към застраховката като задължително условие по този кредит,
доставчикът на услугата е осуетил и възможността потребителя да се запознае с
действителната икономическа тежест, която поема. Допълнителното плащане на
премията не е отразено като разход при формиране на оповестения ГПР(18.30%),
въпреки че е включен в общия дълг и месечните вноски. Този начин на
оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19 ал.1 от ЗПК.
Уговорената още в преддоговорния процес застраховка в полза на застраховащия се
кредитор, но за сметка на застрахования длъжник, не може да се квалифицира като
изключение по чл. 19 ал. 3 ЗПК, а при отчитането й като несъмнено очакван
разход, действителния ГПР би бил значително завишен (към 25%). Същевременно извън
специалните параметри и условия, застрахователната премия е вписана като
глобална сума, като изрично е посочено че няма никаква част от нея, която да се
кредитира от този ползващ се доставчик, съответно и не е имало основание за
потребителя да предполага, че вноските му включват и премии, които не са
отразени като разход в ГПР. Напротив, в чл. 3 от конкретизираните условия за
усвояване на кредита е вписано, че месечния размер на вноската е формирана само
от главница, разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема и
печалбата му, но не и от премиите по съпътстващи кредита свободно избрани по
инициатива на самия потребител застраховки.
В заключение, при съвкупна преценка на всяка от уговорките, съдът
констатира, че макар формално договорът за кредит да покрива изискуеми
реквизити по чл.11 ал.1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемо
съдържане по т.10 (годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя) и т. 11 (погасителен план, с указание как вноската
се разпределя за различните видове разходи). Тази част от съдържанието на
сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като въз
основа на предварителната стандартизирана информация за тези реквизити
кредитополучателите следва да могат да съпоставят наличните пазарни предложения
и да упражнят избора си съответно на индивидуалния си интерес. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това
изискуемо с императивна норма съдържание, законодателят урежда като порок от
толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето(чл. 22 ЗПК). В
този смисъл въззивният съд намира оплакванията на жалбоподателя за основателни.
Като не е оповестил действителен ГПР както в преддоговорния процес, така и в
самия договор за кредит, доставчикът на услугата е нарушил изисквания на закона
и не може да се ползва от уговорената сделка. В тази хипотеза потребителят
следва да върне само чистата стойност на ползваната сума, без да се отчитат
начислените въз основа на договора лихва, такси и премии( чл. 23 ЗПК).
Оплакването на жалбоподателя за неправилно приложен закон е основателно, поради
което при настоящото разглеждане въззивният съд следва да установи остатък от
задълженията на кредитополучателя, след като приспадне признатите от кредитора
получени вноски за погасяване на главницата, преведена за ползване след
удръжката на началната такса.
Извлечението от търговските книги на
кредитора( л. 31 от делото на ВРС) съдът възприема като частен удостоверителен
документ, отразяващ неизгодно за тази страна признание на получаване на суми в
периода 12.10.2016 – 10.04.2018 достигащи до общ размер 3864.79лв. Няма данни
събраните премии да са били изплатени на застрахователя, поради което няма и
основание стойностите им да бъдат задържани от получилия ги кредитор. Тъй като
потребителят е получил само нетна сума от 10725лв (обявена във формуляра като
сума за получаване след удръжка на начална такса за ангажимент), с платените от
ответника суми задължението му към кредитора е погасено до размер от 6860,21лв.
С тази сума се изчерпва отговорността на потребителя по тази сделка.
Недействителността на договарянето
изключва и позоваване на погасителния план от страна на кредитополучателя.
Затова и след позоваването на незаконосъобразността на сделката възраженията за
липса на изискуемост, независимо дали тя произтича от погасителен план или
упражнено право на предсрочна изискуемост, остават без предмет. Получената
нетна стойност на кредита подлежи на връщане при поискване, поради което и със заявяването
на всички вземания, основани на кредитната сделка, доставчикът на финансовата
услуга е поставил в забава този потребител по отношение на този дълг като
остатъчна главница. Предходна забава обаче няма, доколкото уговорките за
връщане на кредита на погасителни вноски не са обвързващи за потребителя.
Претенцията на заявителя е основателна и следва да се уважи само до размер от
6860.21лв, представляваща частта от главница, съответна на остатъчна чиста
стойност на кредита. За горницата до 10 388.78лв и търсените
възнаградителни и мораторни лихви вземанията на кредитора не съществуват,
поради което и искът е неоснователен.
Съответно на този краен извод, решението на първата инстанция следва да се
отмени за тези части.
По
разноските:
Поради отчасти противоположния резултат от
разглеждането на делото, следва да се ревизира и произнасянето по отношение на
разноските за цялото производство, водено по неоснователната част от
заявлението за издаване на заповедта в полза на кредитора. Отговорността на въззивника
следва да се ограничи до част, съответна на основателната претенция (6860.21/17951.91), съответно до само
156,31лв от направените за заповедното производство разноски (включени в
заповедта като сума от 409.04лв) и само 583,76лв от определената в първата
инстанция сборна сума (1527,60лв, формирани от 359.04лв държавна такса, 100лв
юрисконсултско възнаграждение и 1068,56лв депозиран хонорар на особен
представител). До тези размери следва да се намалят присъдените с обжалваното
решение суми за разноски в исково и заповедно производство. Ответникът не е
направил разходи по защитата си, поради което в негова полза разноски не следва
да се присъждат.
За защита пред настоящата инстанция разноски са
били авансирани от въззиваемата страна. Общо направените от кредитора разходи
възлизат на 300лв авансирано възнаграждение на особен представител и минимално
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. Съответно на неоснователната
част от жалбата (6860.21/12309,60) от сбора 400лв в полза
на въззиваемия следва да се определят само 222,92 лв. Въззивният съд
допълнително следва да събере и дължимата държавна такса за въззивното
производство, образувано по искане на особен представител ( т. 7 от ТРОСГТК 6/2012г на ВКС).
Общият й размер възлиза на сбор от 307.78лв (207,78лв за иска за главницата, и
минимални размери от по 25 лв за двата иска за лихви). Съответно на основателната и неоснователната част от жалбата, въззвиникът
следва да бъде осъден да внесе в бюджета 171,53лв, а 136,25лв
следва да понесе въззиваемия.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 271 ал.1 ГПК, съставът на
Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№388/27.12.2019г., постановено по гр.д. №956/19г. по описа на ПРС, В ЧАСТИТЕ с които, са били установени
като дължими оспорени
вземания за които е издадена заповед за изпълнение, съответно за главница над 6860.21лв
до 10 388.78лв
предсрочно изискуема главница и 893,40 лв. лихви, начислени по договор за
потребителски кредит, както и лихви за забава в размер на 1027,42лв, и са
присъдени разноски за заповедно производство над 156,31лв до 280,45лв
и за исково производство в първа инстанция в полза на кредитора над 583,76лв до 1047.50лв , като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявен по реда на
чл. 422 ГПК иск на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс”С.А.Париж, чрез клона му в България с ЕИК *********,
гр. София, жк Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 14 срещу С.Ю.А., ЕГН ********** ***, за установяване на дължимост на оспорени
вземания, както следва:
горница над 6860.21лв
до сума от 10 388.78лв, претендирана като предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 20.02.2019г. до окончателното
изплащане на задължението
сума от
893,40 лв., претендирана като възнаградителни лихви за период 20.02.2018 –
20.08.2018г
сума от 1027,42лв, претендирана като мораторна
лихва за периода 21.02.2018 – 11.02.2019г.
и трите по договор за потребителски кредит № РLUS-13773650/24.08.2016г.,
предоставен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, за които вземания е издадена заповед №
208/25.02.2019 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.г.д. № 282/19год., по описа на ПРС.
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№388/27.12.2019г., постановено по гр.д. №956/19г. по описа на ПРС, В ЧАСТТА, с която е
установена дължимост на оспорено вземане
за сума 6860.21лв (шест
хиляди осемстотин и шестдесет лева и двадесет и една стотинки), представляваща остатъчна част от изискуема
главница, съответна на чиста стойност на недействителен кредит, предоставен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на потребител по
договор за потребителски кредит №
РLUS-13773650/24.08.2016г., ведно
със законната лихва върху тази главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 20.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за
което вземане е издадена заповед №
208/25.02.2019 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.г.д. № 282/19год., по описа на ПРС, както и В ЧАСТТА, с която са присъдени и
включени в същата заповед разноски
за заповедно производство до размер от 156,31лв и са определени разноските за
исковото производство в полза на ищеца за първа инстанция до размер от
280,45лв.
ОСЪЖДА С.Ю.А., ЕГН **********
***, да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс”С.А.Париж, чрез клона му в България с ЕИК *********, гр.
София, жк Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 14 сумата 222,92 лв.( двеста
двадесет и два лева и деветдесет и две стотинки), представляваща част от
направените от въззиваема страна за защита във въззивното производство
разноски, съразмерно на неоснователна част от жалбата, на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА С.Ю.А., ЕГН **********
***, да заплати да заплати по
сметка на Окръжен съд - гр. Варна в Централна кооперативна банка /ЦКБ/ клон
Варна, BIC: ***, IBAN: ***, сумата 171,53лв (сто седемдедсет и един лева и петдедсет и
три стотинки), представляваща разноски в полза на бюджета на съдебната власт,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
УКАЗВА на длъжника С.Ю.А., че
следва да представи доказателства за заплатената присъдена сума, като при
пропускане на 7-дневен срок след влизане в сила на решението, в полза на
бюджета ще бъде издаден служебно изпълнителен лист, като в него допълнително ще
бъде начислена и такса от 5 лв. и законна лихва по чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, на осн.
чл. 109 от ПАС. по сметка на ВОС.
ОСЪЖДА „БНП Париба
Пърсънъл Файненс”С.А.Париж, чрез клона му в България с ЕИК *********, гр.
София, жк Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 14 да заплати да заплати по
сметка на Окръжен съд - гр. Варна в Централна кооперативна банка /ЦКБ/ клон
Варна, BIC: ***, IBAN: ***, сумата 136,25лв (сто тридесет и
шест лева и двадесет и пет стотинки), представляваща разноски в полза на
бюджета на съдебната власт, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
УКАЗВА на длъжника „БНП Париба Пърсънъл Файненс”С.А.Париж, чрез клона му
в България с ЕИК *********, гр. София, жк Младост 4, Бизнес Парк София, сграда
14 че следва да представи доказателства за заплатената присъдена сума, като при
пропускане на 7-дневен срок след влизане в сила на решението, в полза на
бюджета ще бъде издаден служебно изпълнителен лист, като в него допълнително ще
бъде начислена и такса от 5 лв. и законна лихва по чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, на осн.
чл. 109 от ПАС. по сметка на ВОС.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Да се обяви в регистъра по чл. 50 ал.2 от ПАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
.