Решение по дело №1086/2018 на Районен съд - Бяла

Номер на акта: 64
Дата: 10 април 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Ивелина Илиева Бонева
Дело: 20184510101086
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Бяла, 10.04.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр.Бяла, втори гр. състав, в публично заседание на единадесети март, две хиляди и двадесета  година в състав:

                                                                                                                  Председател: Ивелина Бонева

Секретар Мариета Й. като разгледа докладваното от съдия Бонева гр. дело № 1086 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано по искова молба на А.Т. *** против К.Т.Й., С.М.С. и С.С.С., с която са предявени искове по чл.30 от ЗН за възстановяване на запазена част от наследство  и чл.31,ал.1 от ЗЗД за унищожаване на договор за доброволна делба.В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищецът е наследник на Т. С.С., починал на 5.01.2005г., който след смъртта си оставил за законни наследници С.М.С. - съпруга, К.Т.Й. – дъщеря и А.Т.С. - син. Ищецът твърди, че приживе със саморъчно завещание Т. С. завещал на К.Т.Й. цялото си имущество и с това универсално завещание накърнил полагащата  му се запазена част от наследството. Иска съдът да намали извършеното завещание до размера, необходим за допълване на запазената му част.

Поддържа, че към момента на смъртта на наследодателя  през 2005 година, неговата майка  П.С.С. е била жива и  собственик на 4/6 идеални части от недвижими имот, находящ се в село *********, като наследник на имота се явявал и С.С.С., брат на Т. С.С.. Твърди, че съгласно разпоредбите на Закона за наследството към момента на смъртта на наследодателя му през 2005 година, той притежавал 1/6 идеални части от недвижимия имот в с.Острица. Останалите идеални части от имота били  разпределени както следва - 4/6 идеални части за П.С.С. и 1/6 на С.С.С.. Съгласно завещанието, К.Т.Й. наследила 1/6 от имота. През 2007 година починала П.С.С., която оставила наследници С.С.Т. - син, К.Т.Й. - внучка и А.Т.С. - внук, които получили  следните идеални части от недвижимия имот посочен по - горе - 3/6 идеални части за С.С.Т., 2/6 идеална част за К.Т.Й. и 1/6 идеална част за А.Т.С..

Ищецът твърди, че по силата на договор за доброволна делба вписан с вх.рег.№ 183, том 9 от 30.09.2010г. ответницата С.М.С. придобила собствеността върху описания недвижим имот в с.Острица и на земеделски земи, като уравнила в пари дяловете на К.Т.Й. и С.С.Т.. Поддържа, че видно от датата на сключване на Договора за доброволна делба, той като  наследник на П.С.С. разполагал с 1/6 идеална част от недвижимия имот в *********** и запазената му идеална част по закон, която му била отнета със завещанието.

Отделно от това твърди, че договорът за доброволна делба бил унищожаем, тъй като към момента на сключването му С.С.Т. не е бил в състояние да разбира и ръководи постъпките си, макар и формално дееспособен, предвид заболяването му - параноидна шизофрения. С оглед на което и на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД претендира прогласяване  унищожаемостта на договора за доброволна делба. Ангажира събиране на писмени и гласни доказателства. Прави искане за допускане на СПЕ.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответницата по исковете с правно основание чл.30 от ЗН и чл.31 от ЗЗД К.Т.Й. не е депозирала  писмен отговор на исковата молба. С молба депозирана преди първото по делото заседание  – /л.217 от делото/ изразява становище за неоснователност на предявените искове, като погасени по давност.

В законоустановения срок ответницата по иска с правно основание чл.31 от ЗЗД –С.М.С. е депозирала писмен отговор, с който  оспорва изцяло въведените в ИМ фактичедски твърдения. Прави правоизключващо възражение за изтекла погасителна давност. Ангажира събиране на писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК ответника по иска с правно основание чл.31 ЗЗД, чрез назначения му по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител депозира писмен отговор, с който прави възражение за изтекла погасителна давност.

 След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

След смъртта си Т. С.С. с ЕГН ********** е оставил свои наследници по закон - лицата: С.М.С. с ЕГН ********** - съпруга, К.Т.Й. с ЕГН ********** - дъщеря и ищецът по делото - А.Т.С. с ЕГН ********** - син.

Приживе общия наследодател Т. С.С. с ЕГН ********** е съставил саморъчно завещание на 10.03.2003г., оставено за пазене при нотариус Димитър Джонов, обявено в последствие с Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 07.06.2010г. Съгласно същото наследодателя Т. С.С. с ЕГН ********** : „...По добра воля и без принуда завещавам на дъщеря си К.Т.С. *** с ЕГН ********** всички свои движими и недвижими имоти вещи и пари и цялото свое имущество, което имам до момента на смъртта ми.“. Автентичността на завещанието не е оспорена от страните. С протокол от 07.06.2010год. по молба на С.М.С.,*** действие БРС  е обявил саморъчното завещание.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници на П.С.С. е  починала на 2011.2007г. Същата е оставила за законни наследници С.С.С.-син, К.Т.  Й. и А.Т.С., явяващи се син и дъщеря на починалия  й син Т. С.С..

С договор за доброволна делба, Акт № 183, том 9 от 30.09.2010г., вписан в Сл. по вписванията при Районен съд гр.Бяла, обл.Русе, вх. per. № 6390 от 01.10.2010 г., вписан под № 98, том 10, дв. Вх. регистър № 6373, е била извършена доброволна делба на недвижимите имоти, подробно описани в него, между съпругата на наследодателя Т. С.С. - С.М.С., неговата дъщеря К.Т.Й. и неговия брат С.С.С..Предмет на договора са недвижим имот, находящ се в с. Острица, представляващ УПИ-347, квартал 39, по регулационния план на село Острица с площ от 854 кв.м с адрес ул. Георги Димитров № 96, заедно с построените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 120 кв. м, ЛЯТНА КУХНЯ със застроена площ от 20 кв.м, ГАРАЖ със застроена площ от 24 кв. м, ВТОРОСТЕПЕННА СГРАДА със застроена площ от 33 кв.м, при граници и съседи на имота: от двете страни улици, УПИ VIII-347 и УПИ VII – 348, както и ИМОТ № 046080, находящ се в село Острица, ЕКАТТЕ 54362 с площ от 9,900 дка, начин на трайно ползване НИВА, категория на земята при неполивни условия - шеста, намиращ се в местността „АРПАЖИКА“, ИМОТ № 034010, находящ се в село Острица, ЕКАТТЕ 54362 с площ от 5.043 дка, начин на трайно ползване НИВА, категория на земята при неполивни условия - трета, намиращ се в местността „АДАТА“ и ИМОТ № 0440020, находящ се в село Острица, ЕКАТТЕ 54362 с площ от 0.560 дка, начин на трайно ползване ЛОЗЕ, категория на земята при неполивни условия - трета, намиращ се в местността „АРПАЖИКА“.

Видно от договора ответницата С.М.С. е станала единствен собственик на описаните по-горе имоти,като е уравнила дяловете на ответниците К.Й. и С.С. със сумата от 4250 лв.

Видно от приложеното и прието като доказателство по делото Удостоверение от ДПБ гр.Бяла /л.39 от делото/ лицето С.С.С. се намира на продължително лечение в ДПБ гр.Бяла. Видно от представеното и прието като доказателство по делото удостоверение /л.66 от делото/ на ответника С.С.С. няма наложено правно ограничение  към 06.12.2018г.

По делото е допусната и изслушана СПЕ от заключението на която се установява,че  С.С.С., ЕГН- ********** страда от Параноидна шизофрения непрекъснато протичане. Емоционално волева промяна на личността. На въпроса „Разбирал ли е свойството и значението на действията си към датата на изповядване на сделката/Договор за добровооволна  делба - 30.09.2010г./ и бил ли е в състояние да ръководи постъпките си?“,ВЛ е посочило, че същият към датата на изповядване на сделката- 30.09.2010г. не е бил в състояние да ръководи постъпките си.  На въпроса „ Има ли отклонение от нормалното психично състояние в момента на изследването и ако има в какво се изразява?“,ВЛ е посочило,че  към настоящия момент на изготвяне на експертизата се отчита отклонение от нормалното психично състояние- задълбочаваща се шизофренна /емоционално волева промяна на личността/.

По делото са допуснати и събрани гласни доказателства-показанията на св.С., относно обстоятелството, кога ищеца е узнал за изготвеното в полза на ответницата Й. завещание. Същата с показанията си установява,че ищеца е разбрал за съставеното завещание през 2018г.

Въз основа на горните факти, съдът намира за установено от правна страна следното:

 По предявеният иск  по чл. 30, ал. 1 от ЗН. Същият  е процесуално допустим – предявен е от и срещу надлежна страна, а разгледан по същество се явява основателен по следните съображения: Не се спори между страните по делото, а и видно от представените писмени доказателства-л.35 от делото, след смъртта на завещателя Т. С.С.  негови наследници по закон са: С.М.С. -съпрута, К.Т.Й. - дъщеря и А.Т.С. - син. Следователно, ищеца  се легитимира като наследник  по закон на наследодателя си с всички следващи от това права и задължения, в това число правото да иска възстановяване на накърнената му запазена част от наследственото имущество, съобразно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗН. Съгласно чл. 29 ал. 3 изр. 2-ро и 3-то от ЗН, когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете, като разполагаемата част при две деца е равна на 1/4 от наследството или в конкретния случай общата запазена  част е 3/4 от наследството, като запазената част на съпруга и на всяко едно от двете деца е по 1/4. По делото липсват данни и не е установено, приживе, завещателят да е направил завети, дарствени или други безвъзмездни актове, в полза на ищеца, с което да е попълнена запазената му  част от наследството, както и липсват данни като цяло с какво имущество е разполагал наследодателя към датата на смъртта си. Тези  обстоятелства обаче са неотносими, т.к. при предявяването на иск за възстановяване на накърнена запазена част и намаляване на универсално завещание, извършено в полза на наследник по закон, каквато е в настоящия случай  не се образува една маса от всички имоти, съобразно чл. 31 от ЗН, тъй като всички имущества, права и задължения на наследодателя са включени в завещателното разпореждане и след смъртта на наследодателя не остава свободно имущество, от което лицата по чл. 28, ал.1 от ЗН биха могли да получат запазената им част от наследството. Възстановяването в такъв случай се извършва в обема на определените права по чл.29 от ЗН. Намалението се извършва в дробна част, съответстваща на запазената част от наследството, която в конкретиката на казуса е  1/4 идеална част за ищеца. В съдебната практика непротиворечиво се приема, че когато правото на запазена част от наследството е накърнено с универсално завещание, при разглеждане на иск за намаляването му, не се образува маса по чл.31 от ЗН, а намалението се извършва в дробна част, равна на запазената част от наследството, определена по правилата на чл.29 ЗН, освен в случаите, когато наследникът, който твърди, че запазената му част е накърнена трябва да прихване направените в негова полза завети и дарения. В разглеждания случай изключението няма приложение и след като искът с правно основание чл.30 ал.1 ЗН не е съединен с иск за делба, при която съделителите трябва да докажат принадлежността на конкретно имущество, предмет на делбата  към наследствената маса, съдът няма основание да проверява дали посоченото в исковата молба имущество е принадлежало на наследодателя. В производството по чл.30 ал.1 ЗН се определя само запазената част на наследника, упражнил правото си по чл.30 ал.1 ЗН, когато тя е накърнена с универсално завещание, а начинът на възстановяването - в натура или чрез заплащане на стойността на запазената част и обемът на наследствената маса следва да бъдат разрешени допълнително, включително и с реализиране на възможностите, предвидени в чл.37 ЗН, когато предпоставките за приложение на разпоредбата са налице/ в този см. Решение N 367/12.12.2012г., постановено по гражданско дело N 155 / 2012 г. по описа на ВКС, първо гражданско отделение/.

По отношение на направеното от ответницата К.Й. възражение за погасителната давност на предявеният иск, съдът намира , че същото не следва да бъде разглеждано по същество, тъй като е преклудирано. Съгласно разпоредбата на чл.133 от ГПК, когато ответникът в установения срок не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражение, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211 ал.1, чл. 212 и чл. 219 от ГПК, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени и непредвидени обстоятелства. Трайната практика на съдилищата, обективирана в редица решения на ВКС /решение № 85/17.06.2011 г. на ВКС по т.д. № 682/2010г./, както и постановеното тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК, предвижда, че възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба, като това се отнася и за възраженията за погасителна и придобивна давност. Тази практика е задължителна за съдилищата, поради което следва да се приеме, че направеното възражение за изтекла погасителна давност едва в първото съдебно заседание по делото е било преклудирано, поради което не следва да се разглежда от съда.

По иска с правно основание чл.31 от ЗЗД: С определение от 21.01.2019г.  съдът е прекратил производството по делото по този иск, като е посочил, че същият е недопустим поради факта, че  правото да унищожи договора е предоставено на засегнатата от порока страна, която може да го упражни чрез иск в определен давностен срок, а ищеца не е страна по този договор, както и не разполага с необходимата процесуална легитимация, за да осъществи защита на чужди права пред съда. С определение № 527/10.05.2019г., постановено по в.ч.гр.д.№118/2019г. въззивният съд е отменил определението на БРС с мотива, че правен интерес от предявяване на иск за унищожаемост на договор има страна по него или трето лице, върху правната сфера на което уважаването на такъв иск ще се отрази, като е приел, че безспорно уважаването на иск по чл.27 от ЗЗД с предмет договора за доброволна делба ще се отрази върху правната сфера на ищеца, в случай, че се уважи първия иск по чл.30 от ЗН. Независимо от дадените указания, съдът намира предявеният иск за недопустим, а производството по делото в тази му част –подлежащо на прекратяване.

Правното основание на иска се определя от съда. Ищецът не е задължен посочи правната квалификация на претенцията си в исковата молба, а и дори да посочи такова, съдът не е задължен да се съобрази със заявеното основание. Въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и петитума на иска, съдът сам определя основанието на иска. Недействителността на договорите е уредена в отделни текстове на ЗЗД - от чл. 26 до чл. 35. Нищожните договори, според чл.26 ЗЗД са тези които противоречат на закона или го заобикалят; договори които накърняват добрите нрави вкл. договори върху неоткрити наследства; договори които имат невъзможен предмет; договори при които липсва съгласие; предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Такива договори не пораждат желаното правно действие от самото им сключване и не могат да се санират. Всяко лице може да се позове на нищожността на сделка която има изброените по-горе пороци. Унищожаемите договори пораждат правно действие, но действието им може да бъде отменено по искане на определено лице. Основанията за унищожаемост са посочени изчерпателно в закона. Това са договори сключени от недееспособни лица или от техен представител без представителна власт; договори сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда. Според чл. 31 ЗЗД, унищожаем е и договор сключен от дееспособно лице, ако при сключването му то не е могло да разбира или да ръководи действията си. В исковата молба са изложени твърдения че поради здравословното си състояние при подписване на договора за доброволна делба съделителя С.С.С. не е съзнавал свойството и значението на извършеното макар и  формално дееспособен,предвид заболяването му - параноидна шизофрения, обстоятелство което безспорно се установи и от приетата по делото СПЕ. С оглед на посочените факти, предявеният иск е за унищожаване на правната сделка, а не за прогласяване на нейната нищожност. Чл. 32 ЗЗД изрично посочва, че иск за унищожение на договор може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта. Това е страната по договора, но не и трето на сделката лице Ищецът не е легитимиран да предяви иск за унищожаване на договора, тъй като не е страна по него. Активната процесуална легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно. Тя е свързана и с правния интерес. Когато законодателят е предвидил, че само конкретна категория лица може да предяви определен вид иск, той е сторил това, изхождайки от предположението (житейско, а не юридическо), че само тази категория лица има правен интерес от предявяването на този вид иск. Затова безпредметно би било лице, което не е активно процесуално легитимирано (т.е. не може да има качеството „ищец” в това производство), да твърди и доказва правен интерес. Унищожаване на договор, сключен при условията на 27 или чл. 31 ЗЗД, приживе може да се иска само от лицето което го е сключило. След неговата смърт унищожаване по чл. 31 ЗЗД може да се иска, ако приживе е било поискано лицето да бъде поставено под запрещение, или когато доказателството за недееспособността произтича от самия договор. Страна по договора за делба , чието унищожение се иска в конкретния казус, и която страна се твърди, че не е могла да разбира и ръководи действията си, е ответникът С.С.С.. Той е лицето, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта на договора и на което следователно принадлежи активната легитимация по иска. Искът, предявен от различно от посоченото лице, е недопустим поради липса на активна процесуална легитимация /в този см. Решение №735/05.10.2009 по дело №1411/2008 на ВКС, ГК, IV г.о./. Следва да се посочи, че и иск по чл. 27, предл. 1 от ЗЗД – за унищожаване на договора като сключен от недееспособен,  би бил недопустим на същото основание – поради липса на активна процесуална легитимация по същите изложени по-горе съображения относно иска по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД. По тези съображения съдът приема, че посоченият иск е лишен от абсолютна положителна процесуална предпоставка, обуславяща правото на иск, което води до неговата недопустимост. По друг начин би стоял въпросът , ако беше предявен иск за нищожност на процесният договор,но видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба такъв не е предявен.

При тоз изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 350 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и д.т. по иска с правно основание чл.30 от ЗН. На основани е чл.78, ал.4 ГПК ответницата С.С. също има право на разноски в размер на 300 лв.,представляваща  заплатено адвокатско възнаграждение по иска с правно основание чл.31 от ЗЗД.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 ВЪЗСТАНОВЯВА на А.Т.С., ЕГН ********** запазената част от наследството на баща му Т. С.С., починал на 05.01.2005г. в гр. Бяла, област Русе, като намалява универсалното завещателно разпореждане от 10.03.2003г., обявено на 07.06.2010г., направено от Т. С.С., ЕГН ********** в полза на дъщеря му  К.Т.Й.., ЕГН **********  до размер на 1/4 идеална част.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустим предявеният от А.Т.С., ЕГН ********** против С.М.С., ЕГН **********, К.Т.Й., ЕГН ********** и С.С.С., ЕГН ********** иск за прогласяване на унищожаемост на Договор за доброволна делба, сключен на 30.09.2010г.,  Акт № 183, том 9 от 30.09.2010 г., вписан в Сл. по вписванията при Районен съд гр.Бяла, обл.Русе, вх. per. № 6390 от 01.10.2010 г., вписан под № 98, том 10, дв. дх. регистър № 6373, на основание чл.31от ЗЗД, като сключен от лице, което към момента на сключването му не е могло да разбира и ръководи действията си и прекратява производството по делото в тази му част.

ОСЪЖДА К.Т.Й., ЕГН **********  да заплати на А.Т.С., ЕГН ********** сумата в размер на 350.00 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски за заплатена д.т. по иска по чл.30 от ЗН и адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА А.Т.С., ЕГН ********** да заплати на С.М.С., ЕГН ********** сумата в размер на 300.00 лв. /триста  лева/, представляваща направени по делото разноски за заплатена адвокатско възнаграждение.

Решението в прекратителната му част има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Русе в едноседмичен  срок от връчването му на страните.

Решението в останалата му част подлежи на обжалване пред ОС-Русе в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

 

                                                      СЪДИЯ: /п/

                                                              /И.Бонева/