Р Е Ш Е Н И Е
гр.Ловеч, 26.01.2023 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, втори състав в открито съдебно заседание на дванадесет и шести януари две
хиляди двадесет и трета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на
секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от съдията адм.дело
№ 12 по описа за 2023 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл.111 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Делото е образувано по жалба на Н.Н.М., ЕГН : **********, лишен от свобода
в Затвора Ловеч, 3-та група, срещу Заповед № Л25/06.01.2023 г. на Началник на Затвора
Ловеч. С посочената заповед жалбоподателят М. е наказан на основание чл.101,
т.7 и чл.102, ал.1 от ЗИНЗС с „Изолиране в наказателна килия” за срок от 14 денонощия,
за нарушение на разпоредбите на чл.96, т.3 и т.4 от ЗИНЗС, в следствие на което
е осъществил състава на чл.100, ал.1 и ал.2, т.1 и т.5 от ЗИНЗС.
В жалбата си М. твърди, че написаното в заповедта не е вярно и не отговаря
на истината. Изтъква, че не е извършил никакво нарушение на установения в затвора
ред, нито пък е крил храна от вечерята на 09.12.2022 година. Отрича да е
отказвал да изпълнява разпорежданията на надзирателя, да е хвърлял храна по
пода, както и да е крещял и обиждал служителите. Изтъкнал е доводи в този
смисъл.
По делото е представена административната преписка по издаване на
оспорената заповед. В съпроводителното писмо от Затвора Ловеч е посочено, че
заповедта не е била обжалвана и не е отменена по реда на чл.111, ал.2 от ЗИНЗС
и към момента не е приведена в изпълнение.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят М. се явява лично. Поддържа
жалбата и иска отмяна на дисциплинарната заповед. Изтъква, че е дал
собственоръчни обяснения по случая, които поддържа. Твърди, че надзирателят,
който е бил дежурен в столовата го е накарал да прибере яденето и да го крие,
че да не се вижда пред камерите. Същевременно обаче, накарал друг лишен от
свобода да отиде да каже на надзирателя на колелото, че ще изнася храна, за да
може той да ги спре. Твърди, че купичката с храна не е била в него, а в друго
момче. Отрича да е влизал в пререкание с надзирателите, а само, че е казал на
надзирателя, че ще се оплаче на началника на охраната защото само на него
правели тараши, а на другите не. Излага доводи, че преднамерено е нарочен като
извършител на нарушения и сочи, че не той, а надзирателя се е държал грубо с
него. В хода по същество моли заповедта да бъде отменена, като излага и развива
отразените по-горе доводи.
Ответникът – Началникът на Затвора Ловеч, редовно призован, не изпраща
представител. В съпроводителното писмо са наведени доводи относно
законосъобразността на оспорената заповед. Считат същата за допустима, но
неоснователна и недоказана и пледират същата да бъде потвърдена, като
законосъобразно издадена.
За производството по делото е уведомена Окръжна прокуратура гр.Ловеч. В
съдебно заседание не изпращат представител.
Съдът, след като прецени събраните писмени доказателства и изслуша
непосредствено жалбоподателя М., както и аргументите на ответната страна,
изложени в съпроводителното писмо, приема за установено следното :
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация и интерес от оспорване като адресат на оспорения акт. Подадена е също така и пред местно компетентния административен
съд, поради което е процесуално допустима.
Жалбоподателят Н.М. е бил наказан за това, че на 09.12.2022 г., в 19:20 ч., в столовата на корпуса на затвора, по време
на извършване на хранене на лишените от свобода от 3-та затворническа група,
постовият надзирател Д.Д. забелязъл, че М. не се храни, а се опитвал да укрие
купата с храна в якето си. Когато вечерята приключила, Д. разпоредил на М. да
остави храната в столовата, тъй изнасянето на храна от там било забранено със
заповед № Л-131803.02.2020 г. на Началника на Затвора Ловеч. Тъй като Н.М.
отказъл да изпълни разпореждането на надзирателя, то последният изпратил друг
лишен от свобода да колелото на затвора, за да предупреди дежурния там
надзирател Е.Б., че М. се опитва да изнесе храна. Когато дошъл при него Б.
отново разпоредил на жалбоподателя М. да остави храната, тъй като било
забранено изнасянето ѝ извън столовата на затвора. Тогава М. извадил под
дрехата си купичката с храна и демонстративно я изсипал на пода. Започнал да се
държи грубо и арогантно със служителите, заплашвайки ги с жалби и че ще се
самонарани. Категорично отказвал да изпълнява разпорежданията на надзирателите
и да се прибере в групата, докато не се срещне с дежурния главен надзирател.
По случая били изготвени докладни записки от надзирателите Д. и Б., както и
снети писмени обяснения от лишените от свобода В.Р.Х. и И.А.А.. Изслушан е и са
били снети писмени обяснения от жалбоподателя Н.М.. Въз основа на така
събраните доказателства било изготвено становище от В.Г. – ИСДВР на 3-та и
11-та групи, с предложение лишеният от свобода Н.М. да бъде дисциплинарно
наказан с „Изолиране в наказателна килия“.
Наказващият орган е приел, че с тези си действия Н.М. е нарушил
разпоредбите на чл.96, т.З и т.4 от ЗИНЗС и осъществил състава на
дисциплинарно нарушение по чл.100, ал.1 и ал.2, т.1 и т.5 от ЗИНЗС.
При упражняване правомощията си за цялостен контрол за законосъобразност съдът
намира, че обжалваната заповед не страда от пороци, които да водят до отмяната ѝ
на формално основание. Заповедта е издадена от надлежен орган, съгласно
разпоредбата на чл.104, ал.1 от ЗИНЗС – Началника на Затвора Ловеч, видно от
Заповед № ЧР-05-223/24.112016 г. на Министъра на правосъдието и Акт за
встъпване в длъжност от 28.11.2016 година. Изслушано е било също така
наказаното лице, съгласно разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗИНЗС, като са му
били снети писмени обяснения.
При издаването на оспорваната заповед са спазени сроковете по чл.106, ал.1
от ЗИНЗС.
Оспорената
заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, съдържа всички
задължителни по закон реквизити, включително фактическите
и правни основания за издаването ѝ. В мотивите си наказващият орган е описал подробно обстоятелствата при извършването на нарушението със съставомерните му признаци, като се е позовал на
съдържанието на дисциплинарна преписка № ДЗ-616/12.12.2022 г. по описа на Затвора Ловеч. Заповедта е била връчена на Н.М. на 09.01.2023
година.
Съдът
намира, че приетата от административния орган фактическа обстановка е изцяло
съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в процеса на
извършената проверка, като споделя напълно направените въз основа на нея правни
изводи. Заповедта е издадена в съответствие с приложимия материален закон.
От събраните по делото доказателства става ясно, че описаната в заповедта
фактическа обстановка се установява по категоричен и безспорен начин и че
действително на въпросната дата жалбоподателят М. е отказал да изпълни разпорежданията на дежурните надзиратели, както и че е
отправял закани и заплахи към тях. Всеки един отказ да бъде изпълнено точно
нареждане на съответно длъжностно лице, представлява нарушение на разпоредбата
на т.4 от чл.96 от ЗИНЗС, както и нарушаване на задължението по т.3 от същата. Последното
е по-общото и инкорпорира в себе си и първата, тъй като задълженията по т.4 на
чл.96 са част от установените от закона правила, които лишените от свобода
следва да спазват. Ето защо, настоящият състав намира, че правилно наказващият
орган е квалифицирал действията на жалбоподателя М. като нарушение на
разпоредбите на чл.96, т.3 и т.4 от ЗИНЗС. С това лишеният от свобода Н.М. е
осъществил състава на дисциплинарното нарушение по чл.100, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, в хипотезите на т.1 и т.5 от разпоредбата. В този смисъл дисциплинарното
нарушение е факт от обективна страна, който се признава и от жалбоподателя в
дадените от него писмени обяснения. В тях той е заявил, че на датата 09.12.2022
г. вечерта е изнасял храна от столовата, като е бил спрян на колелото, където
останал, за да се разправя с полицаите. Заетата от него в хода на делото
позиция, с която отрича това да се е случило, твърдейки, че е бил провокиран от
надзирателя Д. да изнесе храна от столовата, за да бъде след това спрян и в
крайна сметка санкциониран, съдът счита за защитна и не отговаряща на обективно
установените факти по случая. Още повече, че твърденията му се опровергават от
събраните по делото доказателства. В обясненията на лишените от свобода В.Х. и И.А.
се потвърждава описаното в докладните записки на надзирателите Д. и Б., че Н.М.
не се е съобразил с разпорежданията им и е изнесъл храна от столовата, като с
това е нарушил заповед на началника на затвора, с която това е забранено. В.Х.
сочи и че жалбоподателят е останал на колелото, като се е карал с
надзирателите. И четиримата са били свидетели – очевидци на случилото се.
Същевременно, липсват каквито и да било данни, че по някакъв начин
надзирателите Д. и Б. са предубедени или негативно настроени спрямо
жалбоподателя М., поради което да са заинтересовани да му вменят извършването
на нарушение. Ето защо, твърденията на М. в този смисъл са крайно несъстоятелни
и не могат да бъдат кредитирани.
Така установените въз основата на доказателствата по делото данни изцяло
кореспондират с описаната в обжалваната заповед
фактическа обстановка, поради което заповедта се явява обоснована и
постановена въз основа на пълно проучване на случая и законосъобразна преценка
на доказателствата по него.
В разпоредбата на чл.100, ал.1 от ЗИНЗС е дадена легална дефиниция
за дисциплинарно нарушение по смисъла на този закон, а именно,
че това
е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода,
с което се нарушава вътрешния ред, уврежда се имуществото или представлява
физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода. В
обсъжданият случай е налице
именно нарушаване на установения в Затвора Ловеч вътрешен
ред - забраната за изнасяне на храна извън помещението на
столовата, въведена с изрична заповед на началника на затвора, както и
установените от закона принципни положения и задължения на лишените от свобода
да изпълняват точно и без да оспорват разпорежданията на съответните длъжностни
лица.
При
определяне вида и размера на дисциплинарното наказание наказващият орган е взел
предвид характера и тежестта на извършеното нарушение, отношението на лишения
от свобода към него, както и системността при извършване на нарушения от М..
Наказанието е наложено при условията на системност по чл.102, ал.2, предл.
последно от ЗИНЗС. От представената от ответника справка се установява, че на Н.М.
за последната 1 година преди процесното са му били наложени с
влезли в сила заповеди общо 12 (дванадесет)
дисциплинарни наказания, част от които са били и „Изолиране в наказателна
килия“. Всички
тези предходни наказания са му били наложени
за неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в
ЗИНЗС, като очевидно с оглед големия им брой,
честотата и упоритостта, с която са били извършвани е, че не са
изиграли своята превантивна и превъзпитателна цел. Ето защо, законосъобразно
наказващият орган е приложил
разпоредбата на чл.102, ал.2, предл. последно от ЗИНЗС, като е наложил
наказание „изолиране в наказателна килия“. Следователно наложеното наказание по
чл.101, т.7 от ЗИНЗС и неговия срок се явява съразмерно и адекватно на степента
на нарушението, личността и обществената опасност на нарушителя. Освен това лишения от свобода М. не проявява
самокритичност към стореното. Правилно е дадена и цифровата квалификация на
нарушението.
Оспорената
заповед съответства и на целта на закона при изпълнението на наказанията да се
осъществява контрол върху поведението на осъдените за ограничаване на
възможността да извършват други престъпления и да причиняват вреди на
обществото (чл.2, т.1 от ЗИНЗС). Този контрол включва и налагането на
дисциплинарни наказания за извършени от лишените от свобода нарушения на
разпоредбите на ЗИНЗС, задължаващи ги да спазват установените за тях правила и разпорежданията на служителите на затвора.
Предвид на тези съображения настоящия състав намира, че обжалваната заповед е обоснована и законосъобразна,
поради което следва да бъде потвърдена.
Водим от
горното и на основание чл.111, ал.6, т.1, във връзка с
чл.111, ал.5 от ЗИНЗС, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ЗАПОВЕД № Л-25/06.01.2023 г. на Началник Затвор Ловеч, с която на Н.Н.М.,
ЕГН : **********, лишен от свобода в Затвора Ловеч, 3-та група, на основание
чл.101, т.7 от ЗИНЗС е наложено дисциплинарно наказание „Изолиране в
наказателна килия” за срок от 14 /четиринадесет/ денонощия, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от неговото обявяване пред
тричленен състав на Административен съд гр.Ловеч.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :