Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
……..………2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, VIII-ми въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
И.
КИРИМОВ
при
секретаря Росица Пейчева, като разгледа докладваното от съдия КОСТАДИНОВА ВНЧХД № 3748/2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда № 133434 от 05.06.2019 г. по НЧХД 18390/2017 г. по описа на
СРС, НО, 8-ми състав, подсъдимият
М.В.Т. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал.
1 от НК за това, че на 16.06.2016 г. в гр. София, в игрална зала за хазартни игри „Palms Bet“, находяща се в
кв. „Павлово“, ул. „***** казал: „Р.-шанаджия! Ти
какво правиш тук? Само шанаджии тук в тази зала!“.
С присъдата е отхвърлен
предявеният от частния тъжител Р. граждански иск срещу подсъдимия
Т. за обезщетение за причинени неимуществени
вреди от престъплението и направените разноски за
експертиза в размер на 230 лева и за адв.възнаграждение
сторени от подс.Т., са възложени в тежест
на частния тъжител Р..
Срещу присъдата в законоустановения срок е подадена
въззивна жалба въззивна жалба и
допълнение към нея от
частния тъжител И.Р. чрез процесуалния му представител адв. К..
Във въззивната жалба се твърди, че
присъдата е незаконосъобразна
и първоинстанционният съд в
противоречие със закона и с доказателствата по делото е признал
подсъдимия Т. за невиновен. След запознаване с мотивите към присъдата е депозирано допълнението към въззивната жалба, с което се релевират доводи
за неправилна преценка на първостепенния
съд относно достоверността на гласните доказателствени средства, а имено на показанията на свидетелите К., И., Л., както и на обясненията
на подсъдимия Т.. Въз основа на
тези аргументи се посочва, че
неправилно съдът е приел, че инкриминираните
изрази не са отправени към
частния тъжител, а към свидетеля И.. В заключение се изразява
становище, че атакуваната присъда е незаконосъобразна и не кореспондира със събрания и проверен по делото доказателствен
материал. Моли се същата да
бъде отменена и вместо нея да
бъде постановена нова, с която подсъдимият
Т. да бъде признат за виновен
по повдигнатото му обвинение, а гражданският иск да бъде уважен
изцяло. Претендира се направените разноски по делото
да бъдат присъдени в тежест на подсъдимия. Не се правят
доказателствени искания.
В закрито заседание въззивният съдебен състав, по реда на чл. 327 НПК, прецени,
че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели
и вещи лица, както и събирането на нови доказателства.
В производството пред въззивния съд, при допуснатото
провеждане на съдебно следствие, се
проведе разпит на свидетеля Н.Д.К.и очни ставки между свидетелите А.А.Л. и Ц.З.К. и между А.А.Л. и В.П.И..
В дадения ход по същество повереникът на частния тъжител – адв. К., счита, че първоинстанционната
присъда противоречи на закона и събраните по делото доказателства. Намира, че
са налице категорични доказателства, че подсъдимият е отправил към тъжителя
посочените в тъжбата изрази, като е имал намерение да засегне честа,
достойнството и самооценката му. Сочи за безспорно установено обидното значение
на думата „шанаджия“ и използването ѝ в
смисъла, сочен от тъжителя. Моли съда да отмени обжалваната присъда и да
постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен и да уважи предявения
граждански иск, както и да присъди на частния тъжител направените разноски.
Частният тъжител И.Р. поддържа казаното от
адвоката си. Прави анализ на доказателствата по делото, от който стига до
заключение, че описаното в тъжбата деяние е извършено от подсъдимия. Смята, че
трябва да бъде отменена оправдателната присъда и подсъдимият М.Т. да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
Защитникът на подсъдимия – адв. П., поддържа, че от събраните по делото доказателства
става ясно, че подсъдимият действително е изрекъл думата „шанаджии“,
но това не следва да обижда тъжителя, тъй като същата не е била отправена към
него, а дори и да е било така – не е обидна. Моли съда да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна
и да присъди на подсъдимия направените от него разноски.
Подсъдимият Т., в лична защита, твърди, че
не е извършил нищо нередно, а повдигнатото му обвинение е опит на тъжителя за
разчистване на сметки с него. В предоставеното му право на последна дума моли
съда да потвърди обжалвания съдебен акт.
Софийски градски съд,
VIII-ми въззивен състав, след като прецени събраните
по делото доказателства, изложените от страните доводи и възражения и след като
въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира
следното:
Първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните
по делото гласни доказателствени средства и писмени
доказателства и доказателствени средства вкл. от тези,
събрани във въззивното производство. Без да променя по
същество изводите на районния съд, СГС приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият М.В.Т. е роден
на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, с ЕГН **********,***.
Частният Тъжител И.Р. и
подсъдимият се познавали. Те, както и свидетелите А.Л., В.И. и Ц.К., често
посещавали различни игрални зали за хазартни игри.
На 16.06.2016 г. в гр.
София, в игрална зала за хазартни игри „Palms Bet“, находяща се на ул. „******в
кв. „Павлово“ имало обявена печалба – мистерия, поради което тъжителят Р. и свидетелите В.И., А.Л. и Ц.К. се намирали там
да играят с цел спечелването му. Около 20-30 мин. след тяхното пристигане в
казиното дошъл и подсъдимият М.Т.. С влизането в помещението М.Т. се обърнал
към В.И. с думите „Шанаджия, ще гоним ли джакпоти?“ и
го прегърнал. След това М.Т. отишъл към крупието и казал, че Р. има забрана да
посещава казиното, след което Р. му се заканил.
На 20.06.2016 г. И.Р. подал
тъжба срещу М.Т., за това че на 16.06.2016 г. казал на Р. „Р.-шанаджия,! Ти какво правиш тук? Само шанаджии
тук в тази зала!“
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събрания по делото доказателствен материал: показанията на свидетелите - А.Л.
/частично/, В.И., Ц.К. и Н.К., проведените очни ставки, заключението на
изготвената съдебно-лингвистична експертиза, свидетелството за съдимост и
другите писмени доказателства по делото.
Както правилно е посочил
районният съд, по делото липсва спор относно времето, мястото, присъстващите на
инкриминираното събитие лица, повода същите да се намират в залата, както и че
подсъдимият е изрекъл думата „шанаджия“. За тези
обстоятелства показанията на всички разпитани свидетели са еднопосочни и
непротиворечиви, поради което настоящият състав, по арг.
от чл. 305, ал. 3 от НПК, не намира за необходимо подробното им обсъждане.
Две групи свидетели се
формират относно адресата на инкриминираното обръщение, както и за смисъла, в
който е употребено същото. След проведените от въззивния
съд очни ставки за преодоляване на противоречията между свидетелите, настоящата
инстанция намира, че резонно първостепенният състав се е доверил на показанията
на И. и К.. Макар И. да сочи, че е в приятелски отношения с М.Т., липсват данни
за пристрастност на свидетеля К., за когото се установява, че хазартните игри е
по-близък до тъжителя, в инкриминираната нощ свидетелят е влязъл в залата
заедно с Р. и Л., разпитът му първоначално е бил допуснат при режим на
довеждане от частния тъжител, а едва впоследствие е поискано призоваването му
от подсъдимия. За да кредитира показанията им, втората инстанция ги прецени
като логични, обективни и кореспондиращи помежду си и с останалите
доказателства по делото.
Противно на застъпените в
жалбата на тъжителя бланкетни твърдения за
разпокъсаност, противоречия и липса на подробности, въззивният
съд споделя изводите на първоинстанционния, че подсъдимият
се е обърнал не към И.Р., а към свидетеля И.. За това показанията на последния
са категорични, неизменчиви и се подкрепят от заявеното от свидетеля К.. Последният
убедено посочва, че именно В.И. се е намирал най-близо до входа, освен това и
тримата свидетели непротиворечиво твърдят, че страните не са в добри отношения заради
предходен случай, в който подсъдимият не е свидетелствал в полза на тъжителя,
поради което съдът намира за нелогично при влизането си подсъдимият да се
обърне към Р.. Както правилно е посочил районния съд, несъответствията в
показанията на двамата свидетели касаят несъществени обстоятелства, които се
обясняват с изминалия период от време и рутината на извършваните от свидетелите
действия, а в проведените от настоящия състав очни ставки същите дават пълни и
ясни отговори на поставените въпроси. Съществено значение за формиране на
фактическите изводи на настоящия състав имат показанията на свидетеля К., които
освен че разкриват съхранен спомен за процесната нощ,
съдържат и информация за опит на тъжителя да подбуди свидетеля към лъжесвидетелстване,
които кореспондират с показанията на свидетеля И. и негативната оценка, дадена
от свидетеля Карабатаков. Поради
това въззивната инстанция намира изложените в тъжбата
възражения за неоснователни.
Показанията на свидетеля К.въззивният съд прецени като съдържащи лоши характеристични
данни за частния тъжител, като отчете обстоятелството, че не съдържат
информация, пряко относима към обстоятелствата
предмет на доказване по настоящото дело.
Не може да бъде споделено и
становището на тъжителя за неоснователно отхвърляне на показанията на свидетеля
Л. от първоинстанционния съд. Свидетелят Л. признава, че поддържа приятелски
отношения с Р., показанията му са изолирани от останалия доказателствен
материал и са житейски нелогични при твърденията, че заедно със страните и
другите свидетели се движат в едни и същи комарджийски среди. По тези
съображения въззивният съд прие, че заявеното от този
свидетел относно спорните обстоятелства е тенденциозно и цели единствено
поддържане на тезата на частния тъжител.
Основателно, при достигнатия
извод, че фразата не е била отправена към тъжителя Р., районният съд не е
подложил на детайлно обсъждане значението на използваната дума „шанаджия“, като същото не се явява необходимо. За пълнота
на изложението и в отговор на направените в жалбата възражения обаче въззивният съд намира за неоснователни твърденията на повереника, че думата има значение, изразяващо негативна
обществена и законова оценка, като същите не почиват на събраните по делото
доказателства. От изготвената съдебно-лингвистична експертиза се установява, че
думата не съществува в българския книжовен език, а е елемент от жаргонната
лексика. Поради това същата следва да се анализира, отчитайки комуникативния
акт и възможността да се използва с различно значение в различни социални
среди, формиращи затворени общности. Въззивният съд
кредитира заключението на експертизата относно това, че „шанаджия“
в смисъла, вложен от тъжителя, е с по-широка употреба от наркодилърите, но се
използва с друго значение сред комарджиите, като намира същото за компетентно
изготвено, обосновано и в пълнота отговарящо на поставените въпроси. С оглед на
това и при установеното от експертизата и показанията на разпитаните свидетели
значение на думата в комарджийските среди, не може да се приеме, че същата има
обидно значение, нито че се използва в негативен смисъл.
Изводите си за съдебното
минало на подсъдимия настоящият състав направи от приложената по делото справка
за съдимост.
По всички тези съображения,
настоящият състав достигна до същия краен извод, както и първостепенния такъв,
а именно, че липсват доказателства, сочещи по категоричен начин, че подсъдимият
е изрекъл инкриминираната дума по отношение на частния тъжител, както и че
същата обективно не е годна да засегне честта и достойнството му в контекста, в
който е използвана.
Предвид липсата на
доказателства, установяващи обективната страна на престъплението, въззивният състав не намира за необходимо да обсъжда същото
от субективна страна.
Ето защо,
след като прие за установено, че подсъдимият Т. не е осъществил състава на
престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал.
1 от НК, СГС констатира, че
правилно е оправдан на осн. чл. 304 от НПК от
районния съд.
Резонно,
предвид оправдаването на подсъдимия по повдигнатото му обвинение, СРС е
отхвърлил предявения граждански иск като неоснователен.
С оглед
признаването на подсъдимия Т. за невиновен, съдът законосъобразно е постановил
направените по делото разноски да останат за сметка на частния тъжител. Предвид
направеното в съдебно заседание искане от защитника на подсъдимия за присъждане
на разноските пред всички съдебни инстанции, въззивният
съд намира, че следва да уважи същото единствено за направените в настоящото въззивно производство разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 500 лв отразени на л.24, договор за
правна защита и съдействие, тъй като за останалите разноски е налице
произнасяне с присъдата на СРС.
В заключение и
предвид съвпадение между крайните изводи на въззивния
съд с тези на първостепенния такъв, присъдата на първата инстанция следва да
бъде потвърдена изцяло. При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната
инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което и с оглед
гореизложените съображения, постанови своето решение.
Мотивиран от горното и на основание чл.
334, т. 6 вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда №
133434 от 05.06.2019 г.,
постановена по НЧХД 18390/2017 г. по описа на СРС, НО, 8-ми състав
ОСЪЖДА ЧТ И.Р.Р. на основание чл. 190, ал. 1 НПК да
заплати на подсъдимия М.В.Т. направените
от него разноски във въззивното производство за
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.