Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 10.04.2023 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Софийски
градски съд, гражданско отделение, втори „В” въззивен състав в публичното
заседание, проведено на четиринадесети декември две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ
МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ ИВАНОВА
мл.
съдия ГЮЛСЕВЕР САЛИ
при
секретаря Юлияна Шулева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 5137
по описа за
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20251923 от 13.11.2020 г.
по гр. д. № 28090/2019 г. на Софийски районен съд, 49-ти състав, е признато за
установено по предявените от З. „Б.В.И.Г.” срещу З. „О.” АД искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 411 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че З.
„О.” АД дължи на З. „Б.В.И.Г.” АД сумата 1353,72 лева, представляваща остатък
от заплатено застрахователно обезщетение заедно с ликвидацонни разноски за
отстраняване на вреди по полуремарке марка KOGEL, модел
SNCO 24P90 с ДК №
******, настъпили в резултат на ПТП от 05.05.2017 г. в с. Славотин, ул.
„Втора”, заедно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 18514/2018 г. на СРС, до
окончателното изплащане на сумата, и сумата 39,48 лева – лихва за забава за
периода от 05.12.2017 г. до 19.03.2018 г. Отхвърлен е предявения иск за
горницата над сумата 1353,72 лева до пълния предявен размер от 1929,26 лева -
остатък от заплатено застрахователно обезщетение, както и за горницата над
сумата 39,48 лева до пълния предявен размер от 56,38 лева – лихва за забава за
периода от 05.12.2017 г. до 19.03.2018 г. Всяка от страните е осъдена да
заплати на насрещната страна разноски съобразно уважената/отхвърлената част от
исковете.
Решението е обжалвано от ищеца в отхвърлителните му части
като неправилно, необосновано и постановено в несъответствие с материалния
закон и при съществено нарушение на съдопроизводствени правила. В жалбата се излагат възражения срещу
приетото заключение на автотехническата експертиза относно дадената от вещото
лице оценка на подлежащите на възстановяване щети, както и възражение, че
описаният от вещото лице механизъм на ПТП не съответства на приетия по делото и
неоспорен от страните протокол за ПТП. Навежда се оплакване, че въпреки
своевременното оспорване от ищеца на така представеното заключение, съдът е
отхвърлил искането на ищеца за допускане на повторна експертиза за определяне
на средната пазарна стойност на размера на щетите, което представлявало съществено
процесуално нарушение и обжалваното решение било постановено при неизяснена
фактическа обстановка. Искането е за отмяна на решението в отхвърлителните му
части и постановяване на друго, с което исковете се уважат в пълните им
предявени размери.
С писмения си отговор въззиваемата страна оспорва
възивната жалба. Счита за правилни изводите на съда относно размера на
разходите за отстраняване на щетите по процесния автомобил по пазарни цени.
Сочи се, че не са налице доказателства, че автомобилът е бил гаранционен и е
следвало да бъде отремонтиран с оригинални части. Оспорват се наведените от
въззивника възражения срещу приетото заключение на САТЕ.
В съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника си
адв. М., поддържа възивната жалба. Сочи, че единственият спорен по делото
въпрос е относно стойността на възстановяване на увреденото имущество, като от
приетото във въззивното производство експертно заключение се доказва, че
възстановителната стойност на това имущество е дори по-висока от заплатената от
ищеца.
Въззиваемият, чрез юрк. П., оспорва жалбата и настоява за
потвърждаване на обжалваното решение.
За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
З. „Б.В.И.Г.” АД е предявило срещу З. „О.” АД искове за
установяване на съществуването на негови вземания за сумата 1929,26 лева,
представляващо разлика между пълната стойност на регресна претенция от 3110,50
лева за платено застрахователно обезщетение по щета № 470416171723302, по
имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандарт”, ведно с ликвидационни
разноски в размер на 25 лева, и възстановена от ответника сума от 1206,24 лева,
както и за сумата 56,38 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
от 05.12.2017 г. до 19.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 05.05.2017 г. в с.
Славотин, на ул. „Втора”, е реализирано ПТП между композиция с влекач марка „VOLVO” с ДК № *****, управляван от Т.К., и композиция с влекач
марка „MERCEDES-BENZ” с ДК № *****и полуремраке
марка „KOGEL” с ДК № ******. Твърди се, че виновен за
настъпване на ПТП бил водачът на влекач „VOLVO” -Т.К.,
който на десен завой, управлявайки с несъобразена скорост, не упражнява
достатъчен контрол върху воденото от него превозно средство, навлиза в лентата
за насрещно движение и удря насрещно движещата се композиция. В резултат на
това ПТП, на застрахованото при ищеца по застраховка „Булстрад каско стандарт”
/с полица № 4704160420000769/13.10.2016 г./ полуремарке „KOGEL” били нанесени щети, описани в
съставения протокол за ПТП № 801489/05.05.2017 г., подписан от двамата водачи,
опис на претенция и опис-заключение по щета № 470416171723302. Ремонтът на
полуремаркето бил възложен на доверен сервиз на З. „Б.В.И.Г.”, като стойността
на извършения ремонт възлизал на сумата 3110,50 лв. с ДДС, която сума била
изплатена от застрахователя на доверения сервиз на 19.07.2017 г. Твърди се, че към датата на настъпване на
описаното събитие за управлявания от виновния за ПТП водач на влекач с ДК № *****е
имало сключена с ответното дружество задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. С изплащане на застрахователното обезщетение
ищецът встъпил в правата на застрахования собственик на увреденото имущество
срещу ответника – застраховател по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” на водача на горепосочения влекач, на основание чл. 411 от КЗ.
Ищецът предявил претенцията си срещу ответника за изплатеното застрахователно
обезщетение в размер на 3110,50 лв. и 25 лв. за извършени ликвидационни
разходи, като му изпратил регресна покана
за заплащана на тази сума, получена от последния на 03.11.2017 г. Твърди
се, че така предявената претенция на 02.03.2018 г. ответникът заплатил на ищеца
сумата 1206,24 лв. Остатъкът от претендирата сума по щетата в размер на 1929,26
лв. не била заплатена от ответника към момента на предявяване на иска.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете
по основание и размер. Ответникът твърди, че отговорността му се съизмерява със
сумата 1206,24 лв., представляваща размера на застрахователното обезщетение и
обичайните разноски за определянето му – с оглед наличието на съпричиняване от
страна на водача на застрахования при ищеца автомобил, която сума била
изплатена извънсъдебно на ищеца. Ответникът поддържа, че със заплащането на
посоченото застрахователно обезщетение изцяло и напълно е възмездил щетите по
процесното МПС, възникнали в резултат на застрахователното събитие, съобразно
тяхната действителна стойност. Възразява, че водачът на увреденото МПС е станал
причина за настъпване на процесното ПТП, като е нарушил правилата за движение,
движейки се с несъобразена с пътните условия скорост и навлизайки в с ремаркето
си в насрещната пътна лента. Оспорва наличието на пряка причинно-следствена
връзка между твърдените от ищеца вреди и процесното ПТП. Твърди в тази връзка,
че не всички отремонтирани части и детайли по МПС са били увредени в резултат
на процесното ПТП. Счита, че предявеният иск е в завишен размер и не отговаря
на действителните стойности за единица труд към датата на настъпване на
събитието. Твърди, че в представената калкулация на извършените ремонтни
дейности са вписани завишени количества на вложените труд и материали с оглед
необходимите операции за отстраняване на уврежданията по процесния автомобил.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 411 от КЗ, и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за
установяване съществуването на регресно вземане на платилия застрахователно
обезщетение застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС” срещу
застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” на причинителя на вредата за платеното обезщетение
на увреденото лице.
Предмет на установителната претенция на ищеца е сумата
1929,26 лв., представляваща част от заплатеното от него застрахователно
обезщетение по щета № 470416171723302, /в общ размер от 3110,50 лв./ и
ликвидационни разноски в размер на 25 лева,
и сумата 56,38 лв. – лихва за забава за периода от 05.12.2017 г. до
19.03.2018 г., за които суми в негова полза срещу ответника е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 18514/2018 г. на СРС. Искът е
предявен с срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Съгласно чл. 411, ал. 1 от КЗ в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност”,
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност” – до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена
застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност”.
За да бъде уважен предявения иск по чл. 411 от КЗ срещу застрахователя по застраховката „Гражданска
отговорност” на прекия причинител на вредата, ищецът следва да докаже наличието на следните предпоставки: 1) валиден договор за имуществено застраховане,
сключен между ищеца и увредения; 2) валиден към датата на събитието договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен с ответника за управлявания
от виновния водач автомобил; 3) възникнали
права на увредения срещу причинителя на вредата на основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД – противоправно деяние, вина, вреда и
причинна връзка между противоправното поведение
и претърпените от застрахования вреди; 4) плащане от ищеца - застраховател в
полза на увреденото лице на застрахователно обезщетение за претърпените от него вреди. Задължението на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” е вторично, функционално
обусловено от задължението на застрахования да обезщети вредите на увреденото
лице, т.е. застрахователят дължи обезщетение само доколкото застрахованият има
задължение към претърпялото вреди лице за обезщетяване на тези вреди.
В случая не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че между ищеца и собственика на полуремарке марка „KOGEL” с рег. № *****е бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско”, с период на действие на договора от 31.10.2016 г. до 31.10.2017 г., а между ответника и собственика на влекач марка „VOLVO” с рег. № *****е бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, с период на покритие от 24.06.2016 г. до 23.06.2017 г.
Не е спорно също, че на 25.05.2017 г. в с. Славотин” е настъпило ПТП между посочените пътни превозни средства. Механизмът на настъпване на произшествието и щетите по превозните средства са описани в съставения на място от служител на КАТ протокол за ПТП, подписан от двамата участвали в произшествието водачи. Виновен за настъпване на ПТП е бил водачът на влекач „VOLVO” с рег. № *****, което се установява от съдържанието на протокола за ПТП и начертаната в него схема, както и от съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление срещу този водач за извършено от него нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
В резултат на настъпилото ПТП са причинени щети по застрахованото при ищеца полуремарке, което се установява от съвкупната преценка на протокола за ПТП, съдържащите се в застрахователната преписка документи и заключението на САТЕ. Възстановяването на щетите на това полуремарке е било възложено на доверен сервиз при застрахователя, като ищецът е заплатил стойността на ремонта, възлизащ на сумата 3110,50 лв. – обстоятелства, които не се оспорват от ответника и се установяват от представените писмени доказателства.
С оглед на горното са налице горепосочените предпоставки за възникване на суброгационното право на ищеца срещу ответника по чл. 411, ал. 1 от КЗ.
Спорен по делото
е въпросът за размера на дължимото от ответника застрахователно обезщетение.
Размерът на
задължението на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” към встъпилия в правата на застрахования водач по
застраховка „Каско” застраховател е в рамките на вредите, които са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП - до размера на платеното от
последния обезщетение и разноските, направени за неговото определяне. Така
ответникът дължи заплащане на стойността на реалните разходи за възстановяване
на щетите, която стойност подлежи на доказване от ищеца в настоящото
производството по предявения иск по чл. 411, ал. 1 от КЗ. Размерът на
обезщетението се съизмерява с размера на действителната стойност на
претърпените вреди към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл.
386, ал. 2, съответно чл. 499, ал. 2 от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на
същата разпоредба – за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на
обезценка. Така при предявена по съдебен ред претенция за заплащане
на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на събитието т. е. по
пазарната цена, като ползва заключение на вещо лице, без да е
обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН.
Според приетото в първоинстанционното производство заключение на САТЕ,
описаните в опис-заключението щети по застрахованото при ищеца превозно
средство са в причинно-следствена връзка с установения механизъм на настъпване
на ПТП. Според заключението стойността на ремонта на полуремаркето по средни
пазарни цени към момента на ПТП е 2108,30 лв. /без ДДС/.
Съгласно приетото във въззивното
производство заключение на САТЕ, действителната стойност на вредите по средни
пазарни цени възлиза на 3117,61 лв. с ДДС. Така определената от вещото лице
средна пазарна стойност е формирана на база на: стойността на ремонта при
официален представител на територията на България за този вид влекачи
/”Унитрейлър” ЕООД/, стойността му при извършилия ремонта доверен сервиз
/”Бългериън трак сървис” ООД/ и стойността на ремонта при друг сервиз
/автосервиз за камиони и коли „Х.и син”/. Стойността на ремонта при всеки от
тези сервизи е определена като сбор от стойностите на подменените части /нови,
оригинални и алтернативни/ и материали, както
и стойността на труда на база сервизен човекочас при всеки от тези
сервизи. Средната пазарна стойност на ремонта в размер на 3117,61 лв. е
определена като общият сбор на стойността на ремонта при трите посочените три
сервиза е разделен на три.
Настоящият състав кредитира приетото във въззивното производство заключение
на САТЕ относно действителния размер на разходите за възстановяване на щетите
по застрахованото при ищеца МПС, настъпили в резултат на ПТП. Това заключение е
основано на съпоставка на цените за части, материали и труд при три различни
автосервиза към момента на произшествието, един от които е довереният сервиз,
при който е извършен ремонта. Този начин за изчисляване на размера на щетите -
чрез сравнение на три независими източници относно цените на подмените части и
труд по човекочасове, е приет в практиката като допустим и годен за определяне
на реалната възстановителна пазарна стойност на вредите от катастрофирали
автомобили.
Без правно значение за определяне на пазарната възстановителна стойност на
щетите е въпросът дали превозното средство е било ново, кога е произведено и
дали е следвало да бъде отремонтирано в доверен сервиз, които обстоятелства са
съобразени от районния съд при формиране на извода му за некредитиране на
фактурата на доверения сервиз досежно размера на щетите. Начинът за
обезщетяване на вредите от застрахователя по „Каско” /било то по експертна
оценка, чрез отремонтиране при доверен или друг избран от увреденото лице
сервиз/ е въпрос на вътрешни отношения между застрахователя и застрахования и
няма отношение към извода за размера на подлежащите на обезщетяване вреди. На
обезщетяване подлежат всички преки и непосредствени вреди по пазарна стойност
към момента на увреждането.
По горните съображения съдът намира, че доказаните вреди на застрахованото
при ищеца полуремарке марка „Kogel”, модел „SNG O24P90”, прикачено
към товарен автомобил „Mercedec-Benz”, възлизат на сумата 3117,60 лв. съгласно приетото в настоящото
производство заключение на САТЕ. Ищецът е изплатил на собственика на увреденото
полуремарке сумата 3110,50 лв. Като се приспадне от тази сума заплатената от
ответника на ищеца сума от 1206,24 лв., остава дължима сумата 1904,26 лв.,
ведно с ликвидационни разноски по щетата в
размер на 25 лв. Не са налице доказателства в подкрепа на направеното от
ответника с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредите
от поведението на водача на застрахованото при ищеца превозно средство.
Следователно, ответникът дължи на ищеца сумата 1929,26 лв., която е в размер на
исковата сума, поради което искът е изцяло основателен.
Върху посочената сума,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение, ответникът дължи лихва за
забава в размер на законната лихва от деня на поканата за плащане /чл. 84, ал.
2 от ЗЗД/. Такава покана е била отправена
и получена от ответника на 03.11.2017 г. С оглед диспозитивното начало,
ответникът дължи законна лихва върху главницата, считано от претендирания
начален момент - 05.12.2017 г., до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 19.03.2018 г., размерът на
която възлиза на исковата сума от 56,38 лв.
Поради несъвпадане на изводите на
настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението следва да бъде
отменено в обжалваните отхвърлителни части и вместо него постановено друго, с
което се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 575,54 лв.,
представляваща разликата над уважения от районния съд размер от 1353,72 лв. до
пълния предявен размер от 1929,26 лв., представляваща незаплатената част от
дължимото застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване за заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата 16,90 лв., представляваща разликата над уважения размер от
39,48 лв. до пълния предявен размер от 56,38 лв. за обезщетение за забава за периода от 05.12.2017 г. до 19.03.2018 г.
При този изход на делото,
решението следва да бъде отменено и в частта, с която ищецът е осъден да
заплати на ответника разноски в размер на 104,42 лева. Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца допълнително сумата 232,56 лева, представляваща
разликата над присъдените на последния от първоинстанционния съд разноски до
пълния размер на тези разноски общо за заповедното и исковото производство,
както и сумата 625 лв. за направените във въззивното производство разноски.
Общият размер на дължимите от ответника-въззиваем разноски е 857,56 лева.
Воден от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 20251923 от
13.11.2020 г. по гр. д. № 28090/2019 г. Софийски районен съд, 49 с-в, В ЧАСТТА с която са отхвърлени
предявените от З. „Б.В.И.Г.” АД срещу З. „О.” АД искове за установяване
съществуването на вземания на З. „Б.В.И.Г.” АД - за разликата над уважения размер от 1353,72 лв.
до пълния предявен размер от 1929,26 лв., представляваща незаплатената част от
дължимото застрахователно обезщетение, и за разликата над уважения размер от
39,48 лв. до пълния предявен размер от 56,38 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 05.12.2017 г. до
19.03.2018 г., както и в частта, с която З. „Б.В.И.Г.” АД е осъдено да
заплати разноски на З. „О.” АД, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
411 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, съществуването на вземания на З. „Б.В.И.Г.”
АД срещу З. „О.”
АД - за сумата 575,54 лева,
представляваща част от заплатено застрахователно обезщетение
по договор за
застраховка „Булстрад Каско Стандарт”, сключен със
застрахователна полица № 4704160420000769/13.10.2016 г., за нанесени щети на
полуремарке марка „Kogel”, модел „SNG O24P90” с ДК № ****** в
резултат на пътно-транспортно
произшествие с товарен автомобил марка „Волво ФХ” с ДК № *****, настъпило на
05.05.2017 г. в с. Славотин, по щета № 470416171723302, образувана при З. „Б.В.И.Г.”
АД, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по гр.д. № 18514/2018 г. на СРС до окончателното й изпащане, и
сумата 56,38 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от
05.12.2017 г. до 19.03.2018 г.
В
останалите му части решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА З. „О.” АД да заплати на З.
„Б.В.И.Г.” АД сумата 875,56 лева за разноски по делото.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.