РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. ХАСКОВО, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря С. Г. Д.
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20235600500086 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 679 от 01.12.2022 година, постановено по гр.дело №
766/2022 година, Районен съд – Хасково е осъдил „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД гр.Хасково на основание чл. 200, ал. 1 КТ, да заплати на
К. А. П. сумата от 7508,77 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на
трудова злополука, настъпила на 04.08.2020 г. и призната като такава с
Разпореждане № **** от **** на Национален осигурителен институт,
Териториално поделение - гр. Хасково, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.08.2020 г. до окончателното изплащане. В
останалата част до пълния предявен размер, а именно - за разликата над
7508.77 лева до 10 000 лева искът е отхвърлен като неоснователен. Със
същото решение е отхвърлен предявеният от К. А. П. против
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Хасково иск с правно основание
чл.200, ал.3 КТ, за сумата от 2 520 лева, представляваща разликата между
полученото обезщетение за временна неработоспособност и пропуснатото
трудово възнаграждение за периода от 04.08.2020 г. до 03.01.2021 година. С
оглед изхода на делото, „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Хасково
на основание чл.78, ал.1 ГПК е осъдено да заплати на К. А. П. деловодни
разноски в размер на 575,75 лева, а К. А. П. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК е
1
осъдена да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Хасково
деловодни разноски в размер на 360,23 лева.Дължимата за производството
държавна такса е възложена на дружеството-ответник.
Недоволни от постановеното решение са останали от „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД гр.Хасково. Процесуалният представител на
дружеството-въззивник обжалва решението в частта, в която е уважен искът
за сумата 7508,77 лева, както и в частта за деловодните разноски. Въвеждат се
оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и
нарушение на материалния закон. Основно възразява срещу размера на
определеното от съда обезщетение. Въззивникът настоява, че събраните по
делото писмени доказателства не установяват причиняване на ищцата на рана
от набождане и последващи усложнения в лечението, посещение на „бърза
помощ“ и пролежаване в болница. Счита, че характерът на получената от
ищцата травма – ***, - не предполага толкова дълго отсъствие, за каквото са
издавани представените болнични листове и твърди, че няма данни за
непълно възстановяване и продължаващи болки и страдания при ищцата. С
тези и останалите доводи, изложени във въззивната жалба, се прави искане за
отмяна на атакуваното решение и за отхвърляне на предявения иск.
Претендират се деловодни разноски за двете инстанции.
Въззиваемата К. А. П. депозира писмен отговор в срока по чл. 263 от
ГПК. Оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност –
законосъобразност и обоснованост на атакуваното решение. Преендира
направените деловодни разноски за въззивната инстанция.
Пред въззивния съд не са направени доказателствени искания.
Хасковският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните,
запозна се с представените по делото доказателства и извърши съвкупна
преценка на тези доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Пред районния съд е предявен иск с правно основание чл. 200 ал. 1 от
КТ, с искане ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Хасково
да се осъди да заплати на К. А. П. сумата 10 000 лв, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в
резултат на претърпяна на 04.08.2020 година трудова злополука, заедно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
2
Съгласно чл. 200 ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност 50 и над 50 процента или смърт на
работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо
от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им, т. е., за да се ангажира отговорността на работодателя за
заплащане на обезщетение за вреди, причинени от трудова злополука, е
необхоД. установяването на следните предпоставки: наличие на трудово
правоотношение към момента на настъпване на трудовата злополука,
възникване на трудова злополука и последици от трудовата злополука в
патримониума на пострадалия.
По делото не се спори, че към 04.08.2020 година К. А. П. е работил
при жалбоподателя „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - Хасково като
„***“, поради което съдът приема, че е налице първият от елементите на
фактическия състав на нормата на чл. 200, ал. 1 КТ – наличие на трудово
правоотношение.
Не се спори също, че на *** година ищцата е изпълнявала трудовите
си задължения по повод *** в имота в ***, при което се е подхлъзнала и при
падането си е ****. А с Разпореждане № Ц5104-26-21/04.09.2020 година,
издадено от ТП на НОИ – Хасково, на основание чл. 60 ал. 1 от КСО,
процесната злополука е приета за трудова на основание чл. 55 ал. 1 от КСО,
като консттатацията при това е не само за ****, но и за ***, които увреждания
са довели до временна нетрудоспособност.
Ето защо съдът приема, че е налице и вторият от елементите на
фактическия състав на нормата на чл. 200, ал. 1 КТ – настъпване на трудова
злополука, а обемът на уврежданията са установени по несъмнен начин.
Обстоятелството, че в съставената при първичен медицински преглед
медицинска документация не е отбелязвано набождането, не е в състояние да
опровергае констатацията на осигурителния орган, извършил нарочно
разследване във връзка с трудовата злополука.
В подкрепа на твърденията на ищцата са показанията на св. В. С. В.,
която е помогнала на ищцата да се придвижи до личния лекар на последната.
Свидетелят убедително установява, че **** на ищцата е бил *** и на него е
имало външната рана. След рентген се оказало, че има ***, впоследствие
3
раната загноила. Това причинявало на ищцата силни болки, не можела да спи
в продължение на един месец и поради това се налагало да приема
обезболяващи медикаменти. След инцидента ищцата била зависима от
помощта на близките си, дори и за елементарни битово-хигиенни нужди, тъй
като ****. Впоследствие се налагала употреба на ****, а след изтичане на
отпуск поради временна нетрудоспособност, продължил 6 месеца, се
наложило ****. Ищцата се върнала на работа, но към онзи момент не била
напълно възстановена.
С оглед обсъдените доказателства съдът счита, че при настъпилата
трудова злополука ищцата е получила ****, както и външно нараняване –
****, довело до усложнение и забавяне на оздравителния процес, продължил
през цялото време на отпуск поради временна нетрудоспособност. Ето защо е
е налице и третият елемент от фактическия състав на нормата на чл. 200, ал. 1
КТ.
Предвид изложеното и направените правни изводи съдът намира, че
следва да се ангажира отговорността на ответника, тук жалбоподател, да
заплати обезщетение за търпените от ищцата неимуществени вреди,
изразяващи се във физически болки, затруднение в движението за период от
около шест месеца, от които невъзможност да се самообслужба – за период от
около един месец.
Основният спорен по делото въпрос е относно размера на
обезщетението, което следва да заплати работодателят. При определяне
размера на дължимото обезщетение съдът взема предвид характера и тежестта
на причинените вреди, техния интензитет и продължителност – в случая на
ищцата е причинена ****, от което тя е изпитвала силни физически болки,
кракът е бил имобилизиран и това е ограничавало възможностите за
самообслужване; поради **** се е достигнало до усложнение – ****, поради
което оздравителният процес е продължил по-дълго от обичайното - около
шест месеца. Ищцата е започнала да полага труд отново като **** при
ответника, но към момента на завръщането на работата все още не е била
възстановена напълно.
След като съобрази установените по делото обстоятелства, ХОС
приема, че за справедливото обезщетяване на ищцата следва да бъде
престирана сума в размер на 8 000 лева. Действително, не се установява
4
застъпеното в ИМ твърдение за посещение на „спешна медицинска помощ“ и
впоследствие пролежаване в травматологично отделение, но това
обстоятелство не води до извода, че страданието на ищцата е било леко. Тя
незабавно след инцидента е посетила личния си лекар и няма данни с
поведението си да е допринесла за забавяне на оздравителния процес.
Твърденията на въззивника за липса на причинно-следствена връзка между
издаваните в продължение на шест месеца болнични листове на ищцата и
трудовата злополука, се опровергават от съдържанието на медицинската
документация, в която ясно е посочено - отпуск поради временна
нетрудоспособност е необходим за лечение на *****, т.е. процесната травма.
Други доказателства, които да опровергаят тази лекарска преценка,
въззивникът не представя. Не се твърдят, нито се доказват факти, които биха
обусловили извод за самоувреждане или съпричиняване, ето защо
определеното обезщетение следва да бъде намалено само на основание чл.
200, ал. 4 КТ с размера на получената от ищцата сума по сключения от
нейния работодател – настоящ жалбоподател, - договор за застраховане на
работниците и служителите със ЗД „Евроинс“ АД, а именно – сумата 491.23
лева.
По тези съображения съдът счита, че искът за неимуществени вреди
следва да бъде уважен за сумата от 7508.77 лева, ведно със законната лихва от
датато на увреждането – 04.08.2020 година.
До същите изводи е достигнал РС-Хасково, поради което решението
му в обжалваната част, в това число и за разпределение на деловодните
разноски, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на
въззиваемата разноски и за въззивната инстанция в размер на 400 лева.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 679 от 01.12.2022 година, постановено
по гр.д. № 766/2022 година по описа на РС – Хасково в частта, в която
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Хасково е осъдено на основание
5
чл. 200, ал. 1 КТ да заплати на К. А. П. сумата от 7508,77 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.08.2020 година до
окончателното изплащане, както и в частта за присъждане на ищцата на
деловодните разноски.
В останалата част решението е влязло в законна сила като необжалвано.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6