Р Е Ш Е Н И Е №
В името на народа
гр. Кърджали, 19.07.2022 г.
Административен
съд - Кърджали, в публично съдебно заседание на двадесети юни две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря
Мариана Кадиева
като
разгледа докладваното от съдия Божкова
административно дело №169/ 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 24, ал. 1 от Наредба №
4/ 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14
"Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на
селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 г., във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на ЕТ „Чарли
– Р. И.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, подадена чрез
упълномощени, от собственика на предприятието, процесуални представители.
Оспорва се частта от Уведомително писмо, изх. № 01-090-6500/280#10/ 31.03.2022 г., за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 „Хуманно
отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020 година, издадено от директора на ОД на ДФ „Земеделие“ –
Кърджали, с която по подмярка 14.1. „Хуманно
отношение към животните в сектор ЕПЖ“, 14.1.2 Осигуряване на свободно
отглеждане на открито за ЕПЖ, е определен размер на финансово подпомагане 0.00
лв.
В жалбата се посочва, че оспорената част от УП е
незаконосъобразна, защото административният орган е нарушил административнопроизводствените
правила, а именно изискванията на чл. 35 от АПК. Твърди се, че административният
орган се е произнесъл при неизясняване на фактическите обстоятелства и липса на
данни за извършени теренни проверки, с оглед изпълнение на чл. 4, ал. 5 от
Наредба № 4/ 08.08.2017 г. На следващо място се
посочва, че липсват и доказателства за уведомяване на жалбоподателя за
констатирано несъответствие относно площите по заявлението за подпомагане.
Установените факти по делото са, че жалбоподателят е
кандидатствал за подпомагане и по „Схема за единно плащане на площ (СЕПП)“ с
декларирана площ 23.71 ха. Не е извършена проверка на място, която щяла да
установи, че цялата площ от 23.71 ха се използва за пашуване
на животните, описани в УП. В жалбата се сочи, че административният орган
приел, че има застъпване на обявените площи, като 10.19 ха са посочени от друго
лице, без да провери, че това лице не представя никакви доказателства за
собственост или право на ползване на тия площи.
На жалбоподателя е било изпратено писмо, № 94-286/ 27.02.2020
г., от МЗХГ- Дирекция „Поземлени отношения и комасация,
в което било описано, че МЗХГ е изпълнило задължението си по чл.41, ал.7 и ал.8
от ЗПЗП да обмени информация с ДФ“Земеделие“ относно наличието или липсата на
основание за ползване на заявените площи. Твърди се, че това писмо е повърхностно
и формално, в него изобщо не става ясно, след като са обменили информация,
каква е констатацията, има ли констатирано несъответствие и какво е то. Изложено
е, че не се касае за спор за право на ползване между жалбоподателя и трето
лице. Твърди се, че спор няма, тъй като другото лице е дублирало част от
площите на жалбоподателя, без да има какъвто и да било документ за това. За
разлика от него, Р. И. е представил договор № ***/***г. с община Черноочене, за
индивидуално отдаване под наем на общински мери и пасища, относно землище ***, имот
№ ***, категория IX, площ 391.424 дка за пет стопански години – до 01.10.2020 г.
Искането е да се отмени УП в оспорената част, като се претендира присъждане на
деловодни разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален
представител по пълномощие. В писмено становище посочва доводи в подкрепа основателността на жалбата.
Ответникът – директор на Областна дирекция на Държавен
фонд „Земеделие“ – Кърджали, чрез пълномощник, оспорва жалбата като
неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на ДФЗ, както и прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар.
АС – Кърджали, като обсъди събраните по делото
доказателства и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт, на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законово установения срок, от
легитимирано лице и е процесуално допустима.
За да се произнесе по съществото на спора съдът приема
за установена следната фактическа обстановка:
Административното производство по издаване на
оспорената част от УП е проведено в изпълнение на влязло в сила Решение № 18/
25.01.2021 г. по адм.д. № 259/ 2020 г. на АС –
Кърджали.
С посоченото решение е било отменено като
незаконосъобразно Уведомително писмо за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“
от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., изх. №
01-090-6500/280 от 17.07.2020 г., издадено от директора на ОД на ДФ „Земеделие“
- Кърджали, в частта му, с която на ЕТ „Чарли – Р. И.“,
*** е отказано финансово подпомагане относно дейност по подпомагане по позиция
14.1.2 „Осигуряване на свободно отглеждане на открито на ЕПЖ“ по заявление за подпомагане
с ИД: ***. Със същото решение е била изпратена административната преписка на
директора на ОД на ДФ „Земеделие“ - Кърджали, за ново произнасяне по заявление
за подпомагане с ИД: *** на ЕТ „Чарли – Р. И.“ ***, с
ЕИК ***, в частта му за дейност 14.1.2 „Осигуряване на свободно отглеждане на
открито на ЕПЖ“, съобразно изложените мотиви в съдебния акт.
В мотивите на съдебното решение е прието, че оспореното
писмо (в обжалваната му част) не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т.
4 от АПК, тъй като не са посочени фактически основания за неговото издаване. Прието
е, че в обжалваната част на писмото липсват каквито и да са мотиви,
установяващи данните, респ. проверките, въз основа на които е прието, че
жалбоподателят е кандидатствал за дейността по 14.1.2 с 53 ЖЕ и е осигурена
обща площ за пашуване от 13.51 ха. В съдебното
решение е прието, че отразеното в писмото, че не е спазено изискването за
гъстота с посочване единствено на броят на ЖЕ и общата пасищна площ, без да е
извършена преценка на релевантните данни за заявеният брой ЖЕ по дейността и
общата пасищна площ на стопанството в ИСАК, резултатите от извършените проверки
/в решението е посочено, че пълномощникът на ответника твърди, че проверка на
място не е извършвана/, както и на обстоятелствата, поради които са приети
визираните в писмото ЖЕ и пасищна площ, довели до неспазване на изискването за
гъстота, не отговаря на изискването за излагане на фактически основания.
Като следващо основание за незаконосъобразност на
обжалваната част от УП, в посоченото съдебно решение е прието, че в тази част
УП е издадено и в нарушение на материалния закон – чл.4, ал.5 от Наредба № 4/
08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 "Хуманно
отношение към животните" от ПРСР 2014-2020 година. Съгласно мотивите на
съдебното решение, ЕТ „Чарли – Р. И.“е заявил за
дейността 14.1.2 „Осигуряване на свободно отглеждане на открито на ЕПЖ“ единствено
15 броя говеда на възраст над 6 месеца до 1 година. Съобразно правилата на § 1,
т. 6, б. „б“ от ДР на Наредба № 4 от 08.08.2017 г., те
формират 9 ЖЕ, поради което и за спазване на изискванията на чл. 4, ал. 5 от
Наредбата, общата необходима площ за пашуване е в
размер на 4.5 ха. При това положение, дори и да се приеме, че жалбоподателят
има обща площ за пашуване, регистрирана в ИСАК в
размер на 13,51 ха, то изискването на чл. 4, ал. 5 от Наредбата за минимална
гъстота до 2 ЖЕ/ха, се явява спазено в случая, тъй като при 9 ЖЕ и 13.51 ха се
формира гъстота от 0.6661 ЖЕ/ха, което
е много под минималното до 2 ЖЕ/ха.
В обжалваната част от УП, предмет на контрол за
законосъобразност в настоящото съдебно производство, е посочено, че Съгласно
извършени проверки във връзка с подадено заявление за подпомагане/ плащане за
2019 година, подаденото заявление от ЕТ „Чарли – Р. И.“,
***, не подлежи на финансово подпомагане за дейност 14.1.2 Осигуряване на
свободно отглеждане на открито за ЕПЖ, поради следните причини:
Съгласно установените от Наредба 4 от 08.08.2017 г. принципи за контрол и допустимост, при
извършване на административни проверки на подаденото заявление за
подпомагане/плащане е установено, че не са спазени изискванията за минимална
гъстота до 2 ЖЕ/ха за дейност 14.1.2 Осигуряване на свободно отглеждане на
открито за ЕПЖ, което е в разрез с изискванията, заложени в чл.4, ал.5 и чл.28,
ал.1, т.4 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г.
При извършване на проверка за спазване на минимална
гъстота при заявена дейност за свободно отглеждане на открито на ЕПЖ са
установени общо 59 броя пасищни животни в животновъдния обект, с който
ползвателят кандидатства, от които заявени 42 броя крави над 24 месеца и
незаявени: 2 бр. бикове над 24 месеца и 15 бр. говеда на възраст от 6 до 24 месеца,
равняващи се общо на 53 ЖЕ. Регистрираната в ИСАК пасищна площ, съобразно подадено
общо заявление за подпомагане за кампания 2019 г., е 23.71 ха. Съгласно разпоредбите
на чл.28 и чл.29 от Регламент (ЕО) № 809/2014 на Комисията от 1 юли 2014 година, чл.74 от Регламент (ЕО)
№1306 на Комисията от 17 декември 2013, както и чл.37, ал.2 от Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), за декларираните площи в
заявлението на кандидата по директни плащания за кампания 2019 са извършени административни
проверки, за резултатите от които, съгласно чл. 10б от Наредба №5 от 27.02.2009
г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания,
Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция уведомява кандидата чрез уведомително
писмо за извършените оторизации по схемите и мерките
по чл.1 по реда на АПК. В резултат на тези проверки е установено, че от
заявената от ползвателя обща пасищна площ от 23.71 ха, са установени 10.19 ха,
които са заявени от повече от един кандидат, и които са недопустими за
подпомагане съгласно чл. 17, ал. 1 и ал.3 от Наредба №5 от 27.02.2009 г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.
Следователно установените допустими площи за подпомагане са в размер на 13.52
ха.
Допустимата площ за пашуване
след извършените административни проверки е 13,52 ха. При установени в
животновъдния обект общо 59 броя пасищни животни, равняващи се на 53 ЖЕ,
изчислената гъстота при пашуване е 3.92 ЖЕ/ха, т.е.
не са спазени изискванията за минимална гъстота до 2 ЖЕ/ха.
При така установената фактическа обстановка АС – Кърджали
приема, че жалбата е основателна поради следните съображения:
Оспореният акт е издаден от компетентен по място,
материя и степен орган в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма,
съдържащ правни основания за постановяването му.
В тази връзка уведомителното писмо е издадено от
компетентен административен орган – директор на ОД на ДФЗ - Кърджали, с
надлежно делегирани правомощия със Заповед № 03-РД/3372 от 26.07.2017 г.,
издадена от изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и
чл. 20а, ал. 1, 2, 3, 4, 5 и 6 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 44 и чл. 45 от Устройствения
правилник на ДФЗ/л. 16/. Съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП, изпълнителният
директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който по
силата на ал. 2 от нормата, организира и ръководи дейността на агенцията и е
неин представител. В разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП е предвидена
възможност изпълнителният директор да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане
на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за
кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане,
административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане,
на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции
на фонда.
С горецитираната
заповед, изпълнителният директор на ДФЗ
е делегирал на директорите на областните дирекции на ДФ „Земеделие“, в т.ч. и
на директора на ОД – Кърджали, правомощията да вземат решение и издават
уведомителни писма за плащане/отказ за изплащане на финансова помощ по
заявления за подпомагане, съгласно Наредба № 4 от 08.08.2017
г., във връзка с прилагането на мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от
Програмата за развитие на селските райони/ПРСР/ за периода 2014 – 2020 г.
Актът е издаден в писмена форма, подписан е от
издателя си и съдържа изложени фактически и правни основания за издаването му.
Съгласно изложените фактически основания за отказа, той е постановен след
извършена проверка за спазване на минималната гъстота при заявена дейност за
свободно отглеждане на открито, при която освен посочените 42 броя крави на
възраст над 24 месеца, са установени незаявени 2 броя бикове над 24 месеца и 15
броя говеда на възраст от 6 до 24 месеца, общо 59 броя пасищни животни, равняващи
се на 53 ЖЕ. На следващо място, като основание за постановения отказ за
финансиране е посочено установени допустими площи за подпомагане в размер на
13,52 ха, от заявени 23,71 ха.
В чл. 4, ал. 5 от наредбата е посочено, че земеделски
стопани, които заявяват подпомагане за свободно отглеждане на открито, трябва
да поддържат гъстота на животинските единици на цялата пасищна площ на
стопанството, ползвана от кандидата, на която се извършва пашата,
до не повече от 2 ЖЕ/хектар. Площите по ал. 5 трябва да са регистрирани в
Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и да осигуряват
възможност за паша на заявените животни. (чл. 4, ал.
6). Броят на дните за свободно отглеждане на открито се определя от датите на
напускане и пристигане на животните в животновъдния обект, отбелязани в
регистъра на животновъдния обект. Когато животните се извеждат на дневна паша в близост до животновъдния обект, в който нощуват,
земеделският стопанин води дневник, в който се вписват броят на животните по
вид и категория с дните и часовете на извеждане. (чл. 4, ал. 7) Дневникът по
ал. 7 се заверява от регистрирания ветеринарен лекар в началото и в края на
периода на извеждане (чл. 4, ал. 8).
От анализа на горепосочените разпоредби не може да се
изведе нормативно изискване, че пасищната площ на стопанството ползвано от
кандидата, на която се извършва пашата, трябва да е
допустима за подпомагане. Такова изискване не се съдържа и в Наредба № 44 от
20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти.
По смисъла на § 1, т. 24 от ЗПЗП "земеделско стопанство" е стопанство
по смисъла на чл. 4, параграф 1, буква "б" от Регламент (ЕС) №
1307/2013, съгласно тази нормативна разпоредба "стопанство" означава
всички използвани за селскостопански дейности и управлявани от земеделски
стопанин единици, които се намират на територията на една и съща държава
членка. Следователно в понятието пасищна площ на стопанството, ползвана от
кандидата по чл. 4, ал. 5 от Наредба № 4 от 8.08.2017 г., следва да се разбира
всички използвани за селскостопански дейности и управлявани от земеделски
стопанин ливади и пасища, които се намират на територията на Република
България. Изискването е те да са регистрирани в ИСАК и да осигуряват възможност
за паша на заявените животни, които обстоятелства по
делото са установени. В разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 2 от
26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане
по схеми и мерки за плащане на площ (Наредба № 2 от 26.03.2018 г.), са посочени
схеми и мерки за плащане на площ, за които се прилагат критериите и условията
за допустимост при подпомагане на земеделските стопани във връзка с подадено от
тях заявления за директни плащания на площ. Мярка 14 "Хуманно отношение
към животните" от ПРСР за периода 2014 – 2020, не е посочена сред тях.
Действително съгласно чл. 30, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП системата за идентификация на
земеделските парцели (СИЗП) е част от Интегрирана система за администриране и
контрол (ИСАК) и участниците в подпомагането по мярка 14 "Хуманно отношение
към животните", следва да регистрират площите с които кандидатстват в тази
система. Това обаче не означава, че тези площи следва да са допустими за
подпомагане съобразно критериите и условията за допустимост по чл. 1, ал. 1 от
Наредба № 2 от 26.03.2018 г., тъй като те са неотносими
за подпомагане по мярка 14, а само за посоченото в наредбата подпомагане на
площ. Това следва и от разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 105 от
22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване
на Интегрираната система за администриране и контрол, според която създаване,
поддържане и обновяване на СИЗП включва и цифрови географски и атрибутивни
данни за: а) референтни парцели – физически блокове; б) слой "Площи,
допустими за подпомагане"; в) екологично насочени площи; г) слой
"Постоянно затревени площи"; д) временно затревени площи. В този
смисъл слой "Площи, допустими за подпомагане" е един от елементите на
СИЗП, като част от ИСАК, но не и всички данни, които включва тази система.
В допълнение следва да се посочи че съгласно чл. 6 от
Наредба № 4 от 8.08.2017 г. финансовата помощ по мярка 14 "Хуманно
отношение към животните" от ПРСР за периода 2014 – 2020, се предоставя под
формата на ежегодни компенсаторни плащания за животинска единица, а не на площ,
както е за другите схеми и мерки, за които се одобрява слой ПДП.
Поради изложеното, посочването в оспорената част от
УП, на разпоредбите на чл.17, ал.1 и ал. 3 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания, е неотносимо към преценка на заявената от
жалбоподателя обща пасищна площ. Посочените разпоредби също така не дават
основание да се прецени като недопустима за подпомагане заявената площ, тъй
като не е завършила процедурата по установяване на тази площ с влязъл в сила
административен акт. Освен това, не е преценено дали съществува основанието по
чл.17, ал.4 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г.
Относно констатацията за наличието на двойно заявени
площи следва да се посочи, че оспорената част на УП е в противоречие с мотивите
на Решение № 18/ 25.01.2021 г. по адм.д. № 259/ 2020
г. на АС – Кърджали. При издаване на УП, частта от което се обжалва в настоящия
процес, не са извършени допълнителни проверки, съответно – не са издавани
административни актове, потвърждаващи констатациите в процесното
УП относно двойно заявени площи. Предвид тези съображения, не може да се
приеме, че са установени нови факти дали основание на административния орган за
констатациите, посочени в оспорената част на УП.
АС – Кърджали приема, че и в обжалваната част от процесното УП, не става ясно как е установен общия брой на
пасищни животни. На страница 2 от УП е посочено, че това е станало след
извършени проверки за спазване на минималната гъстота по заявената дейност за
свободно отглеждане на открито на ЕПЖ, но няма позоваване, съответно –
препращане към документ, съдържащ се в административната преписка. Освен това
грешно е прието, че жалбоподателят е заявил 42 броя крави над 24 месеца за
подпомагане по подмярка 14.1 "Хуманно отношение към животни
в сектор ЕПЖ", свободно отглеждане на открито на говеда над 6-месечна
възраст – чл.4, ал.2, т.2 от Наредба № 4 от 8.08.2017 г. за прилагане на мярка
14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР 2014-2020 година. От
таблица № 3 към план-програма за изпълнение на ангажименти по мярка 14 "Хуманно
отношение към животните" (27, д. 259/ 2020 г. на АС – Кърджали), както и
таблица 1, колона 10, редове 1-15 към заявление за подпомагане/ за плащане
(л.20 д. 259/ 2020 г. КАС) се установява, че жалбоподателят е заявил за
отглеждане на открито 15 говеда на възраст от 6 до 24 месеца и 42 броя говеда
над 24 месеца за отглеждане на закрито. Грешното посочване на заявените ЕПЖ,
както и липсата на яснота как АО е установил общия брой пасищни животни, водят
до невъзможност да се провери правилно ли е посочил броя на пасищните животни.
В случай, че източник на информация са представените от жалбоподателя дневници
за свободно пашуване, то като се вземе предвид
приетото в мотивите на настоящото решение наличие на заявена пасищна площ от
23.71 ха, при наличие на 53 ЖЕ, както е прието в оспорената част на УП, се
получава свободна площ от 2,23 ЖЕ/ха. При закръгляне това е 2 ЖЕ/ха.
В оспорената част от УП липсват такива фактически
установявания, поради което не може да се заместят от установяванията
на съда. Това налага отмяна на УП в оспорената част и връщане на
административната преписка за ново произнасяне от административиня
орган при съобразяване с мотивите на решението.
При този изход на спора в полза на жалбоподателя се
дължат своевременно поискани деловодни разноски, които са в размер на 350 лв.,
представляващи 50 лв. внесена държавна такса и 300 лв. реално изплатено
адвокатско възнаграждение съгласно ДПЗС с дата 12.04.2022
Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2-ро от АПК и чл.173 от АПК, Административен съд –
Кърджали
Р Е Ш И:
Отменя Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14
„Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони
2014 – 2020 г., изх. №, 01-090-6500/ 280#10/ 31.03.2022 г., издадено от
директора на ОД на ДФ „Земеделие“ - Кърджали, в частта му, с която на ЕТ „Чарли – Р. И.“ *** е отказано финансово подпомагане относно
дейност по подпомагане по позиция 14.1.2 „Осигуряване на свободно отглеждане на
открито на ЕПЖ“ по заявление за подпомагане с ИД: 09/14/1/01556.
Изпраща преписката на директора на ОД на ДФ
„Земеделие“ - Кърджали, за ново произнасяне по заявление за подпомагане с ИД:
*** на ЕТ „Чарли – Р. И.“ ***, с ЕИК ***, в частта му
за дейност 14.1.2 „Осигуряване на свободно отглеждане на открито на ЕПЖ“,
съобразно изложените мотиви в съдебния акт.
Осъжда Държавен фонд „Земеделие“, град
София 1618, ***, с ЕИК ***, да заплати
на ЕТ „Чарли – Р. И.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:***, деловодни разноски в размер 350 лв. (триста и петдесет
лева).
Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба,
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението, че е
изготвено.
Препис от решението да се изпрати на страните на
основание чл.138, ал.3 от АПК.
Съдия: