РЕШЕНИЕ
№ 497
гр. Пловдив, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20215300501599 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Г. Б. против решение №
260988/29.03.2021г. по гр.д.№ 4369/2020г. на ПдРС, ІV бр.с., с което е отхвърлен искът му
по чл.127а, ал. 2 от СК, за даване на разрешение, което да замести съгласието на майката
ЕЛ. ИЛ. Ф., малолетният син на страните В. Г. Б. да напуска пределите на Република
България, като пътува до и пребивава в Съединените американски щати, придружавано от
своя баща Г. Б., гражданин на Кралство **********роден на **********г. без да е
необходимо за целта съгласието на майката ЕЛ. ИЛ. Ф., през следните периоди от годината:
от 1 до 15 юли и от 15 до 31 август; през дните на Великденските празници на
Католическото християнско вероизповедание и през времето на Коледните празници; от 23-
ти декември до 27-ми декември на нечетните календарни години. Във въззивната жалба се
сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че РС
превратно е тълкувал интересите на детето, като е приел, че съществува по-голяма опасност
то да заболее от Ковид 19 в САЩ, отколкото в Р.България. Сочи се, че не са преценени
правилно родителските качества на жалбоподателя като се твърди, че той има богат
житейски опит и отговорно отношение към детето си. Иска се отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго такова, с което искът да бъде уважен.
От въззиваемата е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Сочи се, че предявяването на иска при
1
условията на световна пандемия буди съмнения относно адекватната преценка на
жалбоподателя относно рисковете за детето. Поддържа се, че РС е преценил правилно
всички относими към спора факти и обстоятелства.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 4369/2020г. на ПдРС, ІV бр.с. е образувано по искова
молба от Г. Б., с която е предявен горепосочения отхвърлен с обжалваното решение иск. В
исковата молба се сочи, че страните са сключили граждански брак на 17.08.2009г., като
същият бил прекратен с влязло в сила на 25.07.2017г. решение № 2285/07.07.2017г. по гр.д.
№ 12198/2015г.. По силата на бракоразводното решение упражняването на родителските
права спрямо малолетния син на страните В. Г. Б. било предоставено на неговата майка
Е.Ф., като за бащата Г. Б. бил определен режим на лични отношения както следва: от 1 до 15
юли и от 15 до 31 август през лятото, за католическия Великден, на Коледните празници
през нечетните календарни години от 10,00 ч. на 23-ти декември до 18,00 ч. на 27-ми
декември, за новогодишните празници всяка четна календарна година за времето от 10,00 ч.
на 30-ти декември до 18,00 ч. на 01-ви януари на следващата календарна година. По
заведено от бащата гр.д.№ 6532/2017г. на ПдРС било постановено решение, с което било
разрешено Детето В. Б. да пътува и пребивава в държавите членки на Европейския съюз и в
Обединено кралство Великобритания, придружавано от своя баща. Твърди се, че това
решение не отразява напълно интересите на детето, тъй като със същото не е предвидена
възможност то да пътува с баща си и да пребивава в САЩ, тъй като в тази държава се
споделяли същите цивилизационни ценности, както в страните от Европейския съюз и
Великобритания. В тази връзка се сочи, че няма логично обяснение за това детето да бъде
лишено от възможността да пътува с баща си до САЩ.
С подадения от Е.Ф. искът по чл.127а, ал.2 от СК е оспорен като неоснователен, по
аргумент на тежката пандемична ситуация в САЩ, наличието на размирици там.
Безспорни са фактите относно прекратяването на брака между страните, определения
режим на лични отношения и даденото от съда разрешение за пътуване и пребиваване на
малолетния В. Б. в държавите членки на Европейския съюз и в Обединено кралство
Великобритания. Обстоятелството, че исковата молба по гр.д.№ 4369/2020г. е подадена на
06.04.2020г., по време на обявеното в Р.България извънредно положение поради пандемията
от Ковид 19 и в условията на обявена от Световната здравна организация глобална
пандемия не следва да се тълкува като проява на лекомислие от жалбоподателя, поставящо в
риск живота и здравето на сина му. Както в СК, така и в Закона за българските лични
документи и в частност в чл.76, т.9 от същия закон, не се съдържа изискване разрешението
да бъде дадено с оглед на конкретно еднократно пътуване. Съгласието на непътуващия
родител и съответно разрешението от съда се дават за неограничен период от време и
именно поради това не е налице основание да се счита, че предявявайки иска по чл.127а,
ал.2 от СК, жалбоподателят е имал намерение да се възползва незабавно от разрешението за
2
пътуване до САЩ, което евентуално би му било дадено.
От въззиваемата Е.Ф. се излагат доводи за това, че не е запозната с конкретните
намерения на бившия си съпруг относно това кога и до къде точно има намерение да пътува
със сина им. В отговора на исковата молба са изложени твърдения за грубо отношение,
включително за санкционирана от съда проява на домашно насилие от страна на Г. Б.
спрямо бившата му съпруга, по причина на които комуникацията между тях била нарушена /
представено е и е прието решение на ПдРС, с което е уважена молба на Е.Ф. по ЗЗДН/.
Предвид липсата на законово изискване за даване на съгласие от родителя, упражняващ
родителските права, и на разрешение от съда за конкретно еднократно пътуване с
определени маршрут, дестинации и времетраене, факта, че въззиваемата няма информация
за конкретни намерения на жалбоподателя за пътуване в САЩ, не следва да се възприема в
негативен за него аспект, а по- скоро действително като липса на намерение за незабавно
осъществяване на пътуване, след получаването на съответно разрешение. От друга страна
обаче несъмнено комуникацията между страните следва да бъде възобновена и
нормализирана с оглед избягването на всякакви недоразумения при упражняване на
родителските права и режима на лични отношения, което е преди всичко в интерес на
детето, но и на родителите.
По първоинстанционното дело е разпитана свидетелката П. П.- служителка в
транспортна фирма на жалбоподателя. Същата сочи, че отношенията между Г. Б. и сина му
са много добри. Известно й е, че са пътували до Кралство ****. Двамата обичали да пътуват.
След всяка ваканция, прекарана заедно, детето било много ентусиазирано. В. бил много
любознателен и имал желание да пътува по света и да опознава чужди страни. Имал
желание също така да посети „Дисни ленд“- в Р.Франция или в САЩ. Свидетелката сочи
също така, че жалбоподателят много стриктно спазвал мерките против разпространението
на Ковид- 19 и държал и служителите и работниците му да ги спазват. С решение №
1476/22.04.2020г. по гр.д.№ 12734/2019г., потвърдено с решение от 25.06.2020г. на ПОС, по
молба от Е.Ф. й е предоставена защита по реда на ЗЗДН, като спрямо Г. Б. са наложени
следните мерки: задължение за въздържане от извършване на домашно насилие и забрана за
приближаване на молителката, жилището, местоработата й и местата за социални контакти
и отдих за срок от три месеца. Мерките са наложени с оглед на констатирано емоционално
насилие, изразяващо се в използване на груб, циничен израз по адрес на Ф. в
кореспонденция по телефона, чрез приложението „Вайбър“. Изразът бил използван по повод
на спор относно сина им. Горните обстоятелства не дават основание да се счита, че
жалбоподателят е лишен от родителски капацитет, като не влияят и на способността му да
преценя правилно рисковете при пътуване зад граница.
По първоинстанционното дело е изготвен и приет социален доклад, в който е
отразено, че малолетният В. е заявил пред социалния работник, че е привързан и към
двамата си родители. Становището и на социалния работник е, че „Поддържането на
коректни отношения между родителите ще допринесе за приемане от детето на наложените
3
семейни обстоятелства и осигуряване на благоприятна психоемоционална среда за
израстването му“. Отразено е също така, че Е.Ф. смята, че не е удачно синът й да пътува в
държави извън Европейския съюз единствено по причина на епидемиологичната
обстановка. Става ясно, че единствената причина за възникналия спор- предмет на делото, е
натрупалото се недоверие между страните и съмнението у въззиваемата, дали бившият й
съпруг няма да подходи безотговорно и да пренебрегне опасността от заразяване с Ковид-
19. Това съмнение обаче не се основава на никакви обективни данни по делото.
Съгласно §1, т.5. от ДР на Закон за закрила на детето, "Най-добър интерес на детето"
е преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики
на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му
бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците,
които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства,
имащи отношение към детето. И от показанията на разпитаната свидетелка и от социалния
доклад става ясно, че малолетния син на страните има желание да пътува във всякакви
страни по света, включително и в САЩ, и при вече осъществените пътувания се е чувствал
конфортно с баща си. Съгласно социалния доклад, „в интерес на детето е да има възможност
да пътува извън страната, което ще му позволи да изгради връзка с членовете на семейството
по бащина линия и да придобие житейски опит“. Възможността за изграждане на връзка с
членовете на семейството по бащина линия вече е налице с даденото разрешение за
пътуване в държавите членки на Европейския съюз. Възможността да пътува и до САЩ
обаче несъмнено ще е само от полза за малолетния В., тъй като би способствала за
опознаване на по- широк кръг страни и култури и за обогатяване на общата му култура.
Както се сочи и в мотивите към Решение № 295 от 4.12.2015 г. на ВКС по гр.д. № 3212/2015
г., III г. о., ГК „Изводът за пропорционалността на намесата / има се предвид намесата на
съда при решаване на въпроса относно пътуванията на детето извън страната/, настоящият
съдебен състав обосновава със значимостта на интереса на детето, който трябва да бъде
защитен- правото му на свободно предвижване, правото да пътува и опознава различни
светове и култури…. В съвременния свят сигурността е под съмнение навсякъде, но това,
както и опасността от вероятно нарушаване на режима на лични отношения с бащата,
доколкото съставляват бъдещи и несигурни събития, не могат да са аргумент за
постановяване на отказ да се даде съгласие за пътуване в чужбина“.
В обобщение на горното съдът намира, че в интерес на малолетния В. Б. е да бъде
дадено исканото от неговия баща за пътувания до САЩ на първо място предвид желанието
на детето, а също така предвид несъмнената полза за разширяване на познанията му за света.
Не са налице факти, които да дават основание да се счита, че неговият баща би го изложил
на риск поради безотговорност или поради липса на житейски опит. Решението на ПдРС
обаче ще следва да бъде отменено и искът по чл.127а, ал.2 от СК ще следва да бъде уважен
само за пътувания по време на определения за бащата режим на лични отношения през
лятото- от първи до петнадесети юли и от петнадесети до тридесет и първи август, но не и за
4
дните на Великденските празници и Коледните празници, тъй като е безпредметно да се
предприема пътуване до САЩ и обратно до Р.България в рамките на три до четири дни.
Съобразно с крайния изход на делото, а и предвид характера на производството-
спорна съдебна администрация, при която решението повече или по- малко ползва и двете
страни, разноските по делото ще следва да останат за сметка на страните така, както са
направени.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260988/29.03.2021г. по гр.д.№ 4369/2020г. на ПдРС, ІV
бр.с., в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. Б. иск по чл.127а, ал.2 от СК за даване
на разрешение, което да замести съгласието на майката ЕЛ. ИЛ. Ф., малолетният син на
страните В. Г. Б. да напуска пределите на Република България, като пътува до и пребивава в
Съединените американски щати през дните на Великденските празници на Католическото
християнско вероизповедание и през времето на Коледните празници; от 23- ти декември до
27-ми декември на нечетните календарни години, придружавано от своя баща без да е
необходимо за целта съгласието на майката.
ОТМЕНЯ решение № 260988/29.03.2021г. по гр.д.№ 4369/2020г. на ПдРС, ІV бр.с., в
частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. Б. иск по чл.127а, ал.2 от СК за даване на
разрешение, което да замести съгласието на майката ЕЛ. ИЛ. Ф., малолетният син на
страните В. Г. Б. да напуска пределите на Република България, като пътува до и пребивава в
Съединените американски щати през периодите от 1 до 15 юли и от 15 до 31 август,
придружавано от своя баща без да е необходимо за целта съгласието на майката, като
вместо това
РАЗРЕШАВА детето В. Г. Б., ЕГН: **********, да напуска пределите на Република
България, като пътува до и пребивава в Съединените американски щати, придружавано от
своя баща Г. Б., гражданин на Кралство **********роден на **********г. в гр.*****,
Кралство **********ЛНЧ: *****, с адрес: гр.*****, без да е необходимо за целта съгласието
на майката ЕЛ. ИЛ. Ф., ЕГН: **********, с адрес: гр.*****, през следните периоди от
годината: от 1 до 15 юли и от 15 до 31 август.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6