Р Е Ш Е Н И Е
№
04.04.2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№8776/2018г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.49, вр.чл.45, ал.1, вр.чл.52 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от М.Г.А.-
лично и като майка и законен представител на детето К.Ц.Л., род. ***г., чрез адв. И.Н.,***, с която се твърди, че на 02.09.2018г, в гр.
Плевен, около 20,10ч., ищцата, заедно с детето, са се прибирали към дома си от м-н „***”, по тротоара на бул.
„***”, в посока от ул. „***”, към ул. „***”. Посочва се, че стигайки
непосредствено под ул. ***от тревите изскочили внезапно три едри кучета, които
без да са били провокирани, нападнали детето К.. Посочва се, че едното куче
било бежово на цвят, а другите две- черни, като се твърди, че бежовото куче се
нахвърлило срещу детето, повалило го на земята и го захапало за бедрото на левия крак, а другите две го
хапели по обувките. Посочва се, че майката хвърлила торбата с покупките и се
опитала да спаси детето си, която на помощ се притекъл минувач- ***, който взел
детето на ръце от майката, която била
изпаднала в шок и паника и се обадил на тел.112. посочва се, че на мястото след
ок. 20 мин, дошла линейка, като екипа за СМП оказал помощ на детето, като се
опитали да спрат кръвта и да превържат раната. Посочва се, че екипът
транспортирал майката и детето до спешен ортопедичен кабинет на УМБАЛ „Д-р ***”,
като в спешния кабинет дошъл и полицейски екип. Посочва се, че в спешния
кабинет, са направили промивка, зашили са раната на детето, направена е ваксина
против тетанус. Посочва се, че на 03.09.2018г, е извършен преглед от специалист
по инфекциозни болести; предписано е профилактично лечение против бяс, по
схема. Посочва се, че в първите дни на лечението, детето е претърпяло силни
болки и неудобства, както от медицинските интервенции, така и във връзка с възстановяването
му, като при движение детето изпитвало силни болки. Посочва се, че през цялото
време на възстановяване на детето- от един месец, то изпитвало силни болки и
неудобства. Твърди се, че ищцата често пазарува от м-н „***” и е виждала
кучетата, нападнали детето. Твърди се, че тези кучета са безстопанствени,
улични, без порода. Твърди се, че от случилото се, ищцата е изпитала огромен
стрес, шок, страх и ужас. Твърди се, че случилото се е отразило изключително
негативно на психиката на детето и на майката, които живеят в безпокойство и
стрес. Посочва се, че при излизане на вън, детето изпитва страх, сънят му е
неспокоен, сънува кошмари, буди се често нощем. Моли съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника ОБЩИНА- ПЛЕВЕН, да заплати на детето К.Ц.Л.,
род. ***г., сумата от 5000лв. и на майката М.Г.А.- сумата от 2000лв.,
съставляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за претърпени
болки, страдания и психически стрес, страх и тревожност, в резултат от ухапване
от безстопанствени кучета на 02.09.2018г, в гр. Плевен, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното й изплащане.
Претендират се разноски.
В срока за отговор, ответникът
Община Плевен, чрез юрк. Д. ***, изразява становище
за недопустимост на предявеният иск, тъй като е предявен срещу ненадлежна
страна, и евентуално- за неоснователност на предявеният иск. Посочва се, че за
да бъде налице фактическият състав по чл. 50 от ЗЗД, следва да се установи, че
въпросното куче е без стопанин, както и факта на настъпване на неимуществени
вреди, в резултат на ухапване от това животно. Оспорва се наличието на
причинно- следствена връзка между резултата и поведението на Община Плевен.
Твърди се също, че ищцата не е подала сигнал до Община Плевен в срока по чл.
13, ал.1 от Наредба №12 за овладяване популацията на безстопанствени кучета- 24
часа от нападението, което пречи на Общината да индивидуализира въпросното
животно. Посочва се също, че в ИМ не е
посочено дали въпросното куче е маркирано и няма и други посочени белези, че
същото е безстопанствено. Евентуално се посочва, че искът е завишен по размер.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
Безспорно по делото
се установява, че М.Г.А. е майка и законен представител на детето К.Ц.Л., род. ***г.
Съдът намира за
установен също и факта, че на 02.09.2018г, ок. 20,00 часа, в гр. Плевен, детето
К., е било ухапано от куче, за което са представени надлежни писмени
доказателства –фиш за спешна медицинска помощ, от посочената дата, лист за
преглед на пациент в КДБ/СО и амбулаторен лист от 03.09.2018г, в който е
описано, че детето е ухапано от куче в областта на лявата подбедрица;
раната е обработена от хирург, поставена е стерилна превръзка; посочено е също,
че детето подлежи на пълен курс противобясна
профилактика с 5 инжекции. Представени са и други медицински документи, обект
на изследване на назначената по делото СМЕ, от заключението по която се
установява следното: на детето К. е причинено увреждане- рана в областта на подбедрицата на левия крак, което е резултат от тъпи и
остри травми и механизма на тяхното получаване може да бъде обяснен с действие
на зъбите на куче. ВЛ е констатирал, че екип на СМП е транспортирал детето в
ортопедичен кабинет, където раната е дезинфекцирана и е претърпяла хирургична
обработка /шев/, като е поставена и ваксина против „тетанус”; назначена е имунопрофилактика с противобясна
ваксина, която е задължителна. ВЛ е посочило, че имунопрофилактиката
е по схема и се състои в 5 инжекционни апликации, за 1 месец. ВЛ е установило,
че описаните в писмените доказателства по делото, са причинили разстройство на
здравето, временно и неопасно за живота. Посочило е, че нормалния оздравителен
процес трае около 3 до 3 ½ седмици, през което пострадалия е търпял
физически болки и страдания. ВЛ е посочило също, че през първите 5-6 дни, тези
болки и страдания, са били по- силни и постепенно тяхната интензивност е
намалявала. ВЛ е констатирало, че няма данни за усложнения или за удължаване на
оздравителния процес. ВЛ е посочило също, че на мястото на зарасналата рана, се
формира белег, но няма описания на неговите размери в обследваните писмени
доказателства. ВЛ е посочило също, че подобно ухапване, особено у дете,
неизменно предизвиква силен стрес, негативни преживявания и страх, но е
посочило, че тъй като липсват медицински документи от преглед от психиатър или
детски психолог, ВЛ приема, че тази уплаха не е предизвикала сериозно
нервно–психическо нарушение у пострадалото дето.
По делото, като свидетели са разпитани лицата *** ***, от показанията на
които се установява следното: св. Вл. ***посочва, че миналата
година /2018г/ през м. септември, вечерта, от дома си на бул. „***”, тръгнал към м-н „***”, и на кръстовището,
на ок. 10 крачки, е чул вик и е видял
жена, паднала на земята и дете, и 3-4 кучета върху детето. Затичал се, и тогава
видял, че познава жената- ищцата М.- негова съседка, с която живеят в една
кооперация. Посочва, че детето е било почти в безсъзнание, при което го е взел
на ръце, а кучетата избягали. Св. ***посочва, че едно от кучета е било едро-
над 30-
Св. ***посочва, че
са семейни приятели със семейството на ищцата. Посочва, че М. му е разказала за
инцидента през м. септември с кучетата, на бул. „***”, до м-н „***”, където три
кучета я настигат с детето, едно от тях събаря детето и го захапва за крака.
Св. ***посочва, че след този случай, детето е стресирано и уплашено. Посочва,
че у дома си отглежда две кучета и преди инцидента, семейството с детето К. са
идвали у тях на гости и то си е играело с тях, но след това, не са идвали,
защото детето го е страх. Св. ***посочва също, че и майката М. е притеснена и
плаче, когато разказва за случилото се. Свидетелят разказва за случай, при
който е бил заедно със семейството на М., която, при появата на куче, тя се е
притеснила много и е скрила детето.
Св. ***- майка на
ищцата М.А., посочва, че М. й се е обадила по телефона, на 02. септември, вечерта след 20,00 часа, и й е
казала , че са с детето в Спешна помощ, но не е отишла същата вечер. Посочва,
че е видяла М. и детето на другата сутрин, пред Окръжна болница, при което М. е
изглеждала много зле, а бащата е носил детето на ръце. Посочва, че първите дни
след инцидента тя се е грижила за детето К., тъй като майката е била на работа, и посочва, че детето не е
искало дори да легне в леглото, и през цялото време го е държала на ръце и
според нея, причина за това е уплахата му. Посочва, че след като детето се е
стабилизирало, са започнали да излизат на разходка, за кратко, но детето не е
искало, защото го е било страх. Св. ***посочва, че една седмица след инцидента,
детето не е стъпвало на крака си. Св. ***посочва, че като излязат с детето, ако
то види куче, иска веднага да го вземат на ръце и отказва да ходи, тъй като го
е страх. Свидетелката посочва също, че според нея, майката М. е много разстроена
и притеснена от инцидента, но не е търсила специализирана помощ от психолог.
Свидетелката посочва също, че и досега- 6 месеца след инцидента, детето
продължава да се
страхува от кучета.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: За да се
реализира деликтната отговорност по чл.45 и сл. от ЗЗД, следва да са налице няколко кумулативно предвидени предпоставки. На първо
място трябва да е извършено определено деяние /действие или бездействие/, което
да е противоправно и виновно. Противоправността
е свързана с нарушаването на определени правни норми. Вината се предполага до
доказване на противното, т.е. причинителят на увреждането може да доказва, че
не е действал виновно и да се освободи от отговорност. Следващ съществен
елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя може да бъде имуществена и
неимуществена, но във всички случаи подлежи на възстановяване, само ако е в
причинна връзка с противоправното и виновно деяние на
дееца. Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа, Съдът намира, че доколкото вредите са причинени
вследствие ухапване от бездомно куче, пасивно легитимирана да отговаря за
тяхното репариране е ответната Община Плевен. Съдът намира, че в случая, по делото се събраха
категорични доказателства за факта, че детето К. е ухапано от бездомно и
безстопанствено куче, което е било без ушна марка. Категорични в тази насока са
показанията на свидетелят- очевидец- ВЛ. ***, обсъдени по- горе. От
разпоредбите на чл. 40 и чл. 41 от Закона за защита на животните/ЗЗЖ/, действащи
към момента на увреждането, следва че органите на Общината са задължени да
полагат грижи за безстопанствените кучета и доколкото тези органи не действат
самостоятелно, а като част от Общината, то задължението е в тежест на
съответната Община. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ, кучетата, за
които не се явят лица, които желаят да ги отглеждат, като компаньони, се
маркират и се настаняват във временни приюти, определени от съответния общински
съвет, или се връщат по местата, от които са взети. Кучетата са под надзора и
грижите на общините, организациите за защита на животните или други лица, които
са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и чл. 50. Съгласно
чл. 40, ал. 2 от ЗЗЖ, Кметът на Общината, има задължение да организира
изпълнението на програмите за овладяване популацията на безстопанствените
кучета, които се приемат от Общинските съвети и предвиждат средства за
изпълнението им. Законовото изискване е тези безстопанствените животни, да се
настаняват временно в приюти на общините и кметствата, като кметовете отговарят
за дейността на приютите. Цитираните норми, обосновават категоричният извод, че
непосредственото задължение на Кмета на Община Плевен, е било да осигури
настаняването в приюти на безстопанствените кучета, с оглед изпълнение на
задължението на Общината по чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ, тъй като безстопанствените
кучета са под надзора и грижите на общините, последните са длъжни да вземат
мерки за предотвратяване на агресивното поведение на кучетата към хората,
включително и в конкретния случай, и свободното им живеене в градски условия,
да не позволява причиняването на вреди на гражданите. От горното се налага
извода, че когато се касае за безстопанствено куче, задължението за
осъществяване на надзора и грижите за тях е на съответната Община, като това
задължение съществува не само в случаите, когато безстопанствените кучета са
настанени в приют, но и когато след предприемане на действията по чл. 47, ал. 1
ЗЗЖ, са върнати на местата, от които са взети. Фактът, че по делото не се установи, конкретното куче, ухапало детето,
да има ушна марка, по никакъв начин не
променя изложените правни изводи, доколкото ушната марка не е единствен и водещ
признак за безстопанственост, а е неизпълнение на задълженията по чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ. Следва
да се посочи също, че обстоятелството дали е подаден сигнал в Община Плевен за
станалия инцидент или не, няма пряко отношение за реализиране отговорността
й, при наличие на предпоставките по чл.
49, вр чл. 45, ал.1 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства- показанията на разпитаните свидетели и заключението по СМЕ, съдът намира за установено, че детето К.,
е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, стрес,
уплаха и тревожност, като пряк резултат
от увреждането-ухапване от бездомно и безстопанствено куче, на процесната дата- 02.09.2018г., в гр. Плевен. Категорично по
делото се установи, че към момента на инцидента, детето К., освен силната болка
от ухапването, е преживяло и силен стрес, от самото нападение от кучето, за
което свидетелства св. ***. Към тези болки и страдания следва се прибавят и последващите медицински манипулации по промивка и зашиване
на раната, както и едномесечния инжекционен профилактичен курс против болестта
бяс. ВЛ по СМЕ посочва, че най- силни са били болките на детето през първите 5-6 дни, а цялостния оздравителен
процес е траел от три до три и половина седмици. Изложеното в заключението
кореспондира с показанията на св. Р. ***, която посочва, че през първата
седмица детето не е могло да ходи. Освен
тези физически болки и страдания, съдът
намира, че по делото се установи също и
факта на претърпените от детето силен стрес и уплаха, за които сочат св. ***и ***,
които също са в пряка причинно- следствена връзка с инцидента. Съдът изцяло
кредитира показанията на всички разпитани по делото свидетели. При определяне
размера на претърпените вреди, за което съдът се води от принципа на
справедливостта, по арг. чл. 52 от ЗЗД, следва да се
отчете и ниската възраст на детето- 3 години към момента на инцидента, и
уплахата, която то е преживяло от нападението на по- едро от него животно, от
което не може да се защити. С оглед зложеното, съдът намира, че исковата претенция е изцяло
основателна и доказана и като такава следва да бъде уважена и осъден ответника
да заплати на детето К.Ц.Л., род. ***г., действащ чрез своята майка и законен
представител М.Г.А., претендираната сума от 5000лв. Върху главницата следва да
се присъди и законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане.
По отношение на претенцията на М.Г.А.- лично, съдът намира, че същата се
явява изцяло основателна и доказана и следва да бъде уважена в претендираният размер от 2000лв. По делото, от показанията
на св. ***се установи, че същата е била в паника и силен стрес към момента на
нападението над детето от кучето. Ищцата е била сама с детето в този момент,
инцидента с тригодишното й дете се е случил
в нейно присъствие и същата се е опитвала да помогне на детето си. Св. ***посочва, че трите кучата са избягали
едва при неговото идване, и той лично е
видял падналата на земята майка,
прегърнала детето си. Освен изживеният силен стрес към момента на инцидента, ищцата М. А. продължава да изпитва страх и тревожност,
за които сочат показанията на св. ***. Изложеното води до извода за пълна основателност
на претенцията на ищцата А..
Претендираните суми
следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането- 02.09.2018г, по арг. чл. 84, ал.3 от ЗЗД, съобразно който при непозволено
увреждане длъжникът изпада в забава без покана.
С оглед изхода на производството и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищците и
направените по делото разноски, в размер
на 1100лв.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА,
на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал.1, вр. чл. 52 от ЗЗД, ОБЩИНА
ПЛЕВЕН, ЕИК *********, адрес: ***представлявана от ***- Кмет ДА ЗАПЛАТИ на К.Ц.Л., ЕГН **********, действащ
чрез своята майка и законен представител М.Г.А., ЕГН **********,***, сумата от 5 000 (пет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени
вследствие ухапване от безстопанствено куче на 02.09.2018г. в гр.Плевен, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането- 02.09.2018г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на
основание чл.49, вр. чл. 45, ал.1, вр. чл.52 от ЗЗД, ОБЩИНА
ПЛЕВЕН, ЕИК *********, адрес: ***представлявана от ***- Кмет ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.А., ЕГН **********,***,
сумата от 2 000 (две хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени
вследствие ухапване на малолетното й дете К.Ц.Л., ЕГН **********, от безстопанствено куче
на 02.09.2018г. в гр.Плевен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на увреждането 02.09.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ОБЩИНА
ПЛЕВЕН, ЕИК *********, адрес: ***представлявана от ***- Кмет, ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.А., ЕГН **********-лично
и като майка и законен представител на детето К.Ц.Л., ЕГН **********, сумата
от 1100лв.. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: