Решение по дело №794/2018 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 505
Дата: 19 декември 2018 г.
Съдия: Екатерина Тихомирова Георгиева Панова
Дело: 20184400500794
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И E

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Плевен,………………г.

Плевенски окръжен съд, гражданско отделение  , в публичното заседание на тринадесети декември            през двехиляди и   осемнадесета        година в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА  ПАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

                     ЖАНЕТА ДИМИТРОВА

                                                                                     

при секретаря  Дафинка Борисова      като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 794 по описа на Плевенски окръжен съд за 2018 г и за да се произнесе взе предвид следното:

                  Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

         С решение   1370 от 14.09.2018 г по гр. дело № 3360/2018 г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ предявения от М.И.С., ЕГН**********, против „****“АД, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“***“№***, ЕИК****** иск с пр.осн.чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението със заповед № 68/12.03.2018г. на Изп.Директо  за незаконно и за отмяна на заповедта като незаконосъобразна  като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

                    ОТХВЪРЛИЛ  е също така  предявения от М.И.С., ЕГН**********, против „***“АД, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“****“№***, ЕИК******, иск с пр.осн.чл.344, ал.1, т.2 от КТ, за възстановяване на длъжността „Управител магазин“, в гр.П., при ответника, която е заемала преди прекратяване на трудовото правоотношение, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

              Въззивна жалба срещу решението  е постъпила от М.И.С. , в която се възразява срещу първоинстанционното решение като се твърди ,че съществен за правилното решаване на спора е въпроса дали заеманата от въззивницата длъжност може да се определи като ръководна такава. Възразява се, че съгласно съдебната практика това се определя съобразно длъжностната характеристика за всеки отделен случай. Възразява се, че  въззивницата е заемала длъжността „управител магазин“ като са й били вменени организаторски, контролни и изпълнителни функции, но не са  й били възложени ръководни такива. Възразява се, че в длъжностната характеристика не е предвидена възможност за вземане на самостоятелни решения и преценка за промяна на заложени инвестиционни и финансови  задължения. Възразява се ,че договорът за управление не съдържа изискуемият се по регламент бизнес план, поради което не може да се приеме, че е налице право за сформиране на нов управленски екип.  Претендира се отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с което да се уважат исковете изцяло.

               Въззиваемата страна  оспорва  жалбата като неоснователна и възразява, че РС е обсъдил всички обстоятелства по делото и е постановил правилно и законосъобразно решение. Възразява се, че от длъжностната характеристика е видно, че на въззивницата са възложени задължения по ръководство и управление на отделно звено, а именно магазин „****“ – Плевен, вкл. И задължения да организира дейността, планира и разпределя задачите на подчинените й лица. В длъжностната характеристика е посочено, че управителят  на магазина е материално отговорен за активите на звеното, длъжен е да спазва бюджетната дисциплина, т.е имза възможност да взема самостоятелни решения за финансовите дейности на магазина при спазване на бюджетната политика на работодателя. Възразява се, че по т. 10.11, 10.14 и 10.16 от длъжностната характеристика са изброени задължения на заемащият длъжността, свързани със самостоятелни решения. Възразява се, че не следва да се вземат предвид възраженията ,свързани с отсъствието на бизнес план от страна на лицето, на което е възложено управлението, тъй като такива възражения не се били релевирани в исковата молба. Договорът за управление е сключен на 2.10.2017 г и от тази дата започва да тече 9.месечният срок за изграждане на мениджърски екип. Възразява се, че нан Съвет на директорите на представляващия дружеството са поставени нови цели и задачи като за целта е бил сключен нов договор за управление и за постигането на набелязаните цели е следвало да се разработи програма. Възразява се ,че по делото е установено наличието на договор за управление с конкретни задачи с бизнес показатели. Претендира се потвърждаване на атакуваното решение на РС.

                 Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази  със законовите изисквания, намира за установено следното:

                СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят   наличието на договор за управление, правото на лицето, на което е възложено управлението да състави свой екип, вида и характера на длъжността на въззивницата

         

                ЖАЛБАТА  е   ДОПУСТИМА,НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА

 

        РС е приел, че  е безспорно  по делото , че ищцата е работила при ответника на длъжността „Управител на магазин“, съгласно ДС№387/01.02.2009г. към ТД№2493/18.12.2006г., като със Заповед№68/12.03.2018г. на Изп.Директор е прекратено  трудовото й правоотношение на осн. чл. 328, ал.2 от КТ, считано от 13.03.2018г.Заповедта е връчена  на 13.03.2018г.

                   От представените от ответника доказателства е било видно, според РС, че е сключен договор за управление от 02.10.2017г., налице е промяна на един от управителите и е взето решение на заседание на Съвета на директорите  на   възложителя за нова бизнес  програма. Спазен е деветмесечния срок, който тече от сключване на договора.Дадена е възможност от закона на  новия управител да си подбере екип за постигане целите на  по новите бизнес задачи за ефективно управление на предприятието.При уволнение на посоченото основание, преценката на  работодателя не подлежи на съдебен контрол.

                      Според РС основанието по чл.328, ал.2 от КТ се прилага само за лица от ръководния състав на предприятието.При липса на други указания, се прилага дефиницията, дадена в параграф 1, т.3 от ДР на КТ, където е определено ръководство на предприятието:ръководител на предприятието, заместници, както и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително  и в поделения на предприятието. Характерът на длъжността  като ръководна,според РС,   се определя от длъжностната характеристика, а не от включването й в НКП.Ръководната длъжност включва правомощия да разпределя задачи между подчинените работници и  служители, да отчита и контролира тяхното изпълнение.Такива са началници на отдели, служби на производства на цехове, главен счетоводител и т.н.

                       РС е приел, че посоченият магазин, на който е била управител ищцата, е относително самостоятелно звено, а в длъжностната характеристика е видно, че са възложени задължения по ръководството на процеса.Основна черта на ръководната дейност е правомощието да се вземат управленски решения:организира, координира, контролира и управлява всички процеси в магазина, контролира изпълнението на поставените задачи, изготвя оценки на персонала, отговоря за процеса за набиране, подбор, назначаване и обучение, прекратяване  на персонала, взема самостоятелни решение и подписва документи  при изпълнение дейността си и т.н.

                       В този смисъл съдът  е приел , че предявеният иск по чл.344, ал.1 от КТ е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

                      Искът с правно основание чл.344 ал.1 т.2- за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност,  е акцесорен по отношение на иска с правно основание  чл.344 ал.1 т.1 от КТ и като такъв, според РС,  следва също  да бъде отхвърлен като неоснователен.

                      Всички останали доказателства и възражения РС е счел,че  не следва да обсъжда като неотносими към спора.

 

                        РЕШЕНИЕТО на  РС е законосъобразно

                      РС е изложил   мотиви, които   се споделят от въззивния съд и не следва да се преповтарят във вида, в който са изложени.

                    В исковата молба пред РС – Плевен са изложени възражения срещу заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение само касаещи вида и характера на длъжността. До приключване на производството пред Пл РС възраженията, изложени във въззивната жалба по отношение на наличието на бизнес план при договора за управление, не са правени. За първи път такива са изложени в писмената защита след приключване на производството пред Пл РС. Такива възражения са изложени и във въззивната жалба. В този смисъл Пл ОС приема ,че е основателно възражението на въззиваемата страна за недопустимост на възражението с оглед разпоредбите на чл. 127 ал.2, 143 ал.2 и 147 от ГПК. Във въззивната жалба липсват твърдения за невъзможност на страната да узнае определени обстоятелства. Предвид изложеното Пл ОС счита, че не следва да се обсъждат възраженията във връзка с наличието или не на бизнес план при сключения договор за управление. Такъв нов договор за управление е налице, независимо от факта, че е отново с лицето Б.З.. Пл ОС споделя изводите на Пл РС за вида и характера на длъжността на въззивницата като ръководна като това се установява по категоричен начин от описаните в длъжностната характеристика задължения  служителя по раздел „Отговорности и задължения на длъжността“, респективно т. 10.3, 10.5,10.11,10.14,10.17,10.18, 10.21,10.28,10.29,10.31,10.34 и т.н . Въззивницата е заемала длъжността „управител на магазин“ и следва да се приеме, че се касае за обособено звено, по отношение на което длъжността има определени ръководни функции.

                    Пред въззивния съд не се представиха други доказателства при спазване на разпоредбите на чл. 266 от ГПК,  които да мотивират различен извод от този на първоинстанционния съд.

                   Предвид гореизложеното следва да се  потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно. При този изход на делото следва да се осъди въззивницата  да заплати на другата страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв съобразно чл. 78 ал.8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 23 т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ с оглед и фактическата и правна сложност на спора.                  

                 Водим от горното, съдът

                                     Р           Е        Ш         И          :

 

      ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ 1370 от 14.09.2018 г по гр. дело № 3360/2018 г по описа на РС – Плевен КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО

      ОСЪЖДА  М.И.С.  ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ НА „****АД, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“****“№****, ЕИК***** юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 100 лв

     

                    РЕШЕНИЕТО    подлежи на   касационно обжалване  пред ВКС на РБ в месечен срок от  съобщението до страните за изготвянето му при условията на чл. 280 от ГПК

                ПРЕДСЕДАТЕЛ :                     ЧЛЕНОВЕ :