Р Е Ш Е Н И Е
гр. Варна, 18.02.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при секретаря Антония Пенчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело №2577 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от К.Т.М., ЕГН **********,
с адрес: *** иск с правно основание чл. 45, във вр. с чл.51 от ЗЗД за осъждане на ответницата В.Т.З.,
ЕГН ********** да и заплати сумата от
5001,00 лв., представляваща обезщетение за претърпяни от ищцата неимуществени вреди, вследствие на разпространяване на неистински обстоятелства в статии,
публикувани в информационен сайт „afera.bg“, които унизили честта и достойнството на ищцата и й оказали негативно влияние. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Обстоятелства, от
които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът твърди в исковата си молба, че на 18.03.2013г. в 9:39 ч.
с
интернет
адрес:http://afera.bg/skandalno/39738.html и на 29.08.2013 / 21:43 ч. с интернет адрес:http://afera.bg/mishena/48615.html били публикувани журналистически статии на информационния сайт „Афера“, като статиите
я засегнали лично и за нея това е абсолютна
клевета, неотговаряща на истината
и обида. Освен това в статиите
имало още неверни
сведения и данни, които не са проверени.
Заглавията на стаиите и обидните, клеветнически и неверни изрази в тях са както следва:
„ЛЪЖЕЦЪТ Т. НА К. ПРИЗОВАВА ЗА ФИЗИЧЕСКА РАЗПРАВА С „ПРОВОКАТОРИ“! ГРУПИЧКАТА ПРАВИ ДВИЖЕНИЕ „ГРАМАДА”, ЗА ДА ПРЕЛЕЕ ПАРТИЙНИ ГЛАСЧЕТА НА „ЗЕЛЕНИТЕ”„, публикувано на 18.03.2013 г. в 9:39 ч. от afera
на интернет адрес: http://afera.bg/skandalno/39738.html
Изрази:
„ЛЪЖЕЦЪТ Т. НА К.“
„К. П.,
която пък заедно с К. Б. води лична битка,
заради това, че им бе платено от холандска фондация да се пънат да правят проект за крайбрежието на В.,
заедно с маргиналната групичка“
„На практика Т. и сватбарска компания“
„Зелените обаче така и не успяха да вдянат, че във В. около тази печална групичка се мотат едва около 50-тина лица. А В. е напълно наясно кои са К., Т. и К.“
„Така лъснаха партийните цели на баш „революционерите“, които са се засилили сватбарската към властта. И за съжаление го правят върху паметта за изгорелия П. Г.“
СПОНСОР НА „ЗЕЛЕНИТЕ“ Г. И К. ЦЪФНА ПО BTV КАТО „РЕНЕ“
И ОПЛЮ СОФИЯ!,
публикувано на 29.08.2013 / 21:43
ч. от afera
на интернет адрес: http://afera.bg/mishena/48615.html.
Изрази:
„ СПОНСОР НА „ЗЕЛЕНИТЕ“ Г. И К. ЦЪФНА ПО BTV КАТО „РЕНЕ“ И ОПЛЮ СОФИЯ!“
„В репортаж на централните вечерни новини на БТВ „нехайно” и „случайно” цъфна скандално известният холандец Р. Б., който дирижираше, спонсорирайки кампанията срещу проекта Алея Първа в морската столица, за да пробута собствените си архитектурни напъни, чрез печално известната във В. арх.
К. П.“.
„ползвайки като маша печално прочулата се в морската столица с еротичните си подвизи като кандидат-кметица на партията на зелените - арх. К. П.“
„Конкурентния проект „Моят бряг“, движен от въпросната „зелена” К., съидейница на кришнаря А. Г., проект, който некадърно бе прекопирал „Алея Първа”
„Така лъснаха комерсиалната зависимост и интереси на партията на „зелените“ и деятелката им арх. К. П., които не пропускат момент да крещят режисирано срещу „Алея Първа”.“
Излага, че в публикациите се твърдят куп манипулации за проекта „Моят бряг“, към който ищцата е била гост от страна на община Варна и после домакин на среща в Съюза на архитектите - Варна и никога не е работила по проекта или получавала заплащане. Твърди, че проектът „Моят бряг” няма нищо общо с реализацията на проекта „Алея първа“ от инвеститори и концесионери. Конкретни инвестиции за строителство не са били обект на проекта „Моят бряг“. Счита, че описаната връзка на ищцата с проекта по този начин е невярна. Сочи, че деянието е сериозно и с дълготрайно последствие върху нея, нейни роднини, политически колеги, симпатизанти и клиенти в качеството й на архитект на свободна практика, а дейността на В.Т. срещу нея с подбони статии и интервюта в други медии е дългогодишна от 2011 г., като това са само последните й две статии с такива клевети и обиди. Ищцата твърди, че е граждански активна и публична личност, основател заедно с неправителствената организация „ОЦОСУР“ на Ежегоден граждански форум - Конференция по демокрация във Варна, който се провежда всяка година. Желае да продължи и професионалната си реализация като свободно практикуващ архитект, но нанесените й вреди са трайни, а деянието се повтаря през годините при всяка нейна публична активност. На последните местни избори не се кандидатирала за кмет, а само за общински съветник, като случилото се от 2011г. и през 2013 г. има принос за това да не желае да отдава сили от себе си в кметска надпревара. Смята, че дейността на журналиста трябва да се подчинява на внимателност, грижливост и обмисленост, които всеки един уважаващ себе си редактор е длъжен и е могъл да се съобрази, подготвяйки статията си за печат, като в конкретния случай това не е направено, а напротив подсилени са и са украсени с ненужни епитети непроверени сведения. Така със статиите медията и журналистът-съставител са разпространили обстоятелства, които не са истински и с това унизили честа и достойнството и нанесли гореописаните негативни влияния върху ищцата, близкия й кръг хора, а и цялото общество.
В депозирания отговор на исковата молба ответникът оспорва
изцяло
предявените
искове,
като
счита
същите
за
недопустими
и
неоснователни.
Моли
да
бъдат
отхвърлени
като
й
бъдат
присъдени
направените
в
производството
съдебно-деловодни
разноски.
Излага в отговора следните основания:
По допустимостта:
Твърди,
че
предявените
претенции
са
недопустими,
тъй
като
са
предявени
срещу
ненадлежен
ответник.
Оспорва
твърденията,
че
е
собственик
на
информационен
сайт
Афера
и
автор
на
процесните
статиите.
Твърди,
че
отговорност
следва
да
носи
търговското
дружество
собственик
на
сайта.
Отделно
от
това
твърди,
че
се
касае
за
наказателно
производство,
а
не
за
такова
по
реда
на
ГПК.
Твърди
се,
че
предявената
евентуална
претенция
за
предоставяне
на
„писмено
извинение“,
е
незаконосъобразна
и
недопустима,
като
моли
производството
по
нея
да
бъде
прекратено
и
да
й
бъдат
присъдени
направените
по
делото
разноски.
Твърди,
се
че
описаното
в
исковата
молба,
касае
евентуални
права
на
трети
за
процеса
лица,
като
се
описват
в
повечето
случаи
само
собствени
имена:
„ЛЪЖЕЦЪТ
Т.
НА
К.“***
напълно
наясно
кои
са
К.,
Т.
и
К.“,
„СПОНСОР
НА
„ЗЕЛЕНИТЕ“
Г.
И
К....“
и
„скандално
известният
холандец
Р.
Б....“,
„...кришнаря А.
Г..“.
Излага
се
че
по
света
има
много
хора
със
собствени
имена
К.,
Т.,
К.,
Р.
Б.,
А.
Г.,
като
е
недопустимо
ищцата
да
брани
правата
им
в
Български
съд
на
общо
основание
без
дори
да
описва
противоправни
действия
осъществени
именно
от
ответницата
спрямо
конкретни
персони - надлежни
страни
в
граждански
процес.
Твърди
се,
че
статиите
са
израз
на
конституционното
право
на
всеки
гражданин
да
изразява
мнение
и
да
го
разпространява.
Излага
се,
че
всеки
журналист
е
бил
длъжен
виждайки
през
годините,
че
ищцата
е
била
важна
личност - Кандидат
за
кмет
на
гр.Варна,
член
е
на
Управителния
съвет
на
Съюза
на
архитектите
в
България
(САБ) -Дружество Варна,
Член
на
Обществен
Център
за
Околна
Среда
и
Устойчиво
Развитие
(ОЦОСУР)
и
преглеждайки
редовно
актуалната
за
периода
информация - разпространени
видеоклипове,
статии,
публикации
и
др.
да
събере
същата
и
да
я
анализира
и
интерпретира
и
разпространи,
за
да
могат
гражданите
на
Република
България
да
са
наясно
с
моралните
качества,
вкл.
зачитането
на
семейните
ценности
на
видните
личности,
които
претендират
да
ги
представляват
и
устояват
интересите
им
в
Община
Варна
и
в
Обществен
Център
за
Околна
Среда,
като
се
сочи,
че
евентуалният
автор
на
твърдените
от
ищеца
в
исковата
молба
статии
е
изложил
мнение
и
изразил
становище
по
вече
изнесени
факти
в
публичното
медийно
пространство.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са представени процесните статии на хартиен и електронен носител.
Допусната е и изслушана и съдебно-техническа експертиза на вещото лице С.Д., от която се установява наличието на процесните статии с твърдяното от ищцата съдържание на сайта на afera.bg., като вещото лице излага, че двете статии са публикувани на сайта от потребител „afera“ на 29.03.2013 г. и 18.03.2013 г. Експертизата сочи още, че на сайта на afera.bg. има двама административни потребители с имена afera и master, като не може да бъде установено лицето, което ползва съответните имена. Сочи, че собственик на сайта afera.bg. е „Афера“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Цани Гинчев“ 9, ет.4, ап.11.
Съгласно удостоверение от „Регистър.бг.“ ООД, домейнът afera.bg. е първоначално регистриран в полза на „Интернет Корпорейтед Нетуъркс“ ЕООД,
ЕИК ********* през 2007 г. На 04.02.2009 г. правото на ползване и управление на домейна е прехвърлено на „Макс Ефект“ ООД, ЕИК
*********, а на 08.08.2011 г. на „Афера“ ЕООД,
ЕИК *********, като поддръжката е заплатена до
28.11.2019 г.
По делото е представено Удостоверение изх. №20181009143211/09.10.2018 г. от ТР воден
към АВ, от което е видно, че дружеството е учредено на
03.06.2009 г. като едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е била ответницата В.Т.З.. Същата е прехвърлила дружествените си дялове и е заличена като управител на дружеството на
24.08.2016 г.,
от която дата
насетне като такъв
е вписано лицето Щ. С. Г.,
ЕГН **********.
По делото е постъпило писмо
изх.№ 39731-1/24.07.2018 г. от ТД на НАП – гр. Варна, от което е видно, че ответницата В.Т.З. се е осигурявала като собственик на „Афера“ ЕООД,
ЕИК ********* в периода 19.06.2009 г. – 29.08.2016 г.
По делото е посочен линк
към запис от предаването „Часът
на Милен Цветков, епизод 126, сезон 7, с продължителност 43 минути, добавен на 14 март
2013 г., от който
е видно, че ответницата В.Т.З. е представена като
главен редактор на afera.bg. Наличието на предаването се потвърждава и от допусната съдебно-техническа експертиза, както и от показанията на свидетеля Т. Ч. Н. – участник в предаването.
От показанията на последния се установя още, че e лично запознат с много статии на Афера БГ, включително и срещу ищцата, че имала някакви сексуални подвизи, че имала големи проблеми заради това, че са отказани проектите й, и имала лични войни. Окачествява статиите като хвърляне на помия, без никакви факти. След всяка статия на В.Т., започвали да пишат отдолу хора, както и срещу филма, който свидетелят направил с П. Г., с обидни квалификации. Никога не бил чувал от В.Т. реваншистки извинителни неща към К. П., само лоши. По време на интервюто ответницата оклеветява К. П. с безпочвени, лоши информации, недоказани, в това число, че действията ѝ са от лично недоволство от спрени нейни проекти, че е имала сексуални подвизи, без за което и да е да са посочени доказателства - имена и документи. Против застрояването на Морската градина имало подписка, която била подписана от около 35 000 граждани, което не отговаря на маргинална групичка. Ищцата била една от 30-те човека, които събирали подписи. Твърди, че никога не имал лични отношения между него и ищцата и П. Г. Свидетелства, че много новинарски издания отразили новината за секс скандала с ищцата.
По делото са изслушани свидетелските показания на свидетеля В. П. П., бивш съпруг на ищцата. От същите се установява, че срещу ищцата имало статии от afera.bg, от около 2008 или 2009 до 2013 г. Познавал ответницата като журналистка, която пише в Афера статии, но и по други медии са я канили като лице, което е от afera.bg - при Милен Цветков. Когато се появили статиите, били семейни с ищцата и живеели заедно. Ищцата се променила след като излезли статиите от 2013 г.: едната от 18.03.2013 г. и другата от 29.08.2013 г. В семейството, а и извън него били обсъждани статиите, тъй като въпреки оневиняването продължавали. Въпреки, че с прокурорско постановление от 2010 г., се постановявало, че К. П. не е вземала никакви пари по цитираните проекти, не е имала никакви финансови изгоди тези нападки и лъжи, чрез статии продължили, като повлияли негативно върху ищцата и върху свидетеля, които работили в една сфера, което се изразявало в отлив на клиенти, а при ищцата и в неспокойство, плач, раздразнителност.
По отношение на видеоклипа от 2011 г. със сексуално съдържание на ищцата свидетелят заявява, че когато се гледа с просто око, има първоначални нормални кадри, но впоследствие не се вижда лицето и виждат се други дрехи и неизвестно лице да прави някакви действия, както и че ако клипът се погледне кадър по кадър се вижда, че следващите кадри, където не се вижда лицето, дрехите се разминават в шарката, примерно червената фанела първо беше на ромбчета, впоследствие не. Твърди, че от това той прави изводът, че записът е монтиран. Сочи, че в проекта „Моя бряг“ ищцата не е участвала с някаква архитектурна дейност, нито е получавала пари, били се събирали млади архитекти и обсъждали нещо, но няма проекти от нея. Доста хора събирали подписи – П. от „Атака“, Н. Ц., К. Б. и др., някои от които свидетеля дори не познавал. Битката за Алея първа започнала след статия във вестник „Позвънете“ през 2008-2009 г., че държавата е продала крайбрежната алея. Инцидентно се събрали няколко организации, покрай общия устройствен план, които били активни граждани. Свидетелят лично присъствал на много сбирки с тези хора, от които познава Н. Ц., Ц. Н., Ю. Ч. - председател на сдружение „Софа“.
От показанията на свидетеля Г. К. А. се установява, че същият познава
ищцата К.М. от 2010 г. - 2011 г., запознали се във Фейсбук, чрез магазина за дрехи, който притежава. Чувал е за клипа, участва в него. Заявява, че с ищцата са имали интимни отношения. Окачествява показаното на клипа като еротични подвизи. Излага, че след клипа имало статии навсякъде. Впоследствие разбрах, че К.М. се е кандидатирала като кмет от Зелените.-
По делото е разпитан и свидетелят Г. А., журналист в БТВ. Познава К.М. покрай нейните политически активности и покрай крайно дясната формация Зелените, като повече от 10 години я наблюдавам в публичното пространство. Видял клиповете в you tube. Имало една романтична и една порнографска част, първо вечеря на свещи и тип италианска маса с чаши вино, разни плодове, това помня и другата порнографската. Твърди, че в клипа категорично се разпознава визуално К.М.. След този клип чел в Блиц интервю с К.М. и Г. А., което предизвикало силен медиен отзвук. Името Р. Б. циркулирало в общественото пространство и се сочело, че е свързан с К. П. по някаква линия и като лице, което има интерес към варненското крайбрежие и по специално към нереализацията на проекта „Алея първа“.
По делото от ответника са представени множество статии от електронни медии – Dailymotions – „Предизборна агитация“; Novini.bg „Кандидат кметица заснета в секс клип (видео)“ (29.09.2011); Petel.bg – „Кандидат кметицата на Варна К. П. ИЗРИТАНА ОТ РОДАТА СИ заради СКАНДАЛНОТО ВИДЕО.“ (14.10.2011); lifestyle.bg – Кандидат-кметица „агитира“ със СЕКС клип в Интернет (18+) (30.09.2011); и blitz.bg – Свекървата на кандидат-кметицата с порното: „Изритахме най-позорно К. от къщи!“ (14.10.2011 г.), от които се установява, че видеоклипът и сексскандалът с ищцата е бил отразен от множество медии.
От съдържанието на приобщеното по дело Постановление –
Отказ от образуване на досъдебно производство по преписка № 3742/2009 г. от 06.10.2010 г. се установява, че Варненска окръжна прокуратура е отказала да образува досъдебно производство с мотивите, че не са налице данни за извършено престъпление от лицето К. П.
От Постановление от 14.10.2009 г. на Районна прокуратура – гр. Варна се установява, че с него е отказано да се образува наказателно производство поради липса на данни за извършено престъпление.
Постъпило е и писмо от Централна избирателна комисия с изх. №МИ-22-8/29.08.2018 г., от което е видно, че политическа партия „Зелените“ не е имала друг кандидат за кмет или общински съветник през 2011 и в изборите за народни представители през 2013 г. за избирателен район – Варна.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Т. е. елементите на фактическия състав на деликтната отговорност са: противоправно поведение, настъпване на вреди, причинноследствена връзка между противоправното поведение и настъпилия вредоносен резултат, наличието на вина у причинителя, като наличието на последния се предполага по силата на оборимата презумпция на ал.2 от цитираната разпоредба.
В конкретния случай безспорно се доказа, че на сайта: afera.bg са публикувани процесните статии с твърдяното от ищцата съдържание. Доказа се, че този сайт е собственост на „Афера“ ЕООД, ЕИК ********* към момента на публикуването на статиите, както и че към дата на публикуване на статиите ответницата В.Т.З. е била едноличен собственик и управител на дружеството. В конкретния случай обаче ищцата не успя да докаже по безспорен и категоричен начин, че ответницата е автор или възложител в лично качество на процесните статии, тъй като за възложител следва да се счита дружеството.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговоря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа, или в контекста на настоящата хипотеза отговорност за твърдените от ищцата вреди би следвало да носи „Афера“
ЕООД, ЕИК *********. Същото обаче
не е ответник в настоящото производство, поради и което
предявеният иск срещу
физическото лице – управител на дружеството – В.Т. следва да се отхвърли само на това
основание.
За пълнотата на изложението следва да се разгледа и
останалата част от фактическия състав на 45 от ЗЗД:
По отношението за наличието на противоправност на твърдяното деяние:
За всяка публикация в исковата молба е уточнено кой именно е изразът с клеветническо съдържание или обидно значение (решение № 85 от 23.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1486/2011 г., IV г. о., ГК) и то преценени в контекст (така решение № 86 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 92/2009 г., III г. о.).
Както е посочено и в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК /напр. Р263/15.02.2013 год. по гр.д. 1740/2011, ІІІ ГО на ВКС/, за преценката на наличие на „обида“ и „клевета“ следва да се съобразят легалните дефиниции в НК:
Съгласно текста на чл. 146 НК обида е налице, когато извършителят каже или извърши нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие, като в настоящия случай следва да се съобрази съставът на чл. 148 НК, според който обидата може да бъде нанесена чрез разпространяването й чрез печатно произведение или по друг начин.
Съгласно чл. 147 НК клеветата представлява разгласяване на позорно обстоятелство за другиго или приписване на престъпление, което съгл. чл. 148, ал. 1 т. 2 също може да бъде разпространена чрез печатно произведение или по друг начин. В хипотезата на твърдяна клевета, в тежест на ответника е да установи, че изнесените от него факти отговарят на действителното положение.
В случая, за ангажиране на отговорността, следва се съобрази и доколко публикациите нарушават личните права и свободи на ищеца в процеса и доколко издателят е осъществил чрез тях конституционно гарантираното право на свобода на словото, което е ограничено от личните права на чест, достойнство и право на живот и липса на унизително отношение, също конституционно гарантирани. /Така и решение № 439/20.01.2016 год. по гр.д. 2773/2015 год. на ВКС, ІV ГО/.
По отношение на направените оценки, следва да се съобрази доколко направените оценки в публикациите са в допустимите граници на свободата на словото и са в обществен интерес, ако не засягат достойнството на личността (т. е. ако не съставляват обида)./Решение № 484 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2009 г., III г. о., ГК/. Съгласно трайната практика на ВКС /Решение № 62/06.03.2012 г. по гр.
д. № 1376/2011 г., IV г. о. / оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност.
В исковата молба се твърди, че клеветническо и обидно е заглавието: „ЛЪЖЕЦЪТ Т. НА К. ПРИЗОВАВА ЗА ФИЗИЧЕСКА РАЗПРАВА С „ПРОВОКАТОРИ“!
ГРУПИЧКАТА ПРАВИ ДВИЖЕНИЕ „ГРАМАДА”, ЗА ДА ПРЕЛЕЕ ПАРТИЙНИ ГЛАСЧЕТА НА „ЗЕЛЕНИТЕ”„, и израза: „ЛЪЖЕЦЪТ Т. НА К.“ в него. Доколкото в конкретния случай епитетът „Лъжецът“ се отнася към Т., който не е страна в процеса, а факта, който се доказа от свидетелските показания на същия, че именно той е заснемал протестите, в които е участвала и К. и го свързват с нея именно по повод на тази му работа, а останалата част от заглавието не се отнася до ищцата, съдът намира, че така употребеният израз не съставлява по своята същност нито обида, нито клевета спрямо последната.
По
отношение на израза „К. П.,
която пък заедно с К. Б. води лична битка,
заради това, че им бе платено от холандска фондация да се пънат да правят проект за крайбрежието на В.,
заедно с маргиналната групичка“ съдът също намира, че не съставлява обида или клевета, доколкото именно това е професията на арх. М. – да изработва проекти срещу заплащане, поради което препратката, че на ищцата е платено за изработването на проект във връзка с „Моят бряг“ дори и да не е истина, не е обидно или позорящо, нито и преписва престъпление. Същото съдът намира и по отношение на факта, дали битката за „Алея първа“ е лична битка на ищцата, съдът намира, че от целокупния доказателствен материал по делото се установява, че въпреки че тази битка не е била водена единствено и само от ищцата, то нейната лична ангажираност и непрестанна дейност биха могли да се квалифицират като лична битка. Отделно от горното съдът намира, че и тази квалификация не е нито обидна, нито клеветническа.
Относно
израза „На практика Т. и сватбарска компания“, същият
изобщо не касае ищцата,
доколкото тя не е спомената
в него, а отделно
от това същият
не съдържа изнасяне
на факти, а даване
на оценка, поради
което и по отношение
на този израз съдът намира,
че искането на ищцата
е неоснователно.
Изразът „Зелените обаче така и не успяха да вдянат, че във В. около тази печална групичка се мотат едва около 50-тина лица. А В. е напълно наясно кои са К., Т. и К.“ Съдът също намира,
че не осъществява фактическия състав
на обида или клевета,
доколкото нито определянето за маргинална
на групичката, нито това че обществото
е наясно кои са К., Т. и К., доколкото
същите са публични
личности, не съставлява
обида или клевета.
По отношение
на израза „Така лъснаха партийните цели на баш „революционерите“, които са се засилили сватбарската към властта. И за съжаление го правят върху паметта за изгорелия П. Г.“ съдът намира,
че същият съставлява
оценка на факти, а не изнасянето
на такива.
Относно заглавието: „СПОНСОР НА „ЗЕЛЕНИТЕ“ Г. И К. ЦЪФНА ПО BTV КАТО „Р.“
И ОПЛЮ СОФИЯ!“, съдът намира, че фактът, че партия или кандидат за кмет и общински съветник има спонсор не съставлява клевета, доколкото не осъществява фактическия състав на престъпление, нито е обида, доколкото по никакъв начин на оронва честта и достойнството на личността, било и то само по себе си невярно твърдение.
Изразът „В репортаж на централните вечерни новини на БТВ „нехайно” и „случайно” цъфна скандално известният холандец Р. Б., който дирижираше, спонсорирайки кампанията срещу проекта Алея Първа в морската столица, за да пробута собствените си архитектурни напъни, чрез печално известната във Варна арх.
К. П.“ отразява истината, на която е придаден оценъчен елемент, доколкото Р. Б. наистина е участвал в репортаж, предоставял е средства за разработката на проекта „Моят бряг“, в разработването на който ищцата е взела участие, по твърдения на самата нея.
По отношение
на израза „ползвайки като маша печално прочулата се в морската столица с еротичните си подвизи като кандидат-кметица на партията на зелените - арх. К. П.“ съдът намира,
че същият представлява оценка на изнесени
факти в публичното
пространство, а не представянето на такива,
доколкото ищцата е била съпричастна и участвала
дейно в проекта
„Моят бряг“ и в протестите
срещу проекта „Алея първа“, била е кандидат-кмет, била е замесена
в секс скандал,
отразен от медиите
в цялата страна,
което е окачествено като „еротични
подвизи“ от сайта afera.bg.
Изразът „Конкурентния проект „Моят бряг“, движен от въпросната „зелена” К., съидейница на кришнаря А. Г., проект, който некадърно бе прекопирал „А. П.”също съставлява оценка на факти, а не изнасянето на такива.
Единствено
изразът „Така лъснаха комерсиалната зависимост и интереси на партията на „зелените“ и деятелката им арх. К. П., които не пропускат момент да крещят режисирано срещу „Алея Първа”.“ оставя
у читателя впечатление, че ПП „Зелените“
и арх. К. П. са получили
имотни облаги от проекта
„Моят бряг“, което в настоящото
производство не се доказа.
В случай че такова
твърдение е вярно, то би изпълнило
фактическия състав на обида, тъй като уронва
честта и достойнството на ищцата,
правейки препратки, че дейността
ѝ срещу проекта
„Алея първа“ и съпричастността ѝ към проекта
„Моят бряг“ не са извършвани
в обществен интерес
и безплатно, а напротив
преследвайки материална облага.
Статията е написана
през 2013 г., т.е. три години
след като е установено
от прокуратурата, че арх. К. Павлова
не е получавала
материални облаги във връзка
с проекта „Моят бряг“, т.е. след като този факт е станал
обществено достояние и е бил известен
и/или е могъл да бъде известен
при влагане на достатъчно
усилие на съставителя на статията
и на редактора
на медията.
Следователно, съдът приема, че в статиите не се съдържат клеветнически твърдения, само в една от тях се съдържа обидна квалификация, накърняваща личното и в частност професионално достойнство на ищцата.
Видно от свидетелските показания на свидетеля В. П., когато статиите са излезли ищцата се променила, архитектурната ѝ кариерата изпадала в застой, била психически разтроена – плачела, станала раздразнителна и неспокойна, като свидетелят описва именно частта от статията, в която се правят нападки, че ищцата има финансови изгоди от протестите и проекта „Моят бряг“, въпреки че същата била оневинена. Поради изложеното съдът намира, че е налице причинно-следствена връзка между въпросната статията и причинените на ищцата вреди.
Доколкото обаче, както се изложи по-горе, съдът намира, че ответницата не е лично отговорна за причинените вреди, искът срещу нея следва да се отхвърли изцяло като неоснователен без да се прави преценката по чл. 52 от ЗЗД.
С оглед разпоредбата на чл. 78, ал.3 от ГПК ответникът
има право да иска заплащане
на направените от него разноски
съразмерно с отхвърлената част
от иска. От ответника е
представен списък, съгласно който ответницата е заплатила възнаграждение
за един адвокат в размер на
500,00 лв., което следва да ѝ бъде
присъдено на основание цитираната
разпоредба.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Т.М.,
ЕГН **********, с адрес:
*** срещу ответницата В.Т.З., ЕГН **********
иск с правно основание чл. 45, във вр. с чл.51 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от
5001,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие на разпространяване на неистински обстоятелства в статии,
публикувани в информационен сайт „afera.bg“, със заглавия както следва: „ЛЪЖЕЦЪТ Т. НА К. ПРИЗОВАВА ЗА ФИЗИЧЕСКА РАЗПРАВА С „ПРОВОКАТОРИ“!
ГРУПИЧКАТА ПРАВИ ДВИЖЕНИЕ „ГРАМАДА”,
ЗА ДА ПРЕЛЕЕ ПАРТИЙНИ ГЛАСЧЕТА НА „ЗЕЛЕНИТЕ”„,
публикувано на
18.03.2013 г. в 9:39 ч. от afera на интернет
адрес: http://afera.bg/skandalno/39738.html и „СПОНСОР НА „ЗЕЛЕНИТЕ“ Г. И К. ЦЪФНА ПО BTV КАТО „Р.“ И ОПЛЮ СОФИЯ!“,
публикувано на
29.08.2013 / 21:43 ч. от afera на интернет
адрес: http://afera.bg/mishena/48615.html, които унизили честта и достойнството на ищцата и й оказали негативно влияние.
ОСЪЖДА К.Т.М., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на В.Т.З., ЕГН ********** сумата от 500,00 (петстотин) лв., представляваща направени в производството съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: