№ 102
гр. С., 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседА.е на дванадесети май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Мариета Неделчева
Виктория Р. Стоилова
при участието на секретаря Паолина Б. С.а
като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20241800600757 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. НПК.
Производството по делото e образувано по жалба, подадена от служебния
защитник на подс. Г. Д. М. – адв. В. М. срещу Присъда № 9 от 19.06.2024 г.,
постановена по н.ч.х.д. № 392/2023 г. по описа Районен съд – Е.П..
С атакуваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия Г. Д.
М. за виновен в това, че на 13.05.2023 г. чрез разпространение в печатно
произведение – в статия публикувана във вестник „У.“, брой 19 за 2023 г. е
разгласил позорни обстоятелства за частния тъжител М. Д. М., с думите: „Сестра
ми ме изгони от вкъщи, защото съм хомосексуалист и неудачник“, „Разбрах, че има
и подкрепата на хора от една партия, които я поставили за известно време на важна
длъжност в Бюрото по труда“, „…назначиха я без какъвто и да било конкурс, без
компютърна грамотност, заради политическите й убеждения. Колеше и бесеше с
години“, „Хората се страхуваха от нея, защото можеше да лиши някого от
компенсация като безработен, ако реши. Казваше: „В моите ръчички всички падат“
– престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 НК, като на
основА.е чл. 78а, ал. 1 НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е
наложил административно наказА.е „Глоба“ в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева.
Със същата присъда подсъдимият Г. Д. М. е осъден да заплати на М. Д. М.
сумата от 3000.00 /три хиляди/ лева, обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие на престъплението на осн. чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва,
считано от 13.05.2023 г., като предявения граждански иск е отхвърлен в останалата
част до пълния предявен размер от 5000.00 лева.
Съдът на осн. чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил подс. М. да заплати по сметка на
1
Районен съд – Е.П. държавна такса в размер на 120.00 лева, съобразно уважената
част на иска, определена на осн. чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по реда на ГПК, както и да заплати в полза на М. Д. М.
направените разноски по делото, а именно държавна такса в размер на 12.00 лева,
както и 680.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба и допълнение
към нея от служебния защитник на подсъдимия Г. Д. М. – адв. В. М., в които се
твърди, че постановеният първоинстанционен съдебен акт се явява неправилен и
незаконосъобразен. Основните аргументи на адв. М. се свеждат до липса на
съществени елементи от състава на престъплението за което е предаден на съд
подс. М.. Тези аргументи служебния защитник обуславя от обстоятелственото, че в
статията във вестник „У.“ не се споменава конкретно лице, към което е насочена.
На следващо място поддържа несъставомерност от обективна страна на деянието,
тъй като в статията подс. М. не изразява негативно отношение към тъжителката, а
към институциите, които предоставят социални услуги. Поддържа, че изразената
позиция на подсъдимия в публикуваната статия може да се окачестви като
негативна, но не може да бъде квалифицирана, нито като обида, нито като клевета.
Посочва, че изразяването на негативна оценка за дейността на тъжителя и
начините за заемането на определени длъжности в държавната администрация не
представлява злоупотреба с гарантираната свобода на словото, а израз на лично
мнение, каквото е гарантирано от чл. 39 от Конституцията на Република България
и чл. 10, ал. 1 ЕКПЧ. Отправя се искане въззивния съд да упражни правомощието
си по чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК за отмЯ. на първоинстанционната
присъда и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде признат за
невиновен по повдигнатото с тъжбата обвинение.
В срока по чл. 320, ал. 4 НПК упълномощения защитник – адв. Т., с
представено по делото пълномощно, е депозирал писмено становище, в което
доразвива доводите в жалбата и допълнението към нея, депозирА. от служебния
защитник на подс. – адв. М.. В представеното по делото становище, защитникът
поддържа, че в голяма част от статията, изявленията не са на подсъдимия, а са
журналистическа интерпретация. В този смисъл счита, че подсъдимия не е автор
на инкриминирА.те изявления с посоченото в тъжбата съдържА.е. Поддържа, че
част от изявленията инкриминирА. с тъжбата и отпечатА. в статията са верни, тъй
като в действителност частната тъжителка е изгонила подсъдимия от имота му,
като в този смисъл твърди да са налице висящи граждански производства между
стрА.те. В обобщение намира, че не е осъществен състава на престъплението, за
което е подадена частната тъжба.
В съдебно заседА.е пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия -
адв. Т., поддържа подадената въззивна жалба с доводите, изложени в нея, както и в
депозираното становище от 29.11.2024 г. Счита, че от събрА.те във въззивното
производство писмени доказателства се установи, че подсъдимия и частната
тъжителка взаимно са си подавали жалби и сигнали до РУ – Е.П.. Също така от
събрА.те доказателства, се установявало, че в действителност частната тъжителка
е работила в бюрото по труда в гр. И., но нейното служебно правоотношение е
било прекратено. Установявало се също, че през последните години, в които е
работила на посоченото място е получавала ниски оценки за справянето й със
служебните задължения. Изтъква, че в инкриминираната статия никъде не се
споменава името на частната тъжителка М. Д. М..
2
Повереникът на частния тъжител - адв. Ц., намира подадената въззивна
жалба за неоснователна. Твърди, че постановената присъда е правилна и
обоснована и следва да бъде потвърдена. Оспорва доводите на защитника.
Претендира разноски за въззивното производство.
Настоящият съдебен състав на Софийски окръжен съд, след като обсъди
доводите на стрА.те, във връзка с данните по делото и като провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, съобразно изисквА.ята на чл.314 НПК,
приема за установено следното:
Подадената от служебния защитник на подсъдимия – адв. М. въззивна жалба
е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна в процеса
срещу подлежащ на въззивно обжалване по реда на Глава ХХІ от НПК съдебен акт.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционният съд е направил верни и обосновА. от доказателствата
по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото, при
спазване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в
наказателното производство. Съвкупният анализ на събрА.те доказателства
установява фактическата обстановка, изложена в мотивите на съда и съвпадаща с
посоченото в тъжбата, инициирала наказателното производство срещу подсъдимия
Г. Д. М..
Въззивната инстанция въз основа на събрА.те доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Г. Д. М. е роден на ............. г. в гр. С., българин, български
граждА.н, неженен, неосъждан, безработен, живущ в общ. Е.П., с. Г,, ул. „Г.“ № ....,
с ЕГН **********.
На 12.05.2023 г. частната тъжителка М. Д. М. получила на електронната си
поща имейл от брат си – подсъдимият Г. Д. М., с който я уведомявал, че във
вестник „У.“ ще излезе статия за нея.
На 13.05.2023 г. /събота/ бил издаден тираж и разпространен брой 19 за 2023
г. на вестник „У.“, в който на стр.64-66 била публикувана статия със заглавие
„Сестра ми ме изгони от вкъщи, защото съм хомосексуалист и неудачник“.
Статията се базирала на дадено интервю от подсъдимия Г. Д. М..
Във връзка с полученото писмо от брат й, частната тъжителка М. още на
13.05.2023 г. закупила брой 19 за 2023 г. на вестник „У.“ и прочела статията със
заглавие „Сестра ми ме изгони от вкъщи, защото съм хомосексуалист и
неудачник“, като възприела изложената в нея информация за обидна и
клеветническа спрямо нея, уронваща честта и достойнството й.
Със съдържА.ето на статията се запознало и семейството й – синът й Й.И.С.
– свидетел по делото, който заявява, че изложеното в статията от страна на
подсъдимия съдържало неверни твърдения за професионалния и личния живо на
майка му.
В статията било записано за М. следното: „Разбрах, че има и подкрепата на
хора от една партия, които я поставили за известно време на важна длъжност в
Бюрото по труда“; „назначиха я без какъвто и да било конкурс, без компютърна
грамотност, заради политическите й убеждения. Колеше и бесеше с години“;
„Хората се страхуваха от нея, защото можеше да лиши някого от компенсация като
безработен, ако реши. Казваше: „…В моите ръчички всички падат..“.
3
Към момента на публикуване на статията частната тъжителка М. М. заемала
длъжността управител на Център за социална рехабилитация и интеграция в с.Г.
М.., Софийска област, което налагало да осъществява контакт с множество
граждА. и учреждения, ползващи услугите на институцията, в която работи.
Тъй като частната тъжителка живее и работи в малки населени места,
публикуваната статия бързо станала достояние на съграждА.те и колегите й, което
предизвикало много хорски коментари и въпроси към нея и членовете на
семейството й. Наложило се дори да дава обяснения пред работодателя си дали
изложеното от брат й в статията е истина.
Така установената фактическа обстановка се установява въз основа на
събрА.те по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а
именно: показА.я на свидетелите М. Е. В. и Й.И.С., както и от множеството
прочетени и приети по делото писмени доказателства, в това число извадка от
вестник „У.“ , бр. 19 за 2023 г. /л. 6-9 от делото/; имейл кореспонденция /л. 10 от
делото/; удостоверение за родствени връзки /л. 11 от делото/; протокол на Община
Г. М.. /16 от делото/; писмо от Община Г. М.. /л. 17 от делото/; Заявление от М. Д.
М. до кмета на Община Г. М.. /л.18 от делото/; Нотариален акт № 089, том I, рег. №
2008, дело № 045 от 2015 г./ л. 20-23 от делото/; характеристична справка /л. 53 от
делото/; справка за съдимост /л.74 от делото/; покана уведомление адресирана до
М. Д. М., ведно с известие за доставяне 27.09.2019г. /л. 49-52 от настоящото дело/;
Покана адресирана до М. Д. М., ведно с известие за доставяне 15.10.2018г. /л. 52-53
от настоящото дело/; Констативен протокол от 23.10.2024г. /л. 55 от настоящото
дело/; Покана адресирана до М. Д. М. от 18.10.2024г. /л. 56 от настоящото дело/;
Препис от искова молба от 28.08.2022 г./л. 59-61 от настоящото дело/; Препис от
нотариален акт № 27, том II, дело № 484/1991 г. /л.62-62 от настоящото дело/;
Удостоверение за наследници на М.Д.С. /л.64-65 от настоящото дело/; Съдебно
удостоверение от 08.11.2024 г. /л.66 от настоящото дело/; Препис от искова молба
14.10.2024г. / л. 67-69 от настоящото дело/; Препис от нотариален акт № 5, том III,
рег. № 5502, дело № 345/2016г./ л. 70-71 от настоящото дело/; Извънсъдебно
споразумение по гражданско дело 815/2019 г. на РС - Е.П. / л. 72-74 от настоящото
дело/; Покана уведомление до М. Д. М. от 19.09.2023г., ведно с известие за
доставяне и отговор на покана уведомление /л. 75 – 82 от настоящото дело/; цялото
трудово досие на М. Д. М. от Агенция по заетостта /л. 121 – 418 от настоящото
дело/; докладни записки от РУ – Е.П. /л. 421-427 от настоящото дело/.
Първоинстанционният съдебен състав е направил анализ на събрА.те
доказателства, който е последователен и логичен. Въззивният съд намира събрА.те
доказателства за еднопосочни, без съществени противоречия помежду им и в
съответствие с изложените в тъжбата твърдения. В тази насока правилно
първоинстанционният съд е дал вяра на първо място на разпитА.те по делото
свидетели и е кредитирал изцяло показА.ята им като правдиви, тъй като ги е
намерил за логични, последователни и безпротиворечиви, кореспондиращи със
събрА.я по делото доказателствен материал. Според въззивният съд така
разгледА.те показА.я се характеризират с нужната правдивост и обективност, като
същите се подкрепят от ангажирА.те по делото писмени доказателства, с оглед на
което съдът изцяло им се доверява.
Бяха опровергА. следните твърдения на подсъдимия в статията „Сестра ми
ме изгони от вкъщи, защото съм хомосексуалист и неудачник“, тъй като по делото
не се установява по какъвто и да е начин, частната тъжителка да е изгонила
4
подсъдимия от дома му, нито пък да е упражнявала спрямо своя брат
дискриминация с оглед сексуалната му ориентация. Това се установява от събрА.те
по делото множество писмени доказателства, касателно имуществените спорове
между стрА.те. От посочените се установява, че в действителност стрА.те по
делото, а именно частната тъжителка и подсъдимия, като наследници притежават
недвижими имоти в режим на съсобственост, като споровете по отношение на
възникналата съсобственост са предмет на висящи искови производства. От нито
едно от събрА.те писмени доказателства обаче, не може да се достигне до извод, че
частната тъжителка е проявила дискриминация по отношение на брат си, с оглед
неговата сексуална ориентация и това да е причината на последния да бъде
огрА.чена възможността да упражнява фактическа власт върху съсобствените
между стрА.те имоти. Нещо повече и двамата разпитА. по делото свидетели В. и
С. заявяват категорично, че частната тъжителка се ползва с добро име сред
обществото и не им е известно да е тормозела подсъдимия заради сексуалната му
ориентация. Напротив, потвърждават, че не частната тъжителка, а самият
подсъдим е агресивна личност, склонна към скандали, като самият той често
клевети сестра си по различни поводи, с което я злепоставя пред обществото, като
в този смисъл е и приобщената по делото характеристична справка. В посочената
справка е отразено, че от подсъдимия в РУ - Е.П. са постъпвали множество сигнали
и жалби към сестра му М. Д. М., а също и от сестра му към него, което се
установява и от приетите в хода на въззивното съдебно следствие писмени
доказателства, а именно докладните записки от РУ – Е.П..
На следващо място не се установи да съответства на обективната
действителност и заявеното от подсъдимия М. в статията, че частната тъжителка
имала подкрепа на хора от една партия, които я поставили за известно време на
важна длъжност в бюрото по труда, както и че била назначена без какъвто и да
било конкурс, без компютърна грамотност, заради политическите й убеждения,
колела и бесела с години, доколкото и двамата свидетели В. и С. твърдят, че не им е
известно М. да е членувала в партии, нито пък да е подкрепЯ. от такива.
Истинността на тези изявления не беше установена в настоящото производство,
напротив беше опровергано частната тъжителка да е била назначена без конкурс в
Бюрото по труда и без каквато и да било квалификация. От изисканото и прието по
делото в хода на въззивното съдебно следствие, като писмено доказателство -
трудово досие на М. Д. М. от Агенция по заетостта се установи, че на 11.05.2010 г.
се е провел конкурс за длъжността „главен експерт“ във филиал Е.П. на ДБТ И..
Видно от протокол за проведения конкурс за посочената длъжност /л. 412 от
настоящото производство/ частната тъжителка М. Д. М. е получила най-висок
резултат и е класирана на първо място. Конкурса е протекъл чрез използване на
специална методика за оценка на кандидатите, интервютата са протекли при
спазване последователността й и изслушване на всички кандидати. В този смисъл
твърденията на подсъдимия посочени по-горе се явяват неверни и неподкрепени от
доказателствения материал по делото и сочат, че същите са клеветнически спрямо
частната тъжителка.
Съставът на престъплението „клевета“ може да бъде осъществен при две
различни форми на изпълнителното деяние - разгласяване на позорно
обстоятелство за пострадалия или приписване на извършено от него престъпление,
за което от субективна страна деецът знае, че не е извършено, като предмет на
настоящото производство е деяние по първата хипотеза на този престъпен състав.
5
Предмет на престъплението по чл. 147 НК могат да бъдат само твърдения с
конкретно съдържА.е, които носят информация за точно определено обстоятелство
или явление. Необходимо е то да е позорно, укоримо, недостойно от гледна точка
на общоприетите морални разбирА.я и да предизвиква еднозначна отрицателна
оценка на обществото, а не да представлява оценъчно съждение, което се извежда
чрез предположения, интерпретации или други форми на субективна психическа
дейност. Настоящият случай е именно такъв. Обстоятелствата сочени от
подсъдимия в процесната статия – „Сестра ми ме изгони от вкъщи, защото съм
хомосексуалист и неудачник“, „Разбрах, че има и подкрепата на хора от една
партия, които я поставили за известно време на важна длъжност в Бюрото по
труда“, „…назначиха я без какъвто и да било конкурс, без компютърна грамотност,
заради политическите й убеждения. Колеше и бесеше с години“, „Хората се
страхуваха от нея, защото можеше да лиши някого от компенсация като
безработен, ако реши. Казваше: „В моите ръчички всички падат“, са позорни и
обществено укорими, доколкото оставят убеждението, че частната тъжителка не
притежава нужните умения и квалификации, необходими за заемане на длъжността
в Бюрото по труда, а е била назначена на посочената длъжност, поради
политическите й убеждения. На следващо място, чрез инкриминирА.те от тъжбата
изрази се създава убеждение, че частната тъжителка е проявявала дискриминация
по отношение на своя брат, с оглед неговата сексуалната ориентация, като това е
била причината последния да бъде изгонен от собствения си дом. Несъмнено тези
изявления са станали достояние на широк кръг от хора, които познават
тъжителката и семейството й и такива, които не ги познават и по своята същност
са унизителни за честта и достойнството на пострадалата, тъй като съдържат
негативна морална оценка за нейната личност и имат унизителен характер.
Пострадалата М. М. е възприела лично клеветническите думи и изрази по неин
адрес, закупувайки си вестника и прочитайки статията, като клеветите са станали
публично достояние на голям кръг от обществото, тъй като посоченото печатно
издА.е се разпространява и закупува от голям брой потребители в цялата страна.
Възражението - че подсъдимият е упражнявал правото си на изразяване на
негативна оценка за дейността на тъжителя и начините за заемането на определени
длъжности в държавната администрация, в съответствие с прогласените в чл. 10
ЕКПЧ и чл. 45 от Конституцията на Република България принципи, е
неоснователно. Гарантираното от Конституцията на Република България право за
изразяване и разпространяване на мнение не е абсолютно и търпи огрА.чения в
случаите, когато при реализирането му се накърняват правата и доброто име на
другиго – чл.39, ал.2 от Конституцията. В свое решение № 20 от 14.07.1998г.,
постановено по к.д. № 16/98г., Конституционният съд на Република България е
застъпил становището, че когато конкретизират ценностите, чиято закрила е
основА.е за огрА.чаване на правото на свобода на изразяване на мнения,
Конституцията освен останалите посочва правата и доброто име на другите
граждА., а Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи -
репутацията и правата на другите. Така посочените ценности обхващат присъщите
на човешката личност чест, достойнство, добро име. Те именно са обект на
посегателство при нанасяне на обидата (умишленото унижаване достойнството на
дадено лице посредством неприлично отнасяне с него) и на клеветата
(съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице
или приписване на престъпление другиму). Поради това отговорността
(наказателна и гражданска) за обида и клевета като средство за защита на честта,
6
личното достойнство и доброто име представлява такова огрА.чение на правото на
свобода на изразяване на мнения, което е допустимо и от Конституцията и от
Конвенцията./в този смисъл – Решение № 183 от 31.10.2016 г. по н.д. № 597/2016
г., I НО на ВКС/. В конкретния случай в инкриминираната статия не е посочено
общо и абстрактно, че заемането на определени длъжности в държавната
администрация е обусловено от конкретни „политически убеждения“, както е
посочил в статията подсъдимият, а е изразил мнение, конкретно за частния тъжител
и липсата на квалификация на последната да заема изпълняваната от нея длъжност.
Не се споделя от въззивния съд възражението на защитата, че в
инкриминираната статия не се сочи името на частния тъжител. Макар в статията
частната тъжителка М. Д. М. да не е посочена поименно, то в цялото й съдържА.е
се говори от името на автора – подсъдимия М. за неговата сестра. По делото е
приобщено като писмено доказателство удостоверение за родствени връзки на М.
Д. М., от което е видно, че последната има един единствен брат и това е
подсъдимия Г. Д. М.. Същата информация се установява и от приетото по делото
Удостоверение за наследници на М.Д.С..
Неоснователно е и възражението на защитата, че изявленията в
инкриминираната статия са плод на журналистическа интерпретация. Това
обстоятелство въззивния съд намира за недоказано, най-вече с оглед приетата като
писмено доказателство по делото имейл кореспонденция. От същата е видно, че
още преди да бъде публикувана статията в брой 19 на вестник „У.“, самият
подсъдим М. е изпратил имейл до сестра си, в която й е заявил, че на следващия
ден ще бъде отпечатан посочения брой на вестника със статия от негово име, като
дори й е изпратил в прикачен файл снимки на стрА.ци от вестника.
Предвид изложеното въззивният съд намери, че въз основа на правилното
анализиране на фактите, първоинстанционният съд е достигнал до
законосъобразни изводи от правна страна, които се споделят изцяло от страна на
настоящият съдебен състав.
При така приетата фактическа обстановка въззивния съд намира, че в
съответствие с изисквА.ята на чл. 14, ал. 1 НПК, Районен съд – Е.П. правилно е
счел, че подсъдимият Г. Д. М. е осъществил от обективна и субективна страна
състав на престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 НК,
тъй като в статия публикувана във вестник „У.“, брой 19 за 2023 г. е разгласил
позорни обстоятелства за частния тъжител М. Д. М., с думите: „Сестра ми ме
изгони от вкъщи, защото съм хомосексуалист и неудачник“, „Разбрах, че има и
подкрепата на хора от една партия, които я поставили за известно време на важна
длъжност в Бюрото по труда“, „…назначиха я без какъвто и да било конкурс, без
компютърна грамотност, заради политическите й убеждения. Колеше и бесеше с
години“, „Хората се страхуваха от нея, защото можеше да лиши някого от
компенсация като безработен, ако реши. Казваше: „В моите ръчички всички
падат“.
В конкретния случай клеветническите изрази са били разпространени чрез
печатно произведение, а именно в бр. 19, 2023 г. на вестник „У.", в статия
публикувана на стр.64-66, а това води до подвеждането на деянието под
квалифицирА.я състав на чл. 148, ал.1, т.2 от НК.
От обективна страна подсъдимият Г. Д. М. е разгласил позорни
обстоятелства за пострадалата М. като е заявил в интервю за вестник „У.“
7
следното: „Сестра ми ме изгони от вкъщи, защото съм хомосексуалист и
неудачник“, „Разбрах, че има и подкрепата на хора от една партия, които я
поставили за известно време на важна длъжност в Бюрото по труда“; „…назначиха
я без какъвто и да било конкурс, без компютърна грамотност, заради
политическите й убеждения. Колеше и бесеше с години“; „Хората се страхуваха от
нея, защото можеше да лиши някого от компенсация като безработен, ако реши.
Казваше: „В моите ръчички всички падат“. В случая от обективна страна
подсъдимият е разгласил позорни обстоятелства за тъжителката М. М. сочещи на
възползване от нейна страна от политически протекции за заемане на високи
постове в държавни институции, а след заемането им злоупотреба със служебното
й положение, всяване на страх в потребителите на социални услуги в
институцията, в която работи, както и неприемливо отношение към подсъдимия с
оглед сексуалната му ориентация.
Налице е и субективната страна на деянието, подсъдимият М. е съзнавал, че
разгласява позорящо за пострадалата обстоятелство, като е знаел, че това
обстоятелство е от естество да накърни нейната репутация, добро име и
положителна обществена оценка. Във волево отношение деецът пряко е целял
настъпването на обществено опасния резултат, но се отнася безразлично към него.
В настоящия случай, деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк
умисъл - подсъдимият М. е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал
е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези
последици.
По отношение на индивидуализация на наказА.ето настоящият съдебен
състав споделя изводите на първостепенния съд за вида и размера на
административно наказА.е „Глоба" в размер около минималния от 2000.00 лева.,
като счита същото за съответно на степента на обществена опасност на
извършеното деяние и на личността на дееца, а също така е от естество да постигне
целите, предвидени в разпоредбата на чл. 36 НК. В случая съществуват
предпоставките за прилагане на института по глава VIII, раздел IV от общата част
на НК - 1) предвидената в закона санкция за извършване на инкриминираното
деяние е по-лека от наказА.ето „Лишаване от свобода“; 2) подсъдимият има чисто
съдебно минало и 3) не е освобождаван по реда на чл. 78а НК; 4) от деянието няма
причинени съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на
възстановяване. На следващо място, не е налице някоя от хипотези по ал. 7, която
да обуслови забрана за прилагане на този институт.
Настоящият съдебен състав намира, че правилно е ангажирана деликтната
отговорност на подсъдимия Цеков по реда на чл. 45 ЗЗД. Реализиран е изцяло
фактическият състав на непозволеното увреждане като от доказателствата по
делото се установяват елементите на деликтната отговорност – поведение,
противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между
вредите и противоправното, виновно поведение. Настъпилите неимуществени
вреди за тъжителя В. са резултат от деянието на подсъдимия – пострадалият и
неговото добро име и достойнство са били засегнати от разгласените невярни
позорни обстоятелства, като М. е изпитал негативно емоционално преживяване,
неудобство от случката. Имайки липсата на други по-сериозни последици, които да
са настъпили за нея, настоящият съдебен състав намира, че обезщетението за
претърпени неимуществени вреди е отмерено правилно от първостепенния съд - в
съответствие с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
8
Правилно е била определена дължимата държавна такса за уважения
граждански иск, съгласно чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК. Правилно с оглед изхода на делото на основА.е чл. 189, ал.
3 НПК с присъдата си районният съд е възложил на подсъдимия М. разноските по
делото
При извършената на основА.е чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира
наличието на основА.я, които да налагат нейното изменяване или отмЯ., поради
което и предвид посочените съображения, постанови своето решение.
Пред настоящата инстанция е отправено искане за присъждане на разноски,
сторени пред въззивния съд за процесуално представителство за производството
пред този съдебен състав, от страна на частния тъжител. Предвид обстоятелството
обаче, че не са представени доказателства – договор за правна помощ и съдействие,
в които изрично да е вписан метода на плащане, както и пълномощно към него,
съдът намира, че не следва да уважи направеното искане от страна на повереника
на частния тъжител.
С оглед на гореизложеното и на основА.е, чл. 388, вр. чл. 334, т. 6 НПК,
Софийски окръжен съд, III-ти въззивен наказателен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 9 от 19.06.2024 г., постановена по НЧХД №
392/2023 г. по описа на Районен съд – Е.П..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9